Мнозинството в съдийската колегия: Цацаров е прав, дори когато изнася невярна и уронваща престижа на съда информация

Два пъти в рамките на едно и също заседание на съдийската колегия мнозинството демонстрира непоколебима вярност на главния прокурор Сотир Цацаров. Освен че официализира елиминирането на съдии за постоянни преподаватели на младшите съдии в НИП без никакви мотиви и чрез влиянието на главния прокурор, съдийската колегия отказа да осъди изнасянето на неверна и уронваща престижа на съда информация от прокуратурата.

Както “Съдебни репортажи” писа, миналата седмица от пресцентъра на прокуратурата изнесоха данни за забавени с години дела в Софийския градски съд и в Софийския районен съд. В съобщението се казваше, че главният прокурор е изпратил информацията на съдийската колегия. От СГС опровергаха данните, посочиха, че информацията не само е непълна, но и неточна, но и целта й е създаването на изкуствени скандали между институциите. От Съюза на съдиите също реагираха, като попитаха на какво основание прокуратурата проверява съда. Последва размяна на писма, като градският прокурор призна, че действително в данните имало неточности.

Така се стигна до предложение на петима членове на съдийската колегия на ВСС, кадровиците да приемат за недопустим подхода на главния прокурор. “На първо място, прокуратурата няма право да проверява дейността на съда по наказателни дела. Такива правомощия има ИВСС, председателите на съдилищата и горестоящият съд в рамките на инстанционния контрол. На второ място, публичното разпространение на невярна информация с цел дискредитиране на съда разрушава доверието в съда, а това е недопустимо в правовата държава. Главният прокурор следва да извършва проверки за срочността и продължителността на досъдебните производства, както и да анализира поведението на прокуратурата в съдебната фаза, включително чрез запознаване и обсъждане на практиката на съдилищата. Не ни е известно прокуратурата да е изготвила и представила анализи за продължителността и ефективността на досъдебното производство. Считаме, че липсва основание за проверката на двете съдилища, наредена от главния прокурор, както и че преследваната с нея цел не е в интерес на доброто осъществяване на правосъдието. Обругаването на съда може и да има временни конюнктурни ползи за някого, но в перспектива причинява дългосрочните вреди за държавността и българските граждани”, се казваще в предложението на вносителите Калин Калпакчиев, Камен Иванов, Галина Карагьозова, Соня Найденова и Юлия Ковачева.

Още в началото на дискусията се откроиха позициите на мнозинството и малцинството. Главният инспектор Теодора Точкова призна, че действително компетентният орган, който може да прави проверки за забавени дела е Инспекторатът към ВСС, но не и прокуратурата. Тя обаче, по думите й, е в правото си да подава сигнали за извършване на проверки като страна в процеса. Ето защо, обясни Точкова, тя приемала информацията от главния прокурор като сигнал (съществен факт е, че данните главният прокурор не е изпратил данните на ИВСС, а на съдийската колегия). След това обаче Точкова вкара опорната точка на мнозинството, че предложението било “политическо говорене”, което не бивало да се вкарва в залата на ВСС. Председателят на Върховния административен съд Георги Колев каза, че по случая имало налице много противоречива информация и колегията не можело да я обсъжда по същество. Затова трябвало да възложи проверката на ИВСС, “като счетем, че това е един вид сигнал”.

Председателят на ВКС Лозан Панов се опита да върне в релси дискусията, като напомни, че въпросът е дали прокуратурата може да проверява съда, при това да изнася в публичното пространство невярна информация. Обърна внимание, че съдийската колегия трябва да се произнесе дали одобрява подхода на главния прокурор и да каже ясно дали стореното съответства на законовите правомощия на институциите. “Този “сигнал” не е отправен до ИВСС. Подобно поведение води до война между институциите, смятате ли, че подобно нещо трябва да бъде толерирано от ВСС и не трябва да се реагира?”, попита Панов.

Соня Найденова припомни, че този разговор нямаше да е предмет на съдийската колегия, ако Цацаров бе сезирал ИВСС, а не бе оповестил данните в публичното пространство. “Това са твърдения, които пуснати в публичното пространство, казват, че СГС и СРС бавят справедливостта на българските гражданите. Водим го, защото е станало това, което не е трябвало да става. Главният прокурор би трябвало да знае, че не съдийската колегия е компетентна да извърши проверка. Каква е целта на това предварително прехвърляне на вината на две съдилища, може би да се внушава общия извод за състоянието на българския съд и качеството на правосъдието?”, заяви Найденова и допълни, че в писмото на градския прокурор до главния прокурор има резолюция таблицата с делата да се преведе на чужд език.

Представляващият ВСС Димитър Узунов направи “алтернативно” предложение документите да бъдат изпратени на инспектората. Контрира го Лозан Панов, който попита защо в случая със съдия Петко Петков главният прокурор изпраща сигнал до ИВСС, а в този – директно до Дисциплинарна комисия на съдийската колегия.

Юлия Ковачева допълни, че градският съд се е превърна; в най-проверявания съд, особено след смяната на ръководството. Затова саркастично предложи съдийската колегия да назначи една постоянна комисия, която да го проверява и “така кардинално ще решим въпроса за мандата на съдия Топалов”.

Ковачева обясни ситуацията – изведнъж се появява информация в публичното пространство, която е доста смущаваща за всеки юрист и гражданин, с която се внушава, че СГС не си изпълнява задълженията. Каза, че предложението й в Дисциплинарната комисия да изиска от прокуратурата първоначалните актове, с които се искат тези справки за делата в двете съдилища, не е било прието. “Какво е основанието да бъдат направени, очевидно те не са предназначени за вътрешна информация на прокуратурата”, поясни Ковачева и припомни, че в отговора на СГС се казва, че съдът изпраща всяка изискана информация на прокуратурата – с други думи държавното обвинение е разполагала със справка от съда. “Трябва да изразим отрицателно становище към този подход към работата на съда. Защото съдът не си е позволил да критикува и да предоставя справки на прокурорската колегия за сроковете на досъдебното производство. В тези справки на прокуратурата нищо не е казано за досъдебните производства – колко време са продължили. Очевидно това не представлява интерес, а представлява интерес продължителността на делата в съда”, каза тя.

Ковачева бе категорична, че съдийската колегия дължи на съда уважение, а всяка институция е длъжна да спазва законоустановения ред. “Аз мисля, че това в случая не е сторено”, каза тя, визирайки действията на главния прокурор.

Галя Георгиева обаче настоя, че колегията не знаела цялата информация и кое е истина, защото не била получила отговор от председателя на СРС. “Ние на всеки гражданин, който е изпратил сигнал, обръщаме внимание и го изпращаме към компетентните институции. С риск да коментират моето изказване превратно, аз не виждам нещо, което да не е нормално. Тук се говори за някаква война на институциите, аз бих призовала колегите да бъдат по внимателни, използвайки тези думи и призовавам колегите да не подпалват такава война. Аз мисля, че трябва да имаме колегиални отношения с прокуратурата”, сподели тя.

Юлия Ковачева се обърка към главния инспектор и каза, че не вижда къде е политическото говорене. “Но ми се струва, че всеки път, когато се постави въпросът за ясното разграничаване на съда и прокуратурата и дали този периметър не се нарушава понякога, на всички поставили този въпрос им се приписва някакъв политически оттенък”, посочи тя.

“Като питате кой е инициирал проверката и въобще това проверка ли е, можете да попитате както градския, така и районния прокурор, ако толкова много ви се иска да знаете. Само вас трябва да ви слушам днес, уважително ли е това отношение към мен”, заяви Георгиева. На Даниела Костова пък целта на проверката й била ясна – била записана в документите – тя била с цел преценка и анализ на работата на градската прокуратура.

