Председателят на ВКС отново под обстрел: този път заради писмо на Николай Бареков

Традицията мнозинството във Висшия съдебен съвет (ВСС) да обсъжда поведението на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) на всяко заседание на съвета бе спазена и днес, след като в Пленума бе внесено писмо на евродепутата Николай Бареков. Точката бе извънредна, а вносител бе представляващият ВСС Димитър Узунов. Повод за писмото на Бареков е конференцията в Съдебната палата с участието на Лаура Кьовеши, на която евродепутатът не бе допуснат, тъй като нямаше покана. Бареков твърди, че е обект на репресия и физическо насилие от страна на съдебната охрана в палатата, като в писмото се сочи, че Лозан Панов подбрал 20 униформени полицаи и “неясен брой набити неуниформени “съдебни помощници” от столичните фитнеси”, които се разправили с него. Затова евродепутатът иска от ВСС да открие процедура за предсрочно освобождаване на Панов от длъжност.

Споровете в Пленума, на който председателят на ВКС не присъстваше, започнаха, защото писмото е получено в съвета на 17 март, но е внесено като допълнителна точка днес. Освен това, подчерта Юлия Ковачева, не става ясно какво точно е предложението на вносителя Узунов и какво решение иска да се вземе. Узунов отвърна, че щял да бъде упрекнат, ако не внесе писмото за разглеждане. Подкрепиха го Светла Петкова и главният прокурор Сотир Цацаров, който заяви, че сигналът на Бареков е адресиран и до него, и до министъра на правосъдието. По думите му, ако Узунов не го бил внесъл – срещу него щели да се изсипат упреци. Така или иначе, каза Цацаров, точката е внесена, колкото и “за някои хора не им е изгодно по конюнктурни причини,”.

Галина Карагьозова възрази, че правомощията на Пленума на ВСС са ясно разписани в закона и нито едно от тях не налага съветът да вземе отношение по писмото. Ковачева пък се учуди на експедитивността, с която се внася сигнала на Бареков, за разлика от движението на други писма. Калин Калпакчиев бе категоричен, че правилата на ВСС налагат вносителят да обясни съображенията си и да предложи проект за решение. Тук Узунов заяви, че в такъв случай оттегля точката, която щял да внесе на друго заседание, и попита къде бил председателят на ВКС. Стана ясно, че той е в отпуск, което провокира представляващият за пореден път да спекулира: “Разбирам, че Лозан Панов е в отпуск. В края на предизборната борба може би има някакъв митинг, така е предпочел”.

Репликата срещна възмущението на част от членовете на ВСС, а Камен Иванов заяви, че остро възразява срещу начина, по който Узунов обвърза отсъствието на Панов от заседанието. “Намирам го за крайно неприемливо. Не може да си позволяваме такова отношение към който и да е колега от системата. Камо ли към председателя на ВКС. Не знаем по какви причини отсъства. Това, което каза Узунов, не му отива”, категоричен бе Иванов. Милка Итова се включи с абсурдната теза, че Панов излязъл в отпуск “без мотиви”.

“Кой прави инсинуации с какво се занимава Панов по време на отпуска? Защо никой не пита защо отсъства председателят на ВАС Георги Колев. Редно ли е Пленумът да прави внушение, че председателят на ВКС се занимава с политика без основание, само защото не присъства на заседанието? Не става въпрос за личността, а за институцията ВКС”, възрази отново Юлия Ковачева.

Главният прокурор се намеси, за да каже, че всяко заседание започвало със скандал. Не можело така, “колкото и да е голяма личната ни неприязън”. “Отдавна сме разделени на реформатори, антиреформатори, мнозинството на Колев и Цацаров и други прогресивни сили. Ако подминем писмото сега, то ще трябва да влезе в някое от следващите заседания. Това писмо трябва да бъде включено в дневния ред. Какво има в него – твърдение за физическото посегателство, което не е от компетентността на ВСС, нарушение на Съдебната охрана – също не е от компетентността на ВСС, искане за предсрочно отстраняване на Панов – това зависи от ВСС, но не може да бъде решение на Пленума, не се решава по този начин. Начинът да подходим и да не се повтаря скандалът, е да го приемем за сведение и да кажем, че не е от нашата компетентност”, каза Цацаров.

Карагьозова заяви, че няма как точката да бъде включена в заседанието, защото няма как орган да приеме за сведение материал, който не може да разгледа. Въпреки това предложението на главния прокурор бе одобрено.

