Окончателна оправдателна присъда за Христо Бисеров

Бившият зам.-председател на парламента и ДПС Христо Бисеров бе оправдан окончателно от Върховния касационен съд (ВКС). Тричленният състав на ВКС (с председател Павлина Панова и членове Лада Паунова и Мая Цонева (докладчик) изцяло потвърждава решението на Софийския апелативен съд (САС). Прокуратурата протестира пред върховната инстанция само едно от трите обвинения, за които даде Бисеров на съд – за неплатени данъци в особено големи размери. Оправдаването на бившия депутат по останалите две обвинения- за нарушаване на валутния закон с недекларирани сделки с валутни ценности и за това, че не е декларирал пред Сметната палата около 700 000 лева по сметки в Швейцария, не бе протестирано от прокуратурата.

И в решението на ВКС се коментира отказът на Швейцария да разкрие банковата тайна за сметките на Бисеров. Първоначално швейцарските власти отказаха да изпълнят съдебната поръчка от България с мотив, че искането на прокуратурата е непълно, а впоследствие – защото според законодателството на Швейцария извършеното от него не е престъпление.
 
ВКС напълно се съгласява с изводите на САС (а и на СГС), че суифт-съобщенията (данните за превод на суми от сметка от една банка в друга) не са достатъчни, за да се приеме, че титуляр на акаунта, от който е направен преводът, е именно подсъдимият. В този смисъл не е възможно да се приеме за доказано, че преведените пари са доход на Бисеров, които подлежи на облагане.

“За да направи тази констатация, САС е съобразил, че с оглед двукратния отказ на швейцарските власти да дадат конкретен отговор по съществото на въпросите, поставени към тях в двете молби за правна помощ, като доказателства по делото не са приложени договорът за откриване на банковата сметка и доказателства за движението и наличностите по нея, както и такива за лицата, имащи право да се разпореждат с тях. В същото време законосъобразно е преценено, че по естеството си съобщенията не представляват първичен счетоводен документ и в тях е отразено единствено кой е клиентът – наредител. Отчетено е, че това може да бъде не само титулярът на банковата сметка, но и всяко друго лице, което на различно правно основание е овластено да се разпорежда със средствата по нея”, пише в решението на ВКС. 
 
Съдът припомня във връзка с тезата на прокуратурата, че след като името и адресът на наредителя са вписани в съобщенията, значи титуляр на сметката е Христо Бисеров, че присъдата не може да почива на предположения.