Седмицата, в която “превъртяха Рубикон-а”

Петко Петков е наказателен съдия в Софийския районен съд, бивш заместник-министър на правосъдието. Препечатваме анализа му, публикуван в “Mediapool“.

“Сега е моментът да превъртим Рубикон-а”, обяви Цветан Цветанов през пролетта на 2010-та година, когато беше вицепремиер и вътрешен министър в пика на своята власт. С тази комична фраза той представи за първи път идеята си за специализиран съд срещу корупцията по върховете на властта. Рубикон, разбира се, е река, която се преминава, а не кубчето на Рубик, което се върти. “Да преминеш Рубикон” означава, че “зарът е хвърлен”, т.е. няма връщане назад. Това се свързва с решението на Цезар да тръгне към Рим, за да унищожи републиката и узурпира властта.

Макар и комична, аналогията на Цветанов бе сполучлива, доколкото става дума действие, насочено срещу демократичните основи на българската държава.

Когато първото правителство на Бойко Борисов обяви идеята си да направи Специализиран наказателен съд, който да разглежда делата срещу организираната престъпност, министри, депутати, магистрати и прочее лица, заемащи висши държавни длъжности, преобладаващата част от уважаваните юристи в страната обявиха, че тази институция ще носи белезите на извънреден съд, какъвто Конституцията ни забранява. Дори Георги Колев, сега председател на ВАС, а тогава – на Софийския градски съд, който иначе подкрепяше неговото създаване, призна, че няма гаранции, че този съд няма да се превърне в трибунал.

Идеята в този й вид беше разкритикувана остро от Европейската комисия за демокрация чрез право (Венецианската комисия). За да отговори на изискванията в нейното становище за допустимостта на Специализирания наказателен съд в правова държава, на правителството се наложи да изостави голяма част от идеите си и да ограничи компетентността му само до делата, свързани с организираната престъпност. Съвсем наскоро, като част от законопроект с мащабни изменения в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), старата идея на Цветан Цветанов за втори път през последната година беше внесена за разглеждане в Народното събрание. И бе светкавично приета. За съжаление обаче, след тези изменения Специализираният наказателен съд придоби значителна част от характеристиките на извънреден трибунал, каквато очевидно е целта на законодателната и изпълнителната власт, а и на главния прокурор – Сотир Цацаров, който в с средата на 2010 година не криеше одобрението си на първоначалната идея.

Извънреден е съдът, който се формира по целесъобразност, въз основа на необходимостта да се разреши извънредна (според управляващите) ситуация, когато според тях съществуващите съдилища не могат адекватно да се справят с нея. Извънредният съд преследва и предварително набелязана цел – осъждане на конкретен тесен кръг лица. Поради заплахата, която се крие в тази концепция от политически произвол, извънредните съдилища са забранени от Конституцията. Доколкото приетите вече изменения предвиждат промяна в подсъдността само за някои (но не всички) лица, заемащи висши държавни длъжности, а заявената промяна е “намерението” на управляващите да се справят с корупцията по върховете на властта, то посочените по-горе признаци са налице. Още през септември 2016 г. бившият правосъден и настоящ външен министър Екатерина Захариева публично обяви, че промяната в подсъдността се прави преди всичко по целесъобразност.

Приетите миналата седмица изменения в НПК удовлетворяват желанието за политическата целесъобразност на управляващите, но влизат в конфликт освен с Венецианската комисия и с Решение № 10 от 2011 г. на Конституционния съд, в което беше указано, че само специализация по правна материя, а не по категория лица, е в съответствие с изискванията на конституционната забрана за създаване на извънредни съдилища.

Защо е вредно

Създаването на специализираните наказателни съдилища срещнаха освен отрицателните нагласи на юридическата общественост, така и на самите магистрати. При проведените първи конкурси кандидатите да правораздават там бяха по-малко или равни по брой на свободните щатни места, защото съдиите не желаеха да правораздават в съд, чието съществуване не одобряват. Именно поради тази причина обаче там бяха назначени магистрати предимно от районните съдилища, които до момента не успяваха да спечелят конкурс за по-горната инстанция и прокурори, които за пръв път облякоха черната тога именно там. С това публично афишираната идея на тогавашния министър на вътрешните работи г-н Цветанов – да се създаде съд, в който да работят най-компетентните практикуващи наказателни съдии и безспорни професионалисти, тихомълком се провали – някои от явилите се на конкурса бяха назначени след получена оценка среден (3).

