След като “Обединени патриоти” поискаха 7 министерства, прокуратурата започна разследване на блокадата на границата

Главният прокурор неведнъж публично е демонстрирал симпатии към “патриотичните” идеи
30-03-2017; категория: Данните говорят; автор: Галина Гиргинова;
Снимка: БТА

Снимка: БТА

Ден, след като бТВ обяви, че Коалиция “Обединени патриоти” настояват за седем министерски кресла в бъдещото правителство, от прокуратурата съобщиха, че започва проверка заради блокадата на границата с Турция миналата седмица.

На 24 март представители на ОП, включително кандидатите за депутати Красимир Каракачанов и Валери Симеонов, както и евродепутатът Ангел Джамбазки, блокираха границата, за да не допуснат влизането на български изселници, дошли да гласуват в парламентарните избори в неделя. Репортажите на националните телевизии показаха сблъсъци между блокиралите граничните пунктове и хората, влизащи в страната, а “емблемата” на протеста на патриотите станаха кадри, на които се вижда Валери Симеонов, блъскащ възрастна жена (по-късно самият той обясни: “Тая пълничката баба, между другото, нямате представа колко нагла беше. Тя е единствената, която нямаше намерение да се върне и си знаеше правата. Бяха много добре подготвени”)

Днес прокуратурата съобщи, че след подадени до главния прокурор множество сигнали от граждани започва проверка за това, че “по време на митинг са извършени недопустими действия срещу български граждани и е извършен опит да им се попречи да упражнят избирателните си права в изборите на 44-то Народно събрание”. “Твърди се, че кандидати за народни представители и други лица са отправяли заплахи и са упражнили насилие, което е станало публично известно и чрез медиите. Според сигналите са налице данни за извършено престъпление против политическите права на гражданите по чл. 167 ал. 1 от НК”, се сочи в съобщението на държавното обвинение. Оттам уточниха, че сигналите са препратени към Софийската градска прокуратурата за проверка, в която “ще бъдат изискани от средствата за масова информация всички записи и предавания, съдържащи кадри от поведението на лицата, срещу които са сигналите”.

По-късно на брифинг говорителят на главния прокурор Румяна Арнаудова заяви, че сигналите до тях са повече от 10, но все още не е образувано досъдебно производство. Ако в рамките на проверката се съберат данни и за други престъпления, например хулиганство, те няма да бъдат подминати.

Арнаудова уточни също, че сигналите за действията на три лица с кандидат-депутатски имунитет са пристигали от 24 до 28 март включително, като всички те са докладвани на главния прокурор. “Тези кадри се появиха във вечерните новини 24-ти. Ако нямаше постъпили сигнали, в понеделник щяхме да обявим самосезиране, но така или иначе такива сигнали постъпиха”, обясни забавянето говорителят на главния прокурор.

Тепърва ще се установяват лицата, спрямо които е упражнено насилие. “Ще издирват всички лица, на които е попречено или поне е опитано да им се попречи да упражнят законното си право. Всички лица ще бъдат разпитани, нямаме законова пречка да резпитваме лица с имунитет”, обясни още Арнаудова. Успехът на подобно начинание обаче е най-малкото спорен, тъй като става дума за лица, които живеят в Турция.

От думите на Арнаудова не стана ясно защо прокуратурата не се е самосезирала след излъчването на репортажите от границата, които предизвикаха възмущение и в социалните мрежи. А с информация за предстоящите предизборни акции прокуратурата е разполагала най-малко 21 дни преди блокадите. Още на 1 март след среща между представители на „Обединени патриоти“ и служебния външен министър Ради Найденов в медиите е публикувана информация, че Красимир Каракачанов е информирал министъра “за традиционно готвените автобуси, които ще влизат поетапно от Турция, за да може превозваните в тях хора да гласуват в България” и подчертал, че “това е опит за външна намеса от страна на Турция във вътрешнополитическия живот на България”. “По тази причина Каракачанов предупреждава, че “Патриотите ще блокират границата в знак на протест, като ще попречат на влизането им в страната”, съобщи тогава сайта OFFnews.

Няма съмнение, че лично главният прокурор е бил информиран за случващото се. Това личи от отказа му да коментира блокадата на границата в едно от трите синхронни интервюта, излъчени по трите национални телевизии ден преди акциите на “Обединени патриоти”. Все пак пред БНТ Цацаров обещава МВР и прокуратурата да следят за спазването на обществения ред и закона по време на парламентарния вот.

Какво е отношението на главния прокурор към “патриотичната” блокада личи и от негово изказване в деня на парламентарните избори, когато заявява, че е гласувал с надежда за една по-нормална, по-спокойна и по-силна България – и в регионален, и в международен план. Цацаров допълна, че гласува за България с национално самочувствие. „Може би разумът е елемент от надеждата за следващото Народно събрание, затова нека да имаме повече надежда и национално самочувствие”, подчертава Цацаров.

Тогава главният прокурор съобщава, че блокадата не може да бъде толерирана, законът трябва бъде спазван, “независимо от начина, по който е възприемана” акцията. “Публично бе обявено, че органите на МВР след предупреждение ще използват всички правомощия, които имат по закон. В случая при тази институционална решителност те бяха готови да го направят. И мисля, че разумът проговори. В крайна сметка добре е, че не се стигна до сблъсъци”, казва Цацаров.

