Няма пречка магистратите да бъдат вечни началници, реши Конституционният съд

Председателите на съдилища и административните ръководители на прокуратури могат да бъдат вечни началници. Това е решил единодушно Конституционният съд (КС) по искането на главния прокурор Сотир Цацаров за тълкуване на разпоредбата на чл. 129, aл.6 oт oснoвния зaкoн, според който „Aдминиcтpaтивнитe pъкoвoдитeли в opгaнитe нa cъдeбнaтa влacт, c изключeниe нa тeзи пo aл. 2, сe нaзнaчaвaт нa pъкoвoднaтa длъжнoст зa cрoк oт пeт гoдини c пpaвo нa пoвтopнo нaзнaчaвaнe“. Самият Цацаров последователно бе председател на Районния съд и Окръжния съд в Пловдив, а в изборите за административни ръководители в последните пет години защитава позицията, че няма пречка магистрат с два управленски мандата да бъде избран за трети.

Това бе и становището, прието от Пленума на ВСС по конституционното дело, въпреки че преди него и съдийската, и прокурорската колегия в последните месеци взимаха решения, с който отказваха да назначат магистрати за шефове след два мандата на ръководни позиции.

Според конституционните съдии Конституцията не създава ограничение пред магистратите да бъдат ръководители в съдебната власт след два мандата начело на орган на съдебната власт. В решението, което бе качено на сайта на КС в края на деня, се казва, че не конституционният законодател, а Висшият съдебен съвет е компетентен да предотвратява създаването на “съдебна номенклатура” – съдии, прокурори и следователи, които през цялата си кариера са началници, в съдебната власт.

В мотивите си КС сочи, че измененията на Конституцията от 2003 г. е въведена мандатност на ръководните длъжности. “Целта на тази мандатност е да се осигури обновяването на ръководствата на конкретните звена в органите на съдебната власт – за да не се допуска една и съща длъжност да бъде заемана повече от два пъти от едно и също лице, а не да се ограничи лицето във възможността му да заема ръководни длъжности повече от два пъти”, се сочи в мотивите.

“Подлежащата на тълкуване разпоредба на чл. 129, ал. 6 от Конституцията, макар адресирана и към Висшия съдебен съвет като орган по назначаването, стеснява възможността отделни съдии, прокурори и следователи независимо от придобития от тях опит, да търсят професионална реализация като участват в конкуренция за заемане на определена ръководна длъжност. Оценката на кандидати, които отговарят на специалните изисквания на закона е основана на сравнение на техните способности. Решаваща за преценката на обема на въведеното с израза „с право на повторно назначаване“ ограничение в броя на ръководните мандати е целта на конституционните изменения от 2003 г. Ограничение, което не отговаря на целта на конституционния законодател или което надхвърля рамките на изискването за пропорционалност, би било несъвместимо с основополагащия принцип на правовата държава, по чл. 4, ал. 2 от Конституцията”, мотивират се конституционните съдии.

В решението се казва, че магистратите в рамките на своята компетентност решава въпросите по делата, които са им възложени, на основата на вътрешната си убеденост за релевантните факти и приложимото право. Те не са обвързани с указанията на административен ръководител. Затова, сочи КС, “в светлината на конституционните принципи, действията на административния ръководител не може да се третират като непосредствена заплаха за независимостта на съдебната власт при изпълнението на основната й публична функция”. Освен това основният закон не изключва възможността за предсрочно прекратяване на мандата на ръководител като санкция за противозаконни или неморални прояви на лицето, заемащо ръководната длъжност.

Според конституционните съдии, законодателят е отчел рисковете и опасностите за доброто функциониране на правосъдието, които произтичат от прекомерно дългото (повече от десет години), изпълняване на ръководна дейност от едно и също лице на едно и също място. От КС казват, че продължителното изпълнение на функциите на административен ръководител би могло да влоши качеството, да доведе до създаване на трайни връзки с представителите на местната и централната власт, както и с участниците в икономическия живот в съответния район. “Дори подобни връзки да не са попречили на безпристрастието и обективността на административния ръководител, тяхното съществуване най-малко създава подозрение и недоверие в обществото. Преодоляването на възможните неблагоприятни последици от рутинността в администрирането на правосъдието и същевременно запазването на доверието в съдебната система са съществените цели, които оправдават ограничаването на броя на мандатите на административния ръководител, но това се отнася само за конкретния орган на съдебната власт. Ограничението за лице, което е било два мандата на определена ръководна длъжност, да не може със своите качества да се конкурира за друг ръководен пост в съдебната власт, надхвърля рамките на законодателната цел. Разширително тълкуване на изрично ограничение, въведено в Конституцията, е недопустимо”, мотивира се КС.

В решението се казва също, че конституционният законодател е “създал конституционен механизъм, а именно специален орган, Висшия съдебен съвет, натоварен с отговорността за назначенията на магистрати, който следва да взема решения във всички конкретни случаи и чиято отговорност е да провежда кадрова политика, която да не допуска създаването на „съдебна номенклатура“.

“Конституцията възлага кадровият подбор на съдиите, прокурорите и следователите да се осъществява в условията на състезателност, на основата на обективни показатели за техните качества. Същото се отнася и за назначаването на административните ръководители, към които естествено са отправени и повече изисквания – например, способност за работа в екип, способност за вземане на управленски решения и т.н. В установения от Конституцията модел на съдебната власт провеждането на качествена кадрова политика е възложено на Висшия съдебен съвет, като независим орган на съдебната власт. С оглед на оптималното функциониране на този модел на законово ниво са въведени конкурсното начало и процедурите по атестиране, приложими и спрямо кандидатите за административни ръководители. Създаването на допълнителни правни прегради за заемането на ръководни постове трябва да бъде оправдано само от съществени цели и съображения, произтичащи от буквата или духа на основния закон”, пише в мотивите.

КС е направил и граматическо тълкуване на чл. 129, ал. 6 от Конституцията. И заради употребения израз „се назначават на ръководнаТА длъжност“ е достигнал до извода, че става въпрос за ограничение на до два мандата на конкретен началнически пост в системата.

Преди две седмици от Съюза на съдиите в България публикуваха становището си по конституционното дело, в което най-голямата магистратска организация застъпва тезата, че разпоредбата не позволява мултиплицирането на съдебна номенклатура.