Как работи Специализираният наказателен съд

В Специализирания наказателен съд правораздават общо 18 съдии, един от които е негов председател. Според отчетния доклад за 2016 г. при тях са постъпили 127 дела от общ характер, свързани с организирани престъпни групи. Но не – не са ги приключили всичките, а само половината – видно от същият този доклад приключените за цялата година дела са 68, от които 31 със споразумения, по които не се изготвят мотиви, а делото се прекратява незабавно в съдебно заседание. Без фактологическа следа в доклада е останал и фактът, че вероятно част от тези 127 дела не са новопостъпили, а са внесени отново с обвинителен акт, след като са били върнати на прокурора за отстраняване на процесуални нарущения.

На специализирания разузнавателен “фронт” обаче нещата се развиват доста мащабно. След избухналия скандал с неправомерно издавани разрешения за прилагане на СРС от страна на бившия председател на Софийския градски съд и нейната смяна, дойде моментът, в който там разрешения спряха да се дават безкритично. Това обаче не спря устремът и желанието на държавните служби да подслушват гражданите. Показателен е фактът, че само за миналата година в специализирания съд са постъпили близо 3000 такива искания, което е около два и половина пъти повече спрямо предходната година. За сравнение – в Софийски градски съд исканията през 2010 г. са били 6228 броя, а разрешенията – 6213 бр., а през 2016 година – от 312 искания са постановени 165 отказа. Казано с други думи отказите са нарастнали от под 0,5% на над 50% само за няколко години.

Дали наистина са компетентни?

Според статистиката на Апелативния специализиран наказателен съд единадесетте работещи в него съдии са получили 32 дела от общ характер за цялата 2016 година. Малко под три дела на съдия годишно. От тях са успели да приключат 26, 10 от които са потвърдени изцяло от Върховния касационен съд, а останалите присъди са изменени или отменени.

А защо не Софийския градски съд?

Липсата на разумни аргументи за тази промяна обаче и моментът, в който изпълнителната власт по особено настойчив начин възроди старата идея на Цветанов, всъщност разкриват истинската цел на тези изменения – на всяка цена да бъде заобиколен Софийският градски съд, на който голямата част от тези дела са подсъдни в момента, тъй като новият му председател е в остър и публичен конфликт с главния прокурор и Висшия съдебен съвет, а поради това – и с изпълнителната власт, и вече няма съмнения за случайното разпределение на делата, както при Владимира Янева. От друга страна, добрата професионална квалификация на по-голямата част от работещите в наказателното му отделение съдии и последователно отстояваната от тях независимост през годините по дела, на които изпълнителната или паралелната власт са държали, доведе до неблагоприятни за прокуратурата резултати, тъй като значителната част от обвинителните й актове по такива дела продължават да катастрофират в Софийския градски съд. Свидетели сме как за пореден път липсата на желание и професионален капацитет за работа от страна на прокуратурата води до абсурдни законодателни предложения. Вместо да се създадат условия за професионална квалификация на разследващите органи и на прокуратурата и да се въведат гаранции за личния интегритет на персоналния състав на тези институции, управляващите търсят лесно и грешно решение – да си създадат зависим съд, а заедно с него – и нови процесуални правила, които да направят търпими всички нарушения на прокуратурата.

Някои други законодателни изменения

По същото време, в което течеше дебатът за измененията в НПК, група народни представители внесе най-скандалния проект за изменения в Закона за съдебната власт, предлаган в най-новата ни история. В първоначалния си вариант проектът съдържаше противоречащи на Конституцията забрани за финансиране на професионалните организации на магистратите, включително и от публичните фондове на Европейския съюз. Изначално обаче беше ясно, че тези предложения имаха за цел да отместят фокуса на общественото внимание от някои по-незабележими, но далеч по опасни поправки – кариерните бонуси за членовете на ВСС в края на мандата им и промените в правилата за отстраняването на магистратите при повдигане на обвинения от страна на прокуратурата.

