Съюзът на съдиите: По каква процедура прокуратурата проверява съда? СГС: Създават се изкуствени скандали с неверни факти

Ръководството на Софийския градски съд (СГС) изпрати остра позиция по повод информацията, че главният прокурор е изпратил данни за забавени дела в СГС и Софийския районен съд на съдийската колегия. В нея се казва, че разпространената от прокуратурата информация не отговаря на истината, а целта й е създаването на изкуствени скандали между институциите. От Съюза на съдиите също реагираха, като попитаха на какво основание прокуратурата проверява съда.

Вчера от прокуратурата информираха, че данните, изпратени на съдийската колегия обхващат 40 наказателни дела в СГС и 342 наказателни дела в СРС. Без да конкретизират делата от държавното обвинение сочат, че в СГС не са приключили 7 процеса за убийство, като по едно от тях, образувано през 2010 г. са проведени 29 заседания, но шеста година няма постановена присъда. „По дело от 2008 г. срещу 9 подсъдими лица за извършени престъпления по служба, след проведени 108 съдебни заседания все още няма постановена присъда. В друг случай по дело срещу 7 подсъдими за държане на наркотици и участие в организирана престъпна група за наркоразпространение са проведени 47 съдебни заседания и до момента не е постановен съдебен акт. В изпратената информация има дела за грабежи, причиняване на смърт по непредпазливост при настъпило ПТП, безстопанственост, разпространение на наркотици, данъчни престъпления, престъпления по служба и др.“, твърдят от прокуратурата.

Освен това главният прокурор е изпратил на съдийската колегия и информация за 4 дела на Софийски градски съд, по които е налице значително забавяне при изготвяне на мотивите. „По дело за грабеж, извършен от рецидивист е постановена присъда на 12.06.2008 г. и повече от 8 години няма изготвени мотиви. По дело за наркоразпространение е постановена присъда на 08.07.2008 г. и до момента няма изготвени мотиви към присъдата. За причинена смърт по непредпазливост при ПТП е постановена присъда на 15.10.2008 г. и 8 години няма изготвени мотиви. По дело за документна измама в особено големи размери и представляваща особено тежък случай присъдата е постановена преди почти пет години – на 02.12.2011 г.“, се посочваше в съобщението на държавното обвиние.

От СГС официално опровергаха данните. „Категорично не отговаря на истината информацията, разпространена от Върховна касационна прокуратура вчера, че в Софийски градски съд има наказателни дела, по които 8 години няма написани мотиви. Подобни констатации не са направени, при нито една от проверките на ВСС, ИВСС, както и при тази извършена от Софийски апелативен съд в периода 25.01.2016 г. – 12.02.2016 г.. Ръководството на СГС счита за абсолютно недопустимо изнасянето на непроверена и напълно невярна информация и то от главния прокурор на Рбългария”, категорични са от съда.

Оттам уточняват, че на 14 ноември в 16 часа на служебния имейл на СГС е получено писмо от Галя Георгиева, в качеството й на председател на комисия „Дисциплинарна дейност и взаимодействие с ИВСС“ към съдийската колегия на ВСС. В него Георгиева указва да бъде извършена незабавна проверка, моли за спешност и информира, че на заседанието на комисията, проведено на 09.11.2016 г. са били разгледани две уведомителни писма от главния прокурор Сотир Цацаров относно обобщени данни на всички незавършени съдебни производства в СГС, и дела, по които има значително забавяне на мотивите.

„Писмото на Галя Георгиева пристигна в СГС час и половина след като Върховна касационна прокуратура вече беше разпространила в медиите информация за съдържанието на сигнала, изпратен от г-н Цацаров до ВСС. Фактите обаче напълно се различават от тези, с които главният прокурор на РБългария, чрез изготвена от самата прокуратура справка, по несъществуваща процедура и с неясна цел, е решил да проверява Софийски градски съд, да занимава ВСС и обществото. Възможно е г-н Цацаров да е бил за пореден път, случайно или умишлено, подведен от своите подчинени, предоставяйки му неверни справки и данни. Възможно е и грешката на ПРБ да е в резултат на пропуски в организацията на информационната система на самата в прокуратурата”, посочва ръководството на СГС.

И дава конкретика:

В писмото си главният прокурор твърди, че по четири дела, мотивите са значително забавени. От приложената към писмото на г-н Цацаров справка на СГП се установява, че това са НОХД № 1665/2009 г., НОХД № 2746/2008 г., НОХД №463/2008 г., НОХД №1142/2008 г. Справката на СГС обаче показва нещо съвсем различно:

НОХД № 1665/2009 г. е било на доклад на съдия Мими Петрова, присъдата по него е постановена на 02.12.2011 г. Поради дисциплинарното уволнение на съдия Петрова, делото е изпратено по жалба в САС, без мотиви, присъдата е отменена от Софийски апелативен съд с решение от 21.09.2014 г. и делото е върнато за ново разглеждане. Същото е преобразувано е на НОХД 2284/2014 г. и към момента не е приключило – следващото заседание е насрочено за 16.11.2016.

НОХД № 2746/2008 г. е било на доклад на съдия Вера Чочкова. Присъдата по него е постановена на 15.10.2008 г., а мотивите са предадени на 27.10.2008 г. Същата е влязла в законна сила на 31.10.2008 г. По делото е наложена пробация и СГП е уведомена на 04.11.2008 г. за необходимост от изпълнение на наказанието.

