ВКС по делото срещу 13-те имами: Не може едно религиозно течение да се определя като антидемократична идеология
Делото срещу 13-те имами, подсъдими за проповядване на антидемократична идеология, на религиозна омраза и участие в престъпна организация се връща в Пловдивския апелативен съд (ПАС) за ново разглеждане. Това реши Върховният касационен съд (ВКС) (с председател Биляна Чочева и членове Жанина Начева и Бисер Троянов (докладчик). В мотивите на върховния съд се казва, че прокуратурата не е доказала обвиненията, а в решението на въззивния съд липсват мотиви. Решението на ПАС е дълго над 400 страници, но в него са преразказани свидетелските показания и експертните заключения (включително и субективното мнение на вещите лица), но липса правен анализ.
Саид Мутлу – имам в джамията в кв. Петелци в Сърница, Неджми Дъбов – районен мюфтия в Смолян, Хайри Шерифов – имам в Рудозем, Абдула Мустафа Селих – районен мюфтия в кв. Изток, Пазарджик, Ахмед Муса Ахмед – проповедник в Пазарджик, Байрам Ушев – имам в джамията в Мадан, Ахмед Абдурахманов – проповедник в с. Плетена, Благоевград, Юсуф Горелски – учител в село Горно Краище и Найме Горелска от село Горно Краище, Изет Джалев – имам с. Кочан, Мохамед Камбер – имам в с. Лъжница, Али Хайраддин – от с. Аврамово, Якоруда, Али Ибрахим Ходжа проповедник в с. Аврамово бяха дадени на съд преди четири години.
Съдът в Пазарджик призна за виновен Саид Мутлу за това, че е ръководил нерегистрирана по законоустановения ред в България организация „Ал Уакф ал Ислями“, клон на едноименната саудитска фондация, която си е поставила за цел извършване на престъпления по глава първа от Наказателния кодекс – „проповядване на антидемократична идеология срещу принципите за демокрация, разделение на властите, либерализъм, форма на държавност и върховенство на закона, срещу основни човешки права като равенство на мъжете и жените и религиозна свобода чрез проповядване на идеологията на салафизма”. Мутлу бе признат за виновен и в това, че е проповядвал антидемократична идеология и беше осъден на една година затвор условно. Той бе оправдан за проповядване на религиозна омраза.
Имамът от кв. „Изток“ в Пазарджик Ахмед Муса Ахмед беше осъден на една година затвор и 5000 лева глоба по три обвинения – проповядване на антидемократична идеология, ръководене на група, която се занимава с това, както и с проповядване на религиозна омраза. Условна присъда от 10 месеца затвор и 3000 лева глоба получи и районният мюфтия на Пазарджик Абдулах Салих, който също бе признат за виновен по обвинения за проповядване на антидемократична идеология и ръководене на група, която се занимава с това. С глоби от по 2000 лева бяха наказани Неджми Дъбов, Хайри Шерифов, Байрам Ушеф, Ахмед Абдурахманов, Иззет Джалев, Мохамед Камбер, Юсуф Горелски, Найме Горелска и Али Хайредин, които бяха признати за виновни, че са участвали в нерегистрираната организация „Ал Уакаф ал Ислями“, която е имала за цел да проповядва антидемократична идеология. По същите обвинения бе признат за виновен и Али Ходжа, но той бе глобен с 3000 лева.
Впоследствие ПАС увеличи размера на наказанието на Ахмед Муса, а останалите подсъдими получиха глоби. Ето защо делото стига до ВКС по жалба единствено на Муса, тъй като административните наказания не подлежат на касационна проверка. Въпреки това, тъй като основанията за отмяна на решението важи и за останалите подсъдими, то засяга и тях.
В мотивите си ВКС категорично сочи, че въззивната инстанция не е положила усилия да обоснове своите съображения защо приема, че инкриминираните идеи, проповядвани от Муса представляват противни на съвременните демократични разбирания и устои на обществото. „Обвинителната власт е посочила, а съдът безкритично се съгласил, че проповядваната от подсъдимия Ахмед антидемократичната идеология се нарича салафизъм. А тази „идеология” не е сред безспорно утвърдените за антидемократични. Нещо повече, салафизмът е експертно определен като религиозно течение. Поради тази негова специфична религиозна основа непреодолян по делото остава най- сериозният проблем за правилното прилагане на материалния закон – дали проповядваните идеи и възгледи не са част от свободата на вероизповедание закрепена в международни актове, по които Република България е страна (чл. 9, § 1 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи), в Конституцията (чл. 13, ал. 1; чл. 37, ал. 1) и в други нормативни актове на вътрешното ни право“, категорични са върховните съдии.
Съдът не е дал отговор на най-важния въпрос по делото – дали салафизмът представлява идеология и ако отговорът е положителен, да разкрие в какво се състои неговата недемократичност. ВКС казва, че изведените различия предимно в обредната практика и ритуали на битова и семейна основа от „традиционния” ислям, изповядван в нашата страна, не е достатъчно, защото „в съвременния демократичен свят разнообразието на религиозните вярвания не се третира за престъпно, нито съществуването на ереси (секти) или догматични различия в рамките на определена религия“.
