Прокурори-отличници

Как сбърканото кариерно израстване мултиплицира неуспехите на държавното обвинение
20-02-2013; категория: Профили; автор: galina.girginova;

Поредната оправдателна присъда по дело, чийто старт e шумно огласен от органите на разследването или дори от самия вътрешен министър, отдавна не е събитие в истинския смисъл на думата. Не беше новина и това, че на 23 януари Софийският градски съд призна за невинен бившия шеф на Държавната агенция за бежанците Светослав Мичев, макар този факт да носи на наблюдателя съществена информация – да не забравяме, че лично министър-председателят Бойко Борисов преди две години анонсира уволнението на Мичев заради корупция и далавери.
Важното послание в случая бе лесно различимо в няколкото обяснителни изречения на съдия Весислава Иванова, казани след присъдата.

Дали заради непрестанните, отявлени атаки на изпълнителната власт към работата на съда, създадената в резултат на това обществена нагласа, че съдът e виновен или поради друга причина, част от съдиите, които гледат обществено значими дела, изградиха свои собствен обяснителен подход. След произнасяне на присъдата някои от тях започнаха да споделят накратко част от мотивите, които стоят зад решението им по конкретно дело, преди да ги изложат подробно писмено.

Така медиите, които проследиха присъдата на Светослав Мичев, разбраха от съдия Велислава Иванова няколко неща. Обобщено те звучат по този начин: наблюдаващият прокурор по процеса е изградил обвинителна теза, в която липсва логика, делото е провалено още в самото му начало заради сбърканото обвинение, прокуратурата не е сметнала за необходимо да събере дори минимален брой доказателства, които да подкрепят и без друго сбърканата теза.

Тези констатации, за съжаление, не са единичен случай, те натрапчиво се повтарят и формират тенденция, която укрепва все повече във всяко следващо съдебно решение по обществено значимо дело, завършващо с пълен крах за обвинението.

А защо, след като тези процеси многократно са сочени за един от основните приоритети в работата на прокуратурата, никой в тази институция не прави необходимото грешките да не се повтарят, явно е въпрос с повишена трудност. Нещо повече – освен че не си взима поука, прокуратурата насърчава обвинителите да не носят отговорност за служебните си гафове. Насърчава ги, защото провалът не води до резонния застой в кариерата, а напротив. Всичко това е известно  -затова, че ръководството на прокуратурата прекрасно знае къде е проблемът, свидетелства един официален документ, качен на сайта на институцията.

Става дума за годишния доклад на държавното обвинение за 2011 година, в който е отделено специално внимание за анализ на оправдателните присъди на обществено значимите дела в изпълнение на препоръка, залегнала в докладите на ЕК за България. В документа са изведени същите причини за провала на т. нар. шумни дела, които накратко посочи и съдия Иванова по един конкретен съдебен процес. Ето какво пише в анализа: “Обобщавайки причините, довели до постановяване на оправдателни присъди по дела с особен обществен интерес, може да се направи извод, че пропуските и слабостите са в досъдебната фаза и действията на прокурора след завършване на разследването. При разследването не се изясняват всички факти и обстоятелства, свързани с предмета на доказването, липсва яснота относно обема доказателства, които следва да се съберат, както и какви следствено процесуални действия да бъдат извършени за тяхното установяване. По значителна част от делата, оправдателните присъди са постановени поради внасяне на необосновани обвинителни актове. Това изисква от наблюдаващите прокурори да извършват всестранна проверка на събрания доказателствен материал по делото, да проверяват налице ли са доказателства за обективните и субективни признаци на престъплението и за специалната цел, когато е предвидена в състава на престъплението, за което е повдигнато обвинение, да съобразяват решенията си за внасяне на обвинителен акт с трайната съдебна практика. Наблюдаващите прокурори трябва да упражняват по-ефективен контрол върху действията на органите на разследването, да изискват събирането на пълен обем доказателства, да следят за своевремeнно отстраняване на допуснати процесуални нарушения, което е предпоставка за пълнота на разследването и внасяне на обосновани обвинителни актове след внимателна оценка на събраните доказателства”.

Тези няколко изречения съдържат всички пропуски и грешки, които довеждат след себе си унизителната ситуация прокуратурата да се хвали с 97% осъдителни присъди и да отчита почти пълен неуспех по делата, които са във фокуса на вниманието, защото засягат големи икономически или политически интереси. Проблемите изглеждат ясно очертани, остава само да бъдат преборени. Вместо това държавното обвинение загърбва всякаква човешка логика и предприема меко казано странни ходове.

