Прокурори-отличници – III

Как сбърканото кариерно израстване мултиплицира неуспехите на държавното обвинение
01-03-2013; категория: Профили; автор: galina.girginova;

Защо прокуратурата попада в унизителната ситуация да се хвали с 97 % осъдителни присъди и да отчита почти пълен неуспех по делата, които засягат големи икономически или политически интереси? И защо прокурорите, в чиито ръце са поверени обществено значимите дела, не си взимат поуки от провала на процесите, които са във фокуса на вниманието?

Отговорът на тези въпроси може да се търси в ясно различимата тенденция обвинителите, които са в светлината на прожекторите, да получават за „награда” гарантирано кариерно израстване, независимо от качеството на работата им. Така рано или късно прокурорите „отличници”, които работят във фокуса на вниманието,  получават повишение. Независимо че именно тяхната работа пълни статистиката на оправдателните присъди и то в най-чувствителната област – обществено значимите дела.

Много са примерите за повишения на прокурори, участвали по провалени обществено известни дела. Без претенцията за изчерпателност ще посочим в поредица от текстове някои от тях, които показват тенденция или с други думи – системен проблем.

Апелативен прокурор на прицел

Ангел Илиев е избран за апелативен прокурор на София през юли миналата година, след като предишните две процедури по избор се провалят, тъй като нито един от кандидатите не получава нужните гласове. Въпреки че фаворитът на бившия главен прокурор Борис Велчев е друг – Божидар Джамбазов, Илиев е избран с подкрепата на тогавашния шеф на Етичната комисия на ВСС Цони Цонев и шефа на ВАС Георги Колев. Претенденти за поста са още Вичо Вичев и прокурорът от САП Стойчо Ненков. По време на дебатите обвинителят посочва, че най-много се гордее с работата по т. нар. дело „Октопод” – той е участвал в разследването по време на досъдебното производство. Преди това Илиев се издига от районен съдия в Разлог до прокурор в Софийската градска прокуратура през 2006 година, а по-късно до заместник на административния ръководител там. От близо месец името на апелативния прокурор се свързва със скандала САПАРД. Ангел Илиев попада на прицела на главния прокурор, след като, както твърди най-важният човек в прокуратурата, разпределя неслучайно делото за пране на пари от програма САПАРД на обвинителя от ръководената от нго прокуратура Стойчо Ненков. По думите на Сотир Цацаров, който след завръщането си от Брюксел докладва пред медиите по казуса, Илиев е пуснал делото за разпределие „в група от един” прокурор, тоест то директно е попаднало при Ненков, без да има случайно разпределение. Това, според главния прокурор, е сериозно дисциплинарно нарушение, заради което е внесено предложение до ВСС да свали от поста Илиев. На този етап няма данни, заради които прокуратурата да потърси наказателна отговорност на апелативния обвинител. Развръзката по случая предстои.

Съвсем скоро в сайта на Софийския градски съд бяха публикувани и мотивите към оправдателната присъда по делото срещу бившия директор на „Булгартабак” Христо Лачев и съпругата му Мирела за укриване на данъци. Процесът бе наблюдаван от Ангел Илиев – тогава прокурор в СГП. Семейство Лачеви бе обвинено в периода 2004-2006 година е укрило данъци в размер на 128 хиляди лева, като умишлено е затаило истината.

В мотивите си съдия Мариян Марков е записал, че „липсата на конкретика във фактите на обвинителния акт е достатъчна за постановяване на оправдателна присъда. В хода на делото категорично е доказано, че данъчните инспектори, които са проверявали семейството, не са могли да посочат в този период да са установили някакъв доход от Христо Лачев или Мирела Лачева, който да не е деклариран”. Съдът сочи също, че в обвинителния акт липсва конкретно какъв е придобитият доход, който според прокуратурата не е деклариран. „Следва да се
обърне също така внимание на погрешния подход на обвинението да изчислява някакви съотносимости на имущество на доходи, от една страна, и разходи, от друга страна, общо и за Мирела Лачева и Христо Лачев, защото данъчните задължения  са индивидуални на всеки един. Обвинителният акт от своя страна не е прецизиран от гледна точка на елементарните изисквания на закона, а именно следва да се посочи кои са конкретните доходи, получени и недекларирани от Христо Лачев и кои са конкретните – получени и недекларирани от Мирела Лачева, което липсва. Обвинението изхожда на базата на съпружеска общност и без абсолютно никаква конкретика и от гледна точка на данъчното законодателство и от гледна точка на наказателното право, където все пак тези ангажименти са лични. Защото е възможно, ако имаше някакви данни да има недеклариран доход на Лачева или Лачев, това по никакъв начин да не обвързва другия, но  такива няма”, мотивира се съдия Марков.

