На заседание на две парламентарни комисии: проблемът с нарушенията при използване на СРС-та бе сведен до неправилни медийни интерпретации

Две парламентарни комисии, членовете на Бюрото за контрол на СРС-та, вътрешният министър Валентин Радев, главният прокурор Сотир Цацаров, шефовете на ДАНС И ДАТО, както и настоящи и бивши председатели на съдилища се събраха днес в парламента, за да може депутатите да констатират, че проблемите в използването на СРС-та всъщност са пресилени. Предложението за заседание в подобен формат бе направено от главния прокурор миналия четвъртък и светкавично възприето от двамата председатели на комисиите за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специални разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения и по вътрешна сигурност и обществен ред – Димитър Лазаров и Цветан Цветанов, като формулировката на предмета на събранието съмнително съвпадаше с желанието на Сотир Цацаров – “изслушване на Председателя на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства за отправените твърдения за тежки нарушения на закона за прилагането и използването на СРС”

Още в началото на заседанието Димитър Лазаров заяви, че и след изслушването на Бойко Рашков преди две седмици в парламента твърденията за масово подслушване на политици, магистрати и журналисти продължили, въпреки че такива констатации в парламента не били направени. Затова се наложило и заседанието, за което (както се разбра) Рашков и колегите му получили покана късно снощи.

Затова и Рашков поиска някой да му обясни какво точно се изисква от него на днешното изслушване. “Бюрото ви се отчита три пъти за един месец. От една страна това е добре, от друга страна е много странно това, че след двукратно приемане на отчета за миналата година, сега се прави още едно такова мероприятие”, каза той и дочерта, че отчетът, представен от него в парламентарните комисии, е бил приет единодушно. “Аз обявих, че имаме проблеми, които бих искал в най-скоро време да ги разгледаме в комисиите. Вместо това, г-н Лазаров, ми казахте, че нямате сега време и това ще стане след 15 януари. Прави ми впечатление, че главният прокурор е пуснал едно писмо до вас на 14 декември и като че ли не важи дата след 15 януари и днес сме на подобно отчитане пак”, препрати Рашков към бързината, с която ГЕРБ удовлетвориха искането на главния прокурор.

Репликира Лазаров, който отново повтори, че медийните твърдения за незаконно масово подслушване продължили и това оставило силно впечатление в публичното пространство. “Тази среща е, за да се изясни има ли масово незаконно подслушване на журналисти, политици и граждани. Всякакви хора се изказват по медиите”, каза той.

Допълни го другият председател на комисия – Цветан Цветанов, който обвини БСП, че се възползвали и в “липса на разум” миналата седмица. По думите му искането на БСП за изслушване на Рашков в парламента от преди две седмици оставило усещане, че “нещо остава скрито”. Цветанов обяви, че докладът на бюрото бил разглеждан и затова всички били максимално добре подготвени, а днешното заседание било открито (както настояваше Сотир Цацаров), защото темата за СРС-та била “чувствителна за обществото”. “Доверието на службите се гради с години, доверието може да се развали само с едни публични изказвания”, заключи Цветанов.

Бойко Рашков взе думата и опроверга Лазаров и Цветанов, че в медийните си изяви е използвал израза “масово подслушване”. “Става дума за редакторски анонс в една или две телевизии. Това няма никакво връзка с изказването ми”, подчерта той. Действително, гостуването му миналата седмица пред бТВ и Нова телевизия бе анонсирано с въпроса: има ли масово подслушване на политици, магистрати и журналисти.

Рашков обясни също, че докладите на бюрото за 2014 и 2015 г. били приети набързо от Народното събрание и дебат по тях не е имало. “Мислех, че поради липса на дебат към онзи момент, ще бъде полезно за народните представители да покажем всички проблеми”, поясни той и каза, че вместо това бил иронизиран от някои депутати, други го обвинили в политическо говорене, а председателят на правната комисия Данаил Кирилов директно го заплашил, че му остава само една година мандат начело на бюрото – нещо, което не се е случвало в историята на демократична България. “Аз понеже си нямам друга работа съм дошъл да изразя личното си мнение. Да се обвини един гост в това, че политиканства, когато чисто професионално излага проблематиката, изтъквайки факти е неразбиране на материята”, саркастично заяви Рашков.

И даде пример – бюрото е констарирало пет случая на нарушения на правата на граждани, спрямо които са използвани неправомерно СРС-та, но периодите, в които това се е случвало не съвпадат с мандата на управляващите. И изброи – незаконосъобразни искания на ДАНС, ГДБОП и прокуратурата за използване на СРС-та има през 2009 г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г., по времето на правителствата на Станишев, Орешарски, Борисов и служебното правителство на Марин Райков. “Ние правим проверки без да знаем в какви периоди са използвани СРС-та. Ако знаехме – тогава може да кажете, че правим политическа дейност”, категоричен бе Рашков.

“Имаме множество констатациии за нарушения на човешките права в нашата страна”, каза председателят на бюрото и обясни, че контролът на СРС-та борави с две понятия – незаконосъобразност и неправомерност. В първия случай се касае за нарушаване на изискванията, заложени в закона, а във втория случай – за нарушения, които касаят засягане на човешките права на гражданите. Рашков подчерта, че в участията си не е визирал данни само за 2016 г.

