Правната комисия в парламента успешно завърши първия етап по орязването на съдийското самоуправление

Депутатите от Комисията по правни въпроси в парламента смекчиха текстовете в Закона за съдебната власт (ЗСВ), които уреждат съдийското самоуправление. Редактирането на нормите беше очаквано, тъй като реформата позволява на съдиите активно да се включват в номинациите за председатели на съдилища и впоследствие да контролират дейността им, каквито са международните стандарти. А това на практика е гаранция срещу самовъзпроизвеждащата се съдебна номенклатура.

Атаката към текстовете протече координирано от ДПС и БСП, а като компромисен вариант от Реформаторския блок предложиха норми, с които увеличаването на правомощията на общите събрания на съдилищата бе сведено само до възможност. Така след редакциите общите събрания могат да правят предложения за назначаване на председател на съответния съд и могат да изслушват всички кандидати, но не и да изразяват становища. Общите събрания ще обсъждат и приемат всяка година доклада на председателя за дейността на съда, но отпадна поправката, според която „в случай че общото събрание не приеме доклада, председателят изменя и внася за ново обсъждане доклада за дейността си в едномесечен срок“. Събранията изслушват предложените от председателя на съда кандидати за назначаване на негови заместници измежду съдиите от съответния съд и може да изразява становище относно предложенията.

След като блокира реформата в прокуратура, ДПС очаквано категорично отказа да разпознае съдийското самоуправление като част от промените е ЗСВ. Заявката бе направена още на първо четене в правната комисия от Четин Казак, а днес той доразви тезата си, като заяви, че текстовете трябва да отпаднат, защото позволявали общите събрания да изземват правомощията на председателите и на ВСС. По думите му общите събрания не може да участват “по такъв осезаем начин в процеса на определяне на кандидатите за административни ръководители”.

“Това категорично е изземване на правомощия на ВСС, намеса на запазената територия и вменено правомощие ВСС да кадрува и да определя административните ръководители. Създават се предпоставки на зависимост от преобладаващи групи в съдилищата. Административните ръководители ще бъдат бламирани от тези, които ръководят”, отсече Казак.

Намеси се Калин Калпакчиев, който обясни къде бърка Казак. „Мисля, че има неразбиране как функционира един съд. По право председателят няма управленски правомощия спрямо съдиите, той е работодател на съдебните служители. Носител на правораздаването е всеки съдия, председателят обслужва правораздавателния процес“, поясни Калпакчиев. Заяви, че няма как общите събрания да кадруват, защото е предвидено единствено да номинират кандидати, а докладите на съдилищата отразяват работата на съдиите, и „повече от нормално е те да имат мнение по него, да го обсъдят, да го приемат или не“. Съдът не е пирамидална структура, за разлика от армията или прокуратурата, а административна подчиненост в съдилищата не съществува, дебело подчерта членът на съдийската колегия на ВСС.

Обяснението видимо ядоса Четин Казак. „Не ни натрапвайте работната група (по изработване на законопроекта – б.а.), в която сте участвали. Органът, който приема ЗСВ е правната комисия. Вие смесвате такива елементарни понятия като правораздаване и административна дейност. Не виждам какъв нюанс има между административен ръководител и председател на съд. Той ръководи всички, включително и съдиите“, обърна се остро депутата към Калпакчиев, а след това го попита дали е бил административен ръководител. Калпакчиев отвърна, че е бил зам.-председател на Софийския районен съд. Казак отново го нападна: „Ако вие сте бил съдия в съда, може ли някой да говори без разрешение на председателя на съда?“.

След което заключи, че членът на ВСС умишлено манипулира аудиторията и той искал да чуе мнението на авторитетни съдии, които са били административни ръководители. Мнение изрази председателят на Върховния административен съд Георги Колев, който категорично е против разширяване на правомощията на общите събрания. След като скастри Калпакчиев, че не се намира на заседание на ВСС заяви, че председателят на съда нямал равни права по отношение на правораздаването с останалите съдии. Той подкрепял модел, в който председателят сам определя екипа си, има правомощия по организацията, насрочване, материята на отделенията и назначаването на председатели на отделения, а общото събрание има само консултативни функции.

Чавдар Георгиев от БСП също изрази недоумение каква е необходимостта от реформа. „За какво ви е това съдийско самоуправление, какво искате да управлявате? Има си администрация на съда, има си председател. Аз оставам с обосновано предположение, че под тази форма иска да се наложи един механизъм с аморфно тяло някой да контролира работата на тези институции, да контролира включително кадрови и други функции. Всеки си решава делата, какво има да управлява другия? Ще дублират работата на съда“, заяви той и попита как ако общото събрание „приеме някакво безумно решение под натиска на съдии“, как ще се коригира то. „Аз мисля, че на съдиите съдийско самоуправление не им е нужно, какво ще се самоуправляват един друг?“, обобщи становището си Георгиев.

Министърът на правосъдието Екатерина Захариева заяви, че няма никакво изземване на правомощия от страна на общите събрания, а предложенията са в съответствие със Стратегията за съдебна реформа, които депутатите са одобрили. „Председателите дори и сега настояват да се допитват до съдиите“, обобщи тя. Председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов отново подчерта, че винаги е държал на самоуправлението, но трябва да се намери баланс. Той бе категоричен, че не вижда нищо лошо ръководителят да чуе мнението на колегите си и да се съобрази с тях. Отчетливо направи разлика между правомощията на общите събрания и кадруването, което е в компетенциите на ВСС.

Казак обаче настояваше, че се получава „дуализъм“ – два органа да управляват съда. Освен това, по думите му, така се създава реален шанс съсловните организации да бламира решенията на председателя на съда, ако са в конфликт с него. Бившият конституционен съдия Благовест Пунев поясни за „неразбралите“, че номинирането на кандидати не е кадруване. “Последната дума пак ще има Висшия съдебен съвет, но той трябва да отхвърли фаворита на съдиите с изрично гласуване. Това право би задължило лобитата по върха на системата да се съобразяват с това кой е “естественият лидер” на професионалната общност на съдиите”, заяви той.

Свилен Иванов от ГЕРБ неволно обобщи каква е сега ситуацията в съдебната власт: “Общото събрание ще разтовари малко политиците. Кой ще ги предлага председателите, ако не общото събрание”.