Делото срещу Цветанов беше образувано по сигнала на премиера Сергей Станишев през март 2013 г. до новоназначения главен прокурор Сотир Цацаров с увереното твърдение: “От септември 2009 г. до 2013 г. група от служители на СДОТО (Специализираната дирекция за оперативно-технически операция – бел. ред.) под ръководството на високите етажи на МВР незаконно е подслушвала и наблюдавала бизнесмени, политици, магистрати, като министър Цветанов лично е давал нареждания кой да бъде подслушван – без решение на съответните органи на МВР и без съдебни разрешения.” След като прокуратурата се отказа да поддържа обвинението, съдът ги оправда, а мотивите не бяха публикувани.

Именно тях е поискала със заявление за достъп до обществена информация журналистката Галина Гиргинова, редактор на блога за съдебна журналистика и разследвания “Съдебни репортажи”. Две съдебни инстанции отказаха да разгледат искането по същество и да преценят дали надделява общественият интерес за достъп до информация, или защитата на националната сигурност, свързана със системата за тайно следене чрез специални разузнавателни средства.

“Дори когато делото е свързано с националната сигурност и включва класифицирана информация, пълното укриване на решението от обществеността не може да бъде оправдано. Съществуват техники, чрез които може да се отговори на опасения за сигурността, без да се премахват основни гаранции като публичността на съдебните решения – например класифициране на съдебно решение само частично или публикуването му в редактиран вид”, отбелязва в решението си ЕСПЧ.

Решението на ЕСПЧ е ключово и изключително важно по няколко линии
- коментира изпълнителния директор на ПДИ Александър Кашъмов, който води делото пред ЕСПЧ. Европейският съд казва, че не може да се ползва специалният закон за изключване на приложението на Закона за достъп до обществена информация. Особено важно е решението в контекста на увеличаващите се откази на прокуратурата да предоставя информация за действията си и на отказите нa cъдилищaтa дa paзглeждaт пo cъщecтвo искания зa дocтъп дo инфopмaция, в кoитo пoд предлог зa клacифициpани сведения ce oткaзвa oбщecтвeнoзнaчимa инфopмaция, коментира още адвокат Кашъмов.

Неотдавна и.ф. главният прокурор Борислав Сарафов дори отправи до Върховния административен съд искане за тълкувателно решение в смисъл, че прокурорските постановления и т.нар. предварителни проверки трябва да бъдат изключени от полето на Закона за достъп до информация дори когато казусите са приключени. Това означава на практика да останат тайна действията на прокуратурата – какво е вършила (или не е вършила) тя по важни за обществото и гръмко оповестени стартове на дела, които в крайна сметка приключват или с прекратяване, или с провал в съда.

Решението на Европейския съд в Страсбург е взето единодушно. То може да бъде обжалвано от българското правителство в тримесечен срок пред Голямата камара на ЕСПЧ.

Снимка: Дневник

Коя е съдия Миглена Тянкова?

Съдия Миглена Тянкова започва кариерата си като съдия в Районния съд в Хасково (РС-Хасково), където правораздава почти 4 години. След това близо година е съдия и в окръжния съд в града. Кариерата ? като административен ръководител започва през 2004 г. До 2012 г. – близо 8 години тя оглавява РС – Хасково, а след това е избрана за председател на ОС – Хасково. Съдия Тянкова е административен ръководител на съда два мандата. Малко преди да приключи вторият й мандат е издигната от съдии от региона за член на ВСС. Тя е един от малкото съдии, избрани още на първи кръг за член на кадровия орган, но след промени в Закона за съдебната власт (ВСС) процедурата за членове на ВСС е прекратена.

Малко след избора й тя коментира, цитирана от „Марица“, че проблемите в кадровия орган и съдебната система са резултат от липсата на административен опит в членовете на съвета. „Административният опит е много полезен. Всички нови членове на ВСС имаме такъв, независимо че ни наричат „съдебна номенклатура“, казва Тянкова. Съдийката е застъпник и на идеята, че кадровият орган на съдебната власт трябва да се избира чрез регионално представителство – спорна теза, която би феодализирала ВСС.

След изтичане на мандата ? като титуляр, Тянкова управлява ОС – Хасково до октомври 2024 г., когато подава оставка като изпълняващ функциите административен ръководител заради провалените от СК процедури за избор на нов председател на съда. На практика, с малки изключения кариерата на съдия Тянкова в съдебната система се развива на ръководна длъжност.

Сега съдийката има амбицията да оглави един от петте апелативни съдилища в България – този в Пловдив. АС – Пловдив е въззивна инстанция на окръжните съдилища в Пловдив, Хасково, Стара Загора, Пазарджик, Смолян и Кърджали. В територията на Пловдивския апелативен район влизат и няколко държавни граници с Гърция и Турция.

Вечните съдебни началници

Проблемът с вечните съдебни началници се дискутира от години в системата. Практиката по вертикала, а понякога и по хоризонтала – от ръководни постове в малки съдилища към по-големи в областните градове, магистрати да бъдат назначавани директно за ръководители на съдилища и прокуратури, без да са спечелили конкурси, е критикувана остро от съсловни организации и външни наблюдатели.

Това е така, защото част от магистратите с афинитет към ръководните постове успяват, с помощта на ВСС, да получат кариерно израстване извън разписаното такова в ЗСВ – чрез конкурси за по-горно ниво или за преместване. Това, в комбинация с все по-често повтарящите се решения на ВСС да се избират за председатели на съдилища и административни ръководители на прокуратури външни кандидати, демотивира редовите магистрати да участват в процедурите за лидерски постове.

Емблематични за тези изкривяващи нормалното кариерно израстване на магистратите практики са множеството решения на предишния и този състав на ВСС. Няколко примера – съдия Ванухи Аракелян бе избрана след два мандата като председател на Окръжен съд – Варна, да оглави апелативния съд в града. Напълно идентично бе решението и на този състав на СК – досегашният административен ръководител на ОС – Варна (също два мандата), бе избран за председател на АС – Варна. Символен бе и изборът за председател на РС – Благоевград. След множество процедури, в които съдиите там издигаха съдия Калинка Иванова, СК назначи съдия с няколко месечен стаж в съда.
Председателят на Административен съд – Пазарджик – Мариана Шотева бе назначена за административен ръководител на Административния съд в Пловдив, макар да й оставаше година и половина на ръководния пост в Пазарджик. За председател на Административен съд – Търговище е назначен административния ръководител на РС – Търговище без да е довършила и половината от мандата си в районния съд. И още един пример за бързо кариерно развитие. Районният прокурор на Районна прокуратура – Габрово – Тихомир Петков, е избран за окръжен прокурор на Габрово.

Примерите тук не са изчерпателни. Но за разбирането на членовете на ВСС по тези спорни въпроси може да се съди от едно изказване на и.ф. председателя на ВАС Георги Чолаков по повод процедурата за председател на Административен съд – Пазарджик. По време на дискусията тогава Чолаков казва: „След като нещо в закона не е забранено, значи е разрешено. Не знам какви етични закони се използват, като законът не забранява това като процедура. Имаме решение на Конституционния съд, което казва, че забраната касае участие в процедури и избор на административен ръководител в един и същи орган на съдебна власт. Доколкото знам, Пазарджик и Пловдив са два различни органа на съдебна власт…“, казва той. Даниела Марчева пояснява, че винаги е била против „… това клише, че не може да има вечни административни ръководители“.

„Достатъчно ясни знаци“

Това е втората процедура за избор на председател на АС-Пловдив, която СК открива. Първата е прекратена заради липса на подадени кандидатури. В концепцията си за управление на АС – Пловдив съдия Тянкова засяга подробно мотивацията да се кандидатира за поста. „През всичките години, през които съм работила като съдия, не ми е било безразлично случващото се в съдебната система и съм се чувствала ангажирана към промяната, а административният опит ми даде възможността за съвсем различен поглед за проблемите в съдилищата и пътя за тяхното разрешаване“, пише Тянкова и детайлно описва постиженията в съдебния район под нейното административно ръководство.

В протокола от Общото събрание на АС-Пловдив, проведено на 24 февруари, на което съдия Тянкова е изслушана, тя дава повече подробности защо се бори за поста като външен кандидат. По думите ? „при откриването, както на първата процедура, така и втората такава, въобще не ми е минавало през ум да се кандидатирам“. Тя посочва, че в съда има достатъчно съдии с „професионален опит и…управленска компетентност“, за да поемат поста. Тянкова е категорична, че не би подала документи в конкурса, ако в него се бе явил съдия от АС-Пловдив. „За съжаление, имаше достатъчно ясни знаци, че няма да има такива кандидати“, допълва тя, но не уточнява конкретно какво има предвид.

Впечатление прави и фактът, че на ОС на АС-Пловдив от 10 съдии, които взимат думата за въпроси и изказвания, четирима са председатели на окръжните съдилища в района – Розалия Шейтанова (Пловдив), Красимир Георгиев (Стара Загора), Петър Маргаритов (Смолян) и Веселина Кашикова (Кърджали). Всички те изразяват подкрепата си към съдия Тянкова.

СРС-та и скандали

Името на съдия Тянкова попада в два скандала. През 2011 г. главният прокурор тогава Борис Велчев внася предложение до ВСС за образуване на дисциплинарно производство срещу окръжния прокурор на Хасково Иван Ванчев. Оказва се, че Ванчев е наел частни детективи, които да следят и подслушват незаконно приятелката му – съдия Тянкова, която тогава е председател на РС – Хасково. Борис Велчев разкрива малко – че освен местни магистрати са засечени разговори и с хора от властта на централно ниво. Самата Тянкова казва, че няма притеснения за съдържанието на разговорите, но е безкрайно разочарована.

През 2013 г. в медиите контролирано изтичат разговори, записани със СРС-та, които внасят съмнение в начина, по който са избрани двама от членовете на ВСС от прокурорската квота – Камен Ситнилски и Румен Боев. Разговорите между Емил Христов (апелативен прокурор на Бургас), Иван Ванчев (Окръжен прокурор на Хасково), Миглена Тянкова (председател на ОС – Хасково) и Христо Георчев (председател на Районен съд – Свиленград) приличат на лобиране за кандидатурите на Ситнилски и Боев. Ситнилски е незаконно уволнен от ВСС с недостатъчно по закон мнозинство, но нито един от замесените, за които се твърди, че са лобирали, не понася отговорност.

Голям шлем

Ако съдия Тянкова бъде избрана за председател на АС – Пловдив, може да се каже, че ще е изпълнила „голям шлем“ в съдебната власт. Тя ще е ръководила съдилища на районно, окръжно и апелативно ниво. Големият въпрос, на който едва ли ще се получи задоволителен отговор е защо нито един съдия от апелативния съд в Пловдив не се е кандидатирал или не е издигнат от колегите си за председател на съда?

В интервю за БНР от 10 февруари членът на СК Атанаска Дишева дава едно потенциално обяснение. В коментар за новооткритата процедура за избор на членове на ВСС, тя посочва, че се надява изборът да не е предизвестен. И добавя: „Съдиите не че се умориха, а се обезвериха. Това е много по-страшно от умората“. За това е и много показателно, че нито един съдия от АС-Пловдив не желае да поеме отговорността за административното ръководство на съда в две поредни процедури. Очевидно е, че редовите съдии са наясно, че процедурите са формални, а решенията са взети предварително.

Снимка: Дневник

Останалите конкуренти за поста бяха и.ф. административният ръководител Евгения Стоянова, редовият прокурор Милена Милева и прокурорът от Военно-окръжна прокуратура – София Антон Мицов. Основните аргументи на подкрепилите прокурорът от ОП-Благоевград бе, че в прокуратурата в областния град има проблеми, а тя предлага конкретни решения.

Това е вторият конкурс за ръководител на ОП-Благоевград. В първата процедура имаше само един участник – прокурорът от Софийската градска прокуратура Марио Томов, но той не спечели доверието на Прокурорската колегия. Тогава членовете на ВСС изразиха учудване, че няма постъпили кандидатури от прокурорите от Благоевград и ги призоваха да се включат в конкурса. И все пак изборът на Арабаджиева е изненадващ, тъй като обикновено в процедури с повече от двама участници кадровиците рядко се обединяват около една кандидатура. Арабаджиева бе избрана с 8 гласа „за“, а единствено Пламен Найденов гласува за Евгения Стоянова.

Въпросите към кандидатите бяха насочени към мерките за преодоляване на конкретни проблеми в прокуратурата – неравномерно натоварване на прокурорите, недобра организация на администрацията, незадоволителни резултати в работата по досъдебни производства, организацията на работа на прокурорските помощници. Изключение бе въпрос към външния кандидат Антон Мицов. Огнян Дамянов го помоли да коментира информацията, че е отказвал проверка за алкохол на спрели го за проверка полицаи.

Както „Съдебни репортажи“ писа, името на Мицов се свързва с подкрепата на ДПС. През 2008 г. той участва в два инцидента, в които е спрян за проверка от пътни полицаи. Случаите са отразени от няколко медии, а, според в. „Банкеръ“ Мицов е наказан с „мъмрене“ от Върховната касационна прокуратура заради опит да осуети полицейска проверка.

