ЕК счита, че мониторингът над България трябва да приключи, но решението се отлага

22-10-2019; категория: Новини; автор: Галина Гиргинова;

ek

България е постигнала достатъчен напредък по линия на Механизма за сътрудничество и проверка (МПС) за изпълнението на ангажиментите на страната, поети към момента на присъединяването ? към ЕС. Въпреки това преди Европейската комисия (ЕК) да вземе окончателно решение дали да свали мониторинга над страната ни по отношение на правосъдието и вътрешния ред, ще вземе предвид становищата на Съвета ЕС и на Европейския парламент. Това се казва в прессъобщение на ЕК от днес.

Комисията отбелязва със задоволство последователната работа на България по изпълнението на препоръките от доклада на ЕК от януари 2017 г. “Необходимо е България да продължи да работи последователно за превръщането на отразените в доклада ангажименти в конкретно законодателство и за трайното му изпълнение. България трябва да осъществява мониторинг на трайното изпълнение на реформите чрез новосъздаден съвет, който ще функционира след приключване на мониторинга на Комисията, като достигнатите заключения ще се използват в бъдещия диалог с Комисията в рамките на всеобхватния механизъм за върховенството на закона. Както вътрешният мониторинг, така и механизмът, обхващащ целия ЕС, следва да подпомагат устойчивостта и необратимостта на реформите, дори след края на МСП за България”, се сочи в съобщението.

“Още в началото на мандата си заявих, че бих искал механизмът за сътрудничество и проверка да приключи при тази Комисия. Разбира се, осъществяването на тази амбиция винаги е зависело от изпълнението на всички изисквания в областта на съдебната реформа и борбата с корупцията и организираната престъпност. През последните години България отбеляза впечатляващ напредък в изпълнението на препоръките на Комисията. Въпреки че все още са налице предизвикателства, свързани с изпълнението на нужните реформи и поддържането на набраната скорост, отбелязаният от България напредък понастоящем е достатъчен, за да се обмислят прекратяването на действието на МСП и използването на нови механизми за мониторинг на национално равнище и на равнището на ЕС. Ще чуем внимателно становищата на Парламента и на Съвета, преди да вземем решение, казва председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер.

От комисията отбелязват, че за постигането на резултати в дългосрочен план ще бъдат необходими решимост и последващи действия преди всичко на национално равнище чрез съвета, който ще функционира след приключване на мониторинга и ще бъде съпредседателстван от заместник министър-председателя, отговарящ за съдебната реформа, и от представител на Висшия съдебен съвет. “Отговорността за осигуряване на зачитането на върховенството на закона и безпроблемното функциониране на държавата е вътрешна конституционна отговорност на всички национални правителства към техните граждани. Това е отговорност и към Европейския съюз и останалите държави членки. В тази връзка въпросите, разглеждани от съвета, който ще функционира след приключване на мониторинга, ще бъдат използвани и в диалога с Комисията в рамките на бъдещия механизъм на ЕС за върховенството на закона”, се сочи още в съобщението.

ЕК обръща внимание, че освен продължаване на реформите, свързани с борбата с корупцията, специален акцент е ангажиментът на българското правителство да въведе процедури относно отчетността на главния прокурор, включително с цел запазване на независимостта на съдебната власт в съответствие с препоръките на Венецианската комисия.

“Комисията отбелязва също така ангажимента на българските органи да приемат законодателство за отмяна на разпоредби на Закона за съдебната власт, изискващи автоматично временно отстраняване от длъжност на магистрати в случай на наказателно разследване срещу тях и деклариране на членство в професионални сдружения”, посочват оттам.

Предложението за отпадане на мониторинга над страната ни идва в контекста на обсъжданията за въвеждане за общ механизъм за наблюдение на върховенството на закона над всички страни членки на ЕС. Този механизъм, за разлика от досегашния, предвижда при нарушения финансови санкции, свързани с отпускането на еврофондовете.

Докладът на Европейската комисия

Още в началото на документа, от ЕК сочат няколко “контекстуални фактори”, които не са под пряко наблюдение в мониторинга, но са от значение за върховенството на закона и оказват негатично въздействие върху реформите. Сред тях са цялостната политическа нестабилност, непредсказуемият законодателен процес и медийната среда, за която поражда сериозни опасения.

