Съюзът на съдиите до Конституционния съд: След промените в НПК спецсъдилищата стават извънредни

16-02-2018; категория: Новини; автор: Галина Гиргинова;

Syd

Последните промени в Закона за съдебната власт (ЗСВ) и в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) създават извънредни съдилища, които противоречат на Конституцията. Това е становището на Съюза на съдиите в България (ССБ) по образуваните в Конституционния съд дела по искане на Върховния касационен съд и Висшия адвокатски съвет за обявяване на противоконституционност на разпоредбите, които натовариха специализираните наказателни съдилища да разглеждат делата за корупция по високите етажи на властта.

Става дума за промените в НПК, прокарани спешно от управляващите и ДПС, с които се променя подсъдността на делата за корупция, които ще се гледат от специализираните съдилища. Досега те се разглеждаха от Софийския градски съд.

През юли на спецсъдилищата бяха възложени делата за над 40 престъпления, извършени от народни представители; членове на Министерския съвет и заместник-министри; председатели на държавни агенции и държавни комисии, изпълнителни директори на изпълнителните агенции и техните заместници; управителя на Националния осигурителен институт, управителя на Националната здравноосигурителна каса, изпълнителния директор и директорите на териториалните дирекции на Националната агенция по приходите; директора на Агенция „Митници“, началници на митници, митнически бюра и пунктове; членове на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество и Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства; областни управители и заместник областни управители; съдии, прокурори и следователи; членове на Висшия съдебен съвет, главния инспектор и инспекторите в Инспектората на ВСС.
В становището на ССБ се припомня Решение №10/15.11.2011 г. по к. д. №6/2011 г., в което КС развива критериите, по които се преценява дали един съд е извънреден или специализиран, като посочва, че „Конституцията и законодателството не съдържат легално определение на понятията „специализиран съд” и „извънреден съд” по смисъла на чл. 119, ал. 2 и 3 от Конституцията. Извънреден съд поначало действа извън определения ред и извън общите и специализираните съдилища; правораздава по новосъздадени специално за целта правила, извън общите процесуални правила, установени от съответния процесуален закон за този вид дела; съдиите в него не се избират съобразно установените условия и ред; създава се при извънредни обстоятелства поради възникнала обществена необходимост; действа през определен период от време и преследва предварително набелязана цел.“

Посочен е и друг пример от практиката на Конституционния съд на Словакия. „В своето решение, с което Законът за Специалния съд е обявен за противоконституционен като несъвместим с принципа на правовата държава, тъй като създава извънреден съд, Конституционния съд на Словашката република прави опит да подбере критерии за разграничаване на специализирани от извънредни съдилища1. Решението съдържа и кратък анализ на специализираните трибунали по държави, което би могло да послужи като сравнение. В същинската си аргументация словашкият Конституционен съд посочва, че „характерно за извънредните съдебни органи е, че правната регламентация на техния статут, подсъдност, дейност и организация по отношение на някои от посочените критерии се отличава от правната регламентация на статута, подсъдността, дейността и организацията на „стандартните“ съдилища до такава степен, че въпросният съдебен орган създава алтернативен елемент на съществуващата система на съдилищата (съдебната система). За разлика от „стандартните“ специализирани съдилища, в случая с извънредните съдилища посочените специфични черти на правната регламентация, на тяхното положение, дейност и организация почти винаги се обвързват със специално дефинирана подсъдност, обхващаща значителен властово-политически контекст“, пишат от ССБ.

Припомнят също, че при създаването на спецсъдилищата основен мотив бе нуждата от повишаване на компетентността на съдиите по дела за обвинения, свързани с организираната престъпност, както и становището на Венецианската комисия от 2010 г., в което се приветства отхвърлянето на идеята бъдещият наказателен съд да разглежда дела срещу лица с имунитет. „Историческото наследство и политическата действителност в една държава не би следвало да се игнорират при вземането на важни законодателни решения. Българската история познава случаи на разправа на едни с други политически елити, размирни времена на преход и прокарване на законодателство, обслужващо дадени конкретни интереси в разрез с общото благо. Това е и действителността, която трябва да се съблюдава в общия стремеж към постигане на стабилна и в пълен смисъл правова държава. Поради тази причина, дори и да съществува и най-малкото съмнение, че даден механизъм би могъл да се използва и за осъществяване на „политически разчиствания“, такъв механизъм трябва да бъде отхвърлен за сметка на по-консервативен и безопасен, съобразен с конкретната политическа действителност. В допълнение, създаването на ред, при който висшите държавни служители биват съдени от съд, специализиран в материята на организираната престъпност е сигнал, който бележи разпад във възприятията за правова държава и демократичен политически ред“, категорични са от съсловната организация.

