ВСС не намери конфликт на интереси около съдия Румяна Ченалова

Висшият съдебен съвет е отказал да образува дисциплинарно производство по сигнал срещу съдия Румяна Ченалова, става ясно от протокола от заседанието на Етичната комисия към съвета, проведено на 4 февруари. Проверката е образувана по публикация във в. Капитал, според която преди да стане магистрат съдия Ченалова е била упълномощена като адвокат на една от подсъдимите по едно от двете дела, представляващи т. нар. афера САПАРД за източването на 7.5 млн. евро от програмата. Точката, която касае Румяна Ченалова, е включена извънредно в дневния ред.

В проверката членовете на Етичната комисия трябваше да установят дали съдия Румяна Ченалова е извършила дисциплинарно нарушение, като не си е направила самоотвод по делото за пране на пари от програма САПАРД, заради предишната си обвързаност с подсъдимата по другото дело Лазарина Георгиева.

Както „Съдебни репортажи” писа, прокуратурата раздели делото на две още в досъдебната фаза. Така по първото дело за източване на средства от програма САПАРД обвинения получиха Марио Николов, съпругата му Мариана, Ана Шаркова, Валентин Ангелов, Лазарина Георгиева, Иван Иванов, вече покойният Григов Главев, Радмил Петров и Петя Хаджииванова. По второто дело за пране на пари прокуратата повдигна обвинения на Марио Николов, съпругата му Мариана, Людмил Стойков, Ана Шаркова, Иван Иванов и Валентин Ангелов.

На първа инстанция пред Софийския градски съд второто дело – за пране на пари се падна на съдия Румяна Ченалова, която осъди подсъдимите, с изключение на Людмил Стойков, на между 6 и 10 години затвор. САС обаче отмени това решение на СГС, като се мотивира с факта, че аргументацията на съдия Ченалова изобилства от „общи констатации и обобщени твърдения, които не съответстват на приобщените от съда доказателствени материали и в този смисъл са необосновани и произволни“. САС констатира също, че разделянето на делото на две в досъдебното производство е обрекло на неуспех доказването на обвинителната теза и сериозно е подкопало логиката й.

Именно след оправдателната присъда на Софийския апелативен съд прокуратурата попадна във въртележката на нов сериозен скандал с елементи на бутафория. Нов, тъй като истинският проблем бе изпусната възможност да бъде доказано по-скромното обвинение, изяснено от германските съдебни власти и разделянето на производството на две, въпреки че прането на пари може да бъде доказано едва когато заедно с него или преди него е доказано друго престъпление, от което произтичат изпраните пари. На 21.11.2012 г. е оповестено от и.д главен прокурор Бойко Найденов, че прокурор Стойчо Ненков е оттеглил частично протеста пред ВКС срещу решението на САС в частта срещу оправдаването на Людмил Стойков и Марио Николов.

В деня, когато ръководството на прокуратурата обяви този факт на специална за случая пресконференция Бойко Найденов увери журналистите, че държавното обвинение ще поиска възобновяване на делото за пране на пари пред ВКС. Той изброи няколко основания, които според него, са годни да мотивират Върховния съд да даде втори шанс на прокуратурата да си свърши работата този път добре – извършено престъпление от обвинителя от апелативна прокуратура Ненков (бел. ред. който през януари тази година беше привлечен като обвиняем за възпрепятстване на правосъдието), допуснати сериозни процесуални нарушения и фактът, че съдия Ченалова е била съдия по едното дело и адвокат на подсъдимата Лазарина Георгиева в миналото по досъдебното производство по другото дело.

Два източника на „Съдебни репортажи” от ВСС споделиха, че Етичната комисия е провела задълбочено проучване около казуса на съдия Румяна Ченалова. В комисията е постъпило пълномощното, според което Лазарина Георгиева упълномощава за свой адвокат Румяна Бечева – Ченалова. Документът обаче не е оригинал – а ксерокопие. Пред Етичната комисия били изслушани множество свидетели, сред които и самата Лазарина Георгиева. Тя категорично е отрекла подписът върху документа да е неин, както и Ченалова да е извършвала каквито и да е действия в качеството на неин адвокат. Членовете на ВСС също не намират доказателства за последното след проверка на място в Стара Загора, където Ченалова е практикувала и след „разпити” на множество свидетели.

Заради това Етичната комисия отказва да образува дисциплинарно производство срещу магистрата. Според източници на „Съдебни репортажи” членове на комисията са проверявали и дали съдия Ченалова е представлявала като адвокат някое от дружествата на подсъдимата Лазарина Георгиева, които присъстват в кориците на делото за източване на средства от програма САПАРД.

