Докладът на Европейската комисия: Липсата на осъдителни присъди по дела за корупция по високите етажи на властта сочи генерален проблем

Брюксел критикува непрозрачните законодателни промени
15-11-2017; категория: Новини; автор: Галина Гиргинова;

ek

Непрозрачно законодателство, прието в спешен порядък и липса на реална борба с корупцията по високите етажи на властта. Това са две от основните критики в доклада на Европейската комисия по Механизма за сътрудническо и проверка, публикуван днес. Докладът излиза по-рано заради започващото европейско председателство на страната.

На практика докладът отчита известен напредък на страната по набелязаните проблеми, но в него многократно се подчертава, че предприетите мерки или не са достатъчни или ефектът от тях се очаква в бъдеще. Многократно е отбелязано също, че страната докладва реформи на хартия – отчети, пътни карти и прегледи по специфични теми като делата за високата корупция. Реални резултати по тях обаче не са отчетени.

Нещо повече – от Брюксел отбелязват, позовавайки се на становищата на Венецианската комисия, че в последната година част от законодателните промени се оказват спорни и повдигат тревожни въпроси за противоконституционност.

Законодателни промени

В доклада на ЕК се казва, че новото правителство е показало решителност “да навакса изгубеното време чрез бързо прокарване на законодателни инициативи, насочени към завършване на редица значителни реформи преди края на годината”. Отбелязват се обаче критиките на неправителствения сектор, адвокатурата и част от магистратите, че промените в Закона за съдебната власт и НПК са спорни и са приети без необходимото широко обществено обсъждане. “Междувременно последните събития в Народното събрание отново привлякоха вниманието към въздействието от непредвидимия процес на вземане на законодателни решения. През юли пакет от проекти за предложения за изменения в Закона за съдебната власт беше включен в дневния ред на Народното събрание от народни представители без обществен дебат или консултация със заинтересованите страни. Проектоизмененията породиха множество критики, тъй като мнозина от магистратските среди и от гражданското общество видяха в тях непосредствено посегателство върху независимостта на съдебната власт. Макар че най- широкообхватните изменения бяха оттеглени преди окончателното гласуване, някои от приетите изменения бяха критикувани за това, че биха могли да доведат до накърняване на независимостта на съдиите, а според някои наблюдатели съществува възможност те да са противоконституционни”, се казва в официалната част на доклада.

Вторият пакет промени в ЗСВ (ЗСВ) от есента бе внесен по същия начин – “без обществен дебат или консултация със заинтересованите страни и отново бяха критикувани от наблюдатели, че представляват стъпки назад по ключови елементи от реформите от 2016 г.”

“България следва да гарантира необратимостта и надеждността на процеса на съдебна реформа, като създаде среда на взаимно доверие и сътрудничество между институциите, която е от решаващо значение за успешното осъществяване на реформите. Въпреки че съществува ясна необходимост да се ускори темпът на реформите, това не следва да води до заобикаляне на процедурите на консултации, което крие риск от създаване на климат на несигурност и липса на ангажираност”, категорични са европейските наблюдатели.

Подчертават се опасенията от прехвърлянето на подсъдността на делата за корупционни престъпления срещу лица на ръководни длъжности, включително министри, депутати и магистрати, на специализирания съд, на когото са подсъдни делата за организирана престъпност. “Изключително краткият срок, който беше предоставен за осъществяването на тази промяна създаде организационни трудности. Както беше отбелязано в януарския доклад, такива промени трябва да бъдат внимателно подготвени и придружени от подходящ анализ на нуждите от ресурси и на възможните правни последици от промените. Освен това измененията в Наказателно-процесуалния кодекс бяха придружени от специфични изменения на Закона за съдебната власт, предвиждащи нова възможност за отстраняване от длъжност на магистрати, по отношение на която Венецианската комисия изрази опасения. В по-общ план въздействието от все още скорошните промени се очаква да се прояви в резултатите по делата в хода на прилагането на различните разпоредби на практика”, сочат от ЕК.

Подчертават, че е “от решаващо значение е съществени промени в наказателноправната уредба да се извършват по прозрачен начин след провеждане на обществен дебат в магистратските среди и след консултации с гражданското общество”, тъй като “въздействие върху устойчивостта на напредъка оказва не само съдържанието на законодателните промени, но също и процедурата, използвана за тяхното изготвяне и приемане”.

Този въпрос е сериозно засегнат и в придружаващия технически доклад, на който се базира официалният документ от Брюксел. В техническия доклад се казва, че промените в НПК, с които се цели ускоряване на наказателните производства и се създават ограничения за връщането на делата от съдилищата на прокуратурата заради пропуски са критикувани заради опасения, че могат да нарушат правата на подсъдимите. Споменават се и съмненията в мотивите на законопроекта, с който се прехвърлят делата за високата корупция в спецсъдилищата (че така ще се създаде по-добра специализация по тези дела – б.а.).

