Докладът на Европейската комисия за България: Недосегаемост на главния прокурор, проблеми в независимостта на съда и структурирането на ВСС

Липсата на механизъм за ефективно разследване на главния прокурор, невъзможността на Висшия съдебен съвет (ВСС) да защитава независимостта на съдебната власт, съмненията за политически назначения в Инспектората към ВСС, увеличаването на атаките към магистрати от страна на политици. Това са акцентите в доклада на Европейската комисия за върховенството на закона в България. Документът акцентира и върху притесненията за плурализма в медиите, липсата на прозрачност в собствеността на медиите, връзките на политически лица с медиите, макар те да не са официални собственици на изданията, както и атаките срещу журналисти.

Това е първият подобен доклад за всички държави-членки на Европейския съюз. На брифинг днес комисарят по прозрачността и ценностите Вера Йоурова уточни, че няма окончателно решение за прекратяване на Механизма за сътрудничество и проверка върху България. Както знаете, имаше планове той да бъде прекратен. Но има още несвършена работа, най-вече от страна на властите“, посочва тя, цитирана от “ClubZ”. Йоургова уточнява: Сега продължаваме Механизма за сътрудничество и проверка (МСП), като отразяваме обективната картина от България в борбата с корупцията и ситуацията в медиите и в правосъдието. Българското правителство и парламента трябва да обърнат много сериозно внимание на заключенията на докладите. Когато хората изразяват такова недоволство и недоверие, това означава, че има много ясно усещане, че не е възможно да получат справедливост от държавата. За това националните власти трябва сериозно да помислят“.

Повтарящите се през годините констатации на ЕК, Венецианската комисия, GRECO за липсата на механизъм за отчетност и разследване на главния прокурор, са потвърдени още веднъж в днешния доклад. ЕК уточнява, че въпреки предприетите стъпки за реформа в прокуратурата “в България съчетанието на правомощията и длъжността на главния прокурор оказва значително влияние, тъй като главният прокурор може да отмени или измени, всяко решение, взето от който и да е прокурор, което не е било разгледано от съдия”. Проблематична е и възможността главният прокурор да командирова прокурори без тяхно съгласие и да им дава указания по конкретни дела.

“В Прокурорската колегия главният прокурор, като член по право и председателстващ, играе решаваща роля във връзка с кариерата и дисциплинарните производства по отношение на прокурорите“, се казва в доклада с уточнението, че всичко прокурори и следователи са подчинени на главния прокурор.

Проблемът с отчетността и отговорността на главния прокурор се поставя отдавна – още от 2009 г., когато България беше осъдена от Съда в Страсбург по делото “Колеви срещу България”, но властите в страна упорито отказват да изпълнят решението по делото, в което се казва, че няма ефективен механизъм за обективно разследване на главния прокурор при съмнения за извършено престъпление.

Друг основополагащ проблем, който поставя ЕК, е за структурата на ВСС, която не дава достатъчно гаранции за независимостта на съдебната власт и в частност на съдиите. Това е така, тъй като главният прокурор има влияние не само в Прокуроската колегия, но и в Пленума на ВСС и Съдийската колегия. Констатацията е аргументирана с факта, че членове на Съдийската колегия се избират от парламента и нищо не пречи те да бъдат прокурори. За пореден път документът акцентира, че съдиите, избрани от съдии във ВСС са малцинство.

„Цялостната структура на ВСС може да ограничи неговата способност да защитава съдебната независимост срещу натиск от страна на изпълнителната, законодателната, съдебната власт, включително и службата на главния прокурор и на самия ВСС“, изтъкват от ЕК.

Особено внимание е обърнато на множеството атаки към конкретни съдии заради техни решения или критика, съдържаща се в изказвания на публични личности. Като пример е посочена кампанията срещу съдебния състав по делото за освобождаване на австралиеца Джок Полфрийман и противоречивите сигнали на Съдийската колегия, която не успя да защити убедително съдиите по делото. Документът посочва, че това не е изолиран случай, напротив, обект на атаки от изпълнителната, законодателната и съдебната власт са много съдии.

В доклада се отбелязват законодателните инициативи – предложенията за изменения в НПК и ЗСВ, както и анонсираният проект на нова Конституция от правителството. Но се казва, че при реформите трябва да се вземат предвид препоръките на Съвета на Европа и Венецианската комисия, които за пореден път в края на 2019 г. настояха да се въведе ефективен механизъм за разследване на главния прокурор и намаляване на влиянието му във ВСС. В заклучение се казва, че нивото на съдебна независимост у нас остава ниско.

По отношение на борбата с престъпността от ЕК сочат, че предизвикателствата остават, заради малкото влезли в сила присъди. „В същото време, протестите, които стартираха през лятото на 2020 г., показват недоволство в обществото при липсата на напредък в ефикасността при борбата срещу корупцията“, посочват от комисията.
Отбелязани са и скандалите около Антикорупционната комисия (“Апартаментгейт”), както и притесненията на заинтересовани лица, че антикорупционната комисия не ръководи случаите за гражданска конфискация на незаконно придобито имущество по независим и безпристрастен начин.

Внимание се обръща и на липсата на правна регламентация по отношение на лобизма и непрозрачният начин, по който се променят закони с преходни и заключителни разпоредби. ЕК сочи, че се наблюдава ограничаване на обществените обсъждания при промени в законодателството. Изразяват се опасения по отношение на законодателните предложения за ограничаване на финансирането на гражданските организации от чужбина.

По отношение на Инспектората към ВСС се напомня, че Венецианската комисия вече е изразила опасения за възможни политически намеси в ИВСС, заради процедурата по избиране на инспектори от парламента. Засяга се темата за съмненията, че инспекторатът инициира проверки по сигнали на ВСС и главния прокурор, което резултира в натиск над определени съдии.