Съюзът на съдиите: Промените в Закона за съдебната власт са опит за сплашване на критичния към властта граждански сектор

Промените в Закона за съдебната власт (ЗСВ), които предвиждат редица ограничения във финансирането на съсловните организации на съдии, прокурори и следователи, са противоконституционни и противоречат на Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ). Това становище изразиха от Съюза на съдиите в България (ССБ) на пресконференция днес. От ССБ вече изразиха критичната си позиция в писмо до Народното събрание към внесените скорострелно и без обществено обсъждане поправки в ЗСВ, като подробно становище ще бъде изпратено и на министър-председателя Бойко Борисов.

Както “Съдебни репортажи” писа, проектът предвижда редица забрани – за финансиране на съсловните организации, различно от членски внос и и дарения на членове, за членство на съдии, прокурори и следователи в организации на други юристи, забрана магистратите да извършват преподавателска или научна дейност, финансирана от “чужда държава или чуждестранно лице”, както и забрана за всички магистрати да участват в избирателни комисии при произвеждане на избори за народни представители, членове на Европейския парламент от България, президент и вицепрезидент на републиката и местни избори. В мотивите на законопроекта, внесен от ГЕРБ и патриотите и подкрепен от ДПС, се посочва, че мерките ще засилят и гарантират независимостта на магистратите.

Днес стана ясно, че след инструкциите на главния прокурор Сотир Цацаров и премиера Борисов, който настояха за смекчаване на забраната за чуждо финансиране за съсловните организации на магистратите, вносителите са депозирали нов текст, според който професионалните организации на съдии, прокурори и следователи могат да изпълняват проекти на Европейския съюз и Европейската икономическа общност. На практика законодателите оставят в “черния списък” “Америка за България”, която от години подпомага проекти в сферата на съдебната система.

В същото време поправките предвиждат при приключване на мандата на членовете на ВСС, които преди встъпването си са били магистрати, те да бъдат възстановявани на старата позиция или на друга с равен ранг. С други думи – съдия, прокурор или следовател, работил например в Пловдив, може да бъде възстановен на същия пост в София. Проектопромяната идва няколко месеца преди края на мандата на този ВСС, в който мнозинството от членовете му доказаха безпрекословната си лоялност към главния прокурор Сотир Цацаров и председателя на ВАС Георги Колев.

Председателят на Управителния съвет на ССБ съдия Атанас Атанасов обясни днес, че и поправките в ЗСВ, и тези в НПК ще постигнат резултати противоположни на поставените в мотивите цели. От ССБ категорично възразяват на въвеждането на кариерни бонуси за членовете на ВСС и обвързват готвените поправки с изтичащия мандат на сегашния кадрови орган. Съдия Атанасов припомни обсъжданията на промените в ЗСВ от миналата година, когато тогавашният правосъден министър Екатерина Захариева е била твърдо против въвеждането на подобна норма в закона, а от ГЕРБ са гласували против. Припомни и поисканата преди две години оставка на този ВСС от парламентарната група на ГЕРБ. “За нас не е ясно какво се е променило. Разпоредбата създава привилигирован ред на членовете на ВСС с изтичащ мандат”, поясни Атанасов и допълни, че наличието на кариерни бонуси за членовете на ВСС “развращава магистратите”. “Престоят във ВСС не следва да носи такива привилегии. Още повече, че с последните промени в ЗСВ бе създаден ред за оценка на дейността на членовете на ВСС, която да бъде взета предвид при кариерно им развитие”, каза още той.

По думите му тезата, че чуждото финансиране е предпоставка за намеса в независимостта на магистратите е изначално невярна. Проектното финансиране изисква прозрачност, осигурява конкурентноспособност при кандидатстване и винаги държи сметка за отчетността на получените средства. “На тези принципи не могат да бъдат претивопоставени клишета от рода на “Няма безплатен обяд” и “Който плаща, той поръчва музиката” (първият цитат е от изказване на главния прокурор Сотир Цацаров, а вторият – на Ясен Тодоров – б. а), заяви Атанасов и допълни, че и Цацаров, и Тодоров са посочили като професионални постижения участия в различни семинари, организирани по проекти. От ССБ обориха и друга теза на вносителите – че не е ясно по какви проекти работят съсловните организации, като заявиха (и показаха), че всички дейности, изпълнявани от съюза, които са проектно финансирани са отбелязани подробно в сайта на организацията.

Съдия Атанасов подчерта, че ако финансирането по принцип създава зависимост, то магистратите не трябва да гледат никакви дела, тъй като получават възнаграждения за работата си от бюджета. “Ако финансирането от държави извън ЕС означава зависимост, тогава да се забрани прякото финансиране на институции и държавни органи, да се забрани на български полицаи да участват в обучения на ФБР, на военните – в учения на НАТО, на членовете на парламента – участието в семинари, организирани от чужди фондации. Участието на един магистрат в един семинар каква зависимост му носи?”, категоричен бе Атанасов.

Стоил Сотиров, който е бивш председател на ССБ поясни, че дори и законът да бъде приет в “меката” си версия, остава въпросът за ангажиментите ни като член на Североатлантическия пакт, в който участват САЩ. В забранителния списък попадат и организации като УНИЦЕФ и ООН. Допълни го съдия Нели Куцкова, която обясни, че през 12-те години като председател на Окръжен съд никога не й се е случвало дарители, например посланици на държави, да се месят в работата й. За сметка на това множество депутатите са се обаждали по конкретни дела и са ходатайствали чия жена да бъде назначена за съдебен секретар.