Сочат и аргументи – въвеждат се на практика извънреден вид подсъдност за дела, разглеждани от СпНС, които попадат извън предметната подсъдност, посочена в т.1, 2 и 3 на чл. 411а, ал. 1 от НПК. „Обичайната местна подсъдност ще бъде заобиколена единствено поради длъжностното качество на субекта на престъплението. Определянето на подсъдността на СпНС по този начин, тоест по субект, а не по предмет го характеризира като извънреден. Съдилища с различен вид специализация по правна материя – трудови, семейни, административни, се създават при наличие на конкретна обществена необходимост, за да се повиши качеството при разглеждане на съответната категория дела. Наред с тях, в правовата държава е допустимо да бъдат създавани и особени съдилища (със специализация съобразно субектите), каквито са например съдилищата за непълнолетните и военните“, сочат от ССБ. И напомнят, че Софийският градски съд имаше особена компетентност по чл. 35, ал. 3 НПК по дела за обвинения срещу лица с имунитет и от членове на Министерския съвет, която беше изчерпателна – включваше всички престъпления, извършени от тази категория субекти.

„Настоящата законодателна уредба обаче смесва допустимите критерии за определяне на специална и особена компетентност. Смесването на специализация по материя със специализация по лица влиза в конфликт с идеята за ефективност на този вид организация на съдилищата и компрометира предварително заявената легитимна цел. На практика СпНС не се превръща в специализиран съд за определена категория правни субекти, а само за определени престъпления, извършени от тези субекти. Останалите престъпления, извършени от лица от категориите, изброени в чл. 411а, ал. 1, т. 4 НПК, продължават да се разглеждат от Софийския градски съд. Изземването само на част, а не на цялата особена компетентност на Софийския градски съд – за имуществени, стопански, корупционни, документни престъпления и такива срещу правосъдието, и предоставянето й на СпНС, също е белег за извънредност, доколкото всяка избирателност и отклонение от въвеждането на общ принцип за всички дела, за всички субекти или за цяла категория субекти се схваща като политическо накърняване на институционалната независимост на съда“, подчертават от ССБ и допълват, че това съставлява и необосновано дисбалансиране на принципа за равенство на гражданите пред закона, гарантиран от чл. 6, ал. 2, изр. 1 от Конституцията. „Много е важно да се подчертае, че когато едно законодателно решение е нетипично за съдоустройствената наука и практика и наред с това е неизчерпателно мотивирано, то, такова решение е на практика произволно. А такъв произвол е на собствено основание белег за извънредност и представлява заплаха за върховенството на правото и правата на гражданите“, се казва в становището.

От ССБ подчертават липсата на последователна аргументация относно промените в НПК. Според съдиите не става ясно как възлагането на разглеждането на тези дела на специализирания съд, само по себе си, ще доведе до обезпечаване на качествената работа по същите дела и по какъв начин досегашната им подсъдност е пречила същите да се разследват и разглеждат качествено. И добавят, че специализацията на съдиите и прокурорите в специализираните съд и прокуратура по отношение на делата за престъпления, извършени от участници в организирани престъпни групи в никакъв случай не обуславя и специализация по отношение на корупционните престъпления.

