Защо съдът в Страсбург осъди България на рекордно обезщетение по делото на съпругата на Константин Димитров – Самоковеца

16-08-2016; категория: Дела, Мнение; автор: Галина Гиргинова;

espch

Преди месец Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) осъди България да плати най-голямото обезщетение по дело срещу страната ни в Страсбург. Сумата надхвърля почти тройно общия размер на средствата, присъдени по седемте дела, по които България бе осъдена заради изказвания на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов, но въпреки това решението на ЕСПЧ не получи силен обществен отзвук.

Развитието на процеса, заведено от Ангелина Димитрова – вдовицата на покойния Константин Димитров – Самоковеца, бе очаквано още през март. Тогава ЕСПЧ обяви осъдителното решение и даде на страната ни срок от четири месеца да се споразумее с Димитрова за размера на обезщетението. Това така и не се е случило заради нежеланието на българските власти да преговарят, обясниха запознати с делото пред „Съдебни репортажи”. Ето защо на 21 юли съдът в Страсбург присъди 430 хил. евро на Димитрова – рекордна сума, която страната ни трябва да изплати само по един единствен казус, разгледан пред ЕСПЧ. Защо и какви биха могли да бъдат последиците?

Причина № 1: Калпаво законодателство

Ангелина Димитрова подава жалба пред съда в Страсбург през 2009 г., като претендира нарушение на правото на мирно ползване на собствеността, защитено от чл. 1 на Протокол 1 на Европейската конвенция за правата на човека.

Осем години по-рано Окръжна прокуратура София започва производство по отменения през 2005 г. Закон за собствеността на гражданите (ЗСГ), в което разследва доходите на Димитрова и съпруга й в периода 1990-2000 г. за несъответствие. Впоследствие производството завършва с прокурорски акт за прекратяване, според който липсват основания за започването на подобна процедура.

През 2004 г., три години по-късно отново Окръжна прокуратура София инициира второ производство, като проверката дублира първата, но този път открива несъответствие в доходите на семейството, затова и делото стига до съда с искане да бъдат отнети имоти в София, Варна и Боровец, както и автомобили, притежание на Димитрова. Процесът завършва в съда, който отнема част от имуществото на съпругата на Димитров.

Решението на съда в Страсбург казва, че най-важното изискване на чл. 1 от Протокол 1 е намесата от страна на държавата по отношение на частната собственост е да бъде законосъобразна. А това означава, че не е достатъчно тя да се основава само на закона, но и законът да бъде достатъчно ясен и предвидим, както и да регламентира мерки за правна защита срещу произвол.

В този контекст ЕСПЧ сочи, че според отменения ЗСГ претенциите на държавата не биха могли да се погасят по давност, защото в закона липсва такава разпоредба. С други думи лицата, срещу които започва процедура за отнемане на имущество се задължават да представят доказателства за доходите и разходите си за много години назад без да съществува разумно законово ограничение на периода, който властите могат да разследват.

Освен това в ЗСГ никъде не е изрично посочено кои приходи се считат за „законни“, затова различните съдебни инстанции по казуса интерпретират противоречиво въпроса дали събраните по делото доказателства са подходящи и достатъчни, за да се докажат „законно“ придобити доходи или не.

С други думи – Димитрова не е могла да се защити адекватно от произволни действия от страна на държавата. ЕСПЧ изрично отбелязва, че тези съображения са напълно достатъчни, за да достигне до извода, че е налице незаконна намеса от страна на държавата в правото на мирно ползване на собствеността на жалбоподателите.

Причина № 2 – безконтролната прокуратура

Отново заради недостатък в българското законодателство ЕСПЧ заключва, че прокурорските постановления, касаещи приключването на проверките по ЗСГ за незаконно имущество, нямат правно обвързваща сила. Тоест, в конкретния случай, въпреки първоначалното решение на прокуратурата от 2002 г. да прекрати производството заради липсата на нарушения по глава трета на ЗСГ, две години по-късно същата прокуратура решава отново да започне такова производство срещу семейството на Самоковеца и в крайна сметка достига до коренно противоположно становище. Нещо повече – производството засяга същия период, проверяван от прокуратурата в първата процедура. Неограничените правомощия на прокуратурата да започва, спира и отново да открива подобни производства, както и обстоятелството, че след 1989 г. процедурата по този закон е била прилагана много рядко, водят съда в Страсбург до заключението, че нормативната уредба позволява на властите да злоупотребяват с нея.