Галина Карагьозова каза, че дебатът се измества. “Няма значение дали изнесените данни са верни и пълни, говорим за едно правилно упражняване на правомощията на съответните органи. Какво политическо говорене има в това, че членове на съвета изпълняват правомощията си да бранят независимостта на съда?”, попита тя. И поясни, че дебатът е за “прякото нарушаване на границата на правомощията на институциите” и опитът на предложителите да предотвратят в бъдеще подобно нарушаване. “Защо винаги, когато се обсъжда въпрос за някакво неправомерно действие на прокуратурата, говореното става политическо? Няма как съдийската колегия да играе ролята на пощенска кутия и да препраща тези справки, които едва ли не да се считат за сигнал, да се придържаме към точката. Фактологията категорично говори, че извършеното от прокуратурата не е с цел да се подобри работата на прокуратурата и съда. Двете съдилища е следвало да бъдат заклеймени като причина за общото бавене на наказателните производства, като извинение за недобрата работа на прокуратурата по някои дела, които сме свикнали да наричаме с висок обществен интерес”, заключи Карагьозова. И подчерта, че прокуратурата не е представила данни за продължителността на досъдебните производства в тези дела.

Допълни я Калин Калпакчиев: “Искам да напомня, че това е заседание на съдийската колегия. И целта е да се обсъди дали подходът, с който е действа главният прокурор не води до уронване на авторитета на съда. Не е без значение фактът, че прокуратурата в момента е подложена на проверка и се очаква изготвяне на доклад (от мисията на европейските прокурори – б.а.), както и че се правят опити да се мотивира пренасянето на част от делата от СГС към спецсъда. Очевидно е, че той (главният прокурор – б.а.) иска да създаде в обществото впечатление, че съдилишата бавят делата”, заяви Калпакчиев. Напомни на колегите си, че проверки на двете съдилища са извършвани и съдийската колегия е обсъждала тези доклади миналия месец, не е открила причини да се извършва повторна проверка от ИВСС. Призова съдийската колегия да не се държи като защитник на главния прокурор в ущърб на съдийската независимост.

Светла Петкова пък обвини председателя на ВКС, че шест месеца мълчал и накрая замел сигнали за забавени дела. Каролина Неделчева първо заяви, че не е в интерес на правосъдието да се изнася информация, която е непотвърдена, защото това не укрепва доверието в правосъдието, нито говори за институционалната точност на този, който изнася тази информация. След това цитира мисъл, за която се сетила: “Не е важно кой ще спечели войната, важно е кой ще запази мира”. Заяви, че ще гласува против предложението, защото така съдийската колегия все повече противопоставяла институциите. Освен това колегията нямала отговор от председателя на СРС.

Калпакчиев дефинира ситуацията като “персонална атака на главния прокурор към съда” и призова колегите си да не се превръщат в съучастник в тази битка.

“Не бих искала да въвличате съдийската колегия във война срещу главния прокурор, ако вие имате лична война и цел – това си е ваш проблем. Тук има съвсем други цели, които преследвате и аз няма да участвам в тази персонална война срещу главния прокруор. Тази война се води от деня в който беше избран”, обърна се Галя Георгиева към Калпакчиев.

Отговори и Юлия Ковачева: “Не мисля, че сме във война срещу главния прокурор. Мисля, че това е искане да се защити авторитетът и независимостта на съда”. И припомни, че в публикуваната справка от пресцентъра на прокуратурата изключително се коментират делата в СГС, а на тези в СРС, които са в пъти повече – 342, е посветено едно изречение. Преди гласуването председателят на ВКС каза: “Напомням само – ние сме съдии, съдийска колегия, част от нашите задължения да браним авторитета на съдебните институции”.

Въпреки това 7 от членовете на колегията бяха против предложението, 6 гласуваха “за”. Не мина и предложението на Димитър Узунов справките на прокуратурата да бъдат пратени на ИВСС.