Лаура Кьовеши: В Румъния са постановени рекорден брой осъдителни присъди за корупция, доверието на гражданите в ДНА расте

Формулата за успешна борба с корупцията по високите етажи на властта се състои от четири елемента – независима съдебна система, специализирана прокуратура, законодателство, което да осигурява ефикасни инструменти за наказателно преследване и административни и управленски мерки. Това обясни днес директорът на Националната антикорупционна агенция в Румъния Лаура Кьовеши, която гостува в България по покана на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов. На конференцията в Съдебната палата “Румънският опит: антикорупционни институции и мерки” не присъства нито един прокурор, а форумът получи специално внимание от медиите, свързани с Делян Пеевски. Началото му бе белязано от скандал, предизвикан от евродепутата и бивш журналист Николай Бареков, който се опита да влезе в залата без покана, а журналистката Илиана Беновска традиционно се опита да пренареди дневния ред на форума, като опита да вземе интервю от Кьовеши, докато председателят на ВКС приветстваше гостенката.

По същото време във Висшия съдебен съвет бе вкарана извънредна точка с настояване да бъдат изслушани недоволни служители на ВКС, които твърдяха, че са уволнени неправомерно от съдия Панов. Твърденията им подозрително много се припокриваха с тези в публикация във вестник “Труд” със заглавие “Лозан Панов приватизирал Върховния касационен съд”.

И още едно съвпадение – по същото време ГЕРБ организираха конференция, на която анонсираха допълнената си предизборна програма с обещания за съдебна реформа, промени в Конституцията и намаляване на партийната квота във ВСС, на която лидерът на партията Бойко Борисов заяви, че нашата съдебна система е напълно независима.
Макар на конференцията да бяха поканени президентът Румен Радев, служебният премиер Огнян Герджиков и главният прокурор Сотир Цацаров, нито един от тях не намери за нужно да изслуша презентацията на Лаура Кьовеши. От страна на ВСС в залата бяха представителите на малцинството – Калин Калпакчиев, Соня Найденова, Камен Иванов, Галина Карагьозова и Елка Атанасова – единственият член на прокурорската колегия, който уважи поканата за форума. Припомняме, че преди няколко месеца ВСС отказа да отправи официална покана до директора на ДНА, за да проучи румънския опит в борбата с корупцията.

Изложението на Кьовеши беше съсредоточено върху това да покаже ефикасността на модела в северната ни съседка и предизвикателствата пред него. Тя обясни, че преди 10 години в Румъния борбата с корупцията е стигала само до това прокуратурата да вкарва дела за подкуп срещу лекари и учители. От 2006 г. до сега обвинителните актове за корупция са нараснали от 360 до 1273 за миналата година. В това число на съд са дадени успешно трима министри, 6 сенатори, 11 депутати, 47 кметове, 16 магистрати, 21 директори на национални компании и 426 души на ръководни длъжности. Още по-впечатляващ е броя на окончателните осъдителни присъди – само за миналата година те са 870, като едва 4 обвинителни акта са върнати на прокуратурата заради пропуски. В повече от 90% от случаите ДНА постига осъдителни присъди по дела за корупция по високите етажи на властта. Пак само за миналата година са възстановени 667 млн. Евро щети от корупционни престъпления, като годишно бюджетът на агенцията, ръководена от Кьовеши е 40 млн. Евро. “Работим на печалба”, пошегува се тя. Паралелно с наказателното преследване в Румъния тече и финансово такова, обясни директорът на ДНА, като уточни, че специална институция проследява финансовите потоци на обвиняеми за корупция лица.

Кьовеши подчерта, че резултатите не са единствено на ДНА, а се дължат на цялата румънска общественост. За да е успешна борбата с корупцията, служителите в ДНА трябва да са професионалисти, отдадени на работата си и не на последно място – да бъдат смели. Директорът на агенцията заяви, че никой висшестоящ не е в състояние да насочва прокурорите как да завършат едно разследване. “Аз не мога да кажа как да приключи едно разследване, значение имат само доказателствата по делото”, поясни тя.

Агенцията обаче не е безконтролна, напротив – дейността на спецпрокурорите се контролира двойно – веднъж чрез съдебен контрол на актовете им, втори път – от Инспектората към румънския ВСС. От особено значение е и специализацията на прокурорите в ДНА. Кьовеши обясни, че в рамките на агенцията работят обвинители, които се специализират – разследват дела за класическа корупция, други – за пране на пари, трети за обществени поръчки и злоупотреби с еврофондове. Румънският модел не е измислен от нас, взет е от Испания и се нарежда сред петте най-успешни модели за борба с корупцията в Европа, обясни тя.

Законът стриктно разписва кои дела влизат в правомощията на ДНА. От една страна, когато предмета на делото е над 10 хил. Евро, големи случаи на пране на пари и нарушения при обществени поръчки, а от друга – когато се касае за извършител, който е на ръководен пост. Даде и пример – ако лекар вземе подкуп, делото не се разследва от ДНА, но ако този лекар е на ръководен пост, тогава агенцията поема случая.

Цифрите показват и други – над 85% от делата започват по сигнали на физически и юридически лица, много малка част от тях са по сигнали на държавни институции. Що се касае до прозрачността, Кьовеши обясни, че са проведени няколко форума между служители на ДНА и медии, в които са изградени стандарти каква част от информацията по разследванията може да бъде публична. Публични, например, са постановленията на прокурорите, а това довежда до много по-голямо внимание на обвинителите към изготвянето им, тъй като знаят, че работата им може да бъде оценена от обществото. Публичността и прозрачността на институцията, ръководена от Кьовеши, по думите й, е довела до драстичен скок в доверието на гражданите към ДНА – от 30% през 2015 г. на над 50% през миналата година”. Ето защо са намалели и анонимните сигнали, по които агенцията не може да образува дела.

Директорът на ДНА отговори и на обвиненията срещу ръководената от нея структура, че изпълнява политически поръчки. Лаура Кьовеши обясни, че дела има срещу бивши и настоящи властимащи от целия политически спектър. „Работим в полза на гражданите. Ние не разследваме просто политици, а политици, които заемат публични постове“, каза тя.

Преди това председателят на ВКС Лозан Панов заяви, че в България има „съдебна благотворителност“ при корупционните дела. “Тук най-шумните процеси задължително приключват с оправдателни присъди”, каза той и напомни, че страната ни е била по-напред в борбата с корупцията от Румъния преди години. “За разлика от госпожа Кьовеши, аз нямам зад гърба си българския Клаус Йоханис (румънският президент, който подкрепи неотдавнашните протести срещу намерението на правителството да премахне наказателното преследване за подкупи до 45 000 евро – б. а.)”, каза още той.

Междувременно заседанието на Пленума на ВСС, на което присъства главният прокурор Сотир Цацаров, започна с внасянето на извънредна точка от Галя Георгиева за изслушване на уволнени неправомерно служители на ВКС. Оказа се, че служителите бяха дошли във ВСС, въпреки че не беше ясно дали точката ще се разглежда. ”Пред сградата има служители от ВКС с молба да бъдат изслушани от пленарния състав…”, започна Георгиева, цитирана от “Правен свят”. Според нея в комисия “Съдебна администрация” има над 10 сигнала от служители във ВКС, които са били освободени. ”Панов извършва съкращения на щата, а ние в колегията не сме съкращавали щатове във ВКС. Вчера със съкращение на щата са уволнени още 5 служители. Тези хора желаят да бъдат изслушани”, каза тя.

Възрази Соня Найденова, която обясни, че темата със служителите във ВКС е обсъдена в комисията “Съдебна администрация” и тя е изискала от главния секретар на съда информация за това каква структурна или друга реорганизация е предприета в администрацията. ”Според Правилника за администрацията на ВКС председателят може да променя структурата и числеността на администрацията. А как всеки административен ръководител упражнява дейността да назначава и освобождава служители подлежи на съдебен контрол”, каза Найденова.

Галина Карагьозова обясни, че се касае за трудовоправен спор, по който ВСС не може да вземе отношение. “Това би било груба намеса в работата на съда, който ще гледа казусите. Нямаме данни да са настъпвали промени в общата щатна численост във ВКС. Що се касае до вътрешни структурни организационни мерки, те са изцяло в правомощията на председателя на ВКС и не виждам как бихме могли да повлияем върху неговата компетентност в това отношение”, каза тя. Карагьозова подчерта, че темата подозрително прилича на “опорните точки” на медийна публикация по въпроса, визирайки публикацията в “Труд”, в която няколко пъти се твърди, че Лозан Панов обсебил съда и го подчинил политически.

Светла Петкова пък направи аналогия с изслушването на служителите на Софийския районен съд. ”Служители от по-нисш съд бяха застанали пред сградата на ВСС, за да протестират и да ни искат оставка. Тука са от по-горна инстанция, те имат проблеми и е най-нормално да ги изслушаме”, каза тя. Без да взима предвид факта, че протестите пред ВСС и срещите със съдебни служители и съдии в най-натоварения съд в страната касаеха искания за вземане на мерки заради свръхнатовареността на СРС.