Коментарът му излиза от рамките на институционалната му роля с поредното изразяване на лично мнение. Той признава, че все пак хората на границата имат определени идеи, които в политически и друг план, заслужават уважение, но от друга страна законът дава правото на тези с двойно гражданство да гласуват. Симпатиите му към каузата на патриотичните партии може да се разчете и в напоителните му коментари по отношение на изгонените от страната турски граждани, за които разбрахме единствено, че са опасност за националната сигурност. На 17 март по повод темата за намесата на Турция в изборите и експулсираните турски граждани, Цацаров коментира:”Не може да се позволи в тази обстановка на първо място да се позволи посегателство на свободата и начина, по който протича предизборната кампания. Не може да се позволи в тази обстановка друга държава да осъществява намеса, която очевидно е насочена не в интерес на българските интереси”. Как вижданията му за свободата на кампанията кореспондират с публичното му одобрение към политическите идеи на патриотите не е отделен въпрос, тъй като хвърля съмнение върху обективността на късно започнала прокурорска проверка.

Изказваните от Цацаров взаимнопротиворечащи си тези не могат да бъдат подминати. Още повече, че пак тогава (на 17 март) главният прокурор декларира: “Трябва да е ясно едно – изборите в България са избори, които трябва да бъдат решени от българските граждани. Това са избори, които трябва да са решени и резултатът, от които трябва да бъде плод на свободната воля и гласуване на българските граждани. Те не могат да бъдат решени и няма да се позволи да бъдат решени с външна намеса”.

Едно е сигурно – в контекста на преговорите за предстоящо правителство тепърва предстои да се проследи дали започналата прокурорска проверка ще повлияе на претенциите на патриотите за министерски кресла.

И още за прокурорския субективизъм

Въпросът защо прокуратурата започва проверка почти цяла седмица след изтъпленията на патриотите на границата също не е без значение, доколкото държавното обвинение демонстрира, че може да действа светкавично спрямо кандидат-депутати.

В деня на блокадата от прокуратурата разпратиха на медиите съобщение, че главният прокурор е внесъл до Централна избирателна комисия (ЦИК) за снемане имунитета на кандидата за народен представител. Кандидатът е Николай – Емил Шопов от листата на “Да, България”, партия, чиято основна програмна цел е реформа на прокуратурата. Искането на главният прокурор е за привличане на Шопов като обвиняем за престъпление по чл. 345 ал.2 от НК – управление на моторно превозно средство, нерегистрирано по надлежния ред.

Според изнесената от прокуратурата фактология на 23 март следобед на бул. “Черни връх” в София е станала катастрофа между кола и мотор, при което моторът се е ударил в автомобила. Мотоциклетът не е бил регистриран по надлежния ред, не са били издадени и поставени регистрационни табели и е бил управляван от Шопов. На пристигналите на място полицаи Шопов представил шофьорска книжка, издадена от САЩ. Той е бил задържан за 24 часа по Закона за МВР, а след като установили, че Шопов е кандидат-депутат, полицаите “незабавно го освободили”.

Ден по-късно сайтът “Дневник” съобщи, че ЦИК е отхвърлила искането на Цацаров да свали имунитета на Шопов. Решението на комисията е публикувано късно вечерта ан 24 март, като 14 от членовете на ЦИК са гласували “за”, а осем от тях – “против”. “В хода на разискванията постъпиха становища, че предложението на главния прокурор е немотивирано с оглед на това, че се касае за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК. Деянието, за което се твърди, че е престъпление, е извършено на 23 март 2017 г. – три дни преди изборния ден, и на Централната избирателна комисия не е станало ясно какво е мотивирало главния прокурор да иска разрешение за привличане като обвиняем на кандидат за народен представител два дни преди изборния ден”, пише в решението, публикувано на сайта на ЦИК. От комисията са изразили мнения “относно законосъобразността на задържането на кандидата за народен представител за срок от 24 часа”.

Месец след изборите – прокуратурата знае за бюлетините толкова, колкото и преди

Цацаров и Цветанов в сблъсък заради Делян Пеевски

Прокуратурата поиска имунитета на депутата от ГЕРБ

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – втора част

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – първа част

Снимка: Капитал

Седмицата, в която “превъртяха Рубикон-а”

vss

27 неправителствени организации искат от президента да наложи вето на Закона за опазване на околната среда

Syd

Съюзът на съдиите призова за вето на измененията в НПК и Закона за съдебната власт

Снимка: Капитал

Управляващите си осигуриха удобен съд за корупционните дела и възнаградиха членовете на ВСС

След сериозен международен и граждански натиск ГЕРБ се отказаха от рестрикциите към професионалните организации на магистратите
vss

Шестима членове на ВСС: Поправките в ЗСВ ще доведат до неприемливо и небалансирано ограничаване на правата на магистратите

ssb

Съюзът на съдиите: Промените в Закона за съдебната власт са опит за сплашване на критичния към властта граждански сектор

Съюзът на юристите призова президента за вето над скандалните поправки, ССБ готови за дело в Страсбург и Съда в Люксембург
Syd

Европейската асоциация на съдиите: Промените в ЗСВ са пречка за свободното сдружаване на магистрати в професионални организации

Снимка: Капитал

Управляващите създават извънреден съд с правила по изключение

Прокуратурата ще може да разследва безкрайно дела за корупция, а обвиняемите ще стоят по-дълго в ареста
Снимка: Дневник

Мнозинството във ВСС напусна заседанието и блокира приемането на отрицателно становище по скандалните промени в ЗСВ

vss

Съдиите от ВКС с крайно отрицателно становище по скандалните поправки в Закона за съдебната власт

Вашият коментар