На въпроса Мицов заяви, че информациите не са верни, а публикациите в медиите преди изслушването са с цел да бъде дискредитиран. „По отношение на публикации в медиите, считам, че не следва да взимам отношение, с оглед на факта, че същите са изложени, може би в период, касаещ кандидатурата ми за участие в избор на административен ръководител на ОП-Благоевград. Тоест, тези статии дали са верни или не, аз категорично отричам и тук, пред всички, заявявам, че никога, по никакъв повод не съм отказал каквито и да е проверки от контролни органи. Ако има минимално съмнение по отношение на такава дейност, имаме въззивна инстанция. В случая не ми се вярва, че никой от въззивната инстанция, от Апелативна прокуратура – София, както и Военно-апелативна прокуратура, не би бездействал и не би взел отношение по отношение на тези констатации, публикации, които за мен, че чисто с негативен характер, целящи именно по някакъв начин да дискредитират самия магистрат“, каза Мицов. По думите му в атестациите и становищата по повод кандидатурата му са положителни, изводите от тях са, че отговаря на всички изисквания за поста и той няма дисциплинарни наказания. По думите му статиите били „махленски“.

По време на дискусията първа думата взе Калина Чапкънова, която заяви, че не познава нито един от кандидатите, но би заложила на Станислава Арабаджиева. Според нея външен кандидат не би могъл да реши проблемите в ОП-Благоевград. Арабаджиева обаче имала „поглед отвътре, съчетан с креативни решения, които да преминат през балансиран подход – да се стъпи върху това, което е показало, че добре работи“. Според нея въпреки липсата на административен опит се компенсира от факта, че този кандидат има достатъчно амбиция и воля.

Йордан Стоев раздели кандидатите на две групи. В първата е Антон Мицов, който според него не е подходящ за поста, защото е външен за ОП-Благоевград, не познава проблемите и настроенията и тепърва ще навлиза в тях. Стоев подчерта, че става дума за тежка прокуратурата и човек още с влизането трябва да започне да се справя с тях. Във втората група били вътрешните кандидати. Стоев обаче заяви, че заради дългия административен опит при Стоянова се наблюдавала „голяма рутина“. Милева обаче била малко по-емоционална, а най-рационално виждане имала Арабаджиева, защото била уравновесена знаела проблемите и се ползва с уважението на колегите си.

Пламен Найденов обясни, че ще гласува за досегашния и.ф. административен ръководител Евгения Стоянова, защото тя е посочила конкретни мерки, има административен опит и познава региона.

Последен се изказа Евгени Иванов, който заяви, че представянето на Милева много му харесало, поради нейната искреност и откровеност. „Тя е мъжко момиче и съм убеден, че е един прекрасен прокурор. Убеден съм обаче, че за административен ръководител трябват още някакви качества и нейният темперамент няма да е от полза като ръководител. И по естествен път моята подкрепа се насочва към Станислава Арабаджиева. Нейната уравновесеност и мъдрост ми допаднаха, както и вижданията й как би могла да се подобри дейността на прокуратурата. Стремежът й към диалогичност и обективност също са качества, които биха й помогнали в бъдещата дейност като административен ръководител“, заяви той. Така ОП-Благоевград ще има нов ръководител.

Кое е нещото, което отличава Окръжната прокуратура в Благоевград и я прави ключова за националната сигурност на страната? Казва го членът на Прокурорската колегия към Висшия съдебен съвет Стефан Петков на 4 октомври миналата година. Това е прокуратура, в чийто териториален обхват влизат „митници, граници с държави от ЕС и кандидати за ЕС“. А поводът за думите му е изслушването за административен ръководител на ОП-Благоевград, в което тогава участва само един кандидат и то външен за прокуратурата в областния град. Мнозинството в колегията тогава призовава прокурорите в Благоевград да се кандидатират за поста, защото районът е тежък, тази структура трябва да се оглави от местен човек, запознат с проблемите.

На същото мнение е и Огнян Дамянов, който тогава позиционира ОП-Благоевград в топ пет на прокуратурите, заради ГККП-та Кулата, Златарево, Станке Лисичково, Илинден. В района има университет и сериозен туристически поток заради множеството курортни дестинации, а международните пътища предполагат и засилена концентрация на престъпност. „Ръководителят на тази прокуратура трябва да е човек, който има дългогодишен опит като прокурор, най-малкото да има и някакъв административен опит. Много добро решение би било да е човек от същата тази прокуратура“, казва Дамянов, цитиран от Lex.bg. Друг член на колегията Евгени Иванов добавя, че районът на прокуратурата е важен „и за държавата“.

Точно година по-късно отново предстои избор за ръководител на окръжната прокуратура в Благоевград. Изглежда прокурорите там са чули призива на членовете на ПК и в конкурса се кандидатират трима обвинители от ОП-Благоевград – и.ф. административния ръководител Евгения Стоянова и двама редови прокурори – Милена Милева и Станислава Арабаджиева. Изненадващо обаче постъпва и четвърта кандидатура – на прокурора от Военно-окръжна прокуратура в София – Антон Мицов. Това е необичайна ситуация – от една страна в процедурите за избор на административни ръководители на съдилища и прокуратури рядко постъпват повече от две кандидатури и това от години се обяснява от редовите магистрати със сериозните съмнения за предизвестеност на ключови конкурси. А външните за конкретната структура на съдебната власт кандидати често се свързват с опит за овладяването им от политически или икономически кръгове. Магистрати, с които „Съдебни репортажи“ разговаря, изразиха опасения, че именно това се случва и в този конкурс.

Два независими източника потвърдиха пред „Съдебни репортажи“, че името на Антон Мицов от дълги години се свързва с ДПС. Влиянието на тази политическа партия в района се засилва, а прокурорите и съдиите в Благоевград посочват като причина стратегическото местоположение на съдебния район, в който попадат населени места, които са външна граница на ЕС. За интереса и значението на района за ДПС говори и фактът, че лидерът на коалиция “Движение за права и свободи – Ново начало” Делян Пеевски за втори път тази година повежда листата в Благоевград.

Демонстрации колко политически и икономически значим е Благоевград може да се намерят във всички конкурси за председатели на съдилища в района в последните години. Окръжен съд – Благоевград беше два мандата под ръководството на съдия Катя Бельова, въпреки скандалите и съмненията за нарушения при случайното разпределение на дела. Нейн наследник на поста стана съдия Петър Узунов – брат на бившия член на ВСС Димитър Узунов, известен с прозвището „човека на Бойко“ и е близък до тогавашното ръководство на окръжния съд в областния град.

Битката кой да оглави Районен съд – Благоевград продължи няколко години. В петте процедури участваше и.ф. административния ръководител на съда Калинка Иванова (с малки изключения), която систематично беше подкрепяна от мнозинството съдии от Общото събрание на съда.

Участваха и редица външни кандидати, за които имаше индикации, че са свързани с ДПС и които получаваха гласовете в Съдийката колегия. Това противоречи изцяло на принципите за съдийско самоуправление, заложени в Закона за съдебната власт и на разбирането, че на външни кандидати следва да се залага само по изключение. В крайна сметка мнозинството в СК пренебрегваше подкрепата на съдиите в РС-Благоевград към Иванова и през април тази година избра за председател съдия Румяна Митева – Насева. Към момента на избор съдия Митева – Насева работеше едва от пет месеца в РС-Благоевград, а концепцията ? беше „заимствана“ от визията за управление на неуспяла външна кандидатка за поста в предишна процедура. Магистрати, с които „Съдебни репортажи“ разговаря, изразиха опасения, че подобен сценарий е в ход и за Окръжна прокуратура – Благоевград. Точно преди година, в конкурса за шеф на ОП-Благоевград, в който участва единствено прокурор Марио Томов от Софийската градска прокуратурата, членовете на ПК намират за проблематично, че няма кандидати от конкретната структура на прокуратурата. „Фактът, че няма кандидати от ОП-Благоевград за мен означава, че там има проблем. Не може от една такава голяма прокуратура, която включва митници, граници с държави от ЕС и кандидати за ЕС да няма кандидати. Това не говори добре за самата ОП-Благоевград. С такава голяма окръжна прокуратура човек с пет-шест години прокурорски опит и то не в ОП-Благоевград трудно би се справил. Ще го подкрепя само за смелостта му“, заявява тогава Стефан Петров.

Прокурори от ОП-Благоевград споделиха, че причината в предишната процедура никой от ОП-Благоевград да не се кандидатира е била обстановката в самата прокуратура и по-конкретно „войната между Иван Гешев и Борислав Сарафов“, която поставя в несигурност редовите прокурори. Година по-късно Сарафов вече спокойно управлява като и. ф. главен прокурор държавното обвинение, като е сочен за фаворит в прясно възобновения конкурс за титулярен ръководител на прокуратурата. Скорошните акции на прокуратурата срещу Румен Гайтански – Вълка и Стоян Мавродиев, считани за близки до Ахмед Доган, дава силни индикации кое ДПС е надделяло в държавното обвинение.

Сегашната процедура за окръжен прокурор на Благоевград се провежда близо месец преди поредните парламентарни избори, в които изглежда главната интрига също ще бъде кое ДПС – на Делян Пеевски или на Ахмед Доган, ще получи повече гласове. А както е известно – именно прокуратурата е компетентна да разследва престъпления, свързани с изборите.

Кой е външният кандидат?

Антон Мицов, към момента с чин полковник, започва кариерата си като следовател към Военно-окръжна прокуратура в София през 2005 г. Работи там до януари 2021 г., след което година и половина е прокурор в Специализираната прокуратура. Спецправосъдието беше закрито с промени в ЗСВ след множество журналистически разследвания, които демонстрираха, че досъдебните производства и делата там се използват като „бухалка“ срещу неудобни бизнесмени и политици. Дори след закриването на спецпрокуратурата се появиха още по-сериозни въпроси относно това как е работила тя. Най-пресният пример бе скандалът „Нотариуса“.

От юли 2022 г. Мицов е наблюдаващ прокурор по преписки и досъдебни производства в СГП. А април миналата година отново правораздава във Военно-окръжна прокуратура София. Мицов е родом от Симитли, но досега не е проявявал интерес към ръководните постове в района. Преди да започне кариерата си в прокуратурата е шеф на Военна полиция в Благоевград.

Името на полк. Мицов се появява в медийното пространство през 2008 г., когато само в рамките на няколко месеца – през април и октомври се забърква в скандали, след като полицаи на два пъти се опитали да го спрат заради нарушения на пътя. Инцидентите са отразени в редица медии, сред които местният вестник “Вяра“, Дарик Радио и вестник „Банкеръ“.

През октомври 2008 г. в подробна статия вестник „Банкеръ“ описва двата инцидента. В статията се сочи, че в началото на април същата година Мицов предизвикал гонка по централните улици на родния си град – Симитли. Към 4 часа през нощта дежурният в Областната дирекция на полицията в Благоевград получава сигнал, че употребил алкохол шофьор пътува към Симитли. Полицаите успели да засекат автомобила и го спрели в крайните квартали на града. Според статията полицаите поискали да бъде направена проба за алкохол, но прокурор Мицов запалил колата и се прибрал в дома си. Случаят бил докладван на директора на полицията и на ръководството на прокуратурата.

Вторият инцидент се разиграл през октомври. Той се случва по време на специализирана полицейска операция, когато полицейски патрул от Дупница прави опит да спре автомобила на Мицов на главен път Е-79 в района на КПП – Дяково по пътя за столицата. Причината за проверката била, че Мицов шофирал без предпазен колан и говорейки по телефона. Прокурорът обаче не спира на подадения сигнал и продължил да кара към София. Според изданието последвала кратка гонка и полицейската кола застигнала нарушителя, застанала напряко на пътя и спряла автомобила на Мицов. Прокурорът показал служебната си карта и се представил като полковник.

В статията се казва също, че при проверката полицаите установили, че автомобилът на Мицов е неизправен, тъй като е със спукано предно стъкло, а също така – без винетка. „Последвал няколкоминутен разговор, в който магистратът се опитал да подскаже на катаджиите да не му съставят акт, тъй като след това “бумажката” просто щяла да бъде скъсана. Тримата служители обаче не се поддали на натиска и написали акта, в който отразили нарушенията – шофиране без предпазен колан, говорене по мобилния телефон, неизправен автомобил и липса на винетка“, се казва в статията на вестник „Банкеръ“. Полицаите написали акт по Закона за движение на пътищата, който прокурорът подписал без възражения. Няколко дни по-късно обаче депозирал жалба срещу тримата полицаи, твърдейки, че са действали тенденциозно, и така предизвикал проверка срещу тях.

Според статията в „Банкеръ“ заради първия от двата инцидента Върховната касационна прокуратура е наказала Антон Мицов с „мъмрене“ заради опит да осуети полицейска проверка и отказ да даде проба за алкохол. „Според заключението на ВКП при последвалата проверка било доказано, че със своите действия Антон Мицов е проявил явно неуважение към органите на реда и се е възползвал от служебното си положение, като показал служебната си карта и дори пропуска за колата си, издаден от СВОП, с намерение да се смята привилегирован при проверката“, сочи вестникът.

„Съдебни репортажи“ изпрати въпроси до Административен съд – Кюстендил дали в съда има образувани и приключени производства срещу Мицов. От отговорите на съда става ясно, че действително през 2009 г. е образувано касационно административно-наказателно дело, а крайният съдебен акт потвърждава първоинстанционното решение. Делото обаче не е налично в електронните публичните регистри на съдебните актове на съдилищата. Не може да бъде открито и в Електронния портал за електронно правосъдие.

