Шефът на Етичната комисия към ВСС еднолично ще „пресява” сигналите за магистрати

13-03-2013; категория: Новини; автор: galina.girginova;

Председателят на Етичната комисия към Висшия съдебен съвет Ясен Тодоров еднолично ще може да пресява постъпилите жалби и сигнали срещу магистрати. Това е записано във Вътрешните правила за организацията и дейността на Комисия „Професионална етика и превенция на корупцията” (КПЕПК), които са приети с решение от 12 ноември миналата година и са изменени и допълнени на 25 февруари.

Според правилата предложенията, исканията, молбите, сигналите, жалбите и другите материали се разпределят на експертните сътрудници на Комисията за първоначална обработка и се регистрират като преписки на КПЕПК. Обработените от експертните сътрудници преписки се докладват на  председателя или в негово отсъствие на заместник – председателя на Комисията.

В точка 17 от вътрешните правила е записано, че „председателят на Комисията или в негово отсъствие заместник -председателят при запознаването си с преписките извършва преценка относно наличието на предпоставките по чл. 112 и чл. 124 ал. 1 от АПК, както и преценка на относимостта на преписките към правомощията на КПЕПК съгласно нормите на чл. 39а ал. 1 т.т. 2, 3 и 4 от ЗСВ”. На практика това означава, че като шеф на Етичната комисия Ясен Тодоров ще прави първоначална и еднолична преценка дали един сигнал е основателен, за да бъде разпределен и проверен от членовете на комисията. Освен това в т.10 е записано, че „председателят определя кои материали да бъдат включени в дневен ред, който се обявява на членовете поне един ден преди заседанието”.

Правилата действително съдържат уточнението, че „всеки член на ВСС може да поиска дадена преписка да бъде разгледана от Комисията въпреки преценката на председателя или заместник-председателя”. Въпреки това те дават възможност за непроверим избирателен подход при пресяването на преписките от страна на председателя.

Въпреки това те дават възможност за непроверим избирателен подход при пресяването на преписките от страна на председателя. Защото не е невероятно да се предположи, че когато преписките не се докладват на друг член на съвета, а само на председателя, за съществуването им останалите ще разбират трудно или никога.

Потърсен за коментар от “Съдебни репортажи” шефът на комисията Ясен Тодоров обясни, че до това решение се е стигнало “заради огромния обем работа” и фактът, че на седмица постъпват по 50-60 сигнала срещу магистрати. Много от тях, по думите му, са извън компетенцията на комисията. Друг аргумент, за да се наложи подобен механизъм за отсяване, според него, е фактът, че тепърва комисията ще трябва да изготвя становища за моралните качества на кандидатите в предстощите конкурси.

Тодоров бе категоричен, че решението за това кой сигнал да бъде докладван на членовете на комисията не е еднолично, тъй като преди да стигнат до него жалбите се разглеждат от правните сътрудници, които изготвят предложение до него. По думите му “поне трима души” разглеждат постъпилите сигнали.

“Няма сигнали, които да потънат. Няма идея нищо да се скрие”, увери Тодоров. И обясни, че всеки член на Етичната комисия или на ВСС може да провери “след него” жалбите, за които е преценено, че не са в компетенциите на подопечната му комисия. “Идеята е единствено членовете на комисията да се разтоварят от бумащината, която не им се следва”, коментира още той.

Пред „Съдебни репортажи” Димитър Узунов, член на Етичната комисия, уточни, че предложението за тази първоначална цедка се е родило спонтанно от няколко негови колеги, тъй като в деловодството на ВСС постъпват огромен брой жалби. За да не бъдат заляти със стотици дребни неща, а да се концентрират върху важните въпроси, членовете на комисията се солидаризирали върху този вариант. Така се изключвало разглеждането на оплаквания от конкретни прокурорски или съдебни актове, уточни той.

