Съюзът на съдиите до ВСС: Уронва ли главният прокурор престижa на съдебната власт чрез създаване на впечатление за превръщането на прокуратурата в политически властови център

Съюзът на съдиите в България (ССБ) призовава Висшия съдебен съвет (ВСС) да разгледа на следващото си заседание въпроса уронен ли е престижът на съдебната власт чрез създаване на впечатление за превръщането на прокуратурата в политически властови център, който не зависи от демократични процедури за търсене и реализиране на отговорност. Повод за искането на съсловната организация е случилото се през изминалата седмица – публикуването на СРС-та от прокуратурата, касаещи президента Румен Радев.

От ССБ настояват съвета да обсъди и въпроса “може ли главният прокурор да си позволи поведение, необвързано с върховенството на правото и функционирането на правовата държава, включително чрез ерозирането на принципа на разделение на властите, на независимостта на съда и създаване на предпоставки за основателно съмнение, че е извършено престъпление от прокурор (нерегламентирано разпространение на аудиозаписи, събрани чрез използване на специални разузнавателни средства, което не обслужва нуждите на наказателен процес, и то записи на разговори на Президента на Републиката)”.

В писмото на съюза се казва, че ВСС не е провел тази дискусия на предишното си заседание, “въпреки че част от събитията показаха институционален конфликт между ръководството на прокуратурата и Президентството – въпрос, който в най-висока степен засяга функционирането на правовата държава”.

От ССБ припомнят, че според Конституцията съдебната власт е независима, а за да внушава съдебната власт така необходимото за осъществяване на правосъдието доверие у обществото, тя ежедневно трябва да доказва, че действително е способна чрез системата на ръководните си органи да се управлява прозрачно, предсказуемо и в обществен интерес. “Това изисква Висшият съдебен съвет да реагира незабавно и ефикасно при всяко наложило се в публичното пространство съмнение за уязвяване на независимостта на съдебната власт от другите власти или за узурпиране от страна на органи на съдебната власт на позиция, несъответна на конституционния модел на правовата държава и разделението на властите. Ако независимата съдебна власт, която не е демократично избрана (чрез избори с участието на суверена), се провали в доказване на капацитетния си ресурс да предотвратява всяка опасност да се превърне в авторитарна и репресивна, биха се създали предпоставки за дискредитиране на целия конституционен модел, разделението на властите, свободата на гражданите и гражданския мир”, категорични са от съсловната организация.

Предприемането на действия от страна на ВСС, които да “покажат фина чувствителност към предизвикателствата и опасностите при управлението на съдебна власт, която включва не само съда, но и прокуратурата с присъщите й функции за разследване и репресия, още повече се налага в ситуация, в която държавата повече от 10 години (след решението на ЕСПЧ по делото Колеви срещу България от 5.11.2009 г.) не създава убедителен механизъм, който да гарантира възможността да бъде проведено ефективно наказателно преследване срещу главния прокурор при наличие на законен повод и достатъчно данни за извършване на престъпление”.

„Тревожната ситуация изисква да обсъдите и споделите с българските граждани разбирането си за приличното (съответно на етичните професионални правила) и законно поведение на главния прокурор в отношенията му с другите държавни институции – правителството (в частност с министър-председателя), президента. Едва в разгръщането на тази дискусия, която ще създаде така необходимите стандарти за управление на съдебната власт, ще можете убедително да извършите проверка налице ли са достатъчно данни за откриване на процедура по реда на чл. 173 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) за обсъждане на въпроса дали е извършено тежко дисциплинарно нарушение от главния прокурор по чл. 129, ал. 3, т. 5 от Конституцията на Република България, съответно да упражните правомощието си по чл. 175, ал. 5 ЗСВ”, пишат съдиите.

И сочат, че обсъждането на тези въпроси е “наложително и за разсейване на разпространените съмнения, че атрофирането на конституционния модел на съдебната власт се е задълбочил до степен, че компетентните органи на управлението й не са в състояние да обсъждат функциите и фактическото им изпълнение от главния прокурор поради страх и зависимост”. “Подобни съмнения следва категорично да бъдат разсеяни, защото в противен случай се застрашава доверието в независимостта на правораздаването изобщо”, завършва писмото на организацията.