Като белег на извънредност са посочени и разпоредбите, които предвиждат правомощия на председателите на Апелативния специализиран наказателен съд и на Специализирания наказателен съд за командироване на магистрати от други съдебни райони, различаващи се от правомощията, които имат председателите на останалите апелативни и окръжни съдилища. „Подобни правомощия обуславят извънредния характер на съда и същевременно създават механизми за подбиране на съдии за определени дела. Независимо, че презумирането на добросъвестността на органите на власт е принцип, потвърден от Конституционния съд нееднократно, целенасоченото създаване на извънреден ред, който дисбалансира системата на правомощия на съдебните органи, с цел командироването на съдии от всички инстанции и места в СпНС е категорично необосновано. Такова законодателно решение размества последователността и логиката на достъпа и израстването в съдебната система и поставя под съмнение добросъвестността на законодателя. Наред с подсъдността по субект, председателите в структурната на специализираните наказателни съдилища са в правото си да формират персоналния състав на съда в разрез с нормите на конкурсното начало и класирането при назначаване, повишаване или преместване, действащи за останалите съдии от системата“, мотивират се от ССБ.

Друго отклонение от общоустановените правила е нормата, според която съдиите, прокурорите, следователите и съдебните служители в специализираните съдилища и прокуратури получават допълнително възнаграждение в размер, определен по утвърдени от съответната колегия на ВСС правила за индивидуална оценка на резултатите от дейността, но не повече от шест основни месечни възнаграждения годишно. „Така магистратите и служителите от специализираните наказателни съдилища са поставени в привилегировано положение, спрямо тези от общите съдилища и специализирания военен съд. Получаването на допълнително възнаграждение за едните е поставено в зависимост от критерий „резултати от дейността“, а за останалите от критерия „натовареност“. Налице е различно третиране, което е белег за извънредност“, категорични са от съсловната организация.

Съдиите опровергават и становището на главния прокурор, в което се застъпва тезата, че спецсъдилищата не са извънредни, като се прави с особената подсъдност на СГС и военните съдилища. „Следва да се отбележи, че възложената на Софийски градски съд особена компетентност за разглеждане на дела за престъпления, извършени от лица с имунитет и висши представители на изпълнителната власт, никога не е обуславяла извънредност на същия съд. СГС, като окръжен съд, е разглеждал в качеството си на първоинстанционен или въззивен съд дела за същите престъпления, извършени от всички останали лица. Нито статутът на съдиите в СГС, нито начинът за техния подбор не са се отличавали значително от действащите общи правила по отношение на останалите съдии в окръжните съдилища“, сочат от ССБ. Цялото становище може да видите тук.

Месец след изборите – прокуратурата знае за бюлетините толкова, колкото и преди

Цацаров и Цветанов в сблъсък заради Делян Пеевски

Прокуратурата поиска имунитета на депутата от ГЕРБ

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – втора част

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – първа част

em-rusinova

Внезапно заболяване на Емилия Русинова отложи избора за шеф на Апелативната специализирана прокуратура

Снимка: Дарик

Прокуратурата тепърва ще установява кой е ръководил престъпната група по случая “Карнобат”

Обвинението ще иска постоянен арест на Миньо Стайков
Tregistrur

Директорът на Агенцията по вписванията не знае нито кога ще тръгне Търговският регистър, нито защо се е сринал

Снимка: Дарик

След месеци забавяне ВСС отказа да образува дисциплинарка на председателя на Софийския апелативен съд

Syd

Апелативният съд намери достатъчно доказателства, за да остави в ареста бившия съдия Мария Иванова

Снимка: Веселин Боришев, ClubZ

Без дебат Прокурорската колегия назначи Иван Гешев за заместник на главния прокурор

Снимка: Капитал

Антикорупционната комисия тегли чертата: Пеевски или е най-чистият човек, или има добри адвокати и счетоводители

Снимка: Капитал

Прокуратурата забеляза нарушенията в концесията на ски зоната в Пирин

Търси се собственикът на “Юлен”, обвинението разследва финансирането на ски федерацията
Снимка: ClubZ

Второ отлагане на делото за отстраняването на Десислава Иванчева заради нови доказателства

Според кметицата на “Младост” в СРС-та фигурират инициалите “ББ” и “ЦЦ”
sud-delo

Съдиите в Софийския градски съд предложиха Евгени Георгиев за председател

Вашият коментар