И още – в обвинителния акт всичко, на което се позовава прокуратурата е съвършено произволно и в трите насоки. Пак по предположение на обвинението се приемат и разходите на семейството. Предполагаеми са останали също така и цените, от които изхожда прокуратурата в обвинителния акт за тези недвижими имоти, които са закупувани, смята съдът.

Прокурор, съдия, прокурор

Поредица дела за разхитително управление на имуществото на общинското дружество „Софийски имоти” стигат до съда под ръководството на прокурорът от СГП Пламен Панайотов. В началото на 2011 година обаче обвинителят е отведен от съда по няколко от делата заради твърдения на едно от вещите лица Владимир Владимиров, че е притискано от прокурора. Владимиров подава сигнал, че е бил принуждаван от Панайотов да промени резултатите от заключенията си по една от експертизите за сделките, сключвани от дружеството. Владимиров преди да се оплаче на съда подава сигнали до главния прокурор и ВСС, на съдебните състави обаче много месеци по-късно не са представени никакви данни, че сигналите са били проверени. При всички полoжения органите-адресати не излизат с позиция.

Прокурорът контраатакува с обяснението, че е заплашван откакто е започнал да работи по делата „Софийски имоти”. Според него целта е, чрез изваждането му от разследванията срещу бившите шефове на дружеството, делата да се забавят. Както „Съдебни репортажи” писа, част от процесите все още са висящи. Запомнящото се в случая е, че още преди да бъдат внесени в съда, прокуратурата подаваше информация от разследването по „разроените” процеси, свързана с обвиненията за неизгодни сделки, перманентно в няколко медии, близки до властта – вестниците „Монитор” и „Телеграф”. На този етап две от делата завършиха с осъдителна присъда на първа инстанция за бившият шеф на общинското дружество Тошко Добрев (едната постановена от двамата съдебни заседатели и с особено мнение на съдията, впоследствие отменена от САС с нова изцяло оправдателна), а трето – с оправдателна, като прокуратурата се отказа да поддържа обвиненията към останалите осем подсъдими и бивши директори на общинското дружество.

Отвод на Панайотов е поискан и по друго мегадело – разследването за договора от 2004 г. между НЕК и фирмата  ”EFT AG”, с която дружеството започва да продава ток в чужбина вместо държавната компания. По това време по делото няма повдигнати обвинения, въпреки това горестоящите прокурори удовлетворяват молбата за отвод на Панайотов. Така делото попада при друг обвинител – Георги Тафров и то с едноличното разпореждане на градския прокурор Николай Кокинов, който го прекратява.

Пламен Панайотов започва да работи по обществено значими дела след като и той е командирован от СРП в Софийската градска прокуратурата през 2007 година. Преди това е обвинител в Районна прокуратура Бургас. На 29 септември 2011 година ВСС отказва да го повиши в съдия в Специализирания наказателен съд) но само три месеца по-късно – Панайотов получава исканото повишение. Явно работата като съдия не го удовлетворява, тъй като на 9 февруари миналата година след ново явяване на конкурс е назначен като прокурор в Софийската градска прокуратура. Междувременно в края на 2011 година е предложен от партия „Атака” за съдебен инспектор.

В кариерата му е записана оправдателна присъда срещу бившия шеф на Държавен фонд Земеделие Асен Друмев. Според обвинението Друмев е даден на съд заради злоупотреби с европейски средства по програмата САПАРД. Според обвинението Друмев, в качеството си на изпълнителен директор на ДФ “Земеделие”, през лятото на 2006 г. нарушил служебните си задължения, вземайки окончателно решение за сключване на договори с търговски дружества по програма САПАРД на ЕС, без необходимия подпис върху списъка на проектите за одобрение/отхвърляне на председателя на комисията за избор на проекти. С това се твърди, че са причинени значителни вреди в размер на 4 135 474,89 лв. за бюджета на ЕС и на 1 378 491,63 лв. за бюджета на България, като случаят е особено тежък.

В мотивите си ВКС записва, че описаното деяние в обвинителния акт на прокурора от СГП Пламен Панайотов очевидно не съставлява престъпление, тъй като става въпрос за липса на подпис в един опис от проекти, което е чисто технически въпрос, а не част от процедурата. Поради това и неговото действие не би могло да доведе по твърдените вреди, защото парите са платени се плещат на основаниет на подписания опис. За пропуски в подобна техническа дейност е недопустимо търсене и реализиране на наказателна отговорност по чл. 282 НК, потвърждава и ВКС.

