Прокурори – отличници – IV

Как сбърканото кариерно израстване мултиплицира неуспехите на държавното обвинение
05-03-2013; категория: Профили; автор: galina.girginova;

Защо прокуратурата попада в унизителната ситуация да се хвали с 97 % осъдителни присъди и да отчита почти пълен неуспех по делата, които засягат големи икономически или политически интереси? И защо прокурорите, в чиито ръце са поверени обществено значимите дела, не си взимат поуки от провала на процесите, които са във фокуса на вниманието?

Отговорът на тези въпроси може да се търси в ясно различимата тенденция обвинителите, които са в светлината на прожекторите, да получават за „награда” гарантирано кариерно израстване, независимо от качеството на работата им. Така рано или късно прокурорите „отличници”, които работят във фокуса на вниманието,  получават повишение. Независимо че именно тяхната работа пълни статистиката на оправдателните присъди и то в най-чувствителната област – обществено значимите дела.

Много са примерите за повишения на прокурори, участвали по провалени обществено известни дела. Без претенцията за изчерпателност ще посочим в поредица от текстове някои от тях, които показват тенденция или с други думи – системен проблем.

Забележителните дела на прокурора Немска

На 30 март 2010 г. прокурорът от Софийска градска прокуратура (СГП) Маргарита Немска обявява, че здравният министър Божидар Нанев е обвинен за съзнателно сключена неизгодна сделка, която е нанесла щети в особено големи размери. Заедно с него обвинение получава и тогавашният шеф на дирекция „Бюджет и счетоводство” в министерството Димитринка Николова. Според обвинителния акт на прокурор Немска двамата в съучастие са ощетили бюджета с над 2.4 милиона лева, подписвайки на 16 декември 2009 г. два договора с “Рош – България” ЕООД за доставка на 200 хиляди дози от ваксините против свински грип –„Тамифлу”. Това, според прокурор Немска, е ощетило държавата, тъй като от здравната служба на Великобритания отправила по-евтина оферта за лекарството. Офертата е основното доказателство в полза на обвинението. Защитата обаче твърди, че такъв договор между две държави за доставка на ваксини би забавило получаването им в условията на световна пандемия от свински грип. Божидар Нанев подава оставка, след като премиерът съобщава публично, че разследването срещу здравния министър ще демонстрира политическа воля за борба с корупцията.  Независимата прокуратура своевременно се вслушва в думите на Бойко Борисов и стартира наказателно производство.

В края на процеса на първа инстанция наблюдаващият прокурор Маргарита Немска иска 5 години затвор за Нанев и 2 години условна присъда за Николова, като снизхождението спрямо нея е обосновано с чисто й съдебно миналото и усложненото й здравословно състояние – в хода на процеса подсъдимата тежко се разболява. И двамата подсъдими са оправдани от съдебен състав с преседател съдия Светла Букова и двама съдебни заседатели на 29 март 2012 г. В края на 2012 година Софийският апелативен съд потвърждава решението на първата инстанция. Димитринка Николова не чува втората си оправдателна присъда, тъй като междувременно умира.

През същата година Маргарита Немска от говорител на Софийската градска прокуратура е повишена в зам.-градски прокурор. Преди това от 2003 г. обвинителят работи в Софийската районна прокурата. Две години по-късно е назначена в СГП. През 2012 г. ВСС я повишава в ранг “прокурор във ВКП и ВАП”.

