Външната проверка на прокуратурата: да се повиши отчетността и прозрачността пред парламента и вътрешната отчетност и прозрачност при вземането на решения

Чуждестранните прокурори не одобряват идеята за регионална или децентрализирана структура на обвинението
20-12-2016; категория: Новини; автор: Галина Гиргинова;
Снимка: Дневник

Снимка: Дневник

Външният, независим анализ на прокуратурата, извършен от европрокурори, отчита липса на разследвания за корупция по високите етажи на властта, стремеж на прокурорите за лесно достижим резултат по делата срещу властимащи и необходимост от по-голяма отчетност и контрол на главния прокурор. В анализа се казва, че проверяващите адмирират усилията на новосъздаденото звено “Антикорупция” в прокуратурата, но препоръчват, ако в рамките на година то не даде резултати, да се търси модел, подобен на този в съседни на България страни, визирайки румънския модел на независима антикорупционна прокуратура.

Част от констатациите и препоръките касаят дейността на съдилищата, Висшия съдебен съвет (ВСС) и инспектората, като прави силно впечатление, че критиките към съда дословно преповтарят тезите на главния прокурор, който усилено хвърля вината за провалите по делата за корупция върху съдилищата и в частност – върху Софийския градски съд. Прави впечатление също, че първоначално изпратеното прессъобщение от Министерството на правосъдието силно изкривява смисъла на анализа, като се фокусира върху положителните за прокуратурата аспекти и набляга на констатации, които хвърлят проблемите в полето на съда. В края на текста публикуваме прессъобщението на правосъдното министерство, резюмето на доклада и становището на прокуратурата.

В началото на доклада, например, е посочено, че “не само прокуратурата е отговорна за неприемливите забавяния при приключването на наказателните дела”, а “отговорност за това носят и другите участници в системата на наказателното правосъдие, включително и съдилищата”. “При връщане на обвинителния акт на прокуратурата това не означава непременно, че работата на прокурора е с лошо качество. То може да се дължи и на твърде процедурен подход към детайлите, възприет от съдиите в някои съдилища”, се казва там.

Отчетност и отговорност на главния прокурор

Макар анализът да препоръчва по-голяма отчетност и отговорност на главния прокурор, в него фигурират и редица предложения за засилване на ролята му при взимане на решения по конкретни “чувствителни дела”. “Според някои прокуратурата и главният прокурор разполагат с твърде голяма власт и все още има нужда от много по-голяма отчетност за извършваните от тях дейности…В хода на работата си обаче открихме и области, в които смятаме, че прокуратурата действително се нуждае от укрепване посредством повече правомощия и по-голяма вътрешна, структурна отчетност”, пише в доклада.

Набляга се обаче на становището, че “повишаването на отчетността и прозрачността на прокуратурата пред Народното събрание — а оттам и пред обществото — се ползва с приоритет”, като към това се добавя необходимостта да се работи за по-голяма вътрешна отчетност и прозрачност при вземането на решения.
Екипът европрокурори подчертават, че пакетът от препоръчани мерки са насочени към три свързани помежду си цели: да се засили ефективността на работата на прокуратурата (и на системата на наказателното правосъдие), особено по делата за организирана престъпност и корупция; успоредно с това да се гарантира, че са налице необходимите процедурни и други гаранции за предотвратяване на неуместни или произволни действия от страна на прокуратурата; и да се гарантира надлежна отчетност на прокуратурата пред обществото, представено в лицето на Народното събрание, както и отчетност пред съдилищата посредством съдебния контрол на прокурорските действия или бездействия, доколкото според нас това е целесъобразно, предвид решенията на ЕСПЧ, постановени срещу България.

Посочва се, че проверяващите са запознати с опасенията, че е налице вертикална структура, в която главният прокурор може да дава разпореждания на всеки прокурор или следовател. Обръща се особено внимание на осъдителното решение по делото “Колеви” пред ЕСПЧ, в което магистратите констатираха, че няма никакви гаранции за независимо разследване на главния прокурор при съмнения, че е извършил тежко престъпление. “Проблемите, описани в делото „Колеви“, изглежда са основните фактори, стоящи зад настоящите усилия да се направи опит за децентрализиране на прокуратурата. Смята се, че с това усещането, че главният прокурор контролира всички прокурорски решения в страната би могло да се разсее”, казва докладът. Европрокурорите сочат, че не намират нищо неправилно по същество в това главният прокурор или друг опитен висш служител да се включи пряко в работата по делата. “Информацията за чувствителните дела трябва да се подава нагоре по веригата, така че главният прокурор да бъде наясно с работата на служителите си по дела, по които от него може да бъде поискано да обясни действията на прокуратурата. В някои системи осведомяването на висшестоящ служител за даден случай преди вземането на решение предполага, че той има възможност да се запознае с документите и да си състави мнение преди вземането на крайното решение. В повечето, ако не и във всички наши системи, крайните решения по чувствителни и сложни дела се вземат от преките ръководители, ръководителите на екипи или други опитни прокурори”, пише в анализа.

И още: “Напълно естествено е прокурорите да бъдат насочвани от старши колеги. В по-голямата част от нашите правни системи е също съвсем нормално решенията по особено чувствителни дела от обществен интерес, засягащи известни личности, включително министри, както и по други важни дела, например когато може да е засегната националната сигурност, да се вземат лично от главния прокурор или с негово съгласие.”

Уточнява се, че няма проблем по-горестоящ прокурор или дори главният прокурор да дава разпореждания или да взема решения по особено чувствителни дела, “стига да действа в рамките на закона и да носи отговорност за решенията си”. Положение, което в момента не може да се каже, че се спазва в България. Всички указания и решения обаче трябва да оставят документална следа. Експертният екип е изненадан от факта, че главният прокурор може да се меси по дела, но “административните ръководители нямат никаква роля в потвърждаването, изменянето или отмяната на прокурорските решения на подчинените си”. Затова препоръчват административните ръководители да имат проактивна роля в процеса на вземане на решения при работата по делата, когато по делата може да се работи на местно равнище. “Ако е необходимо, това следва да води до поставяне под съмнение на вътрешното убеждение на младшия прокурор, когато по-старшият прокурор смята, че младшият прокурор е допуснал грешка”, пише в анализа. Европрокурорите считат също, че освен да носят отговорност по делата ръководителите би следвало и да разпределят делата. А това е така, защото: “Разбираме причините за въвеждането на този принцип в цялата съдебна система (случайното разпределение). Макар да чухме твърдения, че компютърният софтуер може лесно да бъде манипулиран, все пак считаме, че доводите в полза на системата за случаен подбор при разпределението на делата между съдиите са много силни. Що се отнася до прокурорите, тези доводи не са толкова убедителни. Прилагането на този принцип в прокуратурата означава, че е възможно най-сложните дела в дадена прокуратура да бъдат разпределени на най-младшия прокурор, което ни се струва нежелателно.

Лична отговорност на главния прокурор

По отношение на евентуално разследване на главния прокурор за извършено престъпление екипът предлага следното. “Считаме, че за оперативните решения във връзка с работата на НСлС следва очевидно да отговаря съответният заместник на главния прокурор, ръководещ НСлС. Този заместник на главния прокурор следва да остане зависим от главния прокурор по отношение на ресурсите, но по отношение на оперативността предлагаме той да бъде независим. Считаме, че в името на това да се поддържа общественото доверие в прокуратурата на Република България, особено с оглед на безпокойството, породено от делото „Колеви“, е необходимо да се създаде прозрачна процедура, в случай че в бъдеще главен прокурор бъде обвинен по време на мандата си в извършването на тежко престъпно деяние.” Освен това, когато имадоказателства за престъпление на главния прокурор в работата по казуса следва да участва независим и уважаван висш служител от системата на наказателното правосъдие. “Поради това нашето предложение е отговорността за упражняването на надзор върху разследването на твърдения за тежки престъпния деяния, извършени от главния прокурор, да се възлага на независимо лице, заемащо висша длъжност в съдебната система извън системата на прокуратурата, което да се подпомага от служители на НСлС или от старши полицейски служители от МВР. За тези цели разследващите служители, независимо дали са от НСС или МВР, следва да отговарят пред горепосоченото независимо лице, натоварено с провеждането на разследването”, се казва в анализа.

Отговорността дали да се започне наказателно преследване следва да се взема от този заместник на главния прокурор, а той самият ще носи отговорност за това решение пред парламента и обществеността, като главният прокурор трябва да бъде временно отстраняван от длъжност, докато трае разследването.

Подчертава се, че въпреки теоретичната възможност за контрол на главния прокуро от ВСС и министъра на правосъдието, не е ясно как се използват тя. “Следва да се подчертае, че не виждаме причина тази констатация на комисията да бъде подлагана на критика. Конкретният случай показва, че несъмнено ВСС може да упражнява известен надзор над главния прокурор и прокуратурата. Това обаче може да бъде малка утеха за широката общественост, що се отнася до това дали случващото се в рамките на една комисия при ВСС дава реални гаранции срещу злоупотреба, с оглед на водещата роля на главния прокурор във ВСС по принцип и неговата висшестояща функция спрямо много от неговите членове (и в конкретния случай на свидетели, призовани да дадат своите показания)”, установява екипът. Подчертава се, че по казуса “Яневагейт” ВСС не е бил достатъчно активен, а “след приключване на всички наказателни производства в тази връзка действително е необходимо цялостно разследване на тези твърдения било от независимо лице или орган, било от инспекторат към ВСС с повече правомощия в сравнение със сегашните”.

Препоръчва се да има парламентарен контрол над работата на прокуратурата, като това означава главният прокурор да се отчита пред обществеността за работата чрез Народното събрание. Докладът казва, че парламентът рядко разглежда задълбочено годишните доклади на прокуратурата.

“Екипът счита, че започнатото, що се отнася до отчитането на главния прокурор пред Народното събрание, следва да се доразвие чрез упражняването на по-редовен надзор върху работата на прокуратурата от страна на Народното събрание. За тази цел препоръчваме официална комисия, излъчена от състава на Народното събрание, да следи работата на службата на главния прокурор в нейните различни измерения. Разбира се, именно Народното събрание би било компетентно да определи състава на тази комисия. Препоръчваме главният прокурор, придружен от свои висши длъжностни лица, да бъде канен да присъства поне веднъж на всяко тримесечие на заседания, открити за обществеността. По време на тези заседания биха могли да бъдат засегнати различни аспекти на работата на прокуратурата, имащи отношение към нейната ефективност. Естествено на тези заседания не могат да бъдат обсъждани текущи дела. В същото време могат надлежно да бъдат обсъждани начинът, по който се взимат решенията, и въведените от прокуратурата процедури за вземане на качествени решения”, се казва в доклада, който определя и кръгът от въпроси, които могат да се обсъждат: несъвършенства на законодателната уредба; ресурсите; резултатите от работата на Специализираната прокуратура срещу организираната престъпност и на Специализираното звено за разследване на корупцията; използването на вещи лица; начините, по които службата на главния прокурор взаимодейства с другите звена на наказателното правосъдие, за да се ускори ходът на делата и да се подобри наказателното правосъдие; качеството на разследванията, както и обучението; подкрепата за жертвите на престъпления.

“Екипът счита, че отделно от това главният прокурор трябва да продължи да се явява в Народното събрание за представяне на годишния си доклад. Нашата препоръка за подбрана комисия е в допълнение към сегашната уредба. В името на по-голяма прозрачност и за да послужи като основа за структуриран парламентарен надзор, препоръчваме главният прокурор да обмисли възможността да направи обществено достояние възможно най-голяма част от методическите указания и писмената уредба на наказателното преследване, извършвано от прокуратурата, доколкото това е съвместимо с националната сигурност и с ефективното наказателно преследване”, сочат европрокурорите.

Външни одити

Анализът казва, че макар йерархичността на прокуратурата служи за проверка на актовете на прокурорите, е необходима и външна проверка, която е “важна гаранция за независимостта на прокуратурата или начин за осигуряването на тази независимост”. “Смятаме, че занапред от решаващо значение за общественото доверие в прокуратурата е да бъде дадено уверение от външна независима структура за това, че многобройните нарушения на правата на човека, установени от ЕСПЧ, вече не се срещат редовно в рамките на текущите разследвания и дела”, пишат прокурорите, като уточняват, че това може да стане и с помощта на някои опитни чуждестранни прокурори. Тук виждат и ролята на ИВСС, който трябва да развие потенциал да проверява качеството, а не количеството на актовете. Препоръчва се и изграждане на напълно независим, външен инспектор, който след приключване на всички етапи на наказателното производство, по своя инициатива да разглежда чувствителни дела, които имат голяма обществена значимост.

Отпадане на предварителните проверките

Европрокурорите считат, че предварителните проверки трябва да отпаднат. Това бе залегнало в ЗСВ, но отпадна след силен отпор на главния прокурор. “Някои от нашите събеседници описаха това правомощие като „инструмент за контрол“ от страна на прокуратурата. Бяхме изненадани да научим, че през 2015 г. е имало 302 541 такива проверки. Ползата от предварителните проверки е под въпрос, тъй като, доколкото разбрахме, събраните данни ще трябва да бъдат събрани отново, ако бъде образувано досъдебно производство. Предвид големия брой на тези проверки и изразената загриженост от главния прокурор в доклада му относно делата пред ЕСПЧ във връзка с това, че доказателствата често се събират с голямо закъснение, ние считаме, че по принцип предварителните проверки от страна на прокуратурата и разследващите органи следва да бъдат преустановени”, категорични са проверяващите.

Проблем се констарира и заради произволните откази на прокуратурата да образува наказателни производства или възможността да ги спира и прекратява без съдебен контрол. “Считаме, че пострадалият или неговите близки, като заинтересовани страни, следва да имат право на съдебен контрол в разумен срок по отношение на бездействието на прокуратурата, като се вземат предвид законоустановените срокове”, сочи докладът. Друг констатиран пропуск е фактът, че често прокурорите не изпълняват разпорежданията на съда, което е “недопустимо в една система, основана на върховенството на закона”. “Имаме впечатлението, че това е проблем, който е общ за цялата система на наказателното правосъдие и трябва да бъде разгледан от ВСС. Нямаме информация този орган да е предприел някакви мерки за справяне с посочения проблем. ВСС следва да образува дисциплинарни производства в случаите, при които прокурори не спазват съдебни решения. Тъй като изглежда, че прокурорите могат да си присвояват правомощията на съдиите, единствената защита за пострадалите и техните близки в такива случаи изглежда би била правото те да повдигат и поддържат обвинение като частни лица”, пише в доклада.

Подчертава се, че възможността за спиране и възобновяване на дела при липса на нови доказателства или обстоятелства също може да доведе до злоупотреба с процеса. “Считаме, че са необходими допълнителни гаранции срещу такива действия на прокуратурата, за да бъдат предотвратени евентуални злоупотреби от нейна страна. За справяне с такива ситуации също трябва да бъде създаден механизъм за ефективен и адекватен съдебен контрол, който е в съответствие с правната уредба на българското наказателно производство. Въз основа на гореизложеното следва, че решенията, постановени от съдилищата, следва да бъдат спазвани от прокурорите”, категорични са европрокурорите. Установено е също, че има случаи, в които прокурорите и следователите “разследват определени аспекти по делото и същевременно да не обръщат внимание на други важни аспекти”.

“Случаят със записите от Банкя възниква вследствие от незаконно подслушване, запис от което изтича в публичното пространство. Твърди се, че от записа става ясно, че тогавашният ръководител на Софийска градска прокуратура е споделил с бивш министър, заподозрян в корупция, определена информация по делото, водено срещу него. Очевидно не е било проведено разследване относно съдържанието на записа, а само относно неговия произход. Във връзка с друг случай екипът беше изненадан от факта, че макар явно да е имало публични признания на вина, те изглежда не са могли да бъдат използвани като доказателства от прокуратурата”, казва докладът. И още: “Считаме, че когато в хода на разследвания се правят важни твърдения и не се предприемат действия за проверка на тези твърдения, за заинтересованото лице е трудно да инициира производство за съдебен контрол, без да разполага с някакво общо описание на вече предприетите мерки. Това подчертава необходимостта от по-голяма прозрачност и публична отчетност на дейността на главния прокурор във връзка с мерките, предприети по важни разследвания от обществен интерес”.

Анализът е категоричен, че надзорът за законност по граждански и административни дела следва да отпадне или да се видоизмени.

Проблематичен за европрокурорите е и стандартът за вътрешно убеждение на прокурорите. “Считаме, че стандартът за вземане на решение по вътрешно убеждение следва да бъде изменен за прокурорите. По наше мнение стандартът би трябвало да бъде следният: дали са налице законни и достатъчни доказателства, въз основа на които е вероятно съдът да произнесе осъдителна присъда? Такъв критерий би отразил разлика в подхода, без да означава понижаване на стандарта на доказване. Това, заедно с предоставянето на повече ръководни насоки от главния прокурор, би довело до по- голяма последователност в процеса на вземане на решения в рамките на прокуратурата и до увеличаване на вероятността за постановяване на осъдителни присъди. Ако стандартът съгласно член 14 от НПК остане непроменен, насърчаваме главния прокурор да даде ясни методически насоки относно тълкуването му, за да се осигури последователност при вземането на решенията от прокурорите”, сочи докладът.

Резултати по делата за корупцията – твърде малки

Анализът гледа положително на създаването на спецзвеното “Антикорупция”, но не отчита особени резултати. Тук е възпроизведена и критиката на прокуратурата към съда: “Окръжният прокурор е бил оправдан и прокуратурата е подала протест срещу оправдателната присъда. Звеното не беше получило мотивите на оправдателната присъда по времето, когато обсъждахме този случай. Беше ни съобщено, че това не е необичайно. Мотивите на друга оправдателна присъда по дело за корупция, срещу която присъда прокуратурата била продала протест, са били получени с 8 месеца закъснение. Беше ни казано, че мотивите били изразени в два реда. Това е неприемливо. Министърът на правосъдието следва да инициира при необходимост приемането на ново законодателство за ограничаване на неприемливи закъснения от страна на съдиите при излагането на мотивите им за оправдателна присъда, срещу която е подаден протест от прокуратурата, и да гарантира, че съдиите предоставят пълни мотиви на прокуратурата. ВСС следва да образува дисциплинарни производства с възпиращо въздействие срещу съдии, които не изпълняват тези изисквания”.

Статистиката пък показва, че общо по обвинения за корупция, повдигнати от Прокуратурата на Република България, а не само от Софийска градска прокуратура, са били осъдени 201 лица. Сред тях са 8 кметове, 3 кметски наместници, 19 1 държавен служител, 1 общински служител и 1 частен съдебен изпълнител. На всички е било наложено условно наказание лишаване от свобода.

Разследвания по високите етажи на властта обаче няма. “За 2016 г. има висящи досъдебни производства срещу заместник-началник на Генералния щаб на Българската армия и 2 военни командири (твърди се, че става въпрос за значителни суми), но няма образувани производства във връзка с корупционни престъпления, извършени от политици по високите етажи на властта. Това е изненадващо, като се има предвид, че по наше разбиране две трети от подозрителните трансакции, за които Звеното за финансово разузнаване е получило информация от финансови институции се отнасят до местни видни политически личности. Изглежда ясно, че предоставянето на правоприлагащите органи на информация от Звеното за финансово разузнаване, отнасяща се до видни политически личности, не води до образуване на наказателни производства”, пишат европрокурорите и казва, че е трудно да бъдат посочени случаи, при които е наложено наказание лишаване от свобода за продължителен срок и които да дават сигнали за енергична борба срещу политическата корупция по високите равнища на властта.
Тежкото заключение: “основният успех на наказателното преследване на корупцията се отнася до това, което може да се опише като „лесно постижим резултат“.

С детайли се коментира фактът, че прокурорите се, че съдилищата очакват обвинителните актове да бъдат изготвени така, че все едно прокурорът е бил свидетел по всички обстоятелства по делото. Препоръчва се намалява на изискванията към съдържанието на обвинителния акт. “Забелязахме, че по 14 обвиненията за корупция срещу магистрати 126 от делата са били върнати от съдиите на прокурорите за „процедурни несъответствия“, сочат европрокурорите.

Тук се прави заключение, че вината за забавянията и връщанията са на съда. “Изразените пред екипа становищата във връзка с разглеждането на дела за корупция в Софийски градски съд, както и неразрешени оплаквания относно други практики в този съд, ни карат да се запитаме дали Софийски градски съд е най-подходящият орган за разглеждане на делата относно корупция по най-високите етажи на властта на национално равнище. Считаме, че е налице аргумент за прехвърляне на тази работата на специализирания наказателен съд, където се наблюдава по- конструктивно взаимодействие между прокуратури и съдии и по-малко формализъм. Би било необходимо обаче да се използва същият специализиран персонал за борба с корупцията, който понастоящем работи в звеното към Софийска градска прокуратура, тъй като не би било от полза да се изграждат нови звена всеки две години”, препоръчва докладът. Насроко министерството на правосъдието предложи промени в НПК в тази посока, а това съвпадна изцяло с атаките на главният прокурор Сотир Цацаров към софийските съдилища.

По отношение на спирането на делата се посочва, че има няколко основания, които дават на прокурора “прекалено голяма свобода на преценка (и могат да доведат до злоупотреба)”. “Бяхме изненадани от очевидно големия брой такива спирания по дела за корупция. Считаме, че при бъдещо изменение на НПК тези основания следва най-малкото да бъдат преразгледани. Докато настане време за изменението на НПК, съветваме също така както Главна прокуратура в процеса на вътрешния си одит, така и Инспектората към ВСС да прегледат делата, които понастоящем са спрени, за да се гарантира, че тези правомощия не се използва неправомерно, особено по дела за корупция”, препоръчва докладът.

Забавянето на делата отново е проблем на съда, считат европрокурорите. “Видяхме твърде много на брой важни дела, които се точат с години, без да бъдат решени от съдилищата. По-изненадващото обаче е, че съдиите не налагат по-строга дисциплина и не упражняват по-голям контрол по делата чрез определяне на график на съдебните заседания скоро след внасянето на обвинителния акт. Това, на което често бяхме свидетели, беше дело със съдебни заседания в 2—3 дни, последвани от отлагания в продължение на месеци преди призоваването на други свидетели. Според нас това не дава добри резултати. Предлагаме да се премине към по-стриктна деловодна система от съдиите, по-специално в посока на това съдиите да бъдат по-строги, като не допускат отлагане по измислени причини и прекратяват отрано опитите за машинации, за които научихме”, пише в анализа.
Предлага се и отпадане на имунитета на депутатите. “Определена лека форма на имунитет, напр. за изказвания в Парламента, е разбираема, за да се гарантира свободата на словото, но не можем да подкрепим общия имунитет срещу наказателно преследване за депутатите”, мотивират се прокурорите.

Следващи стъпки в борбата с корупцията

“Не сме убедени, че законодателните проблеми представляват пълния отговор на въпроса защо България не е в състояние да преследва ефективно по наказателен ред случаите на корупция на високо равнище. Годишният доклад на прокуратурата показва, че през 2015 г. 49 % (778 от 1588) от досъдебните производства за корупция от голям обществен интерес, изглежда, са били прекратени, докато процентът за всички видове престъпления е 24,2 % (31 678 от 130 6607 ). Бяхме информирани, че същият проблем е бил налице и през 2014 г. Причините за очевидно по-високия процент на прекратените досъдебни производства по дела за корупция е необходимо внимателно да се анализират от Прокуратурата на Република България”, подчертават прокурорите.

