И този ВСС смята, че проблем с вечните началници в съдебната власт няма

ССБ против възпроизводството на съдебна номенклатура
18-01-2018; категория: Новини; автор: Галина Гиргинова;

Syd
Председателите на съдилища и административните ръководители на прокуратури могат да бъдат вечни началници. Това становище гласува днес Пленумът на Висшия съдебен съвет (ВСС). Такава бе и практиката на предишния състав на ВСС. Решението е обрат в практиката на сегашния кадрови орган, след като и съдииската, и прокурорската колегия в последните месеци взимаха решения, с който отказваха да назначат магистрати за шефове след два мандата на ръководни позиции.

Повод за становището е искането на главния прокурор Сотир Цацаров до Конституционния съд за тълкуване на разпоредбата на чл. 129, aл.6 oт oснoвния зaкoн, според който „Aдминиcтpaтивнитe pъкoвoдитeли в opгaнитe нa cъдeбнaтa влacт, c изключeниe нa тeзи пo aл. 2, сe нaзнaчaвaт нa pъкoвoднaтa длъжнoст зa cрoк oт пeт гoдини c пpaвo нa пoвтopнo нaзнaчaвaнe“. Самият Цацаров последователно бе председател на Районния съд и Окръжния съд в Пловдив, а в изборите за административни ръководители в последните пет години защитава позицията, че няма пречка магистрат с два управленски мандата да бъде избран за трети.

Правната комисия на ВСС днес внесе за разглеждане два варианта за становище. Според първия след два последователни ръководни мандата магистратите нямат право на трети. Вторият гласи, че текстът на Конституцията ограничава магистратите да са начело на един и същи орган на съдебната власт повече от два мандата. Третият вариант бе предложен от Олга Керелска като “компромисен” – след два мандата на шефска позиция, магистратът трябва да направи “прекъсване”, а едва след него има право да заеме отново ръководна длъжност.

И макар колегиите досега да не подкрепяха възпроизводството на съдебна номенклатура, днес 11 от членовете на Пленума гласуваха за варианта на становище, който съвпада с позицията на Сотир Цацаров. Едва трима от кадровиците считат, че забраната за трети мандат обхваща целия кариерен път на магистрата (Лозан Панов, Красимир Шекерджиев и Атанаска Дишева), а четирима гласуваха, че е необходимо прекъсване след двата шефски мандата (Олга Керелска, Oгнян Дaмянoв, Плaмeн Haйдeнoв и Дaниeлa Maшeвa), двама от членовете на съвета (Гергана Myтaфoвa и Cвeтлaнa Бoшнaкoвa) не подкрепиха нито един от трите варианта. Главният прокурор обяви, че няма да участва в гласуването, тъй като именно той е направил искането за тълкуване до Конституционния съд. И все пак обяви позицията си – че Конституцията не забранява трети мандат.

Олга Керелска обясни предложението си с тълкуването на водените във Великото Народно събрание дебати. Според нея замисълът на законодателят бил такъв: зa дa кaндидaтcтвa зa pъкoвoдeн пoдт, магистрат изкарал два мандата начело на орган на съдебната власт, пъpвo тpябвa дa сe яви нa кoнкyрс зa пoвишaвaнe или прeмeствaнe в cъoтвeтния дрyг opгaн нa cъдeбнaтa влacт. И посочи, че абсолютната забрана след два мандата да не можеш да заемащ ръководен пост е твърде крайна. “B cъщoтo врeмe дрyгoтo cтaнoвищe paздeля мaгиcтpaтитe нa двe пиcти – eдниитe цял живoт пpaвят кaриeрa кaтo pъкoвoдитeли, a дрyгитe тpябвa дa сe явявaт нa кoнкyрси зa пoвишaвaнe и прeмeствaнe. Toвa cъздaвa тeжкo yсeщaнe в кoлeгитe зa нeрaвнoпoстaвeнoст“, категорична бе тя.

Георги Кузманов обаче репликира – всеки магистрат е свободен да се кандидатира за ръководен пост, затова две писни няма. Затова и подкрепи становището в подкрепа на позицията на Цацаров, защото иначе се зaчеpтaвaл aдминиcтpaтивният кaпaцитeт в системата.