За запознатите не е тайна, че след 5 години стаж в кадровия орган на съдебната власт, част от неговите членове не желаят да заемат длъжностите, от които бяха назначени през 2012 г. Последното би наложило Димитър Узунов например (наричан от медиите “човекът на Бойко”) да стане редови съдия в Районен съд – Сандански. И понеже тези хора през последните 5 години демонстрираха безусловна лоялност към изпълнителната власт, само в рамките на няколко седмици Законът за съдебната власт беше изменен така, че те да бъдат “наградени” – ако не могат да бъдат назначени направо във Върховния касационен съд и Върховния административен съд, то поне да изберат населеното място и съда, в който да продължат кариерата си. Едва ли е случайно съвпадението, че разширената компетентност на специализираните наказателни съдилища ще доведе до необходимост от увеличение на броя на съдиите в тях. Не може да се пренебрегне вероятността след няколко месеца лоялните на изпълнителната власт бивши членове на ВСС да продължат лоялната си към главата на изпълнителната власт и главния прокурор служба именно там.

А какво да правим с неудобните?

Според действащия Наказателно-процесуален кодекс всяко лице, привлечено като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер може да бъде отстранено от длъжност. Това обаче може да се случи само ако служебното му положение ще създаде пречки за обективното изясняване на обстоятелствата по делото и съдът винаги има право на преценка дали да наложи тази мярка за процесуална принуда или не.

Редът за отстраняване от длъжност на магистратите е регламентиран в Закона за съдебната власт и до последните му изменения беше сходен с описания по-горе. С приетите изменения обаче магистратите вече ще бъдат отстранявани във всички случаи, когато са привлечени като обвиняеми за тежко умишлено престъпление от общ характер, за по-дълъг срок, отколкото досега, без право на преценка от страна на ВСС и без всяка възможност за преразглеждане на мярката.

Освен, че съществено ограничава правата на съдиите, прокурорите и следователите, тази промяна дава възможност на Сотир Цацаров, а впрочем и на всеки редови прокурор, чрез привличането на един съдия като обвиняем (с постановление, което не подлежи на съдебен контрол) да предизвика неговото отстраняване от длъжност. Пример от последните месеци – съдия Светлозар Георгиев от Окръжен съд – Варна, който по сигнал на прокурора по разглеждано от него дело беше подслушван месеци наред, обвинен, отстранен от длъжност, а впоследствие – оправдан на първа инстанция.

При приемането на Закона за съдебната власт от трибуната на Народното събрание чухме думите на депутата Крум Зарков, които обявяват тревога с валидността си и за гласуваните изменения и в НПК: “На заключителната разпоредба е времето да кажем, че този закон, начинът, по който беше внесен, обсъждан и днес приеман, съсредоточи в себе си всичко, което законодателната техника не трябва да бъде – внесен отникъде, предизвикал обществен скандал, оттеглен в последния момент основен текст от него. И накрая внесен в зала в нарушение на най-елементарния срок, който може да позволи на депутатите да се запознаят с това, което ще гласуват. И това по темата, по която всички декларирахме, че ще работим – за правосъдната ни система.”

В крайна сметка с приетите изменения в двата закона припряно, без истинско обществено обсъждане и оценка за въздействието им и безапелационно беше трасиран опасен модел, който прилича на антиутопия – прокуратура – такава, каквато я познаваме от години – с кампанийните политически дела и кино-пресконференции и късометражни продукции в стила – “легни, като абсолютен престъпник”, но затова пък с липса на достатъчно капацитет да овладее конвенционалната престъпност, оглавена от практически безконтролен главен прокурор, и съд – създаден напук на принципите на правовата държава и въпреки публично прокламираните национални цели за утвърждаване на върховенството на закона. Оттук до монтираните процеси и разправата с неудобните на властта остава съвсем малко. Колкото някой окончателно да “превърти Рубикон-а”.