Отбелязан е скандалът “Апартаментгейт”, довел до оставките на ключови фигури от правителството, както и на председателя на Антикорупционната комисия Пламен Георгиев. Що се отнася до медийната среда в България, от ЕК посочват, че “независимите и плуралистични медии са от ключово значение за демократичния дебат и следва да могат да действат без неправомерен натиск от страна на икономически или политически интереси. “Въпреки че медийната среда е извън показателите на МСП, нейните недостатъци продължават да оказват въздействие върху съдебната система“, пише в доклада, който препраща към скорошните атаки срещу съдебния състав, постановил условното предсрочно освобождаване на австралиеца Джок Полфрийман.

Ролята за защита на независимостта на съдебната власт от медийни атаки се пада на ВСС, който носи значителна отговорност да се изказва в защита на съда. „По-строгата политика, приета миналата година, следва да доведе до повече действия срещу подвеждащото отразяване в медиите или изявленията на политици, засягащи репутацията на съдебната система и доверието в нея като цяло. Това включва случаи, които протичат по сходен начин с целенасочена критика срещу съдии заради съдържанието на техните решения, което би могло да застраши независимостта и безпристрастността на съдебния процес“, пише в доклада.

Като в него в тази връзка се посочва случаят с условното освобождаване на Джок Полфрийман. „Решение на Софийския апелативен съд по широко отразено в медиите дело за условно предсрочно освобождаване през септември 2019 г. имаше за резултат комбинация от коментари и стъпки, предприети срещу съдиите по делото. Това доведе до критики от Съюза на съдиите в България, свързани с липсата на ефективна реакция от страна на членовете на Висшия съдебен съвет“, отбелязва ЕК.

В доклада ЕК се спира изрично върху необходимостта от механизъм за разследване на главния прокурор, като се отбелязват законодателните предложения, представени от правосъдния министър Данаил Кирилов за отговорността на “тримата големи” и изпращането на искане за становище от Венецианската комисия.

„Проектоизмененията привлякоха вниманието на значителна част от обществото, включително представители на гражданското общество и заинтересовани страни от съдебната власт, чрез което на дневен ред бяха поставени редица наболели въпроси, но и беше изтъкната важността на провеждането на отворена и прозрачна консултация по толкова чувствителни въпроси. По време на дискусията бяха повдигнати въпроси дали предложените изменения дават достатъчно яснота за това как ще се осигури независимо разследване на действащ главен прокурор. Освен това намерението за включване на председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд в приложното поле на предложения механизъм породи ново безпокойство от възможен риск за независимостта на съдебната власт, особено като се има предвид, че изискванията за независимост са различни за прокурорите и съдиите“, се сочи в доклада на ЕК.

Оттам отбелязват, че министър-председателят на България е поел “ангажимента да изпълни препоръките на Венецианската комисия в съответствие с конституционния ред на страната”. “Комисията приветства готовността на българските органи да използват външен експертен опит, който да помогне за намирането на премерено и балансирано решение, чрез което да се гарантира независимостта на съдебната власт в бъдещата процедура. Представените вече предложения засягат по-конкретно ефективното разследване на високопоставени магистрати, но е необходимо българските органи да разгледат и по-широкообхватния системен въпрос за ефективните разследвания при надлежно спазване на нуждата от широка консултация със заинтересованите страни и с експерти“, посочват от ЕК.

Докладът се спира и на две важни назначение – предстоящият избор на главен прокурор и на председател на Антикорупционната агенция. Припомня се, че в процедурата участва само един кандидат, издигнат от всички членове на Прокурорската колегия на ВСС. „През последните седмици в медиите се проведе широк дебат, като някои заинтересовани страни изразиха опасения във връзка с процедурата и кандидата. Висшият съдебен съвет ще има отговорността да гарантира прозрачността на процеса и да покаже, че изразените опасения са разгледани и взети предвид в решението му“, категорични са от Брюксел.

