ЕК иска план за изпълнение на препоръките от функционалния анализ на прокуратурата

Изборите за членове на ВСС и председател на ВАС са ключови, мониторингът няма да отпадне, докато България не изпълни ангажиментите си
25-01-2017; категория: Новини; автор: Галина Гиргинова;

ek

Мониторингът на Европейската комисия ще отпадне тогава, когато България изпълни ангажиментите си и демонстрира трайни резултати по отношение на наблюдаваните области. А те се израразяват в “успешно приключване в съда на делата за корупция по високите етажи на властта, за да се приеме, че действието на реформата наистина е устойчиво”. Това се казва в доклада по Механизма за сътрудничество и оценка, публикуван днес от Европейската комисия. Той обхваща свършеното от българските власти и напредъка по шестте показателя на мониторинга за 10-годишен период. Заключението на комисията е, че макар да се наблюдава напредък в някои от областите, страната ни е изправена пред редица предизвикателства – продължаване на съдебната реформа и борбата с корупцията. В документа изрично се казва, че следващият доклад ще бъде публикуван в края на 2017 г.

Както се очаква, особено внимание в доклада е обърнато на Висшия съдебен съвет (ВСС) и работата на прокуратурата. Промените в Конституцията и Закона за съдебната власт са оценени положително, но ЕК продължава да има резерви по отношение на ВСС. “Независимо от това непрекъснатото напрежение между членовете на Съвета на фона на твърденията за липса на обективност при вземането на ключови решения продължава да буди безпокойство. Закъснелите и недостатъчни последващи действия във връзка със ситуацията, установена в Софийски градски съд към края на 2014 г., бяха отбелязани в последните два доклада по МСП и засилиха допълнително твърденията за неправомерно влияние във ВСС”, се сочи в документа.

“Въпреки значителните подобрения през годините след присъединяването на страната към ЕС наказателното производство в България продължава да създава сериозни проблеми за ефективното наказателно преследване по сложни дела, които включват делата за корупция по високите етажи на властта и за тежка организирана престъпност. През годините бяха установени редица конкретни проблеми и някои от тези проблеми бяха разрешени по законодателен път. Независимо от това формализмът на наказателното производство продължава да бъде предизвикателство за българската правна система. В последно време се изготвят допълнителни законодателни предложения, някои от които — в съчетание с подходящи организационни мерки — биха могли да имат съществено въздействие”, считат от ЕК.

Докладът е категоричен, че “готовността на магистратите, както и на представителите на гражданското общество, да изразяват своето мнение в подкрепа на реформите” е ключов фактор за улесняването на този напредък. Отбелязва се, че трудно се вземат решения в чувствителни области, като например промяната на структурите на съдилищата и прокуратурите като част от цялостната реформа на съдебната карта, а по отношение на дисциплинарните производства срещу магистрати напредъкът на страната ни е “малък”.

“Друга област с много чувствителен и сложен характер в България се оказа реформата на прокуратурата. Прокуратурата в България е част от съдебната власт и е независима от изпълнителната власт. Същевременно тя играе основна роля не само в наказателното производство, но и в контрола върху администрацията в по-общ план. Тази липса на разграничение между нейните функции и тези на изпълнителната власт често засилва съмненията за неправомерно влияние и критиките по отношение на липсата на цялостна отчетност на прокуратурата. Освен че прокуратурата е в центъра на разгорещения дебат относно нейните правомощия, считани от критиците за прекомерно силни, тя е също и в центъра на дебата относно продължаващата липса на убедителни резултати по отношение на осъдителните присъди по дела за корупция по високите етажи на властта или за тежка организирана престъпност”, заключват експертите.

Припомня се функционалният анализ на прокуратурата, извършен от европейски прокурори, като една от ключовите препоръки в мониторинговия доклад на ЕК е страната ни да начертае план за изпълнение на мерките в него. В него ясно се казваше, че е необходимо страната ни да изработи ефективен механизъм за външна и вътрешна отчетност на главния прокурор и да предприеме мерки за повече прозрачност в действията на държавното обвинение. Европрокурорите считаха, че ако до година няма реални резултати в борбата с корупцията, би следвало България да обмисли примането на модел, подобен на румънския.

“През последните десет години прокуратурата бе обект на редица реорганизации, както и на законодателни и други мерки за подобряване на нейната ефективност. Все пак, независимо от тези усилия, резултатите показват, че все още са налице значителни предизвикателства”, се казва сега в мониторинговия доклад. Документът набляга на ограничения брой дела за корупция по високите етажи на властта, завършили с влезли в сила осъдителни присъди.

Подчертава се, че цялостните гаранции по отношение на независимостта и отчетността на съдебната система могат да бъдат оценени само в контекста на прилагането на тези промени на практика. В този контекст се казва, че работата на ВСС е “от съществено значение, за да се установи дали съдебната система може да вдъхва респект и за да се увери широката общественост, че независимостта на съдебната власт се защитава”. “Особено важно е в тази институция да има деполитизирана и професионална работна атмосфера, позволяваща концентриране на вниманието върху приоритетите на съдебната реформа. Поредицата от скандали и вътрешни борби, които белязаха работата на ВСС през изминалите години, създадоха съмнения за наличие на външно влияние и подкопаха доверието на обществеността в съдебната власт”, пише в доклада. Ето защо ЕК сочи като ключово важни предстоящите през тази година избори за членове на ВСС и председател на Върховния административен съд. “Ще бъде важно тези избори да бъдат проведени и да се вижда, че се провеждат по открит и прозрачен начин след сериозен дебат относно качествата на съответните кандидати. След това новоизбраният съвет ще трябва да постигне трайни резултати при вземането на безпристрастни и професионални решения в ключови области”, категорични са експертите.

