Причината за отлагането на мисията за проверка на прокуратурата остава неясна
Конкретната причина за отлагането на планираното за понеделник посещение на европейските експерти, които трябва да направят анализ на дейността на прокуратурата, остава неясна, след като министърът на правосъдието Екатерина Захариева днес отказа да оповести детайли около мотивите за забавянето.
В понеделник от Министерството на правосъдието обявиха, че мисията се отлага заради
“продължаващата работа по техническото задание на експертно ниво”, а днес Захариева отклони въпросите за това какъв е проблемът с техническото задание и вместо това призова да не се спекулира по темата. Отлагането в последния момент на посещението на прокурорите от Холандия, Великобритания, Германия и Испания предизвика множество коментари, а съпредседателят на ДСБ Радан Кънев обяви, че е отправил питане до премиера Бойко Борисов кой саботира европейската проверка на държавното обвинение.
Кънев мотивира питането с аргумента, че анализът на прокуратурата е задължителна първата стъпка за реформа на съветския модел на устройство на прокуратурата и ефективна борба с корупционните мрежи на високите нива на изпълнителната, законодателната и съдебната власт. “Припомням, че лично се ангажирахте с осигуряване на сътрудничеството на страните – членки на Европейския съюз, в процеса на организиране на независим анализ и така признахте неговото място като ключов държавен приоритет в политиката по съдебна реформа и борба с корупцията”, обръща се Кънев към Борисов, цитиран от „Дневник“.
Лидерът на ДСБ посочи, че отлагането на анализа е обяснено с нужда от “доуточняване на голяма част от техническите подробности в методиката на работа на мисията, както и работните срещи на експертите”, поради което “партньорите ни от Европейската комисия прецениха, че е добре мисията да бъде отложена с няколко седмици”. “Тоест не остава съмнение, че анализът е отложен от Европейската комисия поради провал или саботаж на организацията на проверката от българска страна”, пише в писмото.
“Обръщам Ви внимание, че методиката на проверката и организацията на начина на провеждане на “работните срещи” не са технически въпрос, а фундаментален елемент от анализа, предопределящ неговите резултати и смисъл. Те са определящи за извършване на реален задълбочен анализ, а не поредна серия формални разговори и имитация на загриженост. Моята информация е, че правилата за провеждане на анализа са утвърдени отдавна от Европейската комисия и няма висящи въпроси по методологията”, сочи Кънев.
И добавя: “Налага се изводът, че от българска страна е направен опит за промяна на одобрените правила с цел обезсмисляне на проверката в последния момент, който е довел до острата реакция на партньорите от Европейската комисия. Обръщам се именно към Вас, защото нямам информация дали този саботаж е осъществен от органи на изпълнителната власт или от самия субект на проверката – българската прокуратура.”
Пред БНР бившият правосъден министър Христо Иванов коментира, че отлагането на мисията на европейските наблюдатели в областта на правосъдието за България е много съществен проблем. „Това не е техническо действие”, подчерта той. Иванов бе категоричен, че уточняването на методологията на мисията не може да бъде причина за отлагането ? в 12 без 5, и предположи, че “тъй като Министерството на правосъдието не би си позволило такава авантюра, остава прокуратурата”. Бившият правосъден министър посочи, че с отлагането на мисията за проверка на прокуратурата страната ни дефакто не изпълнява тази препоръка от доклада на Европейската комисия, тъй като дейността по нея очевидно няма да попадне в междинния доклад през юли, който вече се подготвя.
В изявление пред медиите Екатерина Захариева изрази учудване, че партията, която най-силно настоява за съдебна реформа и анализ на прокуратурата са превърнали съдебната реформа в „политически манипулации“.
По думите й уточняването на детайлите по анализите, както и изборът на експерти, които да направят проверката на прокуратура, е отнело много време. „Няма напрежение между нас и комисията“, категорична бе Захариева, която каза, че е уведомена за отлагането по телефона в понеделник – денят, в който експертите трябваше да пристигнат. „Няколко пъти са ме призовавали да се въздържам от коментари, това е в техните условия, всички разговори остават между страните. Моето желание беше да дойдат още април, защото когато се погледне структурата на прокуратурата, техния функционален анализ, ние сме поискали да направят анализ и на пречки, ако има такива, пред независимостта на отделния прокурор, на цялата система, да погледнат конкретни дела, да се срещнат с прокурори, да правят анкети. Така че в никакъв случай нашето желание не е анализът да е повърхностен, точно обратното“, коментира правосъдният министър.
Тя обаче отклони въпроса коя от страните е имала възражения по техническото задание на анализа – прокуратурата, ЕК или министерството, като уточни, че правосъдното ведомство не е имало никакви възражения. „Аз не искам да прехвърлям вината, факт е, че България искаше тази мисия да дойде още в понеделник, още през април“, посочи Захариева.
На настоятелните въпроси защо мисията не се е състояла сега министърът отговори: „Не ме поставяйте в положение да говоря от името на ЕК, когато съм поела изричен ангажимент, нито кореспонденцията – това са техните условия за техните анализи, които те правят – това са…нито в какво се състоят. Аз даже, когато имаме техническа среща в четвъртък, ще ги помоля ако е възможно поне част от анализите по заданието да ви ги предоставим”, каза още правосъдният министър и допълни, че тя не мисли, „че има проблем в техническата спецификация“. Но отказа да коментира дали ЕК или прокуратурата виждат такъв.
„Ако има непрекъснато натиск и желание какво да се прави, самата ЕК е притеснена от този интерес. Няколко пъти са ме молили дори да не обявявам датите, на които ще идват. Трябва да ги оставим спокойно да си свършат работата“, поясни министърът.
От думите й стана ясно, че от ЕК са поискали да инспектират шест наказателни дела, но подробности кои са те не бяха изнесени.
Бившият правосъден министър Христо Иванов пък коментира, че след оповестяването на втория пакет от промени в Закона за съдебната власт (ЗСВ) от Съвета по съдебната реформа трябва да има широк публичен дебат в прокурорската гилдия за нейната визия и за проблемите в прокуратурата, какъвто в момента отсъства.
“Моментът, в който е достатъчно какво мисли 1 от 1600 прокурори в България – това е сърцевината на проблема. Когато всички са съгласни с г-н Цацаров – това се нарича консенсус, а когато някой мисли различно, бива атакуван медийно и по всякакъв друг начин. С този модел трябва да се скъса”, категоричен бе Иванов. По думите му “дълбокият проблем е, че имаме такава държавна, имперска прокуратура и на нейния Олимп има хора, които не носят никаква отговорност и могат да бъдат само източник на страх”.
“Докато не се излезе от този модел, няма да има скъсване с останалите проблеми”, обобщи Иванов и допълни, че централната тема на реформите в прокуратурата освен отчетността е вътрешната демократизация – „въпросът е не само какво ще се разпише на хартия, а дали ще се промени атмосферата”.