В доклада на прокуратурата за 2011 година оправдателната присъда срещу Друмев по това дело е конкретно анализирана. За нея се казва, че “може да се направи извод, че причина за постановяването на оправдателна присъда е неправилната оценка на доказателствения материал, довела до внасяне на необоснован обвинителен акт”, което означава отново, че в обвинителния акт изначално не е било описано престъпление. Нещо повече – по това дело защитниците на Асен Друмев отново искат отвод на Панайотов заради “неговата очевидна пристрастност” и заради серия изявления пред пресата веднага след повдигането на обвинението срещу Друмев, в които обвинителят декларира категоричната си убеденост във вината на бившия шеф на фонд Земеделие.

Делото САПАРД

Разследването за източване на 7.5 млн. евро от програма САПАРД и пране
на пари стана емблематичен пример за провалено дело – нещо, което наскоро ръководството на прокуратурата не се посвени да признае. Аферата бе разплетена през 2007 година след като немските разследващи органи изпратиха на българската прокуратура материалите от тяхното наказателно производство, приключило с осъждането на двама германски граждани. Немците подготвяли фактури с невярно съдържание по поръчка на Марио Николов, за да може да кандидатства за евросубсидия.

Обявено като приоритет, делото трябваше да демонстрира борбата на властите с измамите с европейски средства. Шест години по-късно нито едно от двете съдебни производства не е стигнало до окончателна присъда. Цялото досъдебно производство бе поверено на обвинителя от Софийската градска прокуратура Андрей Андреев, който работи предимно по финансови дела. Прокуратурата раздели на делото на две още в досъдебна фаза. По първото дело за източване на средства от програма САПАРД обвинения получиха Марио Николов, съпругата му Мариана, Ана Шаркова, Валентин Ангелов, Лазарина Георгиева, Иван Иванов, вече покойният Григов Главев, Радмил Петров и Петя Хаджииванова. По второто дело за пране на пари прокуратата повдигна обвинения на Марио Николов, съпругата му Мариана, Людмил Стойков, Ана Шаркова, Иван Иванов и Валентин Ангелов.

При разделянето на делата прокуратурата разделя и четиримата български граждани - Марио Николов, Анна Шаркова, Петя Хаджииванова и Радмил Петров, за които германските власти са изпратили материали.  Двама от тях – Петя Хаджииванова и Радмил Петров фигурират само по производството за източването на средства, а в отделеното – за прането на пари са включени само Шаркова и Николов. Така прокуратурата напълно се лиши от възможността да докаже, че заедно с двамата германски граждани Марио Николов, Анна Шаркова, Петя Хаджииванова и Радмил Петров са извършвали измами с евросредства или пък заедно са изпрали парите от това. По-същественото е, че обвинението и по двете дела е за организирана престъпна група, но отделянето на четиримата обвиняеми на по двама в две дела, означава, че вече прокуратурата не иска да докаже, че българските участници в „германската схема” са действали заедно като организирана престъпна група. Това е така, тъй като според наказателния закон са необходимо минимум трима души, за да формират организирана престъпна група.

Шест години по-късно нито едно от двете съдебни производства не е стигнало до окончателна присъда. Равносметката на този етап – процесът за източването на средствата е върнат обратно на прокуратурата, а делото за пране на пари завърши с крах на втора инстанция, където Софийският апелативен съд обоснова оправдателните присъди с тежки гафове в обвинението.

Първото дело за източване попадна при сегашния шеф на ВАС Георги Колев, който осъди всички подсъдими, а второинстанционния съд отмени решението му с остри критики, че в мотивите му съществуват цели пасажи, преписани от обвинителния акт. Второ дело се падна на съдия Румяна Ченалова, която осъди подсъдимите, с изключение на Людмил Стойков, на между 6 и 10 години затвор. САС обаче отмени и това решение на СГС, а в мотивите си съдът сочи пропуски и ленивост на разследването, липса на доказателства, липса на повдигнати обвинения, за които обаче са събирани доказателства.

Всичко това обаче не пречи на ВСС да повиши прокурор Андреев и да го изпрати в редиците на Специализираната прокуратурата, която е натоварена с очаквания, че ще тушира организираната престъпност. Нещо повече – делото „САПАРД” не е първото, по което прокурор Андреев не демонстрира най-добрите си професионални умения. Оправдателни присъди работата му е получила и по двата процеса срещу бившия шеф на Държавен фонд „Земеделие” Асен Друмев – за субсидирането на “фирмата “Памексвин” с 618 000 лева, а втората – за сключване на неизгодни сделки за наем на сгради за нуждите на разплащателната агенция. В заключението на доклада на прокуратурата за делата с обществен интерес е записано, че причината за постановената оправдателна присъда по първото обвинение „е непълнота на разследването поради неправилна преценка на наблюдаващия прокурор относно обстоятелствата, които е следвало да бъдат изяснени на досъдебното производство, не е определен правилно предметът на доказване, за да бъдат събрани необходимите доказателства в подкрепа на повдигнатото обвинение”. Другият неуспех на Андреев по второто дело срещу Друмев  е отдаден на различия в заключенията на експертизите, въз основа на които е преценявана изгодността на сключените сделки.