И казват, че са много обезпокоени от липсата на дела за корупция на високо равнище. “По отношение на политиците един партньор заяви, че обвиненията винаги се предявяват, когато те станат бивши министри. Главният прокурор може да действа, разбира се, само по сигнали. Ако не постъпват сигнали с твърдения за престъпления, извършени от действащи министри или високопоставени длъжностни лица, главният прокурор не може да бъде упрекван, че не започва производства. Приветстваме преминаването към специализация на прокурорите по дела за корупция на високо равнище и работата, започната от Специализираното звено на Софийска градска прокуратура”, пише в доклада, като се казва, че не се отчитат “действителни резултати във връзка с корупцията на високо ниво” и се препоръчва да се увеличи професионални капацитет и да се назначат още специалисти.

“Препоръчваме също така те да извършат внимателна преоценка на всички доклади за съмнителни сделки, изпратени от Звеното за финансово разузнаване през последните години до правоприлагащите органи, отнасящи се до местни политически значими фигури, които не доведоха до последващи действия”, е друга препоръка в същата посока.

“Прокуратурата на Република България ни съобщи, че няколко дела за корупция на високо равнище са в процес на разследване. Поради това професионалното ни мнение е, че като се имат предвид както набирането на допълнителни следователи, така и наличието на няколко такива разследвания, след една година Специализираното звено на Софийска градска прокуратура (или където и да се намира то към този момент) би трябвало да може да демонстрира поне няколко съществени резултата по делата за корупция на високо равнище. По този начин през следващата година обществеността следва да се увери, че корупцията на високо равнище се преследва успешно в България в рамките на настоящата структура на Прокуратурата на Република България. Ако след разумен период от време в съда все още няма внесени важни дела за корупция на високо равнище, тогава ще считаме, че българските органи следва да действат бързо, за да създадат структура за разследване и наказателно преследване на корупцията на високо равнище, която е независима от Прокуратурата на Република България, по подобие на тези, които вече са се доказали като ефективни в съседни и други държави”, категорични са европрокурорите.

stanovishte_prb

executive_summary_final_report_bg_20122016_in_bg

20122016_MP

Месец след изборите – прокуратурата знае за бюлетините толкова, колкото и преди

Цацаров и Цветанов в сблъсък заради Делян Пеевски

Прокуратурата поиска имунитета на депутата от ГЕРБ

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – втора част

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – първа част

Снимка: Капитал

Седмицата, в която “превъртяха Рубикон-а”

vss

27 неправителствени организации искат от президента да наложи вето на Закона за опазване на околната среда

Syd

Съюзът на съдиите призова за вето на измененията в НПК и Закона за съдебната власт

Снимка: Капитал

Управляващите си осигуриха удобен съд за корупционните дела и възнаградиха членовете на ВСС

След сериозен международен и граждански натиск ГЕРБ се отказаха от рестрикциите към професионалните организации на магистратите
vss

Шестима членове на ВСС: Поправките в ЗСВ ще доведат до неприемливо и небалансирано ограничаване на правата на магистратите

ssb

Съюзът на съдиите: Промените в Закона за съдебната власт са опит за сплашване на критичния към властта граждански сектор

Съюзът на юристите призова президента за вето над скандалните поправки, ССБ готови за дело в Страсбург и Съда в Люксембург
Syd

Европейската асоциация на съдиите: Промените в ЗСВ са пречка за свободното сдружаване на магистрати в професионални организации

Снимка: Капитал

Управляващите създават извънреден съд с правила по изключение

Прокуратурата ще може да разследва безкрайно дела за корупция, а обвиняемите ще стоят по-дълго в ареста
Снимка: Дневник

Мнозинството във ВСС напусна заседанието и блокира приемането на отрицателно становище по скандалните промени в ЗСВ

vss

Съдиите от ВКС с крайно отрицателно становище по скандалните поправки в Закона за съдебната власт

Вашият коментар