Справка в Търговския регистър показва, че Лазарина Георгиева е представител и участва в управителния съвет на „Хрансервизинженеринг” АД. Според сайта на акционерното дружество Георгиева е негов изпълнителен директор. Дружеството се занимава със сepвизно oбcлужване, лизингова, инжeнepингова дейност, изгoтвяне и внедряване на пpoгpaми, peцeптурни и инфopмaциoннии пpoдукти, пpoeктантска, предприемаческа и консултанска дейност, производство на витамини, микроелементи и премикси, обработка на заразено зърно и рестерилизация на фуражни компоненти, търговска, транспортна, туроператорска дейност, хотелиерство в страната и чужбина.

Според два независими източника на „Съдебни репортажи”, отлично запознати с материалите по делото, именно това е едно от дружествата, което според прокуратурата е намесено в схемата за източване на средства по програма САПАРД . Георгиева е управляващ и в „Птицекланница Чубра” ООД.

В заседанието на Етичната комисия на 4 февруари е решено и нещо друго, което може и да се окаже история с продължение – „допълнително събрани материали по преписката да бъдат изпратени по компетентност на главния прокурор на Република България”. Според протокола от заседанието допълнителните материали са събрани от Галя Георгиева, Димитър Узунов и Незабравка Стоева. По време на обсъждането Георгиева прави допълнение към предложението – да бъде поискана „справка чрез Министерство на правосъдието от компетентните македонски власти информация относно наказателно производство срещу Румяна Ченалова”. Председателят на Етичната комисия Ясен Тодоров обаче репликира, че е против. В крайна сметка, комисията решава да изпрати материалите за Ченалова до главния прокурор, но отхвърля предложението на Галя Георгиева. Ето какво е записано в протокола: „Г-н Тодоров: По предложението на г-жа Георгиева да изискаме чрез Министерство на правосъдието от компетентните македонски власти информация относно наказателно производство срещу Румяна Ченалова. Който е за, моля да се гласува. За – 2. Против – 4. Въздържали се – 2. Предложението не се приема.” Какво точно се съдържа в информацията, изпратена на Сотир Цацаров, на този етап не е известно. Какво знае Галя Георгиева за наказателното производство в Македония срещу съдия Ченалова, която е председател на състава по делто на Алексей Петров и търговски съдия в най-важното за икономиката на страната търговско отделение на СГС, също остава неясно.

Не може да се пренебрегне и поведението на Ясен Тодоров – каква е причината да не желае да бъде разсеяно съмнението, че Ченалова е разследвана за някакво престъпление? Нещо повече – да не настоява това да бъде извършено неотложно.

Странно впечатление прави и фактът, че въпреки декларираната от прокуратурата важност на действията по възобновяване на делото САПАРД за пране на пари, включително “двойното” качество на Ченалова като съдия по едното дело и адвокат на подсъдима по другото, държавното обвинение дори не е изчакало да приключи проверката в Етичната комисия на ВСС по казуса, за да изключи горното като основание за искането си. Искането на прокуратурата за възобновяване на делото е внесено във ВКС на 7 януари и в него не фигурират обстоятелствата, свързани с предишната работа на съдия Румяна Ченалова.

Пред „Съдебни репортажи” зам.-главният прокурор Бойко Найденов заяви, че не знае в крайна сметка какви основания е посочило държавното обвинение в молбата си до ВКС. „Попитайте колегите, които са го писали”, насочи Найденов.

Изключването на основанието “Ченалова” от искането за възобновяване на делото за пране на пари е странно и поради друга причина. За разлика от останалите основания, твърдяни от прокуратурата, засягащи нейните собствени грешки в подготвителната фаза, в която тя е господар на процеса, това е свързано с порок на съдебната фаза и би могло (бел. ред. ако е основателно) да обоснове целения от държавното обвинение резултат, коментираха юристи пред “Съдебни репортажи”.

Освен непоследователността и липсата на логика в действията на прокуратурата по в случая “Ченалова” откриваме съвпадения в подхода и действията на Етичната комисия на ВСС и по казуса „Гугушева”. И тогава членовете на комисията взеха решение да не предприемат дисциплинарни мерки преди да са си изяснили всички факти. Те отказаха да образуват дисциплинарно производство срещу бившия кандидат за конституционен съдия и зам.-шеф на Апелативната специализирана прокуратура Галя Гугушева преди проверките на прокуратурата, НАП и Комисията за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси около финансовото състояние на семейството й да приключат. Подобно лишено от логика решение Висшият съдебен съвет произведе и по казуса Венета Марковска – като успешно пенсионира магистрата, без да извърши никаква проверка около изнесените публични съмнения за търговия с влияние в качеството и на дългогодишен на дългогодишен зам.-председател на Върховния административен съд.

Така или иначе, независимо от съмненията за известна привилегированост на проверяваната, по казуса около Ченалова очевидно има нови данни, които трябва да бъдат проверени от главния прокурор. Какво съдържат те, би следвало да разберем скоро, ако прокуратурата най-сетне наруши традицията на Етичната комисия на ВСС, а и своята собствена, и този път ясно, бързо и категорично изясни дали съдия, който продължава да гледа дела, е извършил някакво престъпление.

Текст: Галина Гиргинова