Ако проследим кариерата на прокурорите, чиито имена се свързват с повечето обществено значими дела, то лесно може да забележим, че въпреки шумните провали, чиито отзвук се чува чак в Брюксел, а още по-отчетливо и в Страсбург, тя следва неиминуем възход. Така рано или късно, прокурорите „отличници”, които работят във фокуса на вниманието,  получават повишение. Независимо, че именно тяхната работа пълни статистиката на оправдателните присъди и то в най-чувствителната област – обществено значимите дела.

Примерите за повишения на прокурори, участвали по провалени обществено известни дела, са много. Без претенцията да бъдем изчерпателни, ще изброим в поредица от текстове някои от тях, които показват тенденция или с други думи- системен проблем.

Прокурор, зам.-министър, шеф

На 23 януари от правителствената пресслужба съобщиха, че начело на Комисията за конфискация застава Пламен Георгиев. От краткото съобщение става ясно, че бившият прокурор ще оглави една от най-следените от Брюксел институции. Вниманието на Брюксел е продиктувано от простия факт, че ако съставът на комисията бъде попълнен с политически послушни хора, то тя може да се превърне в репресивен, поръчков орган срещу избрани.

От съобщението научаваме също, че Георгиев е посочен от премиера поради „неговата висока професионална квалификация, опитът му в системата на наказателното правораздаване, административният му опит в Министерството на правосъдието и доброто име, с което се ползва в юридическите среди”. Дебати по назначението на Георгиев не са проведени. За номинацията на Георгиев в медиите се заговаря още в края на миналата година. Тогава управляващите тихомълком променят новия и невлязъл в сила Закон за конфискацията, така че изискуемият юридически стаж се намалява от 12 на 10 години. Така намаленият стаж вече приляга на този на Георгиев, за да може да заеме тази висока властова позиция.

Името на Пламен Георгиев нашумява покрай няколко обществено значими дела, които той като прокурор наблюдава. Кариерата му стремително тръгва нагоре след като през 2007 година е назначен в Софийската районна прокуратура. След като неуспешно се опитва да стане съдия в Софийския районен съд и в Районния съд в Елин Пелин, по-късно е командирован в Софийската градска прокуратурата, а после и във Върховната касационна прокуратура. Тъй като командироването в съдебната система също може да се нарече тенденция, ще кажем, че то на практика носи същия резултат като повишението, но без конкурс, какъв се изисква, за да расте един магистрат в кариерата си. Важно е да се отбележи, че командироването зависи единствено и само от волята на прокурорския началник. В случая преди Георгиев несъмнено е имало обвинители, работили с години съвестно в СРП. Факт е обаче, че е предпочетен именно той. Поради каква причина – можем само да гадаем, но отличаването му, както се разбира по делата му, не може да се каже, че е било заради „качествена продукция”.

В края на 2011 г. Пламен Георгиев печели конкурс за прокурор в Специализираната прокуратура, където е предложен и за заместник на административния ръководител. Не встъпва в длъжност, тъй като става заместник-министър на правосъдието при Диана Ковачева, където отговаря за ресор затвори и съдебна охрана.

Заедно с прокурор Пламен Панайотов, който също е командирован на работа от СРП в СГП, работят по делата „Софийски имоти”, които са все още висящи, а по някои от тях обвиненията срещу част от подсъдимите са прекратени в последната година. Запомнящото се в случая е, че още преди да бъдат внесени в съда, прокуратурата подаваше информация от разследването по „разроените” процеси, свързана с обвиненията за неизгодни сделки, перманентно в няколко медии. На този етап две от делата завършиха с осъдителна присъда на първа инстанция за бившият шеф на общинското дружество Тошко Добрев, а трето – с оправдателна, като прокуратурата се отказа да поддържа обвиненията към останаталите осем подсъдими и бивши директори на общинското дружество.

Пламен Георгиев изплува и около т. нар. скандал „Мишо Бирата”. От публикуваните в медиите подслушвани разговори между директора на Агенция “Митници” Ваньо Танов, министъра на финансите Симеон Дянков, неговият заместник Владислав Горанов и тогавашния зам.-директор на Агенция”Митници” – Антоний Странджев и премиера Бойко Борисов, изникнаха съмнения за чадър над пивоварна на покойния бизнесмен Михаил Михов – Мишо Бирата. В един от разговорите премира Борисов заявява, че Михов не трябва да бъде проверяван, защото „там съм поел ангажимент.” Именно прокурор Георгиев е човекът, който е поискал разрешение Ваньо Танов да бъде подслушван. Обвинителят обаче упорито твърди, че тези разговори не са стигнали до него, тоест не са му докладвани от служители на ДАНС.