“Настоявам да ги изслушаме. Това са служители с дългогодишен стаж и в най-висшата инстанция. На тяхно място са назначени други хора, а в заповедите им пише, че е съкращение на щата. Всички заем последиците от подобни действия на Панов”, настоя Галя Георгиева и обясни, че се касае за оцеляване на семействата ан тези служители. Подкрепи я Ясен Тодоров, който заяви, че съдебните служители не са втора категория хора. ”Спомням си с какви аплаузи бяха изслушани съдиите от СРС, тогава беше голямо достижение на демокрацията. Тези хора буквално са изхвърлени на улицата, да знаете в какво унизително положение са поставени те. Да не ги изслушаме, би означавало високомерие от наша страна и заравяне на главата в пясъка”, каза той.

Каролина Неделчева възрази, че ако се прави аналог със СРС, служителите от ВКС трябва да бъдат изслушани от комисията “Съдебна администрация”, а не от Пленума на ВСС. И напомни, че комисията е изискала информация от ВКС за това дали и какви трансформации в администрацията са извършени. Галина Карагьозва пък изтъкна, че изслушаните от СРС са били действащи служители с проблеми в работата си, а не хора с трудовоправен спор.
“Част от нас имат свои работни програми за деня, хайде да не спорим 30 минути за това за какво да спорим”, намеси се главният прокурор Сотир Цацаров. В крайна сметка в залата влязоха засегнатите служители, сред които и бившия IT специалист в Софийския градски съд инж. Ташко Ташков, който работеше там в мандата на Владимира Янева, белязан от категорични доказателства за манипулиране на случайното разпределение на делата.

Оплакванията бяха представени от бившата шефка на отдел “Счетоводство и финанси” Теодора Златанова. От думите ? стана ясно, че с колегите ? са написали сигнал до ВСС и че се надяват съветът да откликне на молбата им, която обаче остана с неизяснено съдържание, пише “Правен свят”. ”Става дума за освобождаването ни от длъжност, за което смятаме, че има нарушение на трудовото законодателство и ще водим дела”, каза тя и допълни, че “има изземване на част от функциите на ВСС”. Сподели, че във ВКС е извършен функционален анализ на администрацията от частна фирма и в съда не се спазва решение на съвета всички служители да получават пари за клас. На въпросите на Галя Георгиева дали й е известно на местата на служелите да има назначени други, Златанова даде пример с колежка от отдел “Международна дейност и протокол”, която била освободена и докато това е ставало, на сайта на ВКС е стояла обява за конкурс. ”Можем да говорим вече за масово уволнение. Освободени са и трите материалноотговорни лица, те обаче имат по-дълъг период на предизвестие”, каза счетоводителката.

Сред уволнените били и четирима шофьори, Свобода Найденова от отдел “Правен”, Мариела Тодорова от IT отдела и Мартина Динева от отдел “Международна дейност и протокол”, а Ясен Тодоров попита дали на практика се извърша подмяна на администрацията във ВКС . Според Златанова паралелно тече процес на съкращаване и назначаване на нови хора, затова не може да се говори за икономии.

Светла Петкова пък се поинтересува какви коли карат шофьорите. Трайчо Димитров, който доскоро е возил един от зам.-председателите, посочи, че тримата заместници на Панов вече не ползват служебни коли. Имало 8 щата за шофьори, 6 били заети, а вече четирима от колегите му са освободени. ”Първо се почва с шофьорите…”, коментира Светла Петкова, но не довърши изречението си.

След това Георгиева презентира идеята си. ”Предлагам предвид на постоянните проблеми, които се явяват с ВКС, да възложим проверка на ИВСС или на нашия “Вътрешен одит” на назначенията и уволненията от момента, в който Панов е станал председател, досега”, каза тя. Отвърнаха й главният съдебен инспектор Теодора Точкова и Галина Карагьозва – ИВСС няма право да проверява трудовите правоотношения.

Юлиана Колева бе на мнение, че е редно първо комисия “Съдебна администрация” да провери твърденията на служителите. “Не трябва да влизаме в трудови спорове. Не можем с мнението или субективното отношение към хората да подменяме нашите обективни законови правомощия”, каза тя. А главният прокурор се намеси за втори път. ”Ако е необходимо такова решение, все пак да бъде взето в присъствието на работодателя – досега чухме едната страна”, каза той, с което дискусията приключи с очакване Лозан Панов отново да дава обяснения.