Отчетност на прокуратурата?

Текстът е публикуван в блога на Калин Калпакчиев, член на Висшия съдебен съвет.

В средата на 2016 г. четирима прокурори от Великобритания, Германия, Испания и Холандия, специализирани в разследването на тежки престъпления и корупция, както и двама служители на новосъздадената Служба за подкрепа на структурните реформи на ЕК започнаха шестмесечна проверка в България, по време на която ще анализират дейността на българската прокуратура. Външната оценка и анализ на дейността на прокуратурата и главния прокурор се налага, заради липсата на напредък в разследванията на случаите на корупция по високите етажи на властта. Тази повтаряща се констатация присъства в докладите на ЕК вече десет години. Анализът и препоръките на службата на ЕК трябва да е готов през месец декември и ще бъде отразен в годишния доклад по механизма за сътрудничество и проверка, който се очаква през месец януари 2017 г.

Последните промени в Конституцията и ЗСВ не доведоха до разчупване на посттоталитарния модел на бълггарската прокуратура, както и до ограничаване на безконтролната власт на главния прокурор. Възможностите за упражняване на влияние върху всички сфери на обществения живот (не основно за наказателно преследване), и то без санкцията на съда, остават. Прокуратурата показва (особено ярко в мандата на настоящия главен прокурор), че е неспособна да води успешна наказателна политика срещу корупцията, особено когато са засегнати високопоставени длъжностни лица. Въпреки наличието на осъдителни решения срешу България от съда в Страсбург, не се въведе възможност за ефективна отговорност на практически недосегаемата фигура на главния прокурор.

Тъй като българските власти упорито показват нежелание да променят порочния модел на прокуратурата, налага се външна оценка за нейната ефективност, отчетност и независимост. От самото начало главният прокурор прави опити да влияе на начина, по който протича мисията на европейските прокурори, като мисли, че така ще си гарантира удобен за него резултат. През месец май 2016 г. се наложи отлагане на мисията, поради опити да се контролират лицата, с които експертите ще водят своите интервюта. Когато през месец юни проверката все пак започна се появи информация, че влизащите за среща с мисията са били обект на незаконно фотографиране. В края на месец септември се разбра, че министърът на правосъдието официално е поискал от ВСС да определи свои представители за среща с европейските прокурори. Право да определят своите представители имат двете колегии или Пленума на ВСС. Вместо това членовете на ВСС са посочени еднолично от представляващия, който е превишил своите права и така не е осигурил представителство на различните мнения в съвета. Незаконните действия на представляващия ВСС са само пореден епизод в опитите на главния прокурор да направлява потока на информация, която се събира от мисията на службата за подкрепа на структурните реформи на ЕК.

Междувременно, докато протича проверката, главният прокурор за пореден път публично отказа да даде отчет за дейността на държавното обвинение по обществено значими случаи за корупция и търговия с влияние. Под предлог, че не дължи отговор на никого за конкретни разследвания, главният прокурор отказа да отговаря на въпроси на членове на ВСС и председателя на ВКС за развитието на досъдебните производства по КТБ и за „Яневагейт”. Гражданите и компетентните държавни органи имат легитимно очакване, че прокуратурата ще предоставя периодично необходимата информация за развитието на ключови и важни за независимостта на съдебната власт и общественото благо наказателни разследвания. Респектът към т.нар. следствена тайна и интересите на разследването, не изключват предоставянето в подходяща форма на информация за развитието и движението на производствата. Още повече, че в случая с „Яневагейт”, главният прокурор от самото начало не създаде гаранции за обективност и безпристрастност на действията по разследването. Доколкото и неговото име е замесено, той трябваше да се дистанцира от проверката на случая. Не само, че не го направи, но няколко пъти, включително в последното заседание на ВСС от 13.10.2016 г. постави под въпрос изобщо възможността за разследване на случая.

В тази ситуация особено видима е пълната липса на възможности за легитимен контрол върху дейността на прокуратурата и в частност на главния прокурор. Няма сила (нито Народното събрание, въпреки измененията в Конституцията, нито ВСС), която да застави прокуратурата да извърши проверка и разследване по съществото на случая „Яневагeйт”, нито съществува ефективен демократичен механизъм за търсене на информация (освен ЗДОИ) и контрол върху дейността на главния прокурор. Това са само част от тежките дефицити в структурата и дейността на прокуратурата, които с помощта на Служба за подкрепа на структурните реформи на ЕК трябва да бъдат преодолени. Те трябва да ни послужат за цялостното реформиране на модела на българската прокуратура.