Причина № 3 – решенията на съда като бумеранг за държавата

Веднъж отнесен до Софийския окръжен съд въпросът за размера на несъответствието на доходите на семейството е решен от вещите лица по делото. Поради инфлационните процеси и настъпилата деноминация на лева оценката на експертите е направена в щатски долари, като се установява разлика от 40 000 USD. В края на 2006 г. съдът постановява решение, с което отнема имущество на Димитрова за тази сума.

По жалба на съпругата на Самоковеца и протест на прокуратурата делото е разгледано и от Софийския апелативен съд. През март 2008 г. съдът решава, че не са доказани част от признатите от долната инстанция приходи на семейството, приравнява това несъответствие на стойност от 286 000 USD и отсъжда да бъдат отнети в полза на държавата двата апартамента и парцела в София, както и жалбоподателите да заплатят равностойността на лятната къща в Боровец и лекия автомобил.

Последиците са видни и от решението на ЕСПЧ. Оказва се, че оценката на имуществото на Димитрова е изготвена повече от странно. Вещите лица изчисляват стойността на имотите не по курс на долара към момента на придобиването им, а по курс на долара към момента на извършване на задачата, поставена от съда. Следствията са най-малко две – веднъж е удовлетворена претенцията на прокуратурата за съществено разминаване между придобитото имущество и законните доходи на семейството и по силата на решението на съда държавата конфискува имотите на Димитрова. Второ – Ангелина Димитрова завежда жалбата си в съда в Страсбург като се позовава именно на тази завишена оценка на имуществото, приета от българския съд, и претендира обезщетение в размер на 430 хил. евро. През 2010 г. експерт, ангажиран от защитата на Димитрова пред Страсбург потвърждава стойността на имотите.

Последиците

На практика това е поредното осъдително решение срещу страната ни заради некачествено законодателство, което страда от липса на предвидимост, прозрачност, законодателство, което се изменя за конкретни случаи или лица. Пороците на нормативната уредба, която се променя на парче и често пъти немотивирано, отварят широко вратата за злоупотреба с власт от страна на институциите, а оттам – и за лавина от жалби пред съда в Страсбург.

В последните две години Министерството на правосъдието изпраща на Народното събрание анализ на осъдителните решения на ЕСПЧ, но дали от това усилие има резултат едва ли може да се каже. Със сигурност обаче, прогнозират правозащитници, решението по дело „Ангелина” може да снабди с правни аргументи бъдещите жалбоподарите пред Страсбург, свързани с празноти в законодателството, наследило Закона за собствеността на гражданите. То трябва да послужи и като предупреждение за прокуратурата, която все по-често се опитва да надхитри съда със съмнително достоверни експертизи, на които съдът се предоверява.

Месец след изборите – прокуратурата знае за бюлетините толкова, колкото и преди

Цацаров и Цветанов в сблъсък заради Делян Пеевски

Прокуратурата поиска имунитета на депутата от ГЕРБ

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – втора част

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – първа част

Борислав Сарафов, сн. Дневник

Прокурорската колегия инсталира Борислав Сарафов за временен главен прокурор

Той ще ревизира исканията за сваляне на депутатски имунитети
Снимка: ПРБ

Висшият съдебен съвет отстрани главния прокурор за уронване на престижа на съдебната власт

Предложението се изпраща на президента за указ за прекратяване на мандата на Иван Гешев
vss

Кадруване извън мандат. Какви избори за лидери в системата прави ВСС? (ЧАСТ ВТОРА)

Снимка: Дневник

Кадруване извън мандат. Какви избори за лидери в системата прави ВСС? (ЧАСТ ПЪРВА)

Снимка: Дневник

“Този избор изглежда предрешен“. Съдията от ВАС Добромир Андреев е новият председател на АССГ

Снимка: Bird.bg

Отложиха избора за председател на АССГ. Инспекторатът към ВСС ще проверява един от кандидатите заради твърдения за натиск по дела

Обвиненията срещу Добромир Андреев - за ходатайство по дело между „Национална лотария“ и НАП
Снимка: Bird.bg

Магистрат с „абсолютно компрометирани качества“ или „добър човек“. Кой ще оглави най-големия административен съд в страната?

vss

Заради „неверни, негативни неща“ единственият кандидат за председател на РС-Благоевград се отказа от конкурса

VSS

Без изненади: братът на бившия член на ВСС Димитър Узунов оглави Окръжния съд в Благоевград

Снимка: Дневник

Налице е позитивизъм. Как за кандидата за председател на Окръжен съд – Благоевград гласуват ръководството на съда, командированите магистрати, председатели на други съдилища, съпругата му и…той самият

45 коментара

Вашият отговор на Qgytef Отказ