„Има известна доза субективизъм в първоначалната преценка (б. авт. проверката, която извършва председателят),  но има други механизми за контрол”, обясни пред „Съдебни репортажи” Галина Карагьозова, друг представител на комисията. Такъв механизъм, по думите й, е фактът, че всички членове на комисията имат достъп до деловодството, в което се завеждат сигналите и жалбите срещу магистрати. Какво ще накара членовета на комисията да „проверяват” отсяните сигнали обаче не става ясно, при положение, че именно от това задължение се разтоварват с новите правила. Карагьозова уточни, че не предполага „недобросъвестно поведение” от страна на председателя на комисията.

Практиката показва, че досега решенията на Етичната комисия често са противоречиви и лишени от вътрешна логика. От началото на мандата на новия ВСС избухнаха няколко скандала, свързани със съмнения за етични нарушения от страна на висши магистрати, които обаче не получиха еднозначен и категоричен отговор от страна на комисията на Ясен Тодоров. Например липсата на каквато и да е реакция по отношение на съмненията за търговия с влияние от страна на бившата зам.-председателка на Върховния административен съд Венета Марковска. Етичната комисия може да се похвали и с решението си по казуса „Галя Гугушева”, с което не намериха основание за образуване на дисциплинарно производство заради съмненията за пране на пари от семейството на бившата зам.-шефка на Апелативната специализирана прокуратура.

Дисциплинарна отговорност няма да се търси и от съдия Румяна Ченалова. По този случай, както „Съдебни репортажи” писа, членовете на комисията не намериха достатъчно доказателства за конфликт на интереси от страна на магистрата. Причина за проверката бе копие от пълномощно, с което подсъдимата по аферата „САПАРД” Лазарина Георгиева бе упълномощила Ченалова за свой адвокат. Документът е от периода, в който Румяна Ченалова не е магистрат, а адвокат в Стара Загора. По другия казус, касаещ търговския съдия от СГС – относно образуваното в Македония наказателно дело срещу Ченалова, Етичната комисия също “пипа” деликатно – води се проверка. В заседанието на 4 март Етичната комисия прецени, че данните, изнесени в телевизионното предаване по Канал 3 “Неудобните” на 20.02.2013 г., за разследване в Македония срещу съдия Ченалова, отново не са достатъчни за промяна на становището от преди месец, че няма основание за започване на дисциплинарно производство срещу нея.

Текст: Галина Гиргинова

 

 

 

Месец след изборите – прокуратурата знае за бюлетините толкова, колкото и преди

Цацаров и Цветанов в сблъсък заради Делян Пеевски

Прокуратурата поиска имунитета на депутата от ГЕРБ

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – втора част

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – първа част

Снимка: ПРБ

ВСС доказа, че главният прокурор е недосегаем

Искането на правосъдния министър за отстраняване на Иван Гешев беше отхвърлено като недопустимо
Syd

Поетапно въвеждат ЕИСС по региони и според натовареността на съдилищата

Снимка: Дневник

ВСС окончателно смачка скандала „ЦУМ-гейт“ и отказа да изслуша главния съдебен инспектор за злоупотреба с право

Лозан Панов: Точкова да постъпи отговорно и да си подаде оставката
sud-delo

Пълен хаос с ЕИСС, няма да заработи до края на годината, а след това – неяснотата остава

Снимка: Дневник

ССБ: Отказът на главния съдебен инспектор да изпълни решение на съда и да оповести резултата от проверката „ЦУМ-гейт“ дискредитира ИВСС

Снимка: Дарик

Венецианската комисия за пореден път напомня, че България трябва да осигури независимо разследване на главния прокурор

Снимка: Дневник

Външен одит на ЕИСС ще има, „ама друг път“

sud-delo

Съдийската колегия осъди атака на Валери Симеонов срещу съдии от ВКС

Снимка: Дневник

Членове на ВСС видяха внушения с политически привкус в искането на Съюза на съдиите за дебат и отстраняване на главния прокурор заради действия, които рушат правовата държава

Иван Гешев отказа да участва в дискусията
Снимка: ПРБ

Иван Гешев пред депутати: Главният прокурор няма как да извърши престъпление – почти невъзможно е

Обвинител №1 не отговори конкретно на нито един въпрос за обществено значими разследвания

Вашият коментар