Близо две години Софийският апелативен съд (САС) работи без титулярен председател. След серията провалени избори за административен ръководител на най-големия апелативен съд в страната, управлението му бе поверено след скандална намеса от главния прокурор Сотир Цацаров на ръководителя на Търговското отделение в съда Стефан Гроздев.
Утре съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) за четвърти път ще гласува кой да оглави САС, а кандидатът е само един – заместник-председателят на съда и ръководител на Гражданското отделение Даниела Дончева. Съдийката е част от ръководството на съда от 2009 г. – заместник е на отстранения председател Веселин Пенгезов и работи в екипа на и.ф. административния ръководител Стефан Гроздев, за когото се твърди, че е близък до ДПС. Нито Пенгезов, нито Гроздев спечелиха доверието на кадровия орган в предишните конкурси, затова въпросът е дали ВСС ще повери ръководството на най-важния апелативен съд в ръцете на трети съдия, който през последните седем години е част от управленския му екип.
За разлика от Пенгезов и Гроздев, чиито имена се свързват в публичното пространство с няколко скандала, съдия Даниела Дончева не е попадала в полезрението на медиите. Въпреки това за проблемите в ръководеното от нея Гражданско отделение на САС се знае от 2013 г. Както „Съдебни репортажи” писа, тогава съдии от Върховния касационен съд (ВКС) извършват проверка в апелативните съдилища за периода 2011-2012 г., а докладът им разкрива, че организацията на дейността в САС търпи сериозни критики. Ето защо проверката завършва с множество препоръки към ръководството на съда.
Мълчанието на ВСС за проблемите в апелативния съд в столицата продължава и до днес, макар съвсем наскоро в заседание на съдийската колегия да бяха разгледани докладите на ВКС по проверката на върховните съдии в апелативните съдилища в периода 2014-2015 г. От анализа на ВКС за САС, с който „Съдебни репортажи” разполага, могат да се направят притеснителни изводи – ръководството на съда не е положило почти никакви усилия, за да изпълни препоръките на върховния съд от преди три години. Това в особена степен важи за Гражданското отделение на съда, ръководено от съдия Дончева.
Докладът сочи, че неравномерната натовареност в Гражданското отделение, констатирана още през 2013 г., продължава да съществува. „Наблюдават се значителни разлики в броя на разпределените на различни докладчици дела в гражданското и търговското отделение, без да е ясно каква е причината и как си са предприетите от ръководството на съда мерки за минимализиране на разликите”, заключват върховните съдии, които преди три години откриват разлики между 100 до 240 дела по-малко на определени състави в Гражданското отделение.
Повтарят се и констатациите за твърде големи периоди от образуването до насрочването на делата – близо 5 месеца. Не е изпълнена и препоръката съдията докладчик да определя дата и часа на съдебните заседания, като съобразява определените правила за насрочване и решаване на делата, а в някои случаи не се спазва разпоредбата на чл. 85, ал 2 от Правилника за организация на съдилищата – след приключване на съдебното заседание съдебният секретар да отразява в книгата на откритите заседания резултата от заседанието, а това води до отлагане на дела без следваща дата на заседанието и без яснота каква е причината.
„Констатират се проблеми в организацията по движението на делата в гражданско и търговско отделение. В някои дела определението на съда, съдържащо указания към страните, се прави късно, което може да компрометира своевременното провеждане на заседанието”, сочат от ВКС и допълват, че има случаи на формално провеждане на заседание по чл. 267 ГПК за подготовка на публичното заседание и за произнасяне на по исканията на страните – например граждански дела се отлагат двукратно за предоставяне на доказателства от страните, за служебна проверка в Търговския регистър с оглед промяната във формата на управление на жалбоподателя, за конкретизация на иска, за служебна справка за наличието на преюдициален спор.
В някои случаи съдът не следи достатъчно за бързината на производството, считат съдиите и конкретизират – по гражданско дело след отлагане на публичното заседание по молба на страната с приложен медицински документ, делото е отложено и втори път за организиране на защитата на същата страна, без необходимостта от такава организация да й бъде указана още при първото отлагане на делото. Други дела се отлагат поради неявяване на ищеца или жалбоподателя. „В други случаи не е ясно защо не е проведено съответното публично заседание”, констатират от ВКС и дават пример – не е ясно защо делото е в първоинстанционния съд, без да е ясно по каква причина и защо не са предприети административни мерки за връщане на делото своевременно. Има дела, по които не е ясна причината за отлагането им – например, делото е отложено за друга дата „по искане на жалбоподателя-ищец”. Има и откровено странни записи по администрирането на делата – част от делата не са разгледани в публично заседание, но причината за това остава неясна, заради липса на запис или записи от рода на „не е влизало в зала”.
Докладът посочва, че в някои случаи образувани дела се прекратяват, защото не е била извършена необходимата проверка при образуването им, не се прилага списък на всички дела, образувано по реда на тяхното постъпване, между които е извършен избора на съдийско назначение за конкретната дата, не е констатирано ръководството на съда да е определило максимален срок за проучване и насрочване на делата, в зависимост от тяхната сложност.
Освен недостатъците в организацията в Гражданското отделение, анализът на ВКС показва, че ръководството на САС продължава да не извършва проверки на организацията и дейността на гражданските и търговските съдии от окръжните съдилища в съдебния район – задължение, което е вменено по закон на апелативните съдилища. Проблемът е съществен, тъй като именно в този период, в който САС е бездействал, избухнаха скандалите в Софийския градски съд, а нередностите в градския съд биха могли да бъдат „прихванати” много по-рано, ако апелативния съд бе изпълнил правомощията си за проверка.
Дублирането на констатациите в двата доклада на ВКС всъщност разкрива бездействието на ръководството на САС да отстрани пропуските в работата си. В същото време решението на нито една от посочените проблемни области не е адресирано в концепцията за управлението на апелативния съд, депозирана от съдия Дончева пред ВСС. Нещо повече – в становище на Български институт за правни инициативи, публикувано в сайта на кадровия орган, се казва, че голяма част от концепцията на съдия Дончева буквално повтаря тази, подадена от съдия Веселин Пенгезов при участието му в конкурса през 2014 г., като в нея фигурират цели копирани пасажи. В останалата си част документът, който представлява визията на съдия Дончева за управлението на съда в следващите пет години, преповтаря отчетните доклади на САС или адресира общо въпроси по съдебната реформа.
Съдии от САС, с които „Съдебни репортажи” разговаря, намериха и откровено притеснителни моменти в концепцията на съдия Дончева. Кандидатката е заложила приоритети, които поставят под въпрос независимостта на съда. В раздел, озаглавен „Корупция” съдия Дончева отбелязва, че в дейността си ще стимулира срещи и дебати между съдии от САС и прокурори, които да бъдат в полза за конкретен напредък и постигане на солидни резултати по дела за корупция и организираната престъпност по високите етажи на властта.
“Най-скорошната стъпка по тази стратегия (за борба с корупцията – б.а.) бе създаването през април 2015 г. на по-солидно междуведомствено звено към Софийска градска прокуратура за разследване и наказателно преследване на корупцията по високите етажи на властта”, подчертава кандидатката. Според нея са налице признаци, че това по-тясно сътрудничество между службите в рамките на специализирана структура започва да дава положителни резултати. „Редица случаи са внесени в съда. Други са в процес на разследване. Същевременно обаче оценката на усилията на България да се справи с корупцията по високите етажи на властта ще зависи от постановяването и изпълнението на окончателни съдебни решения. Смятам като административен ръководител да съблюдавам, в рамките на правомощията си по закон, тези производства в САС да приключват по удