Прокуратурата даде на съд Румяна Ченалова, но не за подкуп

Година и половина, след като прокуратурата обяви уволнената съдийка Румяна Ченалова за общонационално издирване и поиска от съда да я задържи под стража, обвиненията срещу нея влизат в съда. Ченалова ще отговаря за престъпление по служба и документно престъпление.

Според специализираното звено „Антикорупция“ при Софийската градска прокуратура в периода от 19 юли 2013 г. до 22 януари 2015 г. като длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – съдия от СГС – докладчик по търговско дело, образувано по молба на „ОЕТ- Обединени Енергийни търговци“ООД, при условията на продължавано престъпление – с 14 отделни деяния е нарушила и не е изпълнила служебните си задължения, визирани в ЗСВ и ГПК, с цел да набави облага за „ОЕТ- Обединени Енергийни търговци“ООД.

Прокуратурата твърди, че исковата молба на „ОЕТ- Обединени Енергийни търговци“ООД, подадена на 18 юли 2013 г. Срещу НЕК за сумата от 6 459 922 лв, е била нередовна, тъй като не е била платена дължимата държавна такса в размер на 258 396 лв. Въпреки това съдия Румяна Ченалова е насрочила за разглеждане търговското дело. Освен това на 24 юли 2013 г., въпреки нередовността на исковата молба, съдия Ченалова е допуснала поисканото от „ОЕТ- Обединени Енергийни търговци“ООД обезпечение на исковата претенция до размера на главницата – 6 459 922 лв. и е издала обезпечителна заповед. “В резултат на това сметките на НЕК са били запорирани до размера на 6 459 922 лв. и дружеството не е могло да оперира в търговската си дейност с незаконно запорираната му сума в посочения размер”, сочат от държавното обвинение.

На 15 октомври същата година „ОЕТ- Обединени Енергийни търговци“ООД подало допълнителна искова молба, с която увеличила исковата си претенция с 4 392 706 лв. Дължимата държавна такса за увеличението на иска е в размер на 175 708 лв., но и тази такса не била заплатена от ищеца.

“Според събраните доказателства целта на Ченалова е била от една страна да набави имуществена облага за ищеца по делото в размер на 434 105,14 лв., представляващи невнесени държавни такси за разглеждане на исковата претенция на „ОЕТ- Обединени Енергийни търговци“ООД. От друга страна е целяла да създаде привилегия за това дружество – да насрочи и разглежда търговското дело, въпреки нередовността на първоначалната искова молба и допълнителната искова молба, както и да му гарантира възможността за удовлетворяване в пълен размер на претендираната в нередовната искова молба сума по главницата”, съобщават от прокуратурата.

Ченалова не изпълнила и служебните си задължения и при провеждане на процедурата за поправка на протокола от едно от съдебните заседание, като не изслушала наличния звукозапис и обясненията на секретаря, участвал в това съдебно заседание, а пристъпила към отразяване на поправките и допълнението, безкритично, така както били направени от „ОЕТ – Енергийни търговци“ ООД. Така, според прокуратурата, създала възможност да бъде постановено решение по делото въз основа на приложените към първоначалната искова молба копия на документи, без да са представени и сверени с оригиналите им, в хода на съдебното производство.

Прокуратурата посочва, че от деянието на Ченалова са настъпили и значителни вредни последици – “още по-сериозно е разколебано дори и незначителното доверие на обществото в правилното осъществяване на правораздавателната функция на органите на Съдебната власт, а във връзка с конкретното дело това се е отразило особено неблагоприятно и върху авторитета конкретно на Софийски градски съд”. “Последният, като първоинстанционен съд по търговски спорове със сериозни икономически интереси, е от изключително важно значение за цялостния облик и отношение към работата на Съдебната система. От друга страна за ответника – „НЕК“ ЕАД са настъпили значителни вредни последици, изразяващи се в невъзможност да разполага с незаконно запорираната му сума в размер на 6 289 962,04 лв., при осъществяване на търговската си дейност”, съобщават от държавното обвинение.

Другото обвинение срещу съдийката – за документно престъпление, е за това, че 22 април 2014 г. съдия Ченалова е съставила официален документ с невярно съдържание – протокол от проведено открито съдебно заседание на 26 март по същото дело. “Въпреки, че не отговаря на действителността, Ченалова удостоверила в протокола, че при проведено съдебно заседание на 26.03.2014 г. пред съда били представени три броя фактури с получател ищеца по делото и едно преводно нареждане и че е констатирала идентичност на оригиналните документи с копията, приложени по делото. Целта на съдия Ченалова е била този документ – протоколът от съдебно заседание, да бъде използван като доказателство за тези обстоятелства”, уточняват от прокуратурата.

През април миналата година прокуратурата обяви Ченалова за общодържавно издирване, а след това поиска от съда да я задържи за постоянно в ареста. Софийският градски съд обаче я освободи срещу 8000 лв. парична гаранция. На заседанието стана ясно, че прокуратурата готви и обвинение за подкуп в размер на 690 хил. лв., но вместо да се задълбочи и да разследва дали това е така, държавното обвинение е насочило усилията си да разпитва лекари за здравословното състояние на Ченалова.

Софийският апелативен съд, който разгледа протеста на прокуратурата срещу определението на СГС, с което бе наложена по-лека мярка за неотклонение на Ченалова, бе още по-критичен към работата на държавното обвинение. В определението си апелативният съд записа, че в постановлението за привличане като обвиняем едно от обвиненията срещу Ченалова – по чл. 282 (престъпление по служба) на практика липсва, тъй в него не е включен елемент от фактическия състав на престъплението. САС отбеляза, че прокуратурата е посочила, че действията на Ченалова са били с цел да набави облага на дружеството, но от държавното обвинение не са уточнили каква е била специалната цел на тези действия, затова и преценката на инкриминираните деяния е станала невъзможна за съда. Така повдигнатото обвинение, поясни съдът, не е престъпление по Наказателния кодекс, а може да представлява единствено дисциплинарно нарушение.

По другото повдигнато обвинение – за документно престъпление, също бяха констатирани пороци – прокуратурата не беше посочено какви са неверните изявления, които Ченалова е официализирала в съдебния протокол.

От съобщението на държавното обвинение отсъства обвинение по чл. 302 – за подкуп. В началото на разследването прокуратурата твърдеше, че “без съмнение обвинителната теза ще претърпи корекции”, а обвинението по чл. 302 “ще се развива” (такова обвинение обаче не беше повдигнато на Ченалова нито тогава, нито сега). Убедеността на прокуратурата се базираше на показанията на свидетелите Димитър Попов и Димитър Ламбовски, които твърдяха, че действията на съдийката по поправка на протокола и присъединяване на доказателства по делото (три фактури) са мотивирани от финансова договорка.

Очевидно прокуратурата не е доказала корупционен мотив в действията на съдия Ченалова, а се е задоволила да развие първоначалните обвинения. Остава въпросът защо обвинителният акт се внася година и половина по-късно.