Съдия Весислава Иванова, член на УС на ССБ, заяви, че изначално не е ясно каква е разликата между чуждо финансиране от страни от ЕС и такива извън съюза.

Според съдия Атанасов пряката цел на промените е ограничаването дейността на магистратските организации и по-конкретно на ССБ, който единствен от съсловните организации в момента изпълнява проект, финансиран от “Америка за България”. Промените, по думите му, са част от цялостното негативно отношение на управляващите към дейността на ССБ, което е проличало и в миналогодишното обсъждане на законопроекта за изменение и допълнение на ЗСВ, в постоянната негативна кампания в определени медии срещу най-голямата съсловна организация, в тезите на част от членовете на ВСС. Целта, според Атанасов, е: “Да бъдем сплашени, да бъдем ограничени в това, което правим”.

“А вероятно по-далечната цел да се капсулират българските магистрати, да не могат да контактуват с колеги от други държави и да не практикуват добри управленски практики. Нито един магистрат не получава хонорари по проектите, работи се про боно. Тези проекти са насочени към квалифициране на колегите, познаване на добри и работещи решения в сферата на съдебната власт”, поясни и съдия Весислава Иванова.

Съдия Мирослава Тодорова, бивш председател на УС на ССБ, също бе категорична – след като тези промени не преследват легитимна цел и противоречат на всички международни конвенции, включително и на чл. 11 на ЕСПЧ (за свободата на събранията и сдружаването), след като засягат само проект на ССБ, “то е ясно, че тази дейност на депутатите, следва да приемем като уязвяване на нашата независимост и своего рода отмъщение за това, което сме правили”. Съдия Тодорова заяви, че дори и законопроектът да бъде приет, на практика активността на ССБ за демократизиране на страната ще остане същата, като същевремнно организацията ще се бори докрай за конституционните си права.

От ССБ бяха категорични, че ако законопроектът стане факт, ще призоват всички институции, които имат право да сезират Конституционния съд, да го направят. “Последното средство е дело пред съда по правата на човека в Страсбург и Съда на Европейския съюз в Люксембург, защото според наши колеги, законът е дискриминационен”, посочи съдия Атанасов.

“В крайна сметка всичко опира до това, в коя редичка ще се наредим – тази на Орбан и Путин, или на Меркел и Макрон. Ние искаме да бъдем във втората, други хора искат първата”, обобщи ситуацията съдия Борислав Белазелков.

Още по-категорична бе съдия Капка Костова: “Смисълът на тази забрана за финансиране е сплашване. Днес сплашват нас, утре ще им хрумне да сплашат медии, университети, граждански организаци. Това е посочване – “Вие ни пречите, ние ви предупреждаваме”. Ще се борим, не защото става въпрос за някакви пари, става въпрос за тенденция, която трябва да бъде пресечена сега, в началото. Става въпрос за опити за игнориране, за смачкване на граждански позиции, на професионални позиции и дейности, а това е страшно. Това не започва сега, това е тенденция”. И още: “Това, което ние правим и за което ние изразходваме средствата по тези проекти цели просвещение. Може би и това е дейността, която трябва да бъде смачкана, която пречи, която не трябва да се случва, защото просветеният човек е свободен и независим човек”.

От ССБ посочиха и друг аргумент против промените – ако влязат в сила ограниченията, българските магистрати няма да могат да участват в управителни съвети на международни съсловни организации. “Представете си какъв международен резил е това”, изтъкна съдия Куцкова, която заяви, че е понятен опитът на силните на деня да заглушит гласа на тези, които ги критикуват.

“Обощението е, че това не са безобидни стъпки. Неправителственият сектор е единствен коректив на властта. Това е опасността, от която трябва на всяка цена да се предпазим”, заключи съдия Весислава Иванова.

Същевременно от Съюза на юристите в България (СЮБ) изпратиха писмо до президента Румен Радев, с която настояват държаният глава да наложи вето на законопроекта на ЗСВ. Според организацията промените в ЗСВ “ще имат ретроградното въздействие върху развитието на демократичните процеси и утвърждаването на правовата държава”, защото са “дискриминационни и безусловно противоконституционни (чл.44 и чл.6, ал.2 от Конституцията)” и нарушават международни актове и договори, по които България е страна (чл.22, ал.1 от Пакта за политически и граждански права; чл.11, ал.1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи).

“Никой не дава обяснение защо е необходимо скорострелното им приемане, при това в категорично нарушаване на разпоредбите на Закона за нормативните актове”, се казва в писмото на СЮБ.

В писмото се казва, че финансирането от чужди дарители е довело до организационно укрепване на СЮБ, осигурило е обучение на магистратите и издаването на специализирана литература.

“В тези случаи, ако приемем, че наистина се засяга независимостта на съдебната власт, то в по-голяма степен независимостта би била засегната при прякото финансиране на органите на съдебна власт – Висш съдебен съвет, съдилища, прокуратура. Означава ли това, че следва да се забрани и това финансиране!”, допълват от СЮБ.