На 24 януари 2013 г. в интервю на БНР Пламен Георгиев казва следното: „Делото
навремето беше стартирано срещу високите нива в митническата администрация. Аз тогава разписах използването на СРС-та и действително бяха записани доста такива разговори, но тези разговори, които в последствие бяха изнесени, никога не са стигали до мен и това се доказа от комисията за разследване на СРС-тата. След като ние не успяхме да съберем никакви доказателства за участие на високите етажи на митническата администрация в престъпни действия, ние всъщност
доказахме една много сериозна организирана престъпна група за контрабанда, която действа на територията на прокуратурата в Хасково и затова делото беше изпратено там. Там са повдигнати обвинения. Делото никога не е прекратявано. До мен не е достигало СРС с Дянков, Танов, Борисов и Мишо Бирата.”

Да припомним – става въпрос за прокурора, който е поискал тези специални разузнавателни способи. Обикновената житейска логика говори, че той би следвало да прояви интерес за съдържанието им, дори да не бяха свързани с човека, който заема най-високата длъжност в митницата. Същият този прокурор сега е назначен на позиция, която изисква да бъде изключено всяко съмнение за политическа зависимост или конформизъм.

Обвинителят попадна в медиите и с процеса срещу кмета на Кърджали Хасан Азис. През юни 2011 Г. Софийският районен съд връща делото на прокуратурата за отстраняване на съществени процесуални нарушения, допуснати в досъдебното производство. Градоначалникът Хасан Азис е привлечен в качеството на обвиняем за опит за измама в особено големи размери. Според обвинението Азис е опитал да набави имотна облага за строителната фирма „Устра холдинг”, като по този начин е можел да нанесе значителни щети на държавния бюджет. И по-конкретно в периода 23 януари – 19 юни 2009 г. кметът като длъжностно лице е изпратил писма до МРРБ за цената на имот от 16 квадратни метра, собственост на “Устра холдинг”. Така с тях той се е опитал да заблуди тогавашния строителен министър Асен
Гагаузов и финансовия Пламен Орешарски, че цената на имота възлиза на
8 940 960 лева, след като действителната оценка е 846 200 лева. С писмата си Азис е искал милионите да бъдат заплатени като обезщетение на собственика на парцела и така пробвал да ощети МРРБ с 8 094 760 лева. В случая обаче оценката на имота е направена от лицензиран оценител, който не е привлечен към наказателна отговорност.

Година по-късно делото е прекратено от прокуратурата заради липса на
извършено престъпление. Причината – деянията, в които е обвинен Хасан
Азис са несъставомерни. С простички думи това означава, че изначално Азис е бил преследван за нещо, което не може да бъде престъпление. Тук е моментът да припомним една от споменатите констатации в доклада на прокуратурата за 2011 г. – внасянето на необосновани обвинителни актове в съда.

Бившият вече прокурор Пламен Георгиев наблюдаваше и друго дело, чиито
старт предизвика полемики. На 11 юни 2009 година на столичния булевард „Христо Ботев” показно е арестуван бизнесменът Росен Маринов. Мъжът прекарва близо два часа с белезници на улицата. Акцията е на ДАНС, под ръководството на „острието” на Софийската градска прокуратура Роман Василев, а по-късно към наказателна отговорност за подкуп бе привлечен и бившият зам.-министър на вътрешните работи Раиф Мустафа. Делото и досега не е приключило след като ВКС го върна два пъти на Софийския апелативен съд за ново разглеждане. На първа инстанция двамата бяха напълно оправдани. С последното си произнасяне САС потвърждава оправдателната присъда.

Росен Маринов бе обвинен, че обещал подкуп от 100 хиляди лв. на изпълнителния директор на Изпълнителната дирекция по рибарство и аквакултури и бивш служител на  МВР Марин Димитров, за да извърши действие по служба, а Мустафа – за посредничество при предлагането на подкупа. Срещу тази сума, според прокуратурата, Димитров трябвало да оттегли жалба, подадена пред Върховния административен съд (ВАС) за спирането на обществена поръчка за закупуване на катери от агенцията, спечелена от фирмата на Росен Маринов “Автоинженеринг холдинг груп” ООД.

Делото бе белязано от противоречивите показания на Марин Димитров, заради които възникнаха съмнения, че именно той е потърсил контакт с бизнесмена, за да „спазарят” условията на „сделката” или пък го е провокирал към престъплението, за да се отърве сам от разследване. Според мотивите на съдията от Софийския градски съд Вера Чочкова, която е председател на съдебния състав, оправдал и двамата подсъдими на първата инстанция, свидетелските показания на бившия шеф на ИАРА са противоречиви и непоследователни и не кореспондират със записите от СРС-та. Освен това разследващите вече по традиция допускат няколко пропуски или грешки по време на досъдебното производство. Оказва се, че липсват записи от част от приложените СРС-та, „губят се” един телефонен разговор между подсъдимите и запис от среща между Маринов и свидетелят Димитров.