От Брюксел сочат, че ползите от измененията ще зависят в значителна степен от начина на тяхното прилагане на практика, включително и от придружаващите мерки от по-организационен характер. Изрично обаче се припомня, че в доклада по механизма от януари тази година специално е отбелязано, че прехвърлянето на допълнителни компетенции на Специализирания съд и на Специализираната прокуратура “трябва да бъдат внимателно подготвени и придружени от подходящ анализ на нуждите от ресурси и възможните правни последици от промените”.

Специално внимание се отделя на широко критикуваните поправки в законодателството, които позволяват магистрати да бъдат отстранявани от длъжност при обвинения срещу тях по искане на прокуратурата и без последващ контрол от страна на Висшия съдебен съвет. В този контекст са отбелязани притесненията на съдиите и неправителствения сектор, че съдии могат да бъдат произволно остранявани от конкретни дела, което представлява заплаха за независимостта на съдиите. По подобен начин се споменява и друга остро критикувана промяна, която задължава магистратите да декларират членство в съсловни организации, а докладът препраща директно към становището на Венецианската комисия по въпроса, в което се настоява за отмяна на двата спорни текста.

Комисията отчита положителен ефект от промените в Конституцията и ЗСВ, които касаят разделянето на ВСС на две колегии – съдийска и прокурорска. От Бюрксел внимателно са проследили процесът по избор на новите членове на кадровия орган, като са отчели позитивно изборите за кадровици от професионалната квота. Що се отнася до професионалната квота, в доклада на Брюксел се сочат опасенията за договорки между парламентарно представените партии за избор на определени кандидати и проформа протеклото изслушване на номинираните от парламента.

“Скорошните реформи въведоха безспорни подобрения, по-специално чрез създаването на отделни колегии във ВСС за съдии и прокурори. Съмненията, които обаче продължават да съществуват във връзка с възможно неправомерно влияние от страна на ВСС върху съдии, биха накърнили представата за независим процес на вземане на решения в тази ключова институция. Предвид това предизвикателство за новия състав на ВСС следователно ще бъде важно да създаде атмосфера на открит дебат и прозрачност по ключови решения, така че да възвърне доверието на магистратите и широката общественост, което е от съществено значение за доброто функциониране на съдебната система”, се казва в анализа на Брюксел.

Оттам обаче изрочно отбелязват, че “дялът на членовете, избирани от Народното събрание, в съдийската колегия остава висок: същият брой като този на съдиите, избирани от своите колеги”, което многократно е било посочвано като проблем заради политизацията на ВСС и съменията за високо политическо влияние върху решенията, взимани от кадровия орган на съдебната власт.

Въпросът е засегнат и в техническия доклад. “Тези опасения се отразяват и през годините в анализите на органите на Съвета на Европа, като Венецианската комисия и ГРЕКО, в които е посочена значителната квота на политически назначени в българския съдебен съвет. Напоследък рискът от неправомерно политическо влияние беше подчертан от GRECO в доклад за България. Освен това в неотдавнашно становище на Венецианската комисия относно България отново се изразява загриженост относно рисковете за независимостта на съдиите в рамките на ВСС и се правят редица препоръки в това отношение. Становището на Венецианската комисия се съсредоточава по-специално върху ролята на прокурорите в ВСС и на малцинствената позиция на съдиите, избрани от техните колеги”, се казва в него.

ЕК напомня евроанализа на прокуратурата

От Брюксел отчитат, че България е изготвила пътна карта за мерките, които ще предприеме във връзка с анализа на прокуратурата от европейските прокурори, публикуван в началото на годината. “Предвид сложността им, много от действията, предвидени в пътната карта, все още предстоят да бъдат трансформирани в конкретни резултати и решения относно начина, по който да се процедира. Предстои да се види дали ще е възможно да се постигне консенсус между различните участващи институции относно промените, необходими за цялостно изпълнение на препоръките, съдържащи се в експертния доклад. В отделна инициатива през 2016 г. прокуратурата сама извърши анализ на решенията на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) относно неефективните наказателни разследвания в България. Последващите действия във връзка с този анализ също напредват в контекста на пътна карта, изготвена от прокуратурата, която е в процес на изпълнение”, се казва в документа.

Въпросът какви мерки е предприела страната след експертния доклад на европрокурорите е разгледан много по-подробно в техническия доклад на комисията. Там се казва, че са сформирани работни групи в институциите, включително и такава, която да работи над създаване на механизъм за разследване на главния прокурор (какъвто на практика липсва в момента, а липсата му е отразена в едно от ключовите решения на съда в Страсбург по делото “Колеви срещу България”) и председателите на върховните съдилища. Подчертано е обаче, че в независимия анализ на прокуратурата препоръката е за механизъм за разследване единствено на главния прокурор, но българските власти са решили, че това трябва да касае и председателите на върховните съдилища. В този контекст се припомня и становището на Венецианската комисия, в което се препоръчва да се увеличи отчетността на главния прокурор, като се установи законова процедура, позволяваща ефективно и независимо разследване на предполагаемо нарушение от страна на ръководителя на държавното обвинение. Подробно се описват и предвижданите от българските власти останали мерки по евродоклада на прокурорите. След това обаче се отбелязва, че въпреки спазването на междинните срокове за изпълнение на мерките, “много от тях се отнасят до първите стъпки към общите цели, като все още трябва да се предприемат конкретни стъпки и да се докладват резултатите”. От Брюксел препоръчват “надграждане” на механизма за отчетност на главния прокурор пред Народното събрание.