Кариерата на Андреев започва в Столичната следствена служба, а през април 2006 година ВСС го назначава в Софийската районна прокуратура. Само няколко месеца по-късно през октомври същата година и той е ”повишен” чрез командироване. Тъй като командироването в съдебната система също може да се нарече тенденция, ще кажем, че то на практика носи същия резултат като повишението, но без конкурс, какъвто се изисква, за да расте един магистрат в кариерата си. Важно е да се отбележи и, че командироването зависи единствено и само от волята на прокурорския началник. В СГП Андреев първоначално работи в отдел „Икономически престъпления”, а през 2008 година е преместен в отдел „Противодействие на престъпленията срещу финансовата система на Европейския съюз”. След създаването на Спецпрокуратурата Андреев е преместен в новото звено.

В края на миналата година – на 13 декември, ВСС отказва да повиши Андреев до заместник на административния ръководил на Специализираната прокуратура. За поста е предложен от шефа на звеното Светлозар Костов, който стана известен със сключеното споразумение по делото за организирана престъпна група за наркотрафик срещу Димитър Желязков – Митьо Очите и публично изразената му мисъл, че прокуратурата е вързала кънките на световния шампион по фигурно пързаляне Максим Стависки. По време на обсъждането Галя Георгиева все пак трезвомислещо заявява, че Андрей Андреев “не може да проваля делата, а ние да го правим заместник-шеф” и призовава колегите си да преценят дали спецпрокурорът има качествата да заеме по-високия пост.

Галя Георгиева единствена на глас посочва очевидния проблем около кариерното израстване на Андреев – няколко обществено значими дела, които наблюдава се сгромолясват в съда, но това не пречи на ръководството на прокуратурата да продължи да го подкрепя в професионалният му път нагоре по веригата. Ако повишенията на обвинители със спорни качества, провалили се по казуси с икономически и политически вкус, са необясними, то няма как да не ни хрумне, че кариерното им израстване е награда за самото завеждане или произвеждане на делата. Остава ни и неизбежното разумно предположение – че тези шумни процеси, оплетени в големи икономически или политически интереси, са образувани и водени не точно за да успеят.

Текст: Галина Гиргинова

 

 

Месец след изборите – прокуратурата знае за бюлетините толкова, колкото и преди

Цацаров и Цветанов в сблъсък заради Делян Пеевски

Прокуратурата поиска имунитета на депутата от ГЕРБ

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – втора част

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – първа част

Снимка: Капитал

Изборът за конституционен съдия от съдебната квота. Ще има ли преврат?

Численото превъзходство на съдиите от ВАС ще реши кой е следващият член на КС
Снимка: Дневник

Бивш ръководител на Търговската колегия на ВКС: Уредбата на конкурсите е полезна за ловенето на риба в мътна вода, за лобистите, за брокерите на влияние, за любителите на „втория начин“

Връщането на конкурса за съдии в търговските отделения на апелативните съдилища отначало ще значи тотален срив на авторитета и доверието към системата, казва Дария Проданова
vas

В услуга на на командированите. Как ВСС се опитва да провали конкурса за съдии в апелативните съдилища?

Едно вероятно решение, което може да отвори широко вратата за провал на всеки следващ конкурс в системата
Снимка: Дневник

Нейната уравновесеност и мъдрост ми допаднаха. Прокурорската колегия избра нов окръжен прокурор на Благоевград

vss

Граници, митници, курорти…Кой се опитва да овладее ръководния пост в Окръжна прокуратура – Благоевград?

Борислав Сарафов, сн. Дневник

Прокурорската колегия инсталира Борислав Сарафов за временен главен прокурор

Той ще ревизира исканията за сваляне на депутатски имунитети
Снимка: ПРБ

Висшият съдебен съвет отстрани главния прокурор за уронване на престижа на съдебната власт

Предложението се изпраща на президента за указ за прекратяване на мандата на Иван Гешев
vss

Кадруване извън мандат. Какви избори за лидери в системата прави ВСС? (ЧАСТ ВТОРА)

Снимка: Дневник

Кадруване извън мандат. Какви избори за лидери в системата прави ВСС? (ЧАСТ ПЪРВА)

Снимка: Дневник

“Този избор изглежда предрешен“. Съдията от ВАС Добромир Андреев е новият председател на АССГ

45 коментара

Вашият отговор на Tieunf Отказ