Първа думата взе Светла Петкова, която за пореден път обвини ВКС в уронване на престижа на съдебната власт заради организацията на събитието. По думите й виновна била Роза Георгиева – началник на кабинета на председателя на ВКС“. “Този началник на кабинета е и пресаташе, служител на съдебната власт. Ако сега не разгледаме въпроса, то да го разгледаме когато изслушваме председателя на ВКС за уволнените служители на съда. Поведението на Роза Георгиева не беше на нивото, което се изисква за служител и който отговаря с връзки с обществеността, трябва да бъде обсъдено”, заяви Петкова, според която Георгиева гонела хора от събитието. И продължи: “”Това, което се видя във всички медии, имаше отзиви, на снимките бяха съдебни помощници. Ако им е възложено да изпълняват такава функция (един вид охрана, както твърди Бареков), това са неща, които трябва да бъдат разгледани от ВСС. Да се изясни кои съдебни помощници присъстваха на вратата и в какво качество. Това е от наша компетентност”, “мотивира се” Светла Петкова и допълни, че служителите на съдебна охрана били използвани извън пряката им компетентност.

Димитър Узунов пък прочете част от писмото, в което Бареков твърди, че служителите на ВКС били насъскани лично срещу него. “Когато председателят на ВКС се уличава в подобни действия и неетично поведение сме длъжни да извършим проверка. Г-н Панов неведнъж е казал, че е важна проверката. Да проверим дали е разпореждал на съдебните помощници да проявяват агресия към Бареков, или не. Как иначе да отговорим на Бареков, дължим отговор на изложените твърдения”, каза представляващият.

Соня Найденова пък попита Светла Петкова как е придобила впечатления от конференцията, на която не е присъствала и каза, че не може да си обясни тезата на част от мнозинството, че конференцията била провокация към ВСС. Найденова бе категорична – не е коректно дебатът да се провежда в отсъствието на председателя на ВКС. “От едно и също цвете пчелата вади мед, а змията – отрова”, обобщи с арменска поговорка ситуацията тя.

Юлия Ковачева каза, че вижда писмото чак днес. “Този сигнал, след като е получен на 17 март и не може да бъде крит в чекмеджето, трябваше да бъде предоставен на всички нас, както се постъпва с други. Имало е достатъчно време да бъде предоставен на членовете на ВСС, включително и вчера. Благодаря, че ми четете съдържанието на писмото. Дебатът трябва да се случи в присъствието на Лозан Панов, няма значение кой го харесва и кой не, дали се занимава с политика или е в отпуск. Има значение да присъства, защото се руши авторитетът на ВКС. Това ли е целта? Какво искаме да кажем на съдиите? Може би това трябва да изясним този въпрос. И какво общо има поведението на Роза Георгиева? Тя съдия ли е, прокурор ли е, следовател ли е”, поясни Ковачева. Узунов отговори, че се забавил, защото от сутрин до вечер бил в болницата (вероятно имайки предвид посещения при катастрофилата тежко Галя Георгиева).

Галина Карагьозова заяви, че явно целта на дебата е целенасочено и тенденциозно да се отправят упреци към Лозан Панов. Отвърна й Ясен Тодоров, според когото искането за отстраняване на Панов е от компетентността на ВСС.

Калпакчиев предложи Пленумът да приеме решение, че отклонява отвореното писмо, тъй като съдържа твърдения, които не са от компетентността на ВСС. Според него в изявленията на част от колегите му не се съдържат правни доводи и не кореспондират с добрия тон. На Тодоров отвърна, че отказва да слуша за провокации, а на Узунов и Петкова – да не се крият и да създават основания за скандали, а да образуват дисциплинарни дела срещу него и Панов, ако желаят.

В крайна сметка ВСС прие за сведение писмото, но дебатът продължи и след гласуването. Румен Боев се обърна към Калпакчиев и му каза да не заема позата на мъченик и да не се изживява като герой на нашето време. После попита дали ВСС цели да принизи поста на председателя на ВКС или той самият го прави. Узунов го подкрепи, като каза, че Панов учил ВСС да чистят имената си през проверка. Отвърна му Юлия Ковачева, която каза, че който иска проверка – да напише предложение и да се обоснове какво е правното основание за такова. Последва размяна на реплики между Цацаров и Калин Калпакчиев. Главният прокурор го обвини, че когато лъже нарича това факти, а Калпакчиев отвърна, че явно Цацаров не прави разлика между факти и мнение. Цацаров разви редовната си теза, че Калпакчиев от районен станал направо апелативен съдия, а членът на ВСС му отвърна, че Цацаров от окръжен съдия е станал главен прокурор. Обвиненията продължиха и главният прокурор заключи: “Не се срамувам от нито едно дело, което съм гледал, не се срамувам от това, което съм направил за Пловдив, но се срамувам от хора, които си присвояват правото да говорят от името на всички съдии като имат около себе си 30-40″. А на Соня Найденова каза: “Пчелата се труди, труди и умира, змията сменя кожата си и позицията си”.