При управлението на Владимира Янева поголовно е нарушаван Законът за специалните разузнавателни средства

Стотици нарушения на Закона за специалните разузнавателните (ЗСРС) е констатирал доклад, обхващащ периода 2009 – 2016 г., изготвен от ръководството на Софийския градски съд (СГС). Документът, който описва нарушенията в цели 29 групи, е изпратен от председателя на СГС на главния прокурор Сотир Цацаров.

От него става ясно, че незаконно разрешаване на СРС-та като това по случая “Червей”, за който бившата шефка на СГС Владимира Янева бе изпратена на съд, съвсем не са единици. Напротив, нарушенията са масови, като са установени само част от тях, тъй като до 4 февруари 2015 г., в отдела „Защита на класифицирана информация” в най-големия окръжен съд не се е изисквал и съхранявал втори екземпляр от искането за използване на СРС-та на заявителите.

Докладът констатира и други липси (например – до 10 юни 2014 г. в специалния регистър изобщо не се е вписвало името на съдията, който се е произнасял по исканията за подслушвания и следене на службите), които свидетелстват за “изключително занижен” контрол на съда по исканията за използване на СРС-та. “Считам, че при изготвянето на доклада са констатирани достатъчно на брой нарушения, които да бъдат проверени за наличие на извършени противоправни деяния, изпълващи състав на престъпление по Наказателния кодекс на Република България. След извършване на съответната проверка, следва да уведомите Председателя на Софийския градски съд за резултатите от същата”, пише съдия Топалов в писмо до главния прокурор Сотир Цацаров, в което е изпратен и докладът.

Проверката в СГС е установила, че масово е разрешавано използване на СРС-та без мотиви, извън законоустановените срокове, при тотална липса на конкретика в исканията на заявители. В доклада се казва, че често съдии от СГС са разрешавали подслушване и следене, въпреки че в” повечето случаи исканията на заявителите по чл. 13 ЗСРС са били немотивирани, тъй като в тях липсва описание на фактите и обстоятелствата по смисъла на чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСРС, които да свързват лицето, спрямо което се иска използване на специално разузнавателно средство с конкретен период на разследваната престъпна дейност”. В друга група са описани дела, по които също е дадена зелена светлина за използване на СРС-та, макар да “не може да се установи дали се разследва престъпна дейност на територията на Република България или на територията на чужда държава независимо, че в искането фигурират данни за чужди или български граждани, които са съпричастни към разследваната престъпна дейност”.

Освен това СГС е издавал разрешения, въпреки че не е бил компетентният съд, а разрешенията е трябвало да бъдат подписани от друг окръжен съд в страната. Друго открито при проверката нарушение е, че в един и същи ден един заявител е депозирал две идентични искания за едно и също лице, които разликата е само в службата, която ще прилага СРС-та. С други думи в множество случаи две различни структури са подслушвали и следяли един и същи човек. Има и случаи, в които СГС е разрешавал СРС-та, въпреки че исканията са подадени от некомпетентен заявител и са подавани с мотив да бъдат издирени хора, за да им бъдат повдигнати обвинения. Проверката е открила и 9 случая, при които през 2015 г. градският съд е уважил искания за използване на СРС, в които дори не е посочен съставът на престъплението, за което се иска разрешение. Случвало се е да бъдат разрешени СРС-та за престъпления, които не са посочени в ЗРСР.

Докладът сочи, че през 2015 г. са установени над 50 дела, по които е искано подслушване и следене на дипломатически представители, което се е случило в нарушение на Виенската конвенция за дипломатическите отношения и Виенската конвенция за консулските отношения. Според Виенската конвенция за дипломатическите отношения представителствата на чужди държави и коспонденцията на посолството са неприкосновени, а властите на приемащата държава не могат да влизат в тях. Информацията кореспондира с данните, изнесени в един от записите по скандала “Яневагейт”, в който Владимира Янева разказва на Румяна Ченалова, че в регистъра на СГС имало СРС-та за посолства.

Янева: Аз фърча в петъка при Ицо Димов. И му казвам: Ицоо. Преписката е при вас. Кажи ми кво е положението? Ицо Димов казва: Влади, такива данни няма и в тази посока не работим. Само те моля информацията, която ви искаме да ни я давате, щот имаше един спор, че те искаха регистъра за 6 месеца, а аз им казах, вие си искайте регистъра само СРС-та, които ви интересуват, защото ми искате целия регистър?
И казвам аз се притеснявам да ви го дам, щото там има за посолства, за това за онова и така нататъка информация…

Този откъс от записа бе публикуван в изданието “Биволъ” на 19 ноември 2015 г., но до този момент прокуратурата не е оповестила да е извършвана проверка по казуса, а скандалът “Яневагейт” приключи с формални проверки на ВСС и прокуратурата със заключение, че виновни лица няма. Описаното в доклада на СГС обаче е поредният маркер, който потвърждава автентичността на разговорите между Янева, Ченалова и адвокат Момчил Мондешки, в които се преразказват събитията около обвиненията по делото “Червей” и остраняването на тогавашната шефка на градския съд.

Цифрите в доклада са категорични – в мандатите на Георги Колев и Владимира Янева броят на разрешенията е в пъти по-висок, отколкото след отстраняването на бившата шефка на СГС.

През 2009 г. службите са поискали 3677 СРС-та, от които СГС е разрешил 3662, а е отказал едва 15. Получените от тях веществени доказателства с 390, като част от тях са постъпили по СРС-та, разрешени през предходната година. През следващата година съдът разрешава 6213 разузнавателни средства от поискани 6228, като отказва едва 15. Получените от тях доказателства са 709.

През първата година на мандата на Владимира Янева , когато вътрешен министър е близкият й семеен приятел Цветан Цветанов, от 6010 заявления са разрешени 6008 СРС-та. С други думи отказите за цялата година са 2. През 2012 г. градският съд разрешава 5556 от общо пискани 5561 СРС-та, а отказите са само 5.

През 2013 г. исканията са 4324, от които СГС разрешава 4304 и отказва 20, а следващата година цифрите са: 3579 искания, 3549 разрешения и 30 отказа. Съществена е разликата в цифрите за 2015 г. и 2016 г. През 2015 г. постъпилите искания за даване на разрешение за използване на специални разузнавателни средства вече са 1190 броя. Дадените разрешения са 916. Постановените откази са 240. През 2016 г. постъпилите искания за даване на разрешение за използване на специални разузнавателни средства са 312 броя. Дадените разрешения за използване на СРС са 147 броя.

Драстичното намаление на исканията и разрешенията може да се дължи единствено на затегнатия контрол от страна на ръководството на СГС.

Припомняме, че в края на 2016 г. бе публикуван пореден запис от аферата “Яневагейт”, в който Владимира Янева разкрива, че съществуват “хиляди врътки”, а още през 2012 г. става ясно, че шефката на градския съд, която разписва хиляди разрешения за използване на СРС-та, е била наясно с “врътките” със закона и дори ги разяснява на МВР и ДАНС. През февруари 2012 г. е електронното издание „Медиапул” излиза информация, че шефката на СГС е изпратила писма до МВР и ДАНС, в които предлага как да бъде манипулирана статистиката за използването на СРС-та. Идеята на Янева цели официалните разрешения за използване на СРС-та да изглеждат по-малко на брой, а в същото време – да се осигури по-дълъг период на подслушване и проследяване.