Корупция по високите етажи на властта

Европейската комисия припомня, че в доклада от януари борбата срещу корупцията беше посочена като областта, в която е постигнат най-малък напредък от България през десетте години, през които се прилага механизма. Отчитат се усилията за създаване на антикорупционен орган, но се казва, че освен осъществяване на тези реформи, “България трябва също така да постигне трайни резултати в областта на ефективното разследване, разкриване и наказателно преследване на корупцията”.

Обяснението отново се съдържа в техническия доклад, придружаващ документа. “Прокуратурата съобщава, че редица разследвания са в ход, а нови дела продължават да бъдат внасяни в съда. Въпреки това доверието в системата, в крайна сметка, се основава на това дали делата, заведени в съда, водят до окончателни присъди”, категорични са от Брюксел. Оттам добавят, че това не означава, че оправдателните присъди са проблематични в контекста на липсата на доказателства. “По-скоро се касае за цялостна липса на успешни случаи на високо равнище – ситуация, която не съответства на възприеманата степен на проблема с корупцията на високо равнище в България, който изпъква още повече на фона на големия брой случаи на повдигнати обвинения от прокуратурата всяка година. Макар че през последните години са започнали значителен брой дела срещу висши държавни служители, както и министри и магистрати, те рядко водят до осъдителни присъди. Този модел сочи за генерален проблем”, обобщават от ЕК.

В доклада се казва, че според прокуратурата общият брой на делата, заведени в съда, е стабилен в сравнение с предходните години. “Последните случаи, които са обект на разследване или са внесени в съда, включват няколко дела, включващи висши служители, включително магистрати. Върховният касационен съд е съобщил за редица окончателни присъди по корупционните дела, но списъкът остава ограничен по отношение на окончателни осъдителни присъди по дела за корупция на високо равнище”, отчитат от Брюксел.

В заключение се казва, че Европейската комисията “все още не може да заключи, че някой от показателите е изпълнен в задоволителна степен на настоящия етап”. Комисията остава на мнение, че с непрекъснато политическо лидерство и решимост за постигане на напредък в реформата, България би трябвало да може да изпълни оставащите препоръки по МСП в близко бъдеще”. И приканва България да предприеме необходимите действия и да изпълни всички препоръки до следващия доклад в края на 2018 г.

Месец след изборите – прокуратурата знае за бюлетините толкова, колкото и преди

Цацаров и Цветанов в сблъсък заради Делян Пеевски

Прокуратурата поиска имунитета на депутата от ГЕРБ

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – втора част

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – първа част

Снимка: БГНЕС

В пика на скандала “Яневагейт” Сотир Цацаров забранил на прокурорите да предоставят материали на Бюрото за контрол на СРС-та

Бойко Рашков: Някога в нашата страна ще има такъв главен прокурор, който ще се подчинява само на закона
Снимка: Дневник

Делото “КТБ” очаквано не тръгна

Снимка: Капитал

КОНПИ обяви приватизацията на “Каолин” за незаконна, Иво Прокопиев: действията на комисията са безпрецедентна злоупотреба с власт

Syd

ВСС ще решава проблема със сградите на спецструктурите на среща с премиера и финансовия министър

Снимка: Дарик

Очаквано Борислав Сарафов оглави Националната следствена служба

Снимка: Дневник

ВСС изслушва председателите на спецсъдилищата и ръководителите на спецпрокуратурите следващата седмица

Снимка: Дарик

Адвокатурата атакува десетки разпоредби от НПК пред Конституционния съд

Нормите противоречат на правовата държава, поставят прокуратурата над съда и накърняват основни права на гражданите, считат от Висшия адвокатски съвет
sud-delo

Спецпрокурорите молят Цацаров да помогне за кадровото и материално обезпечение в спецсъда

Снимка: Дневник

Георги Чолаков официално встъпи в длъжност като председател на Върховния административен съд

vks

ВКС атакува измененията на НПК пред Конституционния съд – превръщат спецсъдилищата в извънредни

1 коментар

  • Райкова на 15.11.2017 в 16:39:45

    Прочетох доклада и оставам с впечатление,че нито една медия не го тълкува обективно и препоръчвам на всеки, за когото представлява интерес да го прочете лично. Нито е “разпни го” /както в горната статия/, нито е “осанна”/ както в Правен свят,например/

    Отговор

Вашият коментар