Заяви, че бюрото е изпратило над 200 сигнала за нарушения до главния прокурор, като 14-15 от тях за използване на СРС-та за декриминализирано деяние – тоест за нещо, което Наказателният кодекс не счита за престъпление. Няколко десетки били и случаите, в които се иска използване на специални методи за разследване за престъпления, за които законът не предвижда СРС-та.

Рашков отново се опита да обясни, че бюрото е възпрепятствано да извършва проверки, заради отказа на службите и прокуратурата да им предоставят документи. “Имаме 3 отказа на ДАНС тази година, с които не осигуряват възможност да се запознем със стартовата информация, послужила за искане за СРС-та. Коментирали сме това с председателя на ДАНС. Абсолютно безполезно”, каза председателят на бюрото. Потърсил и съдействие от главния прокурор. Рашков обясни също, че указанието на главния прокурор да не се предоставят на проверяващите от бюрото допълнителни материали извъд искането за изполване на СРС спъва проверките. “За нас са огромни усилия малко информация да получим. Имаме проверки, които не можем да приключим и няма да ги приключим, ако не намерим изход” поясни той.

След това представи статистика – близо 30% от исканията до съда за разрешение за използване на СРС-та са некачествени. За 2016 г. общият брой откази по искания на ДАНС са 191. Съдилищата са отказвали разрешение заради липса на извършено престъпление в 40.3% от случаите, заради надвишаване на законовите срокове в 11.7% от случаите, заради това, че искането е отправено до некомпетентен съд в 11.1%.

По отношение на МВР, които също по закон могат да искат разрешенията за СРС-та, статистиката е подобна – заради липса на данни за организирана престъпна група – 25%, заради липса на данни за съпричастност към престъпение – 24%, заради липса на извършено престъпление – 17%. В прокуратурата също има сериозен “брак”, обясни Рашков – откази за използване на СРС-та заради липса на съпричастност – 27%, данни за липса на престъпление – 26%, заради незаконосъобразен срок – 16.8%. “Слава на Бога, българският съд в момента си е на мястото, това е нашето мнение”, обобщи Рашков и попита дали ще се вземат някакви мерки, защото ръководни кадри в службите изготвяли искания за СРС-та, които не съответстват в закона, а това товари съдилищата. “Съдиите се заливат от такива искания. От 2100 искания при спецсъда – над 600 са такива некачествени искания”, поясни Рашков.

Въпреки стряскащата статистика и фактът, че 1/3 от исканията, изготвяни от службите, не отговарят на законовите изисквания за използване на СРС-та, бившият вътрешен министър Цветан Цветанов заяви, че не чул нищо конкретно. “Действително се създаде впечатление, че има масово подслушване”, каза той и цитира медийни заглавия, че Рашков информирал парламента за хиляди нарушения при СРС-та. Отново повтори, че това заседание било свикано, за да се информира обществото.

“Да, част от исканията не отговарят на изискванията по закон, но затова пък има съдебен контрол”, призна Димитър Лазаров, след което веднага превключи, обяснявайки, че 45-47% от актовете на ВКС в Наказателната колегия отменят актове на долните инстанции, но това не значело, че съдиите са некомпетентни, а че имало различни мнения.

Бойко Рашков пък репликира Цветанов – “Не мога да командвам телевизията да правят един или друг анонс. Самите процедури са сведени до под 3000 и не става въпрос за хиляди нарушения”. Напомни, че именно бюрото още през 2014 г. е предложило създаване на единен регистър на разрешенията за СРС-та, за да няма дублиране и да се пресекат една част от нарушенията. Димитър Лазаров обаче му отвърна, че проблемът е, че съдията трябва да има възможност да проверява в реално време, проблемът е криптирането на информацията, а това е финансов проблем.

Накрая главният прокурор Сотир Цацаров взе думата, но не за да вземе отношение по изнесените от Рашков данни, а за да повтори, че говорел неистини. Заяви, че не е издавал заповед, а указание и че то не блокирало работата на бюрото. Отново каза, че указанието било от ноември 2016 г. и не разбирал защо чак сега Рашков публично поставял въпроса, че то пречи. “Възпроизвел съм разпоредбата на НПК. Но да се спекулира, че главният прокурор пречи на бюрото е меко казано неистина. На сигналите на председателя на бюрото не трябва да отговаря главния прокурор”, каза той и поясни, че носи таблица, в която се съдържала пълна информация на прокурорските актове по сигналите.

А председателят на специализирания съд Георги Ушев каза, че при тях нямало допуснати сериозни нарушения. И анонсира идеята за втори орган, който да контролира СРС-та, използвани по линия на националната сигурност. “На всеки форум, на който имам достъп до хората, които се занимават с това, разбирам, че се прилагат и по отношение на дипломати, при опасност от терористичен акт. Сега всички те са насочени към спецсъда”, каза Ушев.

Вътрешният министър Валентин Радев също омаловажи проблемите. Каза, че не виждал нищо сериозно и нищо притеснително.

Председателят на ДАНС Димитър Георгиев обобщи спора между главния прокурор и председателя на бюрото по следния начин: “Имаме различни мнения по прилагането на закона”.

С което въпросът бе изчерпан.