Въпреки очевидно добрата оценка на работата й от страна на ръководството на държавното обвинение, съдиите от САС Петя Шишкова, Спас Иванчев и Милена Панева отправят убийствени критики в мотивите си към оправдателната присъда на Нанев. “Това, че прокурорът е непоколебимо убеден в правилността на своите изводи и че те му изглеждат очевидни и абсолютно безспорни, не е достатъчно. Необходимо е тази негова нагласа да бъде основана на солидни и процесуално издържани аргументи. Такива обаче не са изтъкнати по делото, включително и във въззивния протест. Вместо това фрагментарно са изведени едни факти, чието действително съдържание при това се елиминира, значението му се подменя, други от съпътстващите процесните събития факти и обстоятелства напълно се игнорират, а трети се преувеличават, изпълват се със съдържание, каквото доказателствата не показват, а и не подсказват”, пишат магистратите. Освен че поддържа необосновани обвинения, прокурор Немска е критикувана и заради това, че откровено е преиначавала обстоятелствата по делото. “Всичко това вероятно стимулира поддържането на обвинителната версия, прави я да изглежда привидно съдържателна, но тази техника на преувеличаване, на изопачаване и неоправдано игнориране на доказателства е неприложима в правораздаването и ако първостепенният съд е отказал да я приложи, той не търпи упрек за това. Дейността на съда трябва да е подчинена единствено на действителното съдържание на доказателствата и на закона и с тази задача първостепенният съд се е справил перфектно, като е разтълкувал и анализирал казуса по единствено възможния правилен начин и е постановил един законосъобразен и справедлив акт по съществото на делото”, пише в решението на САС.

Делото срещу бизнесмена Христо Ковачки също се наблюдава от Немска. Стартът на процеса е фамозен – през 2008 година обвиняемият за данъчни престъпления получава като мярка за неотклонение рекордната за практиката на прокуратурата парична гаранция от 300 хиляди лв. Според обвинителния акт Ковачки е извършил данъчни престъпления за над 16 млн. лв. в периода 2005-2008 година.

Прокуратурата твърди, че измамите са били извършени чрез фиктивни сделки за доставка на оборудване, като така неправомерно е бил получен данъчен кредит. През 2009 година делото влиза в съда, но е върнато на прокуратурата за отстраняване на съществени разминавания в диспозитива и обстоятелствената част на обвинителния акт – веднъж се твърди, че престъплението е било извършено посредством подправени дневници за покупки и втори път – че са били използвани фактури с невярно съдържание.

Делото е внесено отново светкавично – само ден след произнасянето на съда, като прокурор Немска обявява, че корекции са нужни само в няколко изречения. Две години по-късно през април 2011 година прокурор Немска пледира за наказание около средния размер, предвиден в закона – от 5 години. Съдебен състав с председател съдия Александра Йорданова чете осъдителна присъда – 3 години условно с 5 години изпитателен срок. Прокуратурата протестира решението на СГС и така делото стига до САС, където Ковачки е напълно оправдан. През цялото време защитата пледира, че в процеса са събрани доказателства, че всички сделки са реални, а договорните стоки – са доставени. На едно от последните заседания САС приема съдебно-техническа експертиза, трите вещи лица в състава на която са обиколили производствени обекти в Пловдив, Перник и няколко села, за да сверяват налични машини с тези, които са описани по фактури. Заключението на експертите е категорично – всичко, което е офактурено е било налично.  Процесът стига до ВКС, където през октомври 2012 година прокуратурата иска връщане на делото за ново разглеждане, тъй като предходните инстанции не са отчели в пълна степен доказателствата за вината на подсъдимия. Произнасянето на съда предстои.

И друго обществено значимо дело попада при прокурор Маргарита Немска – това е процесът срещу бившия директор на НАП Мария Мургина. Очакванията към него са същите като към делото срещу бившия министър Нанев – да се демонстрира политическа воля за борба с престъпленията на „белите якички”. През февруари 2009 година шефът на НАП Мария Мургина подава оставка, след като става ясно, че няколко дни преди това ДАНС е отнела достъпа й до класифицирана информация. Медиите започват да бълват неофициална информация откъм органите по разследването, като се твърди, че данъчните начело с Мургина са разпъвали „чадър” над крупни бизнесмени и са участвали в схеми за източване на ДДС за стотици милиони. В хора на запознатите с „далаверите” на Мургина активна роля играе лидерът на РЗС Яне Янев, а граждански защитници на бившата шефка на НАП са тогавашните министър-председател Сергей Станишев и финансовият министър Пламен Орешарски.