В средата на юни тази година в една от регионалните медии в Благоевград – “Пиринско” излиза материал, в който се твърди, че има сигнал от будни граждани срещу Мицов. В сигнала са посочени конкретни въпроси и призив за проверка дали прокурорът е отказвал проба за алкохол на служители на КАТ и дали е обжалвал административно наказание.

Предрешен ли е изборът за окръжен прокурор на Благоевград?

Изслушването на четиримата кандидати за окръжен прокурор на Благоевград е насрочено за 25 септември. Практиката досега е показала, че при наличие на повече кандидатури за ръководен пост в прокуратурата или съда, избор рядко може да се случи, тъй като членовете на колегиите не постигат мнозинство. Това е така, защото гласовете се разпределят между различните кандидати.

Ето защо изборът в сряда ще е изключителен тест за Прокурорската колегия. Ако притесненията на магистратите в Благоевград за политическо вмешателство в конкурса се окажат верни, то мнозинството в ПК ще има трудна задача да обясни поредното „изключение“ от правилото, че ръководителите следва да познават структурата, която ще управляват в следващите пет години. Още повече – след публичните призиви на членовете на ПК към прокурорите от ОП-Благоевград да участват в конкурса и включването на трима окръжни прокурори в процедурата.

В спешен порядък и с половинчасово обсъждане Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) избра директора на Националната следствена служба (НСлС) Борислав Сарафов за изпълняващ функциите (и.ф.) главен прокурор. „За“ гласуваха осем от членовете на колегията, само един беше против – Пламен Найденов. Решението на ПК от днес може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд, а то подлежи на предварително изпълнение, гласуваха членовете на колегията.

Преди гласуването членовете на ПК обсъдиха дали колегията или Пленумът може да посочи временно изпълняващ функциите главен прокурор и решиха, че ще процедират спрямо разпоредбите в Закона за съдебната власт, която регламентира как се избира и.ф. административен ръководител при предсрочно освобождаване на титуляра. Нормата гласи, че в такива случаи съответната колегия на ВСС избира един от заместниците на титуляра или при липсата на желание от тях – най-старшия магистрат в конкретния съд или прокуратура. С това колегията минира възможността да постави въпроса пред Пленума.

Междувременно членът на Съдийската колегия Атанаска Дишева дойде в сградата на съвета и коментира пред медиите, че Пленумът, а не Прокурорската колегия трябва да избере и.ф. главен прокурор. Според нея няма правна и житейска логика Пленумът да избира главен прокурор, а колегията – негов заместник, пише „Лекс“.
„Идвам с намерението да участвам в заседание на Пленум на ВСС, защото считам, че изпълняващ длъжността главен прокурор трябва да бъде определен от Пленума на ВСС. Аз съм убедена, че ако решението вече е взето, то ще бъде взето и на Пленума, но все пак е добре публично да бъдат изречени и обратни становища“, каза Дишева. По думите ?, скоростното развитие на казуса налага извод, че се цели много бързо слагане на човек по неясни правила.

„Ние не знаем колко дълго този временно изпълняващ ще бъде на тази длъжност“, поясни Атанаска Дишева. Според нея не е целесъобразно за и.д. главен прокурор да бъде избиран и някой от досегашните му заместници. „Ако някой от тези петима заместници докаже, че той се разграничава от поддържана досега политика на главния прокурор, би могло да се гласува и за него, е моето лично становище“, допълни тя, като подчерта, че Сарафов, макар и да се е разграничил от Гешев, той му се е и извинявал за тази си позиция.

Заседанието на колегията беше прекъснато за малко, за да може администрацията на ВСС да се обади на заместниците на бившия вече главен прокурор Иван Гешев и да ги попита съгласни ли са да заемат длъжността временен главен прокурор. В началото на заседанието стана ясно, че един от зам.-главните прокурори Пламена Цветанова е подала оставка от поста. Останалите заместници на Гешев – Борислав Сарафов, Даниела Машева и Десислава Пиронкова са дали своето съгласие, бе докладвано след почивката. Красимира Филипова е отказала.

В средата на миналия месец обаче Сарафов, който влезе в конфликт с Гешев след взрива срещу колата на главния прокурор изрично каза в интервю пред „Дневник“, че не желае да заеме поста на главния прокурор. „Може би сега е моментът категорично да заявя, че не съм и не желая да бъда кандидат нито за главен прокурор, нито да изпълнявам тази длъжност“, твърдеше Сарафов. Днешното развитие на ситуацията твърде много прилича на тази преди избора на Гешев. Тогава той твърдеше, че „99%“ няма да се кандидатира в процедурата за избор на обвинител №1. Но малко след това размисли.

Сарафов бе избран днес с аргумент, че е най-старшия от заместниците на главния прокурор, като Огнян Дамянов се застъпи, че това е най-обективният критерий. Пламен Найденов каза, че следва да има допълнително събиране на данни за „кандидидатите“, като това дали притежават високи нравствени качества. И припомни, че срещу Сарафов има постъпили сигнали за извършени престъпления във Върховния касационен съд (ВКС) по новия механизъм за разследване на главния прокурор. Освен това в ИВСС също тече проверка срещу него. Затова, според Найденов, по-подходяща за длъжността би била Даниела Машева, защото е с най-дълъг стаж като прокурор от Върховната касационна прокуратура, а е била и член на ВСС.

Дамян Огнянов каза, че това бил „много тънък лед“, тъй като срещу всеки можело да постъпят сигнали. Ето защо стажът бил най-обективният критерий при избора. Найденов репликира, че това е извънредно заседание на колегията, членовете на ПК не разполагат дори със становище на Комисията по атестиране и конкурси, макар то да не е задължително. Той подчерта, че така изборът ще е „директно и на сляпо“.

Георги Кузманов напомни, че досега колегията не е взимала предвид в такива процедури висящи производства, а членовете на ПК нямат причина да ги обсъждат, защото не знаели как ще се развият. Калина Чапкънова го подкрепи като заяви, че имало процедури за административни ръководители, в които, за да се възпрепятства избора на по-добрия кандидат, срещу него постъпвали сигнали дори в деня на изслушването. Според нея, ако ПК вземе предвид сигналите срещу Сарафов, това означавало да се създаде лоша практика и да се мултиплицира занапред.

Гергана Мутафова изрази сериозно съмнение в „чистотата на тези сигнали“, освен това тя не се била запознала с тях, защото не са адресирани до ВСС. „На мен ми прави впечатление, че „заваляха“ тези сигнали именно след отпочване на процедурата за отстраняване на главния прокурор“, подчерта тя и допълни, че включително започнали проверки и дела срещу членовете на ПК. „Ние, колеги, в такъв случай трябва да се разпуснем“, посочи тя.

Огнян Дамянов заяви, че до този момент колегията в такива процедури не се е съобразявала с данни за етичните качества на кандидатите. „Това е една временна фигура, която не подлежи на тези критерии, когато се избира истинският административен ръководител“, заяви той. Решението на ПК днес обаче не касае всеки административен ръководител, а човекът, който ще ръководи прокуратурата.

Той допълни, че членовете на ПК били в особена ситуация, защото не можело да оставят прокуратурата „без лице“. Напомни, че Сарафов е преизбран за директор на НСлС само преди половин година и тогава нямало забележки. За да опровергае необходимостта от съобразяване със сигналите срещу Сарафов и предложението на бившия главен прокурор Иван Гешев за освобождаването му той заяви, че „лицето“, което направи това предложение Иван Гешев беше отстранено за уронване на съдебната власт“.

Георги Кузманов декларира, че ще подкрепи Сарафов. Найденов каза, че ще гласува за Машева, а Мутафова – че ще подкрепи Сарафов.

След гласуването двама от заместниците на главния прокурор Борислав Сарафов и Десислава Пиронева бяха поканени в залата, за да им съобщят резултата. Сарафов използва случая да благодари за доверието. Той заяви, че незабавно трябва да започне реформа в прокуратурата, защото в последния месец се видяло как държавното обвинение може да бъде използвано като оръжие срещу неудобните. „Обществото ясно видя, че прокуратурата беше използвана за личния интерес на Иван Гешев. Прокуратурата има нужда от нормализиране, защото видяхме, че може да бъде използвана като оръжие срещу неудобните, какъвто бях и аз“, посочи Сарафов.

Обяви, че счита, че трябва да се разследва и как са били подадени и „изфабрикувани“ сигналите срещу него. „Ако се направи сериозно разследване, може да излязат сериозни злоупотреби. Така че съм дълбоко убеден плод на какво са тези сигнали”, заяви той. Сарафов каза, че е настъпило време разделно и прокуратурата се нуждае от реформи.

Пред журналисти временният главен прокурор каза, че още днес ще предложи освобождаване на заместниците на Гешев, защото показали лична привързаност към него.

„Смятам, че последният месец показа ясно необходимостта и нуждата от реформи. Първата ми среща ще бъде с министъра на правосъдието Атанас Славов, ще обсъдим как прокуратурата да се изчисти от лошите практики, както отвътре, така и отвън“, заяви Сарафов и допълни, че държавното обвинение трябва да се изчисти от тези, които създават лоши практики. „Не може г-н Гешев да го няма, но да останат „Гешевчетата по места”, както ги наричате медиите. Тоест тези, които подчиниха прокуратурата в интерес на бившия главен прокурор или на своя личен интерес, трябва да намерят интереса си другаде. Очаквам подкрепа от министъра на правосъдието”, категоричен бе Сарафов.

Освен това, след допитване до неговите колеги, щяла да започне ревизия на дейността на прокуратурата, ако такава е необходима, в това число – на исканията за сваляне на имунитети на депутати, внесени от Иван Гешев в Народното събрание. Такива има срещу лидера на ГЕРБ Бойко Борисов по разследването „Барселонагейт“, срещу един от съпредседателите на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков, свързано с канадското му гражданство (производство, което беше прекратено преди две години) и други.

„Дали са обосновани, дали са част от политическите закачки на бившия главен прокурор с политиците, това ще бъде преценено тепърва. Ревизията ще покаже работено ли е ритмично по тези дела, събирани ли са доказателства ежедневно, има ли срочност, качество и ритмичност в разследването, защото в обществото, а и в мен остава едно впечатление, че по някои от тези дела не е работено от години. И в един момент, когато г-н Гешев лично се почувства засегнат от политическата класа, той се засегна и активизира тези дела“, коментира Сарафов, цитиран от “Лекс”.

По отношение на “Барселонагейт” той каза, че е несериозно прокуратурата да превежда документи година и половина, а по делото с гражданството на Кирил Петков заяви, че първо е “охотно прекратено, а след това рязко възобновено”.

Кой е Борислав Сарафов?

Сарафов бе кандидат за главен прокурор през 2012 г., когато ВСС избра Сотир Цацаров за поста. Участието му бе определено като „камуфлаж“, за да изглежда процедурата състезателна. Впоследствие Цацаров назначи Сарафов като свой заместник. Сарафов е и директор на НСлС за втори мандат, като ПК му гласува доверие за втори път през ноември миналата година, когато мандатът на сегашния ВСС вече бе изтекъл.

През годините многократно са излизали съмнения, свързани с името му. Синът на Сарафов придобива множество апетитни имоти без кредити, а в интервю за Антикорупционния фонд (АКФ) един от участниците в аферата „Осемте джуджета“ Любена Павлова разказва, че Сарафов многократно е посещавал ресторанта, не заради хубавата храна. АКФ публикуваха и снимка от ресторанта, на която се вижда как Сарафов дружески се здрависва с Петьо Петров – Пепи Еврото. До този момент не е известно някой да е проверил тези данни.

Разривът между Гешев и Сарафов настъпи след взрива срещу колата на бившия главен прокурор. Тогава част от политическите сили поискаха оставката на директора на НСлС, защото е подвел обществото, че в колата на Гешев се е возило и неговото семейство. Това накара Сарафов да се разграничи от началника си и да заговори, че Иван Гешев недопустимо е вкарал прокуратурата в политиката. Нито едно подобно несъгласие не беше изразено преди това от Сарафов, който неизменно беше до началника си при всички спорни негови участия.

Още преди отстраняването на Иван Гешев в публичното пространство се говореше, че вероятно именно Сарафов ще го наследи, а с гласовете на ГЕРБ и Възраждане бяха прокарани бързи поправки в Закона за съдебната власт, които отделяха следствието от шапката на прокуратурата. Анализаторите видяха в това опит за създаване на нова държавна бухалка, след като Гешев започна да преследва доскорошните си поддръжници от ГЕРБ с дела, които години стояха на трупчета в прокуратурата изненадващо отново бяха „изкарани“.

Снимка: ПРБ

ВСС трябва незабавно да изпрати предложението на президента Румен Радев за издаването на указ за предрочното прекратяване на мандата на Гешев.

Първоначално предложенията за освобождаването на главния прокурор бяха две, но вносителите се отказаха от първото внесено. Днес Гешев беше отстранен по второто постъпило предложение – за уронване на престижа на съдебната власт, заради негово изказване по време на пресконференция на 15 май. Тогава главният прокурор каза, че е „време да бъде изметен този политически боклук“ в Народното събрание.