ЕК очаква от България да покаже последователност по отношение на крайните резултати по делата за корупция. Затова препоръчва да се създаде механизъм за публично отчитане на напредъка по дела за корупция по високите етажи на властта, за които вече има информация в общественото пространство. “При зачитане на презумпцията за невиновност, главният прокурор следва да докладва за разследванията и за повдигнатите обвинения. Върховният касационен съд и Министерството на правосъдието следва да докладват за постановените осъдителни присъди, както и за изпълнението на наказанията”, сочат експертите.

В техническия доклад към анализа на ЕК всички тези заключения са придружени с проследяване на хронологията на реформите и конкретни примери, будещи съмнения в действията на прокуратурата и в частност на главния прокурор и ВСС.

Особено внимание е обърнато на липсата на адекватна реакция на ВСС и последвали наказания по скандалите в Софийския градски съд и изтичането на записите по “Яневагейт”. Отбелязан е протестът на съдиите и служители от Софийския районен съд от края на миналата година, предшествани от назначаването на проверки в съда. От ЕК отбелязват, че тези решения, предшествани от оповестяване на неверни данни за забавени дела в СГС и СРС от прокуратурата, за засилили усещането сред съдиите, че решенията на ВСС са политизирани. В този контекст е отбелязано започналото ново дисциплинарно дело срещу съдия Мирослава Тодорова, по сигнал на главния прокурор Сотир Цацаров.

В техническия доклад са посочени данни за върнатите дела от съдилищата на прокуратурата заради дефекти на обвинителния акт или процесуални нарушения. “Почти 1/3 от делата за организирана престъпност и почти 1/5 от случаите за корупция, вкарани в съда през 2015 г., са били върнати за корекция на процедурни или формални грешки в обвинителните актове“, се сочи в анализа.

Отбелязва се значителен напредък по отношение на осигуряването на системите за случайно разпределение на делата в съдилищата, но ЕК припомни, че ВСС не е бил достатъчно активен във взимането на мерки след скандалите за разпределението на делата „КТБ“ и „Белведере“.

По отношение на прокуратурата тонът в техническия доклад е доста по-остър. Като се казва, че по Конституция прокуратурата е част от съдебната система и като такава е независима от изпълнителната власт, експертите подчертават, че в същото време прокуратурата е в много по-голяма степен институция, натоварена с политически смисъл в българския контекст, отколкото прокуратурата в други страни. Това е институцията, която е натоварена не само с водеща разследваща роля и последващо преследване на престъпност пред съдилищата, но и играе сериозна роля в контрола на законността на публичните актове. “Това изглежда широко се тълкува, като вследствие на това главният прокурор често прави изявления по въпроси от широк политически характер, а не само на наказателното правосъдие“, заключват от ЕК.

Като ключов въпрос, който продължава да стои на дневен ред, е определен надзорът на делата от страна на висшестоящи прокурори, което е свързано с генералното впечатление у обществото, че прокуратурата е йерархична структура и понякога непрозрачна организации, уязвима от мощни политически или икономически интереси. Докладът отбелязва, че в тази посока са направени някои усилия, за да се изясни автономията на редовите прокурори. „Все пак, това не променя факта, че професионалните и гражданските организации продължават да изразяват загриженост относно ролята на прокуратурата и на главния прокурор в частност“, допълват експертите.

Месец след изборите – прокуратурата знае за бюлетините толкова, колкото и преди

Цацаров и Цветанов в сблъсък заради Делян Пеевски

Прокуратурата поиска имунитета на депутата от ГЕРБ

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – втора част

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – първа част

Снимка: Капитал

Седмицата, в която “превъртяха Рубикон-а”

vss

27 неправителствени организации искат от президента да наложи вето на Закона за опазване на околната среда

Syd

Съюзът на съдиите призова за вето на измененията в НПК и Закона за съдебната власт

Снимка: Капитал

Управляващите си осигуриха удобен съд за корупционните дела и възнаградиха членовете на ВСС

След сериозен международен и граждански натиск ГЕРБ се отказаха от рестрикциите към професионалните организации на магистратите
vss

Шестима членове на ВСС: Поправките в ЗСВ ще доведат до неприемливо и небалансирано ограничаване на правата на магистратите

ssb

Съюзът на съдиите: Промените в Закона за съдебната власт са опит за сплашване на критичния към властта граждански сектор

Съюзът на юристите призова президента за вето над скандалните поправки, ССБ готови за дело в Страсбург и Съда в Люксембург
Syd

Европейската асоциация на съдиите: Промените в ЗСВ са пречка за свободното сдружаване на магистрати в професионални организации

Снимка: Капитал

Управляващите създават извънреден съд с правила по изключение

Прокуратурата ще може да разследва безкрайно дела за корупция, а обвиняемите ще стоят по-дълго в ареста
Снимка: Дневник

Мнозинството във ВСС напусна заседанието и блокира приемането на отрицателно становище по скандалните промени в ЗСВ

vss

Съдиите от ВКС с крайно отрицателно становище по скандалните поправки в Закона за съдебната власт

Вашият коментар