На 13 февруари 2009 г. в „Медиапул” излиза информация според която в Брюксел е получен списък с имената на около 100 души, за които се твърди, че са ощетили бюджета с около 1 милиард лв. чрез източване на ДДС. Твърди се също, че далаверата е осъществявана чрез фиктивен износ за бившите съветски републики и Румъния. Друга схема за източване на пари от ДДС е чрез фиктивни транзакции – дадена стока се купува на ниска цена, а след това се продава на многократно завишена. Според неофициална информация в изпратения до Брюксел списък фигурират имената на бизнесмените Христо Ковачки, Георги Гергов, Ветко Арабаджиев, Николай Банев и шефът на “Меком”- Силистра Стефан Райчев, които от далавери с ДДС ощетили държавата общо с около 600 милиона лева.” Скандалът се разраства лавинообразно, след като в медиите излиза информация, че ДАНС е подготвял ареста на Мургина, в момент, в който тя взимала белязани пари, но операцията се провалила, защото ексшефката на НАП била предупредена от висш прокурор. Освен това пак в медиите се разпространява, че в схемите с източване на ДДС е участвал и бизнесмен, с когото Мария Мургина живеела на съпружески начала. Според информация на „Медиапул” става въпрос за Владислав Христов и фирмите му “Рокон Трейд” и “Рокон – Изследователски център” АД.

Тези фирми били включени в Офис “Средни данъкоплатци” в НАП вместо в “Големи данъкоплатци”. В “Средни данъкоплатци” фигурират и единадесет големи дружества, сред които и “Стил Комодис” на бившия собственик на “Кремиковци” Валентин Захариев. Няма обяснение и защо в същия офис са включени и 64 посолства. Твърди се, че нередности в дейността на НАП са установени в териториалните офиси в Силистра, Бургас и Пловдив.

И още неофициална информация, публикувана в „Медиапул” - разследването срещу Мургина е започнало но инициатива на Димитрина Захаринова, съветник по финансовите въпроси на бившия шеф на ДАНС Петко Сертов. Преди да постъпи на работа в ДАНС, Захаринова е високопоставен служител в НАП.

В крайна сметка през май 2009 г. прокуратурата предявява четири обвинения на Мургина. В тях обаче определено не се съдържат първоначално изнесените в медиите бомбастични данни за престъпления.

Първото обвинение е за длъжностно престъпление - Мургина е нарушила Закона за НАП, като е указала на Лидия Андреева да промени изводите в ревизионен акт на фирма, свързани с увеличение на финансовия й резултат. Заради указания на Мургина пък от плевенското дружество “Плевен 1999″ ООД не били събрани 1.323 млн. лв. корпоративен данък. Второто обвинение е затова, че Мургина е принудила бившата шефка на НАП-Силистра Милена Цолчовска да напусне поста си, като я заплашила, че в противен случай ще я уволни  дисциплинарно. Останалите две обвинения са за незаконно прихващане на данъчни задължения от 11.5 млн. лв. на фирма на бившия собственик на “Кремиковци” Валентин Захариев, както и за документно престъпление – подаване на декларация пред Сметната палата с невярно съдържание, като така прокуратурата твърди, че Мургина е укрила  имот в Созопол.

Делото е внесено в съда през март 2010 г. но съдия Карамфила Тодорова, която е бивш прокурор, го върна на прокуратурата, заради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Оказва се, че разследващите не са подписали един от протоколите по делото. Освен това са пропуснали да предявят събраните доказателства на обвиняемата.

Три години по-късно Софийският градски съд признава за виновна Мургина по първите две от повдигнатите й обвинения – за престъпление по служба и оказване на принуда и я осъжда на четири години затвор.

Делото стига до Софийския апелативен съд, където прокуратурата не поддържа две от обвиненията, за които бившата шефка на НАП е оневинена от първата инстанция. Държавното обвинение иска от магистратите да потвърдят изцяло първоинстанционната присъда. На 20 юни САС признава за невинна бившата шефка на НАП по всички пунктове на обвинението.

