Защо съдът в Страсбург осъди България на рекордно обезщетение по делото на съпругата на Константин Димитров – Самоковеца

16-08-2016; категория: Дела, Мнение; автор: Галина Гиргинова;

espch

Преди месец Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) осъди България да плати най-голямото обезщетение по дело срещу страната ни в Страсбург. Сумата надхвърля почти тройно общия размер на средствата, присъдени по седемте дела, по които България бе осъдена заради изказвания на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов, но въпреки това решението на ЕСПЧ не получи силен обществен отзвук.

Развитието на процеса, заведено от Ангелина Димитрова – вдовицата на покойния Константин Димитров – Самоковеца, бе очаквано още през март. Тогава ЕСПЧ обяви осъдителното решение и даде на страната ни срок от четири месеца да се споразумее с Димитрова за размера на обезщетението. Това така и не се е случило заради нежеланието на българските власти да преговарят, обясниха запознати с делото пред „Съдебни репортажи”. Ето защо на 21 юли съдът в Страсбург присъди 430 хил. евро на Димитрова – рекордна сума, която страната ни трябва да изплати само по един единствен казус, разгледан пред ЕСПЧ. Защо и какви биха могли да бъдат последиците?

Причина № 1: Калпаво законодателство

Ангелина Димитрова подава жалба пред съда в Страсбург през 2009 г., като претендира нарушение на правото на мирно ползване на собствеността, защитено от чл. 1 на Протокол 1 на Европейската конвенция за правата на човека.

Осем години по-рано Окръжна прокуратура София започва производство по отменения през 2005 г. Закон за собствеността на гражданите (ЗСГ), в което разследва доходите на Димитрова и съпруга й в периода 1990-2000 г. за несъответствие. Впоследствие производството завършва с прокурорски акт за прекратяване, според който липсват основания за започването на подобна процедура.

През 2004 г., три години по-късно отново Окръжна прокуратура София инициира второ производство, като проверката дублира първата, но този път открива несъответствие в доходите на семейството, затова и делото стига до съда с искане да бъдат отнети имоти в София, Варна и Боровец, както и автомобили, притежание на Димитрова. Процесът завършва в съда, който отнема част от имуществото на съпругата на Димитров.

Решението на съда в Страсбург казва, че най-важното изискване на чл. 1 от Протокол 1 е намесата от страна на държавата по отношение на частната собственост е да бъде законосъобразна. А това означава, че не е достатъчно тя да се основава само на закона, но и законът да бъде достатъчно ясен и предвидим, както и да регламентира мерки за правна защита срещу произвол.

В този контекст ЕСПЧ сочи, че според отменения ЗСГ претенциите на държавата не биха могли да се погасят по давност, защото в закона липсва такава разпоредба. С други думи лицата, срещу които започва процедура за отнемане на имущество се задължават да представят доказателства за доходите и разходите си за много години назад без да съществува разумно законово ограничение на периода, който властите могат да разследват.

Освен това в ЗСГ никъде не е изрично посочено кои приходи се считат за „законни“, затова различните съдебни инстанции по казуса интерпретират противоречиво въпроса дали събраните по делото доказателства са подходящи и достатъчни, за да се докажат „законно“ придобити доходи или не.

С други думи – Димитрова не е могла да се защити адекватно от произволни действия от страна на държавата. ЕСПЧ изрично отбелязва, че тези съображения са напълно достатъчни, за да достигне до извода, че е налице незаконна намеса от страна на държавата в правото на мирно ползване на собствеността на жалбоподателите.

Причина № 2 – безконтролната прокуратура

Отново заради недостатък в българското законодателство ЕСПЧ заключва, че прокурорските постановления, касаещи приключването на проверките по ЗСГ за незаконно имущество, нямат правно обвързваща сила. Тоест, в конкретния случай, въпреки първоначалното решение на прокуратурата от 2002 г. да прекрати производството заради липсата на нарушения по глава трета на ЗСГ, две години по-късно същата прокуратура решава отново да започне такова производство срещу семейството на Самоковеца и в крайна сметка достига до коренно противоположно становище. Нещо повече – производството засяга същия период, проверяван от прокуратурата в първата процедура. Неограничените правомощия на прокуратурата да започва, спира и отново да открива подобни производства, както и обстоятелството, че след 1989 г. процедурата по този закон е била прилагана много рядко, водят съда в Страсбург до заключението, че нормативната уредба позволява на властите да злоупотребяват с нея.

Причина № 3 – решенията на съда като бумеранг за държавата

Веднъж отнесен до Софийския окръжен съд въпросът за размера на несъответствието на доходите на семейството е решен от вещите лица по делото. Поради инфлационните процеси и настъпилата деноминация на лева оценката на експертите е направена в щатски долари, като се установява разлика от 40 000 USD. В края на 2006 г. съдът постановява решение, с което отнема имущество на Димитрова за тази сума.