„Прaктикaтa oтдaвнa e yстaнoвилa, чe aдминиcтpaтивният кaпaцитeт сe изчeрпвa, прeбивaвaнeтo caмo нa aдминиcтpaтивнa длъжнoст вoди дo изчeрпвaнe“, опонира Aтaнaскa Дишeвa. Мотивира позицията си “за” пълната забрана с обяснението, че “мaндaтът e cъдъpжaниe нa фyнкциитe и врeмeвo oгpaничeниe”. “Зa нaрoднитe прeдcтaвитeли нямaмe oгpaничeниe нa мaндaтитe, нo тyк гo имaмe, кaкъв e тoгaвa cмиcълът мy? Зaщo кoнcтитyциoнният зaкoнoдaтeл гo e въвeл, aкo имeннo зa дa нe пoзвoли cъздaвaнeтo нa т.нaр. cъдeбнa нoмeнклaтyрa? A пoвтaрянeтo нa двa мaндaтa в тpи нивa нa cъдeбнaтa влacт вoди имeннo дo тaкaвa нoмeнклaтyрa, кoятo, зa cъжaлeниe, cъщeствyвa и в мoмeнтa”, обоснова се тя.

Според Гергана Мутафова ВСС трябва да търси “зaпaзвaнeтo нa aдминиcтpaтивния кaпaцитeт и нeсъздaвaнeтo нa cъдeбнa нoмeнклaтyрa”. “Идeятa e дa нямa пopeднoст нa мaндaтитe, тoест прeкъcвaнeтo пoмeждy им e зaдължитeлнo”, бe cтaнoвищeтo нa Гeргaнa Myтaфoвa. Представляващият ВСС Боян Магдалинчев заяви, че за него oгpaничeниeтo в Конституцията касае caмo трети мандат в eдин и cъщи opгaн нa cъдeбнaтa влacт.

ССБ: Само два последователни мандата за целия професионален стаж на един магистрат

Становище по конституционното дело оповестиха днес и Съюза на съдиите в България (ССБ), които от години изповядват позицията, че забраната в Конституцията цели да ограничи възпроизводството на съдебна номенклатура, затова не позволява трети мандат на ръководна длъжност за магистратите.

От ССБ се аргументират, че длъжността “административен ръководител” е посочена на най-високо ниво в нормативната йерархия – Конституцията. “Положението на административните ръководители в съдебната система е обект и на първата конституционна поправка, което свидетелства за значителното място, което има в рамките на съдебната власт и в по-общ план на правовата държава и на политическите усилия за нейното укрепване. Поради това е важно разпоредбите, уреждащи длъжността и времето, в която тя може да се заема, да са систематично и ясно уредени, без да оставят възможност за противоположни заключения и спекулации. Ситуацията обаче не е такава и ставаме свидетели на това как едни и същи текстове, както на самата конституционна разпоредба, така и на мотивите, приложени при нейното приемане се ползват като аргументи и за двете възможни позиции. Това налага внимателно изследване, както на самия текст, така и на целите на конституционните законодатели, които са пристъпили към тази промяна на основния закон. Не на последно място, това налага и осмисляне на логиката на института и заемане на позиция относно това, което би било най-добро за съдебната система на България”, пишат в становището си съдиите.

Посочват и Решение № 13/15.12.2010 г. по к.д. № 12/2010 г., в което се казва, че „мандат“ е установен период от време, в който орган на публичната власт осъществява правомощия, предвидени в Конституцията или в закон. В мотивите на решението КС съд посочва, че мандатът има две съставки – съдържателна, която се отнася до функциите, които следва да се изпълняват и времева, която се отнася до срока, в който тези функции ще се изпълняват.

“Разбирането, че невъзможността за заемане на повече от два последователни мандата се новира при преместване от един в друг орган на съдебната власт почива на схващането, че административен ръководител на районен съд Троян и административен ръководител на районен съд Карлово са различни длъжности. Считаме, че това разбиране е концептуално погрешно тъй като водещи при определяне на една длъжност следва да са функциите, които ще се изпълняват, а не мястото, на което ще бъдат изпълнявани”, сочат от ССБ, уточнявайки, че посочените длъжности са производни.