Внимание се обръща и на назначението на следващия шеф на Антикорупционната агенция, като от ЕК заявяват, че парламентът следва да организира прозрачна и открита процедура, която да не буди съмнения за политизиране на поста, както и да допринесе за “възстановяване на доверието в тази ключова институция”. „Конкретно предизвикателство в българския контекст, пред което са изправени институции като новата агенция за противодействие на корупцията и прокуратурата, е нуждата институциите за борба с корупцията да спечелят общественото доверие и да си изградят репутация на независимост и професионализъм в работата си. Преди всичко гражданите трябва да могат да имат пълно доверие, че такива институции действат безпристрастно, при пълно зачитане на надлежните процедури и основните права, включително презумпцията за невиновност. Важен елемент за изграждането на доверие е процесът на назначаване на ръководство на такива институции“, се подчертава в документа.

От Брюксел посочват, че е нормално прокарването на реформите на различните етапи от разследването, наказателното преследване и евентуалното осъждане да отнеме известно време. Резултатите обаче ще са ключови, категорични са от ЕК.

Съществена роля за понататъшните успехи на страната се придава на вътрешното наблюдение, което България подготвя. „България трябва да осъществява мониторинг на трайното изпълнение на реформите чрез новосъздаден съвет, който ще функционира след приключване на мониторинга на комисията, като достигнатите заключения ще се използват в бъдещия диалог с комисията в рамките на всеобхватния механизъм за върховенството на закона. Както вътрешният мониторинг, така и механизмът, обхващащ целия ЕС, следва да подпомагат устойчивостта и необратимостта на реформите, дори след края на МСП за България“, се сочи в доклада.

Месец след изборите – прокуратурата знае за бюлетините толкова, колкото и преди

Цацаров и Цветанов в сблъсък заради Делян Пеевски

Прокуратурата поиска имунитета на депутата от ГЕРБ

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – втора част

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – първа част

Снимка: Дарик

“Независим” и подчинен на главния прокурор да разследва обвинител №1, предлага правителството

Syd

Венецианската комисия: Механизмът за разследване на главния прокурор не бива да обхваща и председателите на върховните съдилища

Съветът на Европа призова управляващите да се откажат от проекта “Кирилов”
Снимка: Капитал

Президентът подписа указа за назначаване на Иван Гешев за главен прокурор, макар повторното гласуване във ВСС да не е изтрило съмненията

Румен Радев инициира широк обществен дебат за промени в Конституцията
Syd

Съдии настояват за образуване на дисциплинарно производство срещу Иван Гешев

Поведението на избрания за главен прокурор и правосъдния министър е неприемливо дори от гледна точка на най-ниските изисквания за етично отношение, вежливост и възпитание
Снимка: Веселин Боришев, ClubZ

ВСС отказа да започне нова процедура за избор на главен прокурор, мнозинството гласува Иван Гешев да оглави прокуратурата

Атанаска Дишева съобщи, че единственият кандидат за поста я заплашва. Правосъдният министър демонстрира недопустимо отношение към опонентите на Гешев
Снимка: Капитал

Президентът Румен Радев върна избора на главен прокурор на Висшия съдебен съвет

Държавният глава: Издигането на един единствен кандидат отнема от престижа и легитимността на бъдещия главен прокурор
Снимка: Веселин Боришев, ClubZ

Съюзът на съдиите призова президента Радев да върне избора на Иван Гешев за главен прокурор

Нито магистратите, нито българските граждани получиха информация в кои “две сгради” се избират ръководителите в съдебната власт
Syd

Фондация „Български адвокати за правата на човека“: Президентът да върне избора на Иван Гешев за главен прокурор

По време на изслушването кандидатът посочи публично предварително определени „мишени“ за институцията, сочат правозащитниците
Снимка: Капитал

Предизвестено: Иван Гешев беше избран за главен прокурор с 20 гласа

Критиките към единствения кандидат за поста провокираха признанията на Сотир Цацаров, че изходът от конкурсите за "тримата големи" се договаря в "други две сгради"
ek

ЕК счита, че мониторингът над България трябва да приключи, но решението се отлага

Вашият коментар