ВАС: Петьо Петров напуска съдебната система по собствено желание

Върховният административен съд (ВАС) окончателно отсъди, че следователят Петьо Петров напуска съдебната система след подадена от него оставка. До казуса се стигна, след като в началото на 2015 г. бившият министър на правосъдието Христо Иванов внесе предложение за образуване на дисциплинарно производство срещу Петров. Поводът бе окончателното решението на Върховния касационен съд (ВКС) по делото “Цонев, Сантиров, Попов”, в което се казваше, че основният свидетел Петьо Петров е извършил престъпление – провокация към подкуп. Прокуратурата обаче си затвори очите и изчака да изтече давността за наказателно преследване срещу бившия шеф на следствието Петьо Петров.

През април същата година Висшият съдебен съвет (ВСС) отказа да образува дисциплинарка на Петров, а междувременно той подаде оставка, която безпроблемно бе гласувана от мнозинството в съвета, начело с главния прокурор Сотир Цацаров. Впоследствие правосъдният министър спечели дело във ВАС, с което отказът на ВСС да преследва дисциплинарно Петров бе отменен. Съдът в тричленен състав отмени и оставката на следователя с мотив, че съветът е следвало да изчака съдът да се произнесе по първото дело.

Делото стигна до петчленен състав на ВАС, като стана ясно, че съставът е специално селектиран в нарушение на правилата в съда.

В крайна сметка с днешното решение на съдиите Милка Панчева (председател), Румяна Папазова, Георги Георгиев, Сибила Симеонова и Димана Йосифова (докладчик) на казуса се слага край. Съдът отменя решението на тричленния състав, с което освобождаването на Петров бе отменено.

Мотивът на съда е Решение №1 от 2017 г. на Конституционния съд, с което е обявен за противоконституционен чл. 166, ал.3 от Закона за съдебната власт. Текстът гласеше, че магистрат не може да напусне съдебната система при наличието на висящо дисциплинарно производство. “Съгласно разпоредбата на чл. 151, ал. 2 от КРБ, обявеният за противоконституционен акт не се прилага от деня на влизането на решението в сила. Това означава , че съответният текст престава да бъде нормативен регулатор. Последицата от това е, че актовете (съответната правна норма) се суспендира, докато законодателният орган не се произнесе с последваща норма, която да я отмени. Съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, при постановяване на съдебното решение ,съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. 
След приетата противоконституционност на разпоредбата на чл. 166, ал. 3 от ЗСВ, която е дала основание на съдебния състав да приеме, че оспорваното решение е незаконосъобразно, настоящият състав приема, че към настоящият момент тази разпоредбата на чл. 166, ал. 3 от ЗСВ няма действие. Поради това образуваното и неприключило към датата на постановяване на оспорения акт дисциплинарно производство и въобще наличието на дисциплинарно производство вече не е пречка за освобождаване на магистрат по реда на чл. 165, ал. 1, т. 2 ЗСВ (при подадена оставка)”, се сочи в окончателното решение на съда.