“Функциите, които съставляват длъжността „административен ръководител“ в органите на съдебната власт са еднакви за всички органи на съдебната власт и става въпрос за една длъжност. В този смисъл погрешно е да се счита, че конституционният законодател е пропуснал да конкретизира, че счита административните ръководители в различните органи на съдебната власт за различни длъжности. Това би било превратно тълкуване и дописване на Конституцията, което от своя страна би довело и до излишен юридически формализъм. Що се отнася до времевия елемент от понятието мандат – там конституционният законодател е имал ясна цел – да ограничи възможността длъжността да се заема за повече от десет години, а това дали става въпрос за десет години в рамките на целия професионален стаж на даден магистрат или само по отношение на кариерата му в един орган на съдебната власт зависи изцяло от възприетото определение за понятието „длъжност“, добавят от ССБ.
Или с други думи – ако се счете, че административен ръководител в различните органи на съдебната власт е различна длъжност, то даденият магистрат ще може да ползва по два мандата при всяко преместване, докато ако се възприема логичната теза, че става въпрос за една длъжност и тя е административен ръководител в органите на съдебната власт, то всеки магистрат ще може да я заема до два пъти в професионалния си стаж. “Освен това има и още един логически момент – ако се възприеме тезата, че ограничението за заемане на длъжност „административен ръководител“ се отнася само до един орган на съдебната власт, то теоретично един магистрат може да прекара целия си професионален стаж, изпълнявайки само тази длъжност. Това практически заличава втората характеристика на мандата и го прави безсрочен”, аргументират се от съсловната организация.

По-нататък от ССБ цитират стенограмите от обсъжданията във ВНС, “които могат по-точно да послужат за извличането на действителната воля на конституционния законодател”. Ето и текста на писмото: “Мотивите посочват, че „мандатността на ръководните длъжности е друга принципна характеристика (бел. а. наред с несменяемостта и имунитета), която засяга структурата на съдебната власт – ръководството на служебните дейности. Проявява се като правило, че ръководна длъжност в съдилища, прокуратури и следствени служби се заема за определен срок, след който процедурата по заемане на тази длъжност се задейства наново и т.н. Мандатността характеризира самата длъжност, самия ръководен пост в системата на съдебната власт. Мандатността не е елемент от правното положение на магистрата. Тя е характеристика на длъжността, а не на титуляря ?.“ При представянето на законопроекта за изменение на Конституцията, от страна на вносителите се изказва г-жа Камелия Касабова, която пояснява направените предложения, по отношение на въвеждането на мандатността по следния начин: „Магистрат, придобил качеството несменяемост, може да заема ръководна длъжност, да бъде преизбран на друга ръководна длъжност, но след изтичане на мандата остава в системата на съдебната власт. Различно е положението при онзи магистрат, които загубвайки своя статут на несменяемост, напуска съдебната система. Предложената промяна има дисциплиниращ ефект и ще създаде условия за по-голяма динамика и развитие на кадрите в самата съдебна система.“ Видно е, че целта на конституционния законодател е била да ограничи заемането на ръководна длъжност до два пъти в професионалния стаж на даден магистрат. Това допълнително се потвърждава и от изказването на друг представител на вносителите – г-н Любен Корнезов, който подчертава необходимостта от ограничаване на възможностите за заемане на длъжността административен ръководител, за да не се получава ситуация, в която „и днес из висшите коридори на съдебната власт виждаме хора, които в живота си не са решили нито едно дело. Все едно е да бъдеш главен хирург на България, без да си направил нито една операция.“. По-нататък в обсъжданията г-жа Анелия Мингова посочва, че зад въвеждането на мандатността на длъжността административен ръководител стои именно стремежът ограниченията да служат като защитен механизъм: „Мандатността на всички нива е гаранция срещу опасността от злоупотреба с власт, безотговорността и безконтролността, корупцията и чувството за феодално високомерие.“ В този дух е изказването на г-н Константин Пенчев, който посочва, че: „Така че с тази уж скромна промяна, ние даваме възможност способните, амбициозните магистрати да растат в кариерата, да се движи тази система, да се движи, макар и вътре в себе си, да не бъде застояла, което безспорно ще доведе до един прогрес.“ Тези цитати спомагат в по-пълна степен да се вникне в целите на конституционния законодател и да се извлече действителната му воля. В съвкупност това води до следния извод – конституционният законодател е целял да ограничи възможността за заемане на длъжността административен ръководител до два мандата в професионалната кариера на даден магистрат.”

На трето място от ССБ коментират синтактичното и лексикално тълкуване на разпоредбата на чл. 129, ал. 6. Според тях “следва да се вземе под внимание, че никъде в нея не се говори за право на повторно назначаване на същата или съответна длъжност”. “Разпоредбата не съдържа изрично предписание в кои органи на съдебната власт административните ръководители имат право на повторно назначаване. От това следва единствено и само, че те имат право на повторен мандат, като могат да изберат да го използват както на същата ръководна длъжност, така и на длъжност в друг орган. Това, което е било водещо за конституционния законодател, е било да посочи времевото ограничение. Тълкуване в смисъл, че става въпрос само за един единствен орган на съдебната власт, означава превратно тълкуване и заобикаляне на действителната цел на конституционната разпоредба”, подчертават от съсловната организация.