Защитата на Мургина пледира, че устните указания от началник на негов подчинен  не могат да бъдат принуда. Адвокат Илиян Василев дава пример с призива на премиера към служителите от данъчната администрация да върнат получените от тях финансови бонуси. Според него работодателят разполага с власт по отношение на подчинените си, която не се приема от закона за насилие. Защитата твърди също, че Мургина е разполагала с власт да уволни бившия началник на данъчните в Силистра Милена Цолчовска, защото тя не е изпълнявала служебните си задължения или да я премести на друга работа.

Пред журналистите Мургина е лаконична – рано или късно истината ще излезе наяве. Ден по-късно пред бТВ тя коментира: „Атаката срещу мен бе атака срещу системата и нейната ефективност в момента, в който аз я управлявах. Станах жертва на политически, икономически и лични интереси, защото когато човек си върши работата принципно, той не е удобен за определен кръг от хора, надяващи се на дивиденти чрез извършване на нередности”.

Оправдателните присъди на Мургина и Ковачки на втора инстанция излизат в рамките на един и същи месец. Ударът по професионалните умения на прокурор Маргарита Немска е голям. Но последствията за кариерата й са по-скоро положителни. От говорител на градска прокуратура Немска се издига до заместник-градски прокурор на възловата за икономиката и политическата система на държавата Софийска градска прокуратура, в биографията й са вписани множество неслучайни дела, свързани с огромни икономически интереси и политически привкус.  Неуспешната конструкция на обвиненията, качеството на доказателствата или превратното им тълкуване, оставеното впечатление за тенденциозност на разследванията, за които ви разказахме, неминуемо фокусират вниманието в причините за благосклонното отношение на ръководството на съдебната власт към кариерата на прокурор Немска и към случайното разпределение на делата й.

Текст: Галина Гиргинова

 

Месец след изборите – прокуратурата знае за бюлетините толкова, колкото и преди

Цацаров и Цветанов в сблъсък заради Делян Пеевски

Прокуратурата поиска имунитета на депутата от ГЕРБ

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – втора част

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – първа част

Снимка: Дневник

Ново начало и в Софийския градски съд. Конкурсът за председател на съда изглежда предрешен

Снимка: Капитал

Изборът за конституционен съдия от съдебната квота. Ще има ли преврат?

Численото превъзходство на съдиите от ВАС ще реши кой е следващият член на КС
Снимка: Дневник

Бивш ръководител на Търговската колегия на ВКС: Уредбата на конкурсите е полезна за ловенето на риба в мътна вода, за лобистите, за брокерите на влияние, за любителите на „втория начин“

Връщането на конкурса за съдии в търговските отделения на апелативните съдилища отначало ще значи тотален срив на авторитета и доверието към системата, казва Дария Проданова
vas

В услуга на на командированите. Как ВСС се опитва да провали конкурса за съдии в апелативните съдилища?

Едно вероятно решение, което може да отвори широко вратата за провал на всеки следващ конкурс в системата
Снимка: Дневник

Нейната уравновесеност и мъдрост ми допаднаха. Прокурорската колегия избра нов окръжен прокурор на Благоевград

vss

Граници, митници, курорти…Кой се опитва да овладее ръководния пост в Окръжна прокуратура – Благоевград?

Борислав Сарафов, сн. Дневник

Прокурорската колегия инсталира Борислав Сарафов за временен главен прокурор

Той ще ревизира исканията за сваляне на депутатски имунитети
Снимка: ПРБ

Висшият съдебен съвет отстрани главния прокурор за уронване на престижа на съдебната власт

Предложението се изпраща на президента за указ за прекратяване на мандата на Иван Гешев
vss

Кадруване извън мандат. Какви избори за лидери в системата прави ВСС? (ЧАСТ ВТОРА)

Снимка: Дневник

Кадруване извън мандат. Какви избори за лидери в системата прави ВСС? (ЧАСТ ПЪРВА)

Вашият коментар