„Липсата на мотиви по кои белези въззивният съд приема, че проповядваните от подсъдимия Ахмед идеи са антидемократични предпоставя съдебният анализ за насочен против съвременно идейно течение в сунитския ислям, а не против поведението на дееца. Това поражда и възражението на касатора, че е осъден за проповядване на религиозни ислямски възгледи, а не за антидемократични идеи и виждания“, категоричен е ВКС.
Освен това въззивният съд е бил длъжен да мотивира кои от проповядваните от подсъдимия идеи на „салафитското направление на исляма” са противодържавни – противопоставят се на принципите за демокрация, разделение на властите, либерализъм, държавност и върховенство на закона, равенство на мъжете и жените и религиозна свобода, както и чрез кои идеи се проповядва налагането на шариатска държава. „Апелативният съд е следвало да подложи на внимателна, обстойна и задълбочена проверка всички събрани по делото доказателства и да направи обоснован извод в горния смисъл. Или с помощта на специални експертни познания да изведе категорично правно съждение, че салафизмът е антидемократична идеология, както тя е инкриминирана от държавното обвинение“, мотивират се върховните съдии.
На практика Пловдивският съд не е обосновал защо проповядването на салафизъм се счита и от обвинението, и от съда за антидемократична идеология, излязла извън конституционно закрепеното и гарантирано право на изповедание.
По отношение на обвинението за престъпна организация, в която са членували имамите, ВКС сочи, че е „необходимо е обаче да се докаже противодържавната цел на това сдружаване (група, организация), от което произтича друг същностен проблем за приложението на закона – по какъв начин професионалните връзки между имамите, по-голямата част от които са на служба към Мюсюлманското вероизповедание, са насочени към нужната за престъплението противодържавна цел и участието на касатора Аахмед Муса Ахмед в такава престъпна организация“.
Тоест, пише в решението на ВКС, по делото остава неизяснен по убедителен и категоричен начин на въпросите:
- Дали салафитското направление на исляма представлява антидемократична идеология?
- Има ли съществени различия от доктрината на ислямската религия?
- С какво салафизмът (уаххабизмът) изповядва различия в догматично утвърдените пет стълба при сунитския ислям или само някои от тях?
- Каква е ролята на „благочестивото усилие” (джихад) в идеите на салафизма, от една страна, и на исляма, от друга страна, има ли разлики?
- По какъв начин престъпната организация е осъществявала дейност, различна от тази на регистрираното в страната ни Мюсюлманско вероизповедание.
В решението на ПАС се открояват и други недостатъци – съдът само е посочил, че Муса е „…проповядвал омраза на религиозна основа чрез слово, изразяваща се във враждебност и отричане на всичко, несъобразено с идеологията на салафизма, чрез разпространение на религиозни идеи по време на петъчни молитви в джамиите, лекции, проповеди, срещи в кафенетата”, но не и чрез кои конкретно действия на подсъдимия е направен този извод. „Чрез кои доказателства е обоснован този извод – съдът не е дал отговор, нито ги е посочил. Чрез кои религиозни идеи е проповядвана омразата – също. Изпълнителното деяние на престъплението се изразява в проповядване на омраза на религиозна основа. Не е достатъчно за довършване на престъплението съдът да посочи, че след като салафизмът е антидемократична идеология, то същата съдържа в себе си омраза към всичко, несъобразено с нейната идеология“, подчертава ВКС и намира още пропуски – ПАС не е обсъдил и отговорил на някои от оплакванията на подсъдимите.
Месец след изборите – прокуратурата знае за бюлетините толкова, колкото и преди
Цацаров и Цветанов в сблъсък заради Делян Пеевски
Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – втора част
Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – първа част

Ново начало и в Софийския градски съд. Конкурсът за председател на съда изглежда предрешен

Изборът за конституционен съдия от съдебната квота. Ще има ли преврат?

Бивш ръководител на Търговската колегия на ВКС: Уредбата на конкурсите е полезна за ловенето на риба в мътна вода, за лобистите, за брокерите на влияние, за любителите на „втория начин“

В услуга на на командированите. Как ВСС се опитва да провали конкурса за съдии в апелативните съдилища?

Нейната уравновесеност и мъдрост ми допаднаха. Прокурорската колегия избра нов окръжен прокурор на Благоевград

Граници, митници, курорти…Кой се опитва да овладее ръководния пост в Окръжна прокуратура – Благоевград?

Прокурорската колегия инсталира Борислав Сарафов за временен главен прокурор

Висшият съдебен съвет отстрани главния прокурор за уронване на престижа на съдебната власт

Кадруване извън мандат. Какви избори за лидери в системата прави ВСС? (ЧАСТ ВТОРА)