По жалба на съпругата на Самоковеца и протест на прокуратурата делото е разгледано и от Софийския апелативен съд. През март 2008 г. съдът решава, че не са доказани част от признатите от долната инстанция приходи на семейството, приравнява това несъответствие на стойност от 286 000 USD и отсъжда да бъдат отнети в полза на държавата двата апартамента и парцела в София, както и жалбоподателите да заплатят равностойността на лятната къща в Боровец и лекия автомобил.

Последиците са видни и от решението на ЕСПЧ. Оказва се, че оценката на имуществото на Димитрова е изготвена повече от странно. Вещите лица изчисляват стойността на имотите не по курс на долара към момента на придобиването им, а по курс на долара към момента на извършване на задачата, поставена от съда. Следствията са най-малко две – веднъж е удовлетворена претенцията на прокуратурата за съществено разминаване между придобитото имущество и законните доходи на семейството и по силата на решението на съда държавата конфискува имотите на Димитрова. Второ – Ангелина Димитрова завежда жалбата си в съда в Страсбург като се позовава именно на тази завишена оценка на имуществото, приета от българския съд, и претендира обезщетение в размер на 430 хил. евро. През 2010 г. експерт, ангажиран от защитата на Димитрова пред Страсбург потвърждава стойността на имотите.

Последиците

На практика това е поредното осъдително решение срещу страната ни заради некачествено законодателство, което страда от липса на предвидимост, прозрачност, законодателство, което се изменя за конкретни случаи или лица. Пороците на нормативната уредба, която се променя на парче и често пъти немотивирано, отварят широко вратата за злоупотреба с власт от страна на институциите, а оттам – и за лавина от жалби пред съда в Страсбург.

В последните две години Министерството на правосъдието изпраща на Народното събрание анализ на осъдителните решения на ЕСПЧ, но дали от това усилие има резултат едва ли може да се каже. Със сигурност обаче, прогнозират правозащитници, решението по дело „Ангелина” може да снабди с правни аргументи бъдещите жалбоподарите пред Страсбург, свързани с празноти в законодателството, наследило Закона за собствеността на гражданите. То трябва да послужи и като предупреждение за прокуратурата, която все по-често се опитва да надхитри съда със съмнително достоверни експертизи, на които съдът се предоверява.

Месец след изборите – прокуратурата знае за бюлетините толкова, колкото и преди

Цацаров и Цветанов в сблъсък заради Делян Пеевски

Прокуратурата поиска имунитета на депутата от ГЕРБ

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – втора част

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – първа част

Снимка: Дарик

“Независим” и подчинен на главния прокурор да разследва обвинител №1, предлага правителството

Syd

Венецианската комисия: Механизмът за разследване на главния прокурор не бива да обхваща и председателите на върховните съдилища

Съветът на Европа призова управляващите да се откажат от проекта “Кирилов”
Снимка: Капитал

Президентът подписа указа за назначаване на Иван Гешев за главен прокурор, макар повторното гласуване във ВСС да не е изтрило съмненията

Румен Радев инициира широк обществен дебат за промени в Конституцията
Syd

Съдии настояват за образуване на дисциплинарно производство срещу Иван Гешев

Поведението на избрания за главен прокурор и правосъдния министър е неприемливо дори от гледна точка на най-ниските изисквания за етично отношение, вежливост и възпитание
Снимка: Веселин Боришев, ClubZ

ВСС отказа да започне нова процедура за избор на главен прокурор, мнозинството гласува Иван Гешев да оглави прокуратурата

Атанаска Дишева съобщи, че единственият кандидат за поста я заплашва. Правосъдният министър демонстрира недопустимо отношение към опонентите на Гешев
Снимка: Капитал

Президентът Румен Радев върна избора на главен прокурор на Висшия съдебен съвет

Държавният глава: Издигането на един единствен кандидат отнема от престижа и легитимността на бъдещия главен прокурор
Снимка: Веселин Боришев, ClubZ

Съюзът на съдиите призова президента Радев да върне избора на Иван Гешев за главен прокурор

Нито магистратите, нито българските граждани получиха информация в кои “две сгради” се избират ръководителите в съдебната власт
Syd

Фондация „Български адвокати за правата на човека“: Президентът да върне избора на Иван Гешев за главен прокурор

По време на изслушването кандидатът посочи публично предварително определени „мишени“ за институцията, сочат правозащитниците
Снимка: Капитал

Предизвестено: Иван Гешев беше избран за главен прокурор с 20 гласа

Критиките към единствения кандидат за поста провокираха признанията на Сотир Цацаров, че изходът от конкурсите за "тримата големи" се договаря в "други две сгради"
ek

ЕК счита, че мониторингът над България трябва да приключи, но решението се отлага

Вашият коментар