НОХД № 463/2008 г. е било на доклад на съдия Мими Петрова и присъдата по него е от 18.07.2008 г. Поради дисциплинарното уволнение на съдия Петрова, делото е изпратено по жалба в САС, без мотиви. Софийски апелативен съд с определение от 14.05.2014 г. е отменил присъдата и прекратил наказателното производство поради смърт на подсъдимия, за което определение Софийска градска прокуратура е уведомена на 15.07.2014 г.

НОХД № 1142/2008 г. е с постановена присъда от 12.06.2008 г., като мотивите към нея са предадени на 08.07.2008 г. По протест на СГП, Софийски апелативен съд е потвърдил същата.

„Освен че данните от писмото на г-н Цацаров нямат нищо общо с фактите, в него е допусната и груба неточност – като номера на дела са посочени номерата на прокурорските преписки (напр. НОХД № 00367/2008 г.). Ноторно е, че започването на прокурорската преписка в много от случаите предхожда с години внасянето на обвинителния акт в съда и образуването на съдебно производство. Подобна грешка е недопустимо да бъде направена от Главния прокурор на РБългария, което води до съмнението, че или по някаква причина писмото до ВСС е трябвало да бъде изпратено спешно и не е останало време информацията в него да бъде проверена или целта му е за пореден път, по най-елементарен начин, с абсолютно неревни факти да бъде дискредитиран най-големия окръжен съд в страната и съдиите, които правораздават в него”, се казва в позицията на СГС.

Според СГС единствената вярна информация в писмото на Цацаров е, че в Софийски градски съд има висящи дела от 2008 година. “Сред тях е делото за източване на Държавния резерв, по което има 9 подсъдими, над 200 тома материали и са разпитани 280 свидетели – почти всички по искане на прокуратурата. Изготвени са над 20 експертизи – отново по настояване на прокуратурата. Всички отлагания на съдебните заседания до момента са пак по искане на представителя на прокуратурата. Освен това делото е започнало отначало през 2010 г. след като държавното обвинение е направило отвод на съдията-докладчик. Сред визираните от г-н Цацаров дела е и това срещу Валентин Димитров (Вальо Топлото), по което има 731 тома доказателства. Друго от посочените в справката на СГП дела, известно като „Софийски имоти“, е с 13 подсъдими. След дисциплинарното уволнение на съдия Мими Петрова, то е започнало отначало. Към момента в СГС няма неприключило дело за убийство от 2010 година, както твърди главният прокурор. През 2010 г. има внесен обвинителен акт за убийство, делото, по което е образувано и разпределено на съдия Мими Петрова. След дисциплинарното й уволнение същото е било изпратено на САС без мотиви. Присъдата е отменена, делото е върнато за ново разглеждане през 2014 г., като е образувано е под нов номер и към момента същото не е приключило”, категорично е ръководството на съда.

Всички тези факти са лесно проверими, казват от СГС, а “липсата на такава проверка и целенасоченото оповестяване на неверни факти води до извода за необяснима спешност, преднамереност и създаване на изкуствени скандали между съд и прокуратура”. Писмото на СГС завършва с уточнение, че ръководството на съда ще поиска от съдийската колегия да изрази позиция във връзка с казуса.

От Съюза на съдиите също не остават безучастни „по въпросите каква е процедурата, в рамките на която тази информация е събирана, и компетентността на прокуратурата за подобна дейност, както и очевидно преследваната манипулативна цел, видима от начина на оповестяването на този акт на главния прокурор и съдържанието на прессъобщението“. „Това е така, както поради използваното, без всякаква, подлежаща на проверка информация, твърдение за „забавени дела“, така и поради явно тенденциозно и частично поднесената информация само за част от аспектите на даваните като „конкретни“ примери дела. Не става ясно по никакъв начин защо точно „софийските съдилища“ са били обект на специално внимание от страна на главния прокурор и то конкретно две от тях – Софийски районен съд и Софийски градски съд. Не става ясно и какви са били причините за продължителното разглеждане на споменаваните дела, както и какво е било процесуалното поведение на представителите на прокуратурата, взели участие в съответните производства“, се казва в позиция на съсловната организация.

Съдиите настояват съдийската колегия на ВСС да вземе отношение „по (не)законността на така предприетата инициатива от главния прокурор“. „Трябва ясно да бъде казано, че компетентни да проверяват срочността на разглежданите дела от съдилищата не са органите на прокуратурата, в това число и главният прокурор. Прокуратурата е страна в съдебната фаза на наказателния процес и не може, поне не и в една правова държава, да извършва „проверки“ на съда. Начинът, по който се огласява въпросната проверка, води до извод, че с нея се преследват цели, различни от ускоряването на конкретни производства“, категорични са от ССБ. И отбелязват, че досега съдилищата не са си позволили, извън упражняването на правомощията им по разглеждане на конкретни дела, да обобщават и оповестяват общи данни относно срочността на досъдебните производства, тяхната процесуална съдба и доказателствена обезпеченост.

„Използването на такъв подход, освен че е несъобразено с възложената на органите на съдебната власт компетентност, уврежда и подкопава държавността, доколкото създава усещане за „война между институции“. Съдът няма как да участва в подобен деструктивизъм, защото е чуждо на природата му“, завършва писмото на съюза.