От ССБ сочат, че разбирането, че магистратите могат да заемат ръководна длъжност до два мандата в кариерата си се налага и от общия дух на първата поправка в/на Конституцията, която изразява една политическа концепция за модела на управление на съдебната власт. “Мотивите ясно сочат към това, че поправката цели внасяне на динамика и дисциплинираност в рамките на съдебната система и премахването на така наречените „вечни ръководители“. Трябва да се обърне особено внимание на основанието на конституционните законодатели да създадат специална разпоредба, която да ограничава периода от време, в който дадена длъжност може да се заема. Формално погледнато въвеждането на тази изцяло нова разпоредба цели въвеждането на мандатност на ръководните длъжности. Логиката подсказва, че ако конституционният законодател е имал предвид на практика да не ограничи даден магистрат да заема длъжността до два пъти в професионалния си стаж, а е целял само да ограничи заемането на тази длъжност в рамките на един орган, то това щеше да е изрично посочено”, се казва още в становището.

То завършва с допълнението, че винаги когато се тълкува Конституцията, тя следва да се тълкува от една страна нормативно, но от друга страна и житейски, тъй като тя като основен закон отразява основните начала и ценности, според които се изгражда едно общество. “Поради тази причина е важно техническите съображения да са подчинени на едно по-глобално виждане относно по-висшите цели, които се постигат с всеки един институт. Затова, когато се взима решение относно това дали един магистрат може през целия си професионален стаж да заема ръководна длъжност трябва да се държи сметка за нещо, което и съдия Румен Янков посочва в особеното си мнение към конституционно дело № 8 от 2005 г. по отношение на логиката за това Конституцията да определя период от време, в която дадена длъжност може да бъде упражнявана: „По правило демократическите тенденции, осъществявани при стремежа към власт, са средства за постигане на успех и щастие за всички. Наред с това историята е показала, че човешката личност след определен период от време престава да осъществява по-високи ценности. Самолюбивият интерес, присъщ на човека на власт, е да дава предимство на собственото си желание за значимост и по правило е склонен да залага делото в името на властта. След време “тя става цел на естествените му егоистични импулси”. В крайна сметка човешкият опит е показал, че трайното упражняване на власт от едно лице може да има за последица постигането и на негативни резултати. Тези в общи линии са основанията Конституцията да определя различни по време периоди от време, през които властта може да бъде упражнявана от едно лице. Като най-сериозна гаранция срещу поменатите негативни тенденции животът е показал, че това е подмяната“, казват от ССБ.

Месец след изборите – прокуратурата знае за бюлетините толкова, колкото и преди

Цацаров и Цветанов в сблъсък заради Делян Пеевски

Прокуратурата поиска имунитета на депутата от ГЕРБ

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – втора част

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – първа част

Снимка: Дневник

Спецсъдът прекрати делото срещу Румен Овчаров заради неясно обвинение

Снимка: Дарик

Лозан Панов предложи председателя на Софийския апелативен съд за наказание заради нарушения на случайното разпределение на делата

Снимка: ClubZ

Съдът остави в ареста кметицата на “Младост” Десислава Иванчева

Снимка: Веселин Боришев, ClubZ

Кметицата на “Младост” изнудвала инвеститор “в чисто житейски смисъл”

Показната акция по задържането на Десислава Иванчева била, за да не се появи "световна конспирация"
Снимка: Дневник

Парламентарната квота и председателят на ВАС блокираха позиция на Съдийската колегия срещу шефа на комисията “Антикорупция”

Вероника Имова защити Пламен Георгиев: изявленията му не били атака към съда, а проява на държавническо отношение
Снимка: Капитал

Конституционният съд: Новата подсъдност и правила в спецсъда не го превръщат в извънреден (мотиви)

Снимка: Капитал

Оттегляне на промените за корупцията в частния сектор, поискаха от бизнес-организациите

Правосъдният министър Цецка Цачева не е съгласна
Снимка: Дневник

Делото “КТБ” тръгва по същество, съдът отхвърли като неоснователни всички възражения на адвокатите

Syd

Европейски съдийски организации: Европа да не си затваря очите за лова на вещици в Турция

Снимка: Дарик

Прокуратурата не откри престъпление в неправомерното изземване на дело от председателя на Софийския апелативен съд

Държавното обвинение е проверило дали Даниела Дончева е оказвала натиск на съдебния състав, но не и защо е нарушила случайния подбор на делата

Вашият коментар