Заради тези „бели петна” защитата твърди, че записите са унищожени, тъй като не обслужват обвинителната теза, защото те са тези, които биха дали неопровержимо доказателство за корупционната афера. Затова и въззивната инстанция пише в мотивите си следното: „За въззивния съд има значение единствено фактът, че аудиозапис от разговора няма, което обективно положение позволява на всеки от участниците в срещата свободно да гради собствени версии за случилото се, а съдебните инстанции безвъзвратно са лишени от възможността да проверят чрез
допустимите от закона средства истинността им.” Освен това магистратите подчертават, че няма обяснение защо липсват, след като в този период подсъдимите непрекъснато са били подслушвани. Тази липса създава сериозно съмнение, че доказателствата по делото би могло да са „монтирани”.

Минути след като съдебният състав, включващ съдия Чочкова и двама съдебни заседатели, произнася оправдателната присъда,  наблюдаващият прокурор по делото Пламен Георгиев си позволява недопустимо да коментира решението на съда: “Убеден съм, че ще бъдат осъдени, ако делото се гледа безпристрастно”. Изявлението му е прието остро от СГС и предизвика напрежение между прокуратурата и съда заради намека, че съдът не е бил мотивиран единствено от закона и доказателствата по делото при постановяването на присъдата. Наказателното отделение на СГС сезира Етичната комисия на ВСС, тогава оглавявана от Цони Цонев, за допуснато етично нарушение, тъй като прокурорът има право да изрази недоволството си от присъдата в протест пред по-горната инстанция, но не и чрез словесни нападки извън процеса и пред журналисти. Според етичния кодекс на магистратите, те си дължат уважение един другиму и не могат да поставят под съмнение репутацията на свой колега. Комисията на Цони Цонев обаче не приема, че е допуснато нарушение, а за да се потуши напрежението, прокурор Георгиев се извинява.

Горното е кратко и неизчерпателно резюме на шумните неуспехи на новия шеф на Комисията за конфискация. То е достатъчно обаче, за да покаже важният въпрос, на който ръководството на държавното обвинение трябва да отговори – каква е невидимата нишка, която свързва кариерното израстване на прокурорите, чиито “обществено значими” дела се сгромолясват в съда? Ако повишенията на обвинители със спорни качества, провалили се по казуси с икономически и политически вкус, са необясними, то няма как да не ни хрумне, че кариерното им израстване е награда за самото завеждане или произвеждане на делата. Остава ни и неизбежното разумно предположение – че тези шумни процеси, оплетени в големи икономически или политически интереси, са образувани и водени не точно за да успеят.

Текст: Галина Гиргинова

Месец след изборите – прокуратурата знае за бюлетините толкова, колкото и преди

Цацаров и Цветанов в сблъсък заради Делян Пеевски

Прокуратурата поиска имунитета на депутата от ГЕРБ

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – втора част

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – първа част

Снимка: Капитал

Изборът за конституционен съдия от съдебната квота. Ще има ли преврат?

Численото превъзходство на съдиите от ВАС ще реши кой е следващият член на КС
Снимка: Дневник

Бивш ръководител на Търговската колегия на ВКС: Уредбата на конкурсите е полезна за ловенето на риба в мътна вода, за лобистите, за брокерите на влияние, за любителите на „втория начин“

Връщането на конкурса за съдии в търговските отделения на апелативните съдилища отначало ще значи тотален срив на авторитета и доверието към системата, казва Дария Проданова
vas

В услуга на на командированите. Как ВСС се опитва да провали конкурса за съдии в апелативните съдилища?

Едно вероятно решение, което може да отвори широко вратата за провал на всеки следващ конкурс в системата
Снимка: Дневник

Нейната уравновесеност и мъдрост ми допаднаха. Прокурорската колегия избра нов окръжен прокурор на Благоевград

vss

Граници, митници, курорти…Кой се опитва да овладее ръководния пост в Окръжна прокуратура – Благоевград?

Борислав Сарафов, сн. Дневник

Прокурорската колегия инсталира Борислав Сарафов за временен главен прокурор

Той ще ревизира исканията за сваляне на депутатски имунитети
Снимка: ПРБ

Висшият съдебен съвет отстрани главния прокурор за уронване на престижа на съдебната власт

Предложението се изпраща на президента за указ за прекратяване на мандата на Иван Гешев
vss

Кадруване извън мандат. Какви избори за лидери в системата прави ВСС? (ЧАСТ ВТОРА)

Снимка: Дневник

Кадруване извън мандат. Какви избори за лидери в системата прави ВСС? (ЧАСТ ПЪРВА)

Снимка: Дневник

“Този избор изглежда предрешен“. Съдията от ВАС Добромир Андреев е новият председател на АССГ

248 коментара

Вашият коментар