Днешното заседание бе продължение на започналата вече процедура, в която се събираха писмени данни, устни свидетелства и други данни. Гешев присъства на заседанието заедно със своя адвокат – Радостина Томова, до обяд, когато обяви, че ще напусне, тъй като ще пътува за Страсбург, където има насрочено заседание на комисията по-известна като ЛИБЕ. Там Гешев се очаква да говори по напредъка на внезапно забързаните дела срещу лидера на ГЕРБ Бойко Борисов „Барселонагейт“ и производството за кюлчетата в резиденция „Бояна“.

Последваха протести от страна на част от членовете на ВСС, че „шиканира“ процедурата, тъй като би могъл да изпрати на заседанието в Страсбург свой заместник. Заедно с Гешев напусна и неговия адвокат. Това бе причината да се разрази дебат дали продължаването на процедурата в негово отсъствие няма да наруши правото му на защита. Севдалин Мавров взе думата и отказа да участва повече в заседанието с аргумент „нарушение на конституцията“. Вероника Имова се обърна към членовете на съвета с репликата: „График ли имате, или по бързата процедура всеки ще си изпее каквото има. Това е недопустимо, чудовищно нарушаване на Конституцията“.

Изказването й кореспондираше с двукратно повтореното днес от Иван Гешев (веднъж преди заседанието и втори път – пред Пленума), че явно се следва „графикът на Борисов и Пеевски“ за неговото отстраняване.
Въпреки това мнозинството прие, че е направило всичко по силите си да насрочи заседанието в удобна за Гешев дата, да му даде срок да се запознае с доказателствата и отказът му от участие няма да повлияе на законността на процедурата.

Основната защитна линия на Гешев по производството бе, че след взрива срещу него, започналата процедура по отстраняването му и заплашителното писмо, което е получил на летище София при завръщането си от САЩ, той е бил афектиран и затова си е позволил репликата за „политическия боклук“. Главният прокурор твърдеше, че се ползва от правото на свобода на изразяване и че се е извинил за израза.

Четиримата вносители на предложението заявиха, че е нормално емоционалното състояние на Гешев да е било разклатено след взрива, но това не оправдава думите му към народните избраници.

„Няма нормален човек, който да не се стресне. Но това не означава, че трябва да излезе пред обществото, използвайки атрибутите на прокуратурата и заедно със заместниците си и да изрази гнева си. Нима един главен прокурор не трябва да е подготвен за стресова ситуация. Стотици прокурори всекидневно са подложени на натиск и заплахи, но не излизат пред медиите да афишират разстроеното си състояние“, посочи Георги Кузманов. По думите му нормалната реакция би била Гешев първо да се успокои, а след това да прави изявления. Кузманов бе категоричен, че използвания от главния прокурор израз е признание, че от началото на мандата си Гешев не е направил нищо, за да прочисти „политическия боклук“. Определи казаното по времето на брифинга на Гешев на 15 май като „селска седянка“. „Това може да е интересно за публиката, но е унизително за колегите. Това показва един механизъм на работа, който е наложен или може би само използван от него, защото моите колеги не правят така“, посочи той.

Кузманов призна, че при избора на Гешев гласувалите за него са му възлагали големи надежди, но попита: „Нима не може да го свалим? Но не са давали вот на доверие за използването на прокуратурата за лични цели“.
Според него Гешев е показал своя манталитет. „Явно не сме преценили правилно интегритета на г-н Гешев. Вместо защита на ценностите, започна замеряне със записи. Лабилният и емоционално невъздържан главен прокурор не е равно на смелия. Той не може да изпълнява повече функциите на главен прокурор“, категоричен бе Георги Кузманов.

Гергана Мутафова каза, че изказването на главния прокурор е създало линия на поведение в голяма част от прокуратурата, а това е опасно и притеснително. „С рязкото активизиране на прокуратурата след изказването на главния прокурор какво се случи? Дали главният прокурор активира една част от прокурорите, които дотогава са бездействали и той нищо не е напрали? Или те се събудиха и започнаха да предприемат действия по досъдебни производства отпреди пет години?“, попита Мутафова. Според нея политици, журналисти и други хора са се почувствали пряко застрашени и рекетирани, тъй като Гешев дал пример как превратно да се използват иначе легитимните правомощия на държавното обвинение.

Йордан Стоев посочи, че изказването на Гешев е заплаха и намеса в дейността на другите власти и това се доказвало от последващите действия на прокуратурата.

Атанаска Дишева каза, че не приема обяснението на главния прокурор, че думите му са казани в лично качество. „Ако това беше така, той не би могъл да направи това в брифинг на главния прокурор, който не би следвало да се излъчва по всички медии в реално време, не би привлякъл общественото внимание, ако не беше главният прокурор“, посочи тя.

Дишева поясни, че упражняването на правото на свободно изразяване има определени граници и според Европейската конвенция за правата на човека свободната реч може да бъде ограничена в защита на авторитета на съдебната власт. „Ние сме изправени пред хипотезата да преценим превес на кое от две конституционно закрепени ценности следва да дадем превес. Според мен авторитетът на съдебната власт е такава ценност, която трябва да намери превес пред правото на свободно изразяване. Точно защото г-н Гешев е ръководител на висока длъжност в съдебната власт, той в по-голяма степен от обикновените магистрати, е длъжен да брани авторитета на съдебната власт и да го укрепва, вместо да предприема действия, с които да го урони“, заяви Дишева.

Тя поясни: „Измитане на политическия боклук, имайки предвид този в Народното събрание, не би следвало да бъде израз в публично използвана реч на главния прокурор. Измитането предполага премахване, а в контекста на изказването му, това е призив към премахване на народните представители, които са избрани в рамките на свободни избори. И когато това изявление се прави от главния прокурор в контекста на събитията, които са се случили, има място да се разсъждава дали това изказване не представлява реч на омразата“. По думите й това изказване се стигматизира една определена категория от обществото – народните представители. Тя бе категорична, че двукратното използване на фразата „политически боклук“ би могло да се приеме и за заплаха и се мотивира: „Главният прокурор е единственото лице, което може да поиска свалянето на имунитет на депутат. Изразът измитане реферира към подобен тип действия и всъщност бяхме свидетели на такива действия“.

Дишева също заяви, че употребата на конкретния израз съответства на начина на изразяване на Гешев по принцип. Според нея няма доказателства, че емоционалното състояние на главния прокурор е било разклатено и като аргумент посочи хладнокръвното му отношение към заместника му Борислав Сарафов (с когото Гешев изпадна в конфликт – б.а.) на оперативната преди брифинга.

Председателят на Върховният касационанен съд (ВКС) Галина Захарова заяви, че съжалява, че е поставена в подчиненост от решението на мнозинството да не отложи дискусията по същество. По думите й изказването на Гешев не е резултат от изпусната фраза заради разклатеното му емоционално състояние. „Няма спор, че в конкретния случай използваната лексика от главния прокурор може да се окачестви като арогантен израз, който поначало не би следвало да е присъщ за никой от магистратите, особено от страна на личности, които по силата на позицията си са натоварени с изключително високи изисквания за професионални и нравствени качества. Контекстът, за който говоря, дава основание да си направим извода за силна политизираност не само на конкретната изява, а на цялостното поведение на главния прокурор“, посочи тя.

Захарова продължи с мотив: „Не говорим за случайно емоционално споделена фраза, говорим за подредено и организирано поведение, което за мен може да бъде окачествено като силно политизирано. Независимо от особеното положение, което заема главният прокурор, съгласно Конституцията, че се явява самостоятелен конституционен орган, което бележи дълбока разлика с положението на председателите на ВКС и ВАС, подобно дълбоко политическо ангажиране е недопустимо“.

Според нея на брифинга Гешев е показал „целенасочено поведение, предприето от него за защита в конкретния случай срещу заплахата от поисканата оставка, респективно от предложението на шестимата колеги“. „Особено опасно и тежко укоримо е това, че цялото му поведение е насочено към постигане на конкретна политическа цел. Тук се касае не само до превратно упражняване на правомощия, а до дълбоко навлизане в политическия живот и то, за съжаление, със средствата на наказателния процес и наказателното производство. Всъщност от поведението на брифинга и множеството обстоятелства, които станаха известни – образувани преписки, дела срещу политически лица, но и особено срещу колеги, се вижда ясно, че инструментариумът на наказателния процес се използва не само като заплаха за използване и интервенция в политическия живот, но и като агресивно средство за постигане на политически цели. В случая това е осъзнато поведение, с което аз не мога да се съглася. Наказателният процес не може да бъде инструмент за отмъщение и увреждане на интересите на когото и да било“, посочи Галина Захарова.

Председателят на ВКС каза, че решението за предсрочното освобождаване на Гешев, няма да се решават проблемите, тъй като „ВСС дължи обяснение на обществото за тази последователност от събития – защо при по-сериозни и по-тежки нарушения, които са били обект на обсъждане при предходна процедура, се е действало по различен начин от сега и не са ясни обстоятелствата за легитимната воля на членовете на съвета“. Миналата година ВСС разглежда две предложения срещу главния прокурор, внесени от министрите на правосъдието Надежда Йорданова, а след това и от Крум Зарков и макар предложенията да бяха далеч по-мотивирани и да посочваха сериозни нарушения на Гешев, мнозинството във ВСС застана плътно зад него.

Вероника Имова беше категорична, че Пленумът на ВСС нарушава Конституцията, защото е продължил процедурата в негово отсъствие. „Нека спрем предстоящия преврат за узурпиране на съдебната власт. Не я подарявайте на жадни за пари и власт представители на структури извън съдебната власт. Останете на висотата на вашите правомощия Ако ги загърбим, магистратската общност няма да ни прости, а хората ще разберат това предателство с чувствата си“, каза Имова.

Тя поясни, че има съмнения, че финалът на тази процедура „ще носи със себе си една мина, която може да избухне в Конституционния съд“. Според нея Гешев не е уронил съдебната власт. Имова каза, че думите му са били извадени от контекст и че Гешев казва, че измитането на „политическия боклук“ е работа на народа. Освен това се извинил. „Метафората има оценъчен характер, тя е оценка на говорещия, недопустимо е в едно не само демократично общество хората да се преследват за мислите си и за изказванията си, още повече, когато оценката почива на реални факти“, посочи тя.

Имова заключи, че времето на лицемерието било минало, трябвало до край да се изяснят всички процеси, включително „чудовищното престъпление“ срещу Гешев, и да се сложи край на влиянието на политиците и олигархията в съдебната власт.

Огнян Дамянов каза, че не е поискал оставката на главния прокурор, защото го познавал и знаел, че нямало да я подаде, защото не притежава тези качества, които са нужни за такъв акт. По думите му казаното от Гешев на брифинга е добре замислено и предварително планирано. Според него проблемите тепърва предстоят, защото България ще бъде многократно осъдена и в националните съдилища и в ЕСПЧ заради думите на главния прокурор. Дамянов изрази съжаление, че е участвал в избирането на Иван Гешев.

Цветинка Пашкунова посочи, че изявлението на главния прокурор е индиция за саморазправа и отмъщение. И всички са свидетели на това. Тя даде пример с завалялите искания за сваляне на имунитети на депутати, по които се е бездействало с години. Тя видя и избирателен подход на прокуратурата по определени дела и произвол при упражняване на правомощия.

Според нея магистратите, заемащи най-висшите длъжности в съдебната система трябва проявяват най-висок праг на търпимост, на балансираност, на уважение към останалите власти. „Трябва да проявяват и най-високо ниво на т.нар. емоционална интелигентност – да възприемат, оценяват и управляват собствените си емоции“, поясни тя. По думите й в този контекст поведението на главния прокурор е неприемливо.

Олга Керелска заяви, че няма да подкрепи предложението за отстраняването на Гешев по принципни причини. Тя очерта хронологията – ВСС два пъти е гласувал назначението на главния прокурор, отказал е отстраняването му по предложенията миналата година, макар тогава да е имало много по-съществени обстоятелства за това. Но, според нея, тогава политическата обстановка е била друга. Тя се спря и на два наскоро оповестени записа – пуснатия на втората пресконференция запис от Гешев, на който се твърди, че разговаря с члена на ПК Йордан Стоев и той му „дава гаранции“ от името на политически лидери („Банкята“, „Сорбоната“), че ще си остане прокурор, ако подаде оставка, както и записа от заседание на „Продължаваме промяната“, на която се обсъжда процедурата срещу Гешев. Според Керелска и двата записа пораждат съмнения в истинските мотиви на вносителите на предложението.

„Г-н Гешев беше избран със сериозната подкрепа на две политически сили. Как ще бъде избран следващият главен прокурор, ако днес допуснем да се случи това, което се цели. В дейността си главният прокурор е давал много основания за предсрочно освобождаване, които са били отхвърлени. Но в днешната процедура няма да подкрепя предложението, понеже независимостта на съдебната власт ми е скъпа“, категорична бе Керелска.

Последва гласуването, с което Иван Гешев стана първият главен прокурор в новата история на страната, чийто мандат се прекратява заради уронване на престижа на съдебната власт.

В първата част на текста беше обърнато внимание на изборите, в които СК пренебрегва както волята на съдиите в подкрепа за конкретни кандидати за председатели в органи на съдебната власт, така и сериозни съмнения относно етичните качества, възникнали по отношение на съдийски кандидатури за ръководни постове. Налице са обаче и други систематични проблеми или по-скоро аномалии в кадровата политика на ВСС.

Такъв е казусът със създаването на „вечна съдебна номенклатура“, който се коментира в системата от години. Създаването на вечни началници и магистрати, които използват лидерските постове за кариерно израстване, заобикаляйки конкурсите, е тема, на която поредица от състави на ВСС не отдават нужното внимание.

Няколко избора за председатели на съдилища и ръководители на прокуратури в последните месеци правят впечатление във връзка с горепосочената аномалия. Преди 19 октомври 2022 г. съдия Мариана Шотева е председател на Административен съд – Пазарджик (Адм. съд – Пазарджик). Остава й повече от година и половина до изтичането на мандата. На тази дата тя е изслушана от СК в конкурс за административен ръководител на Административен съд – Пловдив (Адм. съд – Пловдив) и е избрана. Пред СК тя казва, че мотивацията й да кандидатства се корени във вече постигнатите цели като председател в Пазарджик и желанието ? да надгражда уменията си в съд с двойно повече съдии.

Попитана дали би участвала в конкурс за преместване като съдия в Пловдив, тя казва: „По-скоро не бих участвала за преместване като съдия в Административен съд-Пловдив, защото, както казах, аз обичам административната работа и работата с хора, в екип“. На друг въпрос – дали е имала предварителни разговори с членове на СК относно избора, съдия Шотева отговаря, че не е имала такива и допълва: „Предполагам, че питате за председателя на Върховния административен съд. Значи, при подаването на документите аз уведомих председателя Чолаков, че съм си подала документите за председател на Административен съд-Пловдив, защото така съм преценила, че е правилно…“.

По време на дискусията Олга Керелска и Атанаска Дишева сочат, че няма да подкрепят Шотева по принципни съображения – заради това, че тя е поела ангажимент да управлява друг административен съд – Адм. съд – Пазарджик, за пет години и не е изпълнила мандата си. „Това ми прави определено лошо впечатление. Но не е важно какво е впечатлението, което участието на колегата предизвиква у мен, а как тези избори – „каскадни” бих казала, на административни ръководители се отразяват на съдиите в съдебната система“, пояснява Керелска. И допълва, че „… непрекъснатото заемане и смяната на една административна длъжност с друга административна длъжност, като се ползват вратичките в закона, води до някои деформации, които не се отразяват добре както на поведението на съответния административен ръководител, така и на съответната система, която той ръководи“.

Дишева поставя три проблема – съдийката не е от съда, за който кандидатства, кандидатурата ? не е издигната от ОС на съда и на трето място – неизпълнения мандат като председател в Пазарджик. „Напускането по време на мандата аз бих могла също така да кажа, че това е почти по средата на мандата, създава впечатление за самоцелност на кандидатирането за заемане на административни длъжности“, подчертава тя.

„Прескачането“ на явяване на конкурси чрез участие в процедури за председатели е коментирано от председателя на ВАС Георги Чолаков. „След като нещо в закона не е забранено, значи е разрешено. Не знам какви етични закони се използват, като законът не забранява това като процедура. Имаме решение на Конституционния съд, което казва, че забраната касае участие в процедури и избор на административен ръководител в един и същи орган на съдебна власт. Доколкото знам, Пазарджик и Пловдив са два различни органа на съдебна власт…“, казва той. Даниела Марчева пояснява, че винаги е била против „… това клише, че не може да има вечни административни ръководители“.

Разговорът за смисъла на мандатите и създаването на вечни началници е подменен с изказване на Драгомир Кояджиков, който провижда в него „… една пошла и страшно обидна атака,…, и то срещу председателя на Върховния административен съд с едни провокативни въпроси: дали случайно някой не бил говорил с някого, ама дали пък и къде са говорили, тайно ли е станало, в кое помещение, ама в тъмната част от денонощието ли е било и кога?“.

Подобен е случаят и с Административен съд – Търговище. В конкурса се явяват трима кандидати, като един от тях оттегля кандидатурата си. За поста се борят съдия Анета Петрова – председател на районния съд в Търговище и редовия съдия от районния съд в Попово – Хрисимир Пройнов. Отново е поставен въпросът, че съдия Петрова е била избрана за председател на районния съд едва преди две години и не е довършила и половината от мандата си, но мнозинството я подкрепя и тя получава нов петгодишен мандат, този път начело на административния съд.

И още един пример за бързо кариерно развитие. Районният прокурор на Районна прокуратура – Габрово – Тихомир Петков, е единствен кандидат за поста окръжен прокурор на Габрово. Защо никой от окръжната прокуратурата не е подал документи в конкурса не става ясно, а и от обсъждането не личи членовете на Прокурорската колегия да се интересуват. Кариерното израстване на Петков буди респект. До 2020 г. той е бил районен прокурор на Севлиево. После е преназначен в районната прокуратура в Габрово от януари 2021 г., а веднага след това (само 4 дни след назначението), става заместник на районния прокурор в Габрово. В края на 2021 г. той оглавява временно районната прокуратурата и е избран за титуляр през февруари 2022 г. През ноември ПК го избира за окръжен прокурор.

Самият той уверява колегията, че ще се справи с работата на окръжно ниво. „Не е тайна, всички знаете, че аз съм в момента на районно ниво и винаги съм бил на районно ниво,…, но в същото време мога да кажа, че в предходен период и в продължение на 16 г. съм работил като следовател, което в професионален аспект говори за това, че съм водил досъдебни производства, които са били подсъдни на окръжен съд и в този смисъл имам водено от мен разследване за убийство, по което има две смъртни присъди, издадени, което е, как да кажа, архаизъм, не знам как ще прозвучи, това в професионален аспект“.

Калина Чапкънова пространно мотивира вота си „за“. И добавя: „По повод капацитета му да се справи, независимо, че той е от районно ниво и кандидатства за административен ръководител на окръжна прокуратура, твърдо съм убедена, че той попада именно в тази изключителна хипотеза, която ще ни даде възможност да го изберем. Определено пред нас няма друг кандидат, който да се кандидатира за тази позиция“.

Защо е така се опитва да обясни и Стефан Петров. „В малките окръжните прокуратури,…, няма голям наплив за административни ръководители и според мен има някаква причина за това“, казва той.

Оказва се обаче, че и в големите прокуратури няма наплив за ръководители. В конкурса за административен ръководител на Районната прокуратура в Бургас има само един кандидат – зам.-районният прокурор Мария Маркова. По време на изслушването й този въпрос се коментира. Прокурор Маркова казва, че е очаквала повече кандидати и не може да си обясни „този отлив от желание“ за ръководни постове. Георги Кузманов се опитва да даде обяснение. Сочи, че е говорил с прокурорите в Бургас, които „… се плашат да се качат на един такъв отговорен пост поради отговорността, тежестта и не е чак толкова голяма привлекателността да бъдеш административен ръководител в днешен ден предвид законовите ограничения, които има за административните
ръководители“.

Желание да поемат ръководен пост няма и у магистратите в районната прокуратура в Самоков. Там конкурсът в края на март печели Пенка Стойкова – прокурор в Районна прокуратура – Сливен. От обсъждането става ясно, че досега е имало две процедури за поста, но не е имало кандидати. А мотивацията на Стойкова да стане административен ръководител е, че семейството ? е в София.

Интересен е примерът и с наскоро приключилия конкурс за ръководител на районната прокуратура в Пловдив. Там кандидатите са двама – Чавдар Грошев, който търси одобрението на членовете на ПК за втори мандат, и Петър Петров – прокурор от Окръжна прокуратура – Пловдив. Петров е военен следовател до 2017 г., когато е преместен като окръжен прокурор. По време на дискусията главният прокурор Иван Гешев споменава за „… определени напрежения и междуличностни отношения, и микроклимат в Пловдивската районна прокуратура“. Той признава, че този орган на съдебната власт работи много добре, но ще подкрепи Петър Петров, защото е външен кандидат. „По-скоро, как да го кажа, да си административен ръководител се иска и, как да кажа, повече, повече твърдост. Може би не използвах правилната дума, затова моята оценка и моята подкрепа ще е за господин Петров“, пояснява Гешев.

Йордан Стоев мотивира вота си за Петров с твърдението, че той е показал по-критично отношение, което „… би спомогнало за по-бързото преодоляване на евентуалните проблеми или по-скоро на един застой, ако такъв се получи“. „Ще се съглася, че това може да бъде преодоляно, както посочи и главният прокурор, при един външен поглед, какъвто има колегата Петров, тоест аз считам, че този поглед върху дейността на Районната прокуратура ще бъде по-реалистичен“, казва той.

Стефан Петров има друг аргумент защо няма да подкрепи Грошев – той работи 17 години в една от най-натоварените прокуратури. „Да си ръководител на такава прокуратура изхабява, затова аз лично ще подкрепя колегата Петров, който е по-млад, нахъсан е, от изслушването забелязах, енергичен и мисля, че ако се спрем на него и го изберем за административен ръководител, може би резултатите на Районна прокуратура да се подобрят още повече с оглед на това, че един външен човек за тази прокуратура би предал нов импулс в работата ?“, заявява той. Но нито един член на ПК не споделя публично да има какъвто и да е проблем с резултатите на конкретната структура на прокуратурата.

Едно възможно обяснение за нежеланието на магистратите да се явяват на конкурси за ръководители може да се търси в наскоро преминалата процедура за избор на председател на Районен съд – Смолян. Това е втори конкурс, като в първия Съдийската колегия не избира единствения кандидат за поста – Сийка Златанова (и.ф. административен ръководител на съда). Във втората процедура, освен нея, кандидатства и редовият съдия от съда – Райна Русева. По време на изслушването „за“ съдия Златанова се изказват двама от членовете на колегията – Олга Керелска и Атанаска Дишева.

Драгомир Кояджиков взима думата, за да каже, че няма да подкрепи нито един от кандидатите, защото “подхранвали конфликт в съда“. Други изказвания няма, но резултатът е показателен. 6 гласа „за“ получава съдия Златанова и четири „против“. За съдия Русева гласува 1 „за“ и 9 „против“. Освен Кояджиков нито един друг член на СК не обосновава негативния си вот. Но конкурсите за председател на РС – Смолян затвърждават съмненията, че в процедурите често изглежда, че се чакат „по-подходящи“ кандидати. По какви критерии – остава да гадаем.

Впечатление прави и друг феномен в последните месеци – огромният брой кандидати, които подават документи за участие в конкурсите за председатели и впоследствие оттеглят кандидатурите си. Само за шест месеца най-малко 8 съдии са оттеглили участието си в избори за лидерски позиции. В някои случаи – процедурите са прекратени изцяло, защото кандидатът е бил само един. Какви си причините за вълната от отказали се от участие съдии, следва да каже СК след анализ, но непоследователната и в много случаи – обезсърчаваща магистратите кадрова политика, може би е част от проблема.

Изненадващо е, че ВСС толерира подобно поведение на кандидати за административни ръководители, които не са довършили мандата си като такива. Позицията е свързана освен с отговорност, така също и с доверие, което в случая е гласувано от съответната колегия на ВСС. Недовършването на мандата и желанието за стартиране на нов мандат, на практика, руши именно гласуваното доверие и по-скоро трябва да създаде негативно или подозрително отношение към подобен кандидат, но очевидно ВСС няма проблем и с това.

От БИПИ наблюдаваме процедурите за лидерските постове в съдебната власт вече повече от 10 години и виждаме увеличение на липсата на желание у магистратите да кандидатстват за тях. Голяма част от конкурсите протичат само с по един кандидат и без конкуренция на идеи за развитието на конкретната структура на съдебната власт. Няколко пъти сме апелирали за промяна в структурата на концепциите на кандидатите с цел да се
засили личният елемент и да се даде възможност за по-голяма изява на кандидатите, но и до момента този въпрос не е обсъждан. Задаваме редовно въпроси към кандидатите, които засягат и теми важни за системата, а не само за конкретния съд или прокуратура.

Заемането на лидерска позиция, особено в съдебната власт, е свързано както с отговорност, така и с мислене в перспектива по отношение на процеси, които могат цялостно да подобрят системата. Сред магистратите обаче е все по-популярно мнението, че конкурсите са предварително решени и кандидати, които не се ползват с одобрението и подкрепата на мнозинството в колегиите, просто нямат шанс. Нуждата от задълбочен анализ на кадровата политика на ВСС изглежда все по-голяма и кадровият орган може да помисли над това. Допълнителен аргумент, освен факта, че откакто ВСС се раздели на 2 колегии такъв не е правен, е и нуждата от сериозен преглед на критериите, по които биват избирани магистрати за лидерските позиции в системата. Тук трябва да се обърне сериозно внимание и на ролята на ОС на съдиите от съответния съд и изобщо значението на съдийското самоуправление като част от кадровата политика на висшия административен орган на системата.

Едно е сигурно – в последните седем месеца ВСС продължава последователно да решава конкурсите точно както и в „редовния“ си мандат – с недостатъчно обосновани кадрови решения, с набиващото се усещане за предрешеност, което води до отказ от избори, в които очевидно не участват „правилните“ кандидати. И тъй като вече повече от половин година членовете на ВСС работят „по изключение“, време е системата да се запита – къде са етиката и моралът на кадровици с изтекъл мандат да определят ръководителите в съдебната власт за следващите пет години?

Въпросът е още по-актуален предвид изненадващото единодушие на политическите сили за отстраняване на главния прокурор Иван Гешев след скандала с предполагаемия атентат срещу него и неизяснените противоречия, които възникнаха (включително и изявленията на директора на НСлС Борислав Сарафов, който се оказа „подведен“ от началника си) и в този смисъл – възможния избор на и.ф. главен прокурор, а след това и на негов наследник.

Снимка: Дневник

Политическата нестабилност рефлектира и върху съдебната власт – няколко поредни Народни събрания така и не стигат до започване на процедура за избор на членове на ВСС. Допълнителен „виновник“ е не само краткият им живот, но и фактът, че изборът се прави от квалифицирано мнозинство. За да не блокира системата, кадровият орган продължи работата си макар и с изтекъл мандат.

И ако при други органи, които продължават години наред да оперират с изтекъл мандат /към момента такива са 17 заедно с ВСС и ИВСС/, може да се каже, че сме свикнали, то по отношение на ВСС се създаде прецедент. За първи път в историята на ВСС се случва той да функционира извън мандат. Несигурността на подобно положение и то на висшия административен орган на съдебната власт донякъде се облекчи от спорното решение на
Конституционния съд, но създаде етичен проблем. Редно ли е членовете на ВСС, които „надвишиха“ петгодишния си мандат, да взимат стратегически важни решения за управлението на системата? Този съществен казус най-добре може да се проследи през преглед и анализ на кадровата политика на ВСС и в частност на проведените избори за председатели и административни ръководители на съдилища и прокуратури, които ще управляват структури в съдебната власт в следващите пет години.

За седемте месеца, в които съветът работи с изтекъл мандат Съдийската и Прокурорската колегии са провели общо 42 процедури за избор на ръководители в съдебната система. По-детайлна разбивка сочи, че до края на април Съдийската колегия е провела 22 конкурса за председатели на районни съдилища (сред които и на най-големия районен съд в страната – Софийския районен съд), 2 конкурса за председатели на окръжни съдилища и 11 – за председатели на административни съдилища. Прокурорската колегия е провела 6 избора за административни ръководители на районни прокуратури, 1 – за окръжна прокуратура и един избор за директор на Националната следствена служба (НСлС).

Един от първите избори, които Прокурорската колегия (ПК) направи след изтичане на мандата на кадровия орган бе този за директор на НСлС. Борислав Сарафов бе предложен за втори мандат от главния прокурор Иван Гешев и двама членове на ПК. Той е избран единодушно от 9 члена на колегията, като двама от тях подчертават, че преизбирането му ще е знак за екипност предвид факта, че предложението е подписано от главния прокурор.

Подобно на избора на Сарафов повечето избори са преминали с пълно единодушие сред членовете на колегиите относно качествата и способностите на кандидатите за лидерските позиции в системата. Има обаче и някои аномалии, които показват непрозрачната кадрова политика на ВСС.

Няколко примера:
Административен съд София град (АССГ). Процедурата за избор на председател на най-големия административен съд в страната протече със сериозни съмнения, че победителят е известен месеци преди това. Съдията от Върховния административен съд (ВАС) и бивш зам.-председател на АССГ Добромир Андреев, който бе сочен за фаворит за поста, попадна в безпрецедентен скандал, но нито ВСС, нито Инспекторатът към него убедиха публиката, че проверките на обстоятелствата за възможно лобиране и натиск по дела не са протекли на принципа на най-малкото съпротивление.

Какви са фактите: За председател на АССГ кандидатстваха трима съдии. Освен съдия Андреев участваха и двама действащи съдии в АССГ – Красимира Милачкова и Милена Славейкова – Рукова. Името на Андреев бе публично известно още от 2009 г., когато избухна скандала със сочения за лобист в съдебната власт Красимир Георгиев – Красьо Черния. Двамата са провели общо 33 разговора в рамките на един месец, а тогавашният ВСС обръща внимание на съдията да подобри хигиената на контактите си.

Месеци преди изслушването на кандидатите пред Съдийската колегия на Общо събрание (ОС) в АССГ двама съдии публично обвиняват Андреев в опит за натиск по конкретно дело. Резултатът по делото им бил съобщен от третия член на съдебния състав, сочеха те. Проверка на тези твърдения бе извършена от Етичната комисия към ВАС, но проверяващите се задоволиха единствено да разпитат замесените и неизвестно защо кредитираха „показанията“ на обвинения в натиск съдия Андреев и съдийката, която отрече да е предавала съобщението на останалите двама съдии в съдебния състав. Със случая се зае и Инспекторатът към ВСС, но резултатът бе идентичен – разпит на замесените и заключение, че няма данни за извършени етични нарушения.

Въпреки сериозните съмнения, които не бяха опровергани по категоричен начин, мнозинството в СК избра съдия Добромир Андреев за председател на АССГ. Не стана и съвсем ясно с какво външен за съда кандидат превъзхожда останалите две кандидатури. Изборът обаче остави усещането за предизвестеност – медийни публикации сочеха Андреев за фаворит, който се ползва с подкрепата на председателя на ВАС Георги Чолаков. А в системата неофициално отдавна се говори, че изборите за председатели на съдилища минават през „санкцията“ на Чолаков. Фактите показват, че в последните седем месеца нито един кандидат, който не получава подкрепата на Чолаков, не е предпочетен от мнозинството от съдийската колегия за лидерски пост.

Окръжен съд – Русе (ОС – Русе). Съдът работи без титулярен председател от 2019 г., а до този момент бяха проведени пет неуспешни конкурса. В първия, от февруари 2021 г., участват двама съдии от ОС – Русе – Йордан Дамаскинов и Росица Радославова. Съдия Радославова се отказва от състезанието, а съдия Дамаскинов не е избран с меко казано странни мотиви и при унизително за кандидата изслушване. Председателят на ВАС Георги Чолаков казва, че според него съдия Дамаскинов няма достатъчна мотивация за длъжността, базирайки се на негово изказване пред Общото събрание на съда, че е разочарован, че по-старши съдии “…не пожелаха да участват в тази процедура и да ни освободят от чувството за някакъв дълг да бъдем кандидати за този съд“.

Второто изказване, в което е обоснован негативен вот, е това на Драгомир Кояджиков. Интересното в него е, че Кояджиков признава, че не е присъствал по време на изслушването на съдия Дамаскинов, тоест не е чул представянето му, но е категоричен, че няма да го подкрепи. Кояджиков казва, че в изслушването кандидатите четат 20 минути концепцията си и отговарят на въпроси, за които са се подготвили. Затова се обадил по телефона на съдии от районния и окръжния съд в Русе и установил, че те не подкрепят участниците в конкурса. И тъй като не виждал подкрепа за кандидатите и по време на ОС, я тълкувал като неподкрепа. В следващо изказване Кояджиков развива тезата, че Общите събрания на съдилищата са обезличили административните ръководители и са създали „тотален хаос“.

След проваления избор Съдийската колегия обявява три процедури за председател на ОС – Русе, в които нито един съдия не подава документи. В петия подред конкурс кандидатстват двама районни съдии от Русе, но и двамата оттеглят кандидатурите си преди изслушването. Така се стига до февруари тази година, когато на шестия конкурс пред Съдийската колегия се явяват двама кандидати за председател – Аглика Гавраилова – изпълняващият функциите (и.ф.) административен ръководител на съда (назначен от СК през април 2022 г.), и редовият съдия Николинка Чокоева. На Общото събрание на окръжния съд съдия Гавраилова получава подкрепата на 9 от общо 17-те съдии в ОС – Русе, Чокоева – на двама, а петима съдии не подкрепят никого.

Пръв думата в дискусията взима председателят на ВАС Георги Чолаков, който мотивира вота си в полза на съдия Чокоева. Според него „… тя е с една идея е по-наясно с проблематиката в съда и с нещата, които трябва да се случат във връзка с организацията на дейността на Окръжен съд-Русе“. Следват изказвания на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) Галина Захарова, Олга Керелска и Атанаска Дишева, в които те подчертават, че съдия Гавраилова има подкрепата на мнозинството от съдиите в съда и това е водещият мотив да гласуват за
нея.

Вероника Имова мотивира подкрепата си за Чокоева с това, че тя я е впечатлила с „… тази свежест, с тази енергия, с която подхожда един кандидат, който не е обременен досега с инерцията на административната работа и с таланта да прояви креативност, да прояви новост в прокарването на идеи за едно управление на съда, което да изисква обединяване на колектива в един съвсем човешки колегиален аспект“. По думите й впечатление й направил и отговор на въпрос как би постъпила със съдия, който има забавени дела. „Това ме грабна – човешката страна, като под този израз аз съзирам един чувствителен човек, един човек отдаден преди всичко на прокарването на мостове в общуването си с колегите и преди всичко възприемане на чисто хуманния подход към решаването на проблемите“, посочва Имова.

Резултатът от гласуването е известен – съдия Чокоева е предпочетена пред кандидата, събрал по-голяма подкрепа от съдиите в съда. Нито един член на колегията, гласувал за съдия Чокоева, не обяснява публично причината да пренебрегне вота на съдиите в ОС – Русе, въпреки че няколко години по-рано именно липсата на категорично изразена подкрепа става „легитимна“ причина изборът да се провали. И още един щрих – още в първия конкурс за председател на ОС – Русе съдия Росица Радославова казва пред колегите си, че мотив да се кандидатира е наблюдението ?, че е зачестила практиката СК да проваля избори с един-единствен кандидат за председател, подкрепен от съдиите. „Въпреки куража, въпреки смелостта да го направи, въпреки получената подкрепа пред своите колеги, няма избор. Моето лично становище е, че целият съд би страдал от една повторна процедура по избор на председател“, казва тя през юни 2020 г.Мнозинството в СК не успява да я опровергае.

Районен съд – Благоевград (РС-Благоевград). Процедурата за избор на административен ръководител тук е симптоматична за системния проблем СК да не избира кандидати за председатели, подкрепени от множеството съдии в съда. РС-Благоевград функционира без титулярен ръководител от октомври 2021 г., а проблемите в съдебния район датират от близо 16 години. Командироването на съдии от районния съд в окръжния съд в града и други съдебни органи, скандалите със случайното разпределение на делата и с корупционен привкус създаваха непрекъснато напрежение между съдиите там. Няколко състава на ВСС обаче не успяха да спомогнат за разрешаване на проблемите. Вместо това кадровиците ги пакетираха като „междуличностно напрежение“ между ръководствата на първоинстанционния и въззивния съд в Благоевград.

Нежелание да се вслушат в мнението на съдиите от РС-Благоевград демонстрираха и настоящите членове на СК. Миналата година мнозинството от колегията заобиколи собствените си правила и с процедурни хватки назначи и.ф. административен ръководител въпреки подкрепата на съдиите в Благоевград за друг кандидат. Съдия Гюлфие Яхова беше посочена за временен председател на съда, макар да е командирована от две години в
окръжния съд. Впоследствие съдия Яхова, която се ползваше с подкрепата на председателя на ВАС Георги Чолаков, се кандидатира в конкурса за титулярен ръководител на РС-Благоевград. Изслушването на съдия Яхова на ОС на съдиите не минава безоблачно. Тя не успява да отговори на нито един конкретен въпрос на колегите си, някои от които казват открито, че конкурсът е предрешен и председателското място вече е обещано на Яхова. Изслушването пред СК на единствения кандидат в конкурса е отложено два пъти заради подаден от съдията болничен, а впоследствие не се провежда изобщо, защото Яхова оттегля кандидатурата си и по-късно е повишена в окръжния съд.

В новия конкурс се явяват двама кандидати – съдия Гергана Симеонова, която е подкрепена еднозначно от мнозинството от съдиите на ОС, както и съдия Атанас Иванов. Съдия Иванов е командирован от 2016 г. до миналата година в Окръжния съд в Благоевград, а след това – в Районен съд Разлог. На практика, той не е правораздавал от 7 години в РС-Благоевград. По време на изслушването съдия Атанасов казва, че в съда съществува „ядро от съдии“, които непрекъснато подавали искания за прекратяване на командировките на магистрати в други съдебни органи.

В дискусията преди гласуването съдия Симеонова е подкрепена от Цветинка Пашкунова, Атанаска Дишева и председателя на ВКС Галина Захарова с мотив, че нейната концепция и разбиране за проблемите на съда са по-задълбочени, че зад нея застават мнозинството от съдии в съда, че тя притежава визия, диалогичност и лидерски качества да ръководи съда.

Председателят на ВАС Георги Чолаков обаче заявява, че ще гласува за съдия Иванов, защото имал повече стаж в съдебната система, притежава докторска степен и преподава. Казва, че ще подкрепи Иванов, защото в момента „спасявал“ и РС – Разлог като командирован там и въпреки че не работи отдавна в съда – проблемите му били известни, тъй като ОС и РС – Благоевград се намират в една сграда. Подкрепа за Иванов изразява и Боян Новански с мотив, че се изисква смелост да се кажат някои неща.

Драгомир Кояджиков заявява, че няма да подкрепи нито един от двамата кандидати. „Всеки казва, че е констатирал подобряване на отношенията. От две години следя взаимоотношенията и в другите съдилища в района. Не, там не се подобрява положението, проблемите се задълбочават. Привидно тук се спазва добрият тон (на ОС на съдиите – б.а.). Но не виждате ли съдия Николова (бивш председател на съда – б.а.) какви въпроси и изказвания прави по отношение на Атанас Иванов. Неговият избор би довел до продължаване на конфронтацията. Симеонова е изразител на действията на Николова, а откровено нейната цел е да се задълбочава конфликтът в този съд“, мотивира се Кояджиков.

Резултатът от гласуването е очакван – нито един от двамата не събира нужните гласове, за да оглави РС-Благоевград. „За“ съдия Атанасов гласуват петима – Чолаков, Новански, Боян Магдалинчев, Стефан Гроздев и Севдалин Мавров, а за съдия Симеонова – Захарова, Пашкунова и Дишева. Това кара председателя на ВКС Галина Захарова да изрази безпрецедентно съжаление и да се обърне към съдиите от районния съд: „И бих помолила колегите да не се обезсърчават от този резултат. За постигането на една и или друга цел трябва да се проявява търпение и постоянство“.

И този избор преминава без дължимото обяснение защо подкрепата на съдиите към даден кандидат е игнорирана. Липсата на задълбочени и ясни мотиви по каква причина и с какви аргументи СК лесно „преодолява“ съдийското самоуправление в решенията си допринася за все по-силно задълбочаващата се криза в конкурсите. Тя се превръща и в сериозен демотивиращ фактор за редовите магистрати да участват в процедурите за административни ръководители. А това „саботира“ качествения и прозрачен подбор на истинските лидери в съдебната власт, които се ползват с доверието и уважението на колегите си. Възпроизводството на един и същи стил управление до голяма степен обезсмисля и принципа на мандатност, защото системата губи способността си да се реформира отвътре. Неслучайно и в самите магистратски среди се говори за „съдебна номенклатура“, което е лош атестат за начина, по който ВСС кадрува и „поставя“ неслучайни хора на лидерските позиции в системата. На нея ще бъде обърнато внимание във втората част на материала.

Снимка: Дневник

Както „Съдебни репортажи“ писа, пред своите колеги на Общото събрание (ОС) на АССГ съдиите Татяна Жилова и Антоанета Аргирова публично обвиниха Андреев в натиск и ходатайство по дела. Според тях третият член от състава – съдия Вяра Русева, им съобщила, че Андреев е поискал определен резултат по дело между „Национална лотария“ на Васил Божков и НАП.

Съдийската колегия (СК) на ВСС се задейства по казуса едва през септември и препрати материалите на Етичната комисия на ВАС за проверка. Оттам се задоволиха единствено да изслушат четиримата намесени магистрати – Жилова, Аргирова, Андреев и съдия Вяра Русева, която, според твърденията на двете съдийки, им е предала „съобщението“ на Андреев. На базата на изслушванията Етичната комисия на ВАС заключи, че съдия Добромир Андреев не е нарушил правилата на Етичния кодекс на българските магистрати, а оттам – същото приема и Етичната комисия на СК.

В края на октомври СК отложи избора заради болничен на съдия Андреев и препрати материалите на Инспектората към ВСС (ИВСС) за проверка, като даде тримесечен срок за приключване на преписката. Днес стана ясно, че актът на ИВСС е постъпил в кадровия орган едва вчера. Нещо повече – проверката на ИВСС незнайно защо е образувана срещу четиримата съдии, въпреки решението на СК да се изпратят материали за проверка по отношение на поведението на съдия Андреев. Инспекторите са се задоволили единствено да „разпитат“ замесените. Заключението на ИВСС е, че няма данни за нарушения на етичния кодекс на магистратите от страна на Андреев. Защо инспекторите са кредитирали показанията на Добромир Андреев и на Вяра Русева, а не тези на другите две съдийки – не стана ясно. Изясни се обаче, че очна ставка не била извършена, защото такъв способ в АПК нямало. Това накара част от членовете на СК да заявят, че въпросът остава неизяснен и оставя сянка на съмнения в етичните качества на съдия Андреев.

Въпреки това и макар в конкурса да участваха двама магистрати от АССГ, мнозинството в колегията предпочете да избере съдия от ВАС да оглави най-големия и важен административен съд в страната. Изборът се смяташе за предрешен, тъй като името на съдия Андреев се появи като възможен фаворит месеци преди официалното стартиране на конкурса, а източници на „Съдебни репортажи“ обясниха, че той се ползва с пълната подкрепа на председателя на Върховния административен съд (ВАС) Георги Чолаков.

В началото на заседанието след дебат членовете на СК се обединиха, че не може да се счита, че Андреев е номинация на Общото събрание на АССГ, тъй като гласуването е станало тайна. Спорове имаше и по въпроса дали е допустимо съдии да упълномощават свои колеги да гласуват вместо тях на ОС. Атанаска Дишева изрази становище, че ОС не е проведено надлежно, тъй като няма поименен списък на присъстващите или отсъстващите и колегията не може да направи извод дали събранието е било редовно.

Очаквано най-много въпроси от членовете на СК имаше към съдия Андреев. На въпрос на председателя на ВАС Георги Чолаков по отношение на 33-те разговора на Андреев, проведени в рамките само на месец със сочения за лобист в съдебната система Красимир Георгиев – Красьо Черния, съдията отговори, че и той, и Георгиев са от Плевен и го познава от гимназиалните години. „Разговорите са били свързани с решаване на битов проблем на моите родители“, заяви Андреев. Той обясни, че по това време живеел във Варна и се ангажирал да помогне на родителите си. Георгиев му съдействал с контакти на двама души. А проверките доказали, че не е нарушил етичните правила.

По отношение на обвиненията за натиск по дела, той каза: „Никога не съм си позволявал да оказвам натиск, да изисквам резултат по дела или да имам поведение с разрез с Етичния кодекс. Нямам обяснение за това, което се случи на събранието на 15 март“.

Атанаска Дишева го попита за личната му мотивация да участва в конкурса. По думите на съдия Андреев той видял подкрепата у колегите си и макар мечтата му да била да работи като съдия на върховно ниво, решил да се върне и да помогне с работата в АССГ. А подал лично заявление за участие в конкурса, за да препотвърди своето намерение за участие в процедурата.

За отношенията си със съдиите Жилова и Аргирова той сподели, че и до настоящия момент имали колегиални и нормални отношения. И даде за пример случайна среща със съдия Жилова пред магазин, при която той я придружил с чадър, тъй като заваляло дъжд. На въпрос на Дишева защо тогава смята, че двете съдийки са направили тези изявления пред колегите си, Андреев каза, няма обяснение. Но обеща да не променя отношението си към двете съдийки, ако стане председател, защото в съда битувал „уникален приятелски дух“.

Олга Керелска констатира, че професионалният път на Андреев е „доста раздвижен“ и попита дали „тази мобилност не е свързана с обажданията на Красимир Георгиев“ (Андреев започва магистратската си кариера като младши следовател в Добрич, след това става младши прокурор в районната прокуратура в града. За кратко е прокурор в Районна прокуратура – Варна, а след това става граждански съдия в районния съд в морската столица. От октомври 2013 г. е командирован в Софийския градски съд (СГС) като наказателен съдия. Година по-късно става административен съдия в АССГ, от 2017 г. до миналата година е зам.-председател и ръководител на 3-то отделение в съда, а от близо година и половина е съдия във Върховния административен съд (ВАС). Кандидатът отговори, че зад неговото кариерно израстване стои сериозна подготовка и много работа. Мечтата му била да бъде съдия, но участвал във всички конкурси. Преместил се в София и се отказал от наказателното право поради лични причини и защото преживявал прекалено много съдбата на хората.

Керелска попита и с какво се е занимавал Красимир Георгиев по времето, в което Андреев е водил разговори с него. Той отговори, че ставало въпрос за ремонт на недвижим имот на родителите му, а Георгиев се занимавал с „такъв строителен бизнес“.

Въпросите към Андреев накараха члена на СК на ВСС Боян Новански саркастично да отбележи, че трети час имал чувството, че „сме на разпит на обвиняем във Второ районно“.

Красимира Милачкова бе попитана какъв избор би направила, ако бъде избрана, тъй като тя кандидатства и за съдия в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). Тя обясни, че ако спечели конкурса за председател на АССГ би оттеглила кандидатурата си в процедурата за съдия в съда в Страсбург.

Милена Славейкова бе помолена да изясни защо е подава лично заявление за участие в конкурса. Тя посочи, че е видяла, че в съда има разделение и не е искала да го задълбочава. Председателят на ВАС Георги Чолаков я попита какво би направила, ако хипотетично съпругът й – съдия Доброслав Руков, който също правораздава в АССГ, спре да си пише делата. Славейкова обясни, че ще постъпи, както към всеки друг колега.

Кандидатите бяха питани по въпросите за медийната политика на съда (Чолаков заяви, че тя е „под всякаква критика“), за отношението им към гласуването с пълномощни на ОС на съда, проблемите със сградата на АССГ и натоварването на съдиите.

Очаквано по време на дискусията председателят на ВАС подкрепи кандидатурата на съдия Андреев. По думите му, макар да не може да се приеме, че е номинация на колегите си от съда, той получил достатъчно подкрепа от съдиите в АССГ. Според Чолаков нямало проблем в атмосферата и колектива на АССГ. Андреев бил по-подходящ, заради административния си опит като ръководител на Трето отделение, което поел, когато съдът вече се е разраснал. По отношение на разговорите с Красьо Черния, Чолаков заяви, че това е „нещо, което се е случило много отдавна“ и случаят е бил разследван, затова не можело да се третира като минус на Андреев.

Подобно бе изказването му по обвиненията за натиск – ВСС е извършил всичко необходимо да провери тяхната достоверност и нямало данни за извършени нарушения. „Защо това се е случило, какви са причините – аз мога само да гадая, но не мога да се опра на нищо твърдо. Нямаме никакви доказателства във връзка с тези твърдения“, заяви Чолаков. Призова колегите си да има избор, защото съдът работел близо година без председател.

Атанаска Дишева обяви подкрепата си за съдия Милена Славейкова, като се позова на това, че е съдия от кариерата, била е зам.-председател на съда още от създаването му и има най-задълбочено познаване на проблемите и начините за решаването им. Обясни и защо няма да подкрепи кандидатурата на съдия Андреев – той не е получил значителна подкрепа от ОС на АССГ, обяснението му за личната му мотивация да се кандидатира й се сторило „неискрено“, не е съдия от съда, който иска да оглави. По думите й Андреев не демонстрирал „никаква или почти никаква представа“ по отношение на съществени за работата на съда въпроси – Единният портал за електронно правосъдие, нямал представа как Единната информационна система на съдилищата ще бъде въведена, как работи системата за измерване на натовареността.

Дишева бе категорична, че е „смутена“ от проверките на етичната комисия и ИВСС срещу Андреев. Според нея и етичната комисия, и инспекторатът не са направили нищо за изясняване на обективната истина. По думите й в акта на инспектората имало изречение със смисъл, че съдиите Жилова и Аргирова трябвало да се оплачат навреме от опита за натиск. „Инспекторатът е решил да избере твърденията на двама от четирима съдии без ясна мотивировка. Съдии са се изправили пред други 56 съдии и просто ей така са обвинили свой колега? И се оказва, че системата няма механизъм да установи обективната истина. И ние след цялото говорене ще плеснем с ръце и ще изберем този съдия за председател на най-големия и важен административен съд в страната? Изборът не бива да е самоцелен. Този избор изглежда като предрешен като много други“, обясни Дишева.

Севдалин Мавров заяви подкрепа за съдия Добромир Андреев, като обяви, че решението му било „прагматично“, защото предстояло да се реши проблемът със сградния фонд на съда. „Той ще бъде по-подходящ да контактува с инженери, работници, общи работници, за да може тая сграда да бъде ремонтирана“, обяви меко казано странните си мотиви Мавров. Това накара Атанаска Дишева да заяви, че намира изказването за дискриминация по полов признак. С други думи – сексистко.

Представляващият СК на ВСС Боян Магдалинчев също обяви, че ще гласува за Андреев. Според него колеги му на ОС ясно са очертали личността му – етичен колега, който създава усещане за увереност. „Всички го описват като човек, който може и е предпочитан за административен ръководител и да създава атмосфера, която да е благоприятна“, поясни Магдалинчев. И след това нападна съдиите Жилова и Аргирова. „Бях много изненадан! Защо две години мълчаха и чакаха Общото събрание. Това ли е почтеното, това ли е коректното или се цели злепоставянето на някого“, попита Магдалинчев. Според него било ясно защо изводите на ИВСС са в тази посока, че няма нарушение на етичния кодекс – защото съдия Русева отрекла да е съобщила на колежките си за желанието на Андреев в коя посока да бъде решено делото.

Дишева му опонира, че и досега делото е висящо и зададе риторични въпроси: „Как смятате, че по висящо дело може някой да каже, че му е оказан натиск, освен ако не е, за да бъде отстранен? Как си представите тази ситуация?“

Боян Магдалинчев отвърна, че днес „той (Андреев – б.а.) бил разпънат на кръст“ и отговарял съвсем коректно и почтено на въпросите на членовете на колегия.

Олга Керелска напомни, че се обсъжда кой ще оглави най-големия административен съд и професионалните и нравствените качества на бъдещия председател трябва да бъдат безупречни. Обясни, че професионалният път на Андреев я смущавал. По отношение на участието му в скандала с Красьо Черния Керелска заяви, че се чули изказвания днес, че „едва ли не пепелта на давността е покрила това събитие“. Припомни обаче изказване на съдия на ОС на АССГ, че „моралът няма давност“.

Според нея въпросът с евентуалния натиск по дела останал неизяснен. Тя коментира и решението на ИВСС да образува проверката срещу всички четирима съдии, участвали в комуникацията за предполагаемото ходатайстване на Андреев. Определи го като „безкрайно некоректно и неетично и даже е плашещо“. Керелска бе категорична, че публичните обвинения на двете съдийки са „проява на голяма смелост“ и сериозно се притеснява за бъдещето им. Тя обяви, че, ако можеше, щеше да гласува за двете съдийки – участнички в конкурса, но ще предпочете съдия Славейкова заради много сериозния й административен опит.

Думата взе Драгомир Кояджиков. „Тука присъствам на страшна демагогия, правят се изводи от някакви предположения, да се убеди публиката в липсата на всякакви качества на Добромир Андреев. При всичките тези проверки, където изводите са липса на деяние и поведение, ние да направим друг извод е демагогия“, започна той. После определи историята с публичните обвинения в натиск по дела като „онази приказка: една жена каза“.

За отговорите на Андреев, че потърсил Красимир Георгиев за ремонт на имот на родителите си, Кояджиков възкликна: „Абсолютно убедително обяснение, абсолютно убедително обяснение!“. Според него Андреев се представил блестящо и отговорил на „всички нападки към него“.

Керелска отвърна, че по случая „Красьо Черния“ е останала „сянка на съмнение, достатъчно тежка, за да се взима предвид“. Последното изказване преди гласуването беше на Атанаска Дишева, която заяви, че има проблеми с интегритета на съдия Андреев. И зададе следващата порция риторични въпроси към Кояджиков: „Защо съдия Русева не е заявила на ОС през март, че не е вярно това, което Аргирова и Жилова твърдят? Как мислите?“. От залата й отговори председателя на ВАС Георги Чолаков: „Защото името не е назовано (името на Русева – б.а.)“.

На репликата му Дишева отговори: „Касационните състави са предварително определени. Дали няма третият член на състава да се сети, че става дума за него? Да не говорим, че е малко странно, ако по всяко второ дело се оказва натиск от председател на отделение. Защо биха направили това при положение, че не са били в лоши отношения с Андреев? Защо двама съдии в този съд ще рискуват собствената си професионална биография и ще се изправят пред колегите си? Защото са просто злонамерени или са си просто такива? Не, не е това отговорът“, посочи Дишева.

В крайна сметка очаквано 9 от членовете на СК гласуваха съдия Андреев да оглави АССГ, за съдия Милачкова не гласува никой, а съдия Славейкова получи три гласа – на председателя на ВКС Галина Захарова, както и на Керелска и Дишева.

Снимка: Bird.bg

Както „Съдебни репортажи“ писа, изборът бе белязан от сериозен скандал, след като през март двама съдии от АССГ – Татяна Жилова и Антоанета Аргирова, публично обвиниха Андреев в натиск и ходатайство по дела. Съдийската колегия (СК) на ВСС се задейства по казуса едва през септември и препрати материалите на Етичната комисия на ВАС за проверка. Оттам се задоволиха единствено да изслушат четиримата намесени магистрати – Жилова, Аргирова, Андреев и съдия Вяра Русева, която, според твърденията на двете съдийки, им е предала „съобщението“ на Андреев. На базата на изслушванията Етичната комисия на ВАС заключва, че съдия Добромир Андреев не е нарушил правилата на Етичния кодекс на българските магистрати, а оттам – същото приема и Етичната комисия на СК.

Обвиненията в натиск бяха оправени от Жилова и Аргирова на Общото събрание (ОС) на АССГ, проведено през март, а двете съдийки потвърдиха думите си както пред медии, така и по време на изслушването им в Етичната комисия на ВАС. На същото събрание част от съдиите в стратегическия административен съд, който разглежда дела със страни държавни органи и местна власт, поставят и въпроса, че през 2009 г. съдия Андреев е засечен да комуникира 33 пъти за един месец със сочения за лобиста на съдебната власт – Красимир Георгиев – Красьо Черния. Тогава ВСС не го наказва, а само му оказва да подобри хигиената на контактите си. Част от съдиите в АССГ изразиха съмнения, че това е направено. Въпреки публичните обвинения мнозинството в АССГ (в съда от години се назначават бивши прокурори, външни кадри след конкурси, за които имаше съмнения, че са опорочени, а наскоро и част от спецмагистратите) подкрепи кандидатурата на Андреев, който се ползва с подкрепата на бившия председател на АССГ Радостин Радков и председателя на ВАС Георги Чолаков.

На днешното заседание на Съдийската колегия председателят на Комисията по професионална етика (КПЕ) Олга Керелска обобщи накратко казуса. Според нея обаче „разследването“ на Етичната комисия на ВАС не е било пълно. „Считам, че в случая сме изправени пред един казус, който лично за мен е изключително фрапиращ. За първи път в нашия мандат имаме колеги, които пред ОС имат достойнството да изложат едни твърдения, които сочат на нещо много тревожно, ако техните твърдения отговарят на истината. В тази връзка считам, че СК трябва да положи максимални усилия по изясняване на този въпрос. Още повече че, както магистратската общност, така и обществото има отношение към този избор, следи го и СК трябва да прояви по-голяма активност да изясним фактите докрай“, поясни Керелска. По думите й единствената възможност, която Законът за съдебната власт дава на СК в казус като този, е кадровият да изпрати материалите по преписката на Инспектората към ВСС (ИВСС) за проверка. Керелска обясни, че това не е направено досега, тъй като се касае за процедура по избор на административен ръководител и СК е сезирала с твърденията за натиск компетентната етична комисия – тази на ВАС.

Според нея ИВСС би могъл да направи очна ставка между четиримата магистрати и да съпостави показанията им. „ИВСС би могъл да използва и други доказателствени средства, за да има СК, както и обществото, пълната увереност, че са положени всички усилия за изясняване на този случай. ВСС е гарант за независимостта на съдебната власт. Това е наше задължение по Конституция и по закон. Изправени сме пред казус, който ни задължава да предприемем всички мерки, за да изпълним това наше задължение“, поясни тя. Въпросът е обсъждан неформално вчера на заседание на КПЕ на СК, каза още Керелска. Проблемът е, че Етичната комисия не може да препоръчва конкретен подход за проверка по дадена преписка нито на местните етични комисии, нито на ИВСС. Затова и председателят на КПЕ не предложи да се дадат конкретни указания, а само да се изпратят материалите за проверка на инспектората. Тя уточни, че главният съдебен инспектор Теодора Точкова я е уведомила, че ИВСС не се самосезирал по случая. Не стана ясно какви са били съображенията на ИВСС да остане пасивен наблюдател при публични изразени съмнения за ходатайство и натиск по дела.

Цветинка Пашкунова, Атанаска Дишева и председателят на ВАС Георги Чолаков дадоха заявка, че ще подкрепят предложението материалите да се изпратят на ИВСС за допълнително проверка. Чолаков направи възражение, че не е съгласен с твърденията, че Етичната комисия на ВАС не е положила достатъчно усилия за изясняване на случая. Но заяви, че проверката ще бъде „в интерес на обективната истина“. Дишева уточни, че според нея ИВСС е следвало да се самосезира.

Боян Магдалинчев заяви, че няма да подкрепи предложението. “Аз считам, че материалите са достатъчно добре събрани, за да може всеки да си направи равносметка. Нещата няма да бъдат по-различни, според мен, от това, което има към цялата преписка“, заяви той. Против предложението за изпращане на материалите за проверка гласуваха Магдалинчев, Драгомир Кояджиков и Севдалин Мавров.

В крайна сметка изборът беше отложен за 28 февруари – като кадровиците съобразиха насрочването с най-дългия срок за проверка от ИВСС, разписан в закона.

Висящо дело между „Национална лотария“ на Васил Божков и НАП – „камъчето на раздора“

Както „Съдебни репортажи“ писа пред Етичната комисия на ВАС съдиите Жилова и Аргирова потвърждават твърденията за натиск от страна на съдия Добрев по конкретно административнонаказателно дело. По думите им Андреев не е говорил с тях, а е поискал конкретен резултат по делото чрез третия член на съдебния състав, в който участват, Вяра Русева, която разговаряла лично с него. При изслушванията Добрев и Русева отричат такова нещо да се е случило. Казусът е от времето, в което съдия Андреев е зам.-председател на АССГ и ръководител на 3-то отделение, но вече е излязло класирането в конкурса за съдии във ВАС, а той е класиран под чертата и чака назначаване във върховната инстанция.

От отговори на въпроси на „Съдебни репортажи“ до ВСС, изпратени вчера в късния следобед, се изясняват още няколко подробности за конкретното дело и аргументите на ВАС да приеме за достоверни обясненията на Андреев и Русева. Етичната комисия на ВАС сочи, че, за да кредитира обясненията на Андреев взима предвид и „липсата на йерархични административни взаимоотношения в процесния период“. Съдебният състав работи във 2-ро отделение, а Андреев е ръководител на 3-то отделение.

„От събраните по преписката данни Комисията не установи данни за действия и поведение на съдия Андреев, вън от рамките на свързаното с работата обсъждане на дела и изразяване на мнение по правни казуси от практиката на съда, и които биха могли да се възприемат като накърняване на основните принципи на независимост, безпристрастност, почтеност и благоприличие“, сочи във второто си становище Етичната комисия на ВАС, изпратено до СК, на което стъпва и решението на КПЕ на СК да гласува положително етично становище в конкурса на съдия Андреев.

От становището на ВАС, което бе изпратено от Съдийската колегия до „Съдебни репортажи“, стават ясни и допълнителни детайли по случая. И съдия Аргирова, и съдия Жилова, които са изслушани от Етичната комисия на ВАС на 6 октомври, разказват, че конкретният случай касае касационно административнонаказателно дело, по което докладчик е била съдия Русева, а делото касае издадено наказателно постановление срещу „Национална лотария“, с което НАП е наложила имуществена санкция за деклариране на неверни данни.

Аргирова сочи, че през ноември 2020 г. съдия Русева й се обадила и й съобщила, че Андреев е идвал при нея и й казал, че по това дело трябва да има конкретен резултат – отмяна на решението на районния съд и потвърждаване на оспореното наказателно постановление. Същият ден Русева съобщила тези обстоятелства и пред другия член на състава – съдия Жилова (в присъствието на съдия Аргирова). Аргирова казва пред Етичната комисия, че макар съдия Андреев да не е разговарял директно с нея, е възприела случката като оказван й лично на нея натиск, тъй като той е висшестоящ спрямо нея – и като зам.-председател на АССГ, и като съдия от ВАС. Малко по-късно съставът бил разделен, като съдия Русева била преместена в друг касационен състав. Причините за разместването на съдиите в състава не са изследвани от Етичната комисия на ВАС.

Съдия Аргирова казва, че на този етап делото е спряно, „предвид издадения по казуса Акт за установяване на публично държавно вземане, оспорен пред АССГ“. Съдийката дава информация на Етичната комисия кой би следвало да е съдията-докладчик по делото към този момент. ВАС обаче не счита за необходимо да изслуша и този съдия, за да се установи дали евентуално и към него също са оправяни съобщения за изхода на делото. Съдия Жилова потвърждава фактологията, изложена от съдия Аргирова.

Изслушването на съдия Русева е проведено на 11 октомври (5 дни след изслушването на Жилова и Аргирова). Тя категорично заявява, че не е и не би допуснала някой да й оказва натиск, а също и чрез нея на друг. Съдийката казва, че „няма спомен да са коментирали дела, по които е оказван натиск, със съдия Аргирова или със съдия Жилова, в т.ч. по времето, когато са били в един състав“. Казва също, че не е свързала изказванията на ОС на АССГ на съдиите Жилова и Аргирова със себе си и няма представа за какво става въпрос.

Същият ден е изслушан и съдия Андреев. Той казва, че мнения по дела е изразявал при обсъждане практиката на съда, в случаите, когато колеги са искали становището му по прилагане на закона. Съдията категорично заявява, че „с никого не е провеждал разговори в смисъла на изложеното в протокола на общото събрание и няма обяснение за направените от съдиите Аргирова и Жилова изявления“.

Хронологично твърденият натиск върху двете съдийки се е случил в последните месеци на правителството на Борисов, няколко месеца преди парламентарните избори през април 2021 г., когато категоричното мнозинство на ГЕРБ в парламента бе разбито.

Делата между НАП, „Национална лотария“ и „Еврофутбол“ на Васил Божков започнаха, след като държавата отне лицензите на хазартните оператори в началото 2020 г. след публичен конфликт на Божков с тогавашните му сътрудници братя Найденови. В офанзивата на държавата срещу бизнеса на Божков се включи и прокуратурата, която му повдигна задочни обвинения за организирана престъпна група, изнасилвания и убийства и други. Божков, който оттогава е обект на систематични изявления на главния прокурор Иван Гешев, в които той го сочи за един от големите олигарси, които имат ползва от закриването на спецправосъдието, се намира от началото на 2020 г. в Дубай.

От 2020 г. насам Божков твърди, че високопоставени държавни служители са го изнудвали, а той самият плащал милиони в брой на бившия премиер Бойко Борисов и бившия финансов министър Владислав Горанов, за да бъде прокарано удобно за хазарния бос законодателство. Горанов пък му поискал 20% от лотарийния бизнес. Оттогава прокуратурата се проваля да опровергае твърденията на Божков, а главният прокурор Иван Гешев редовно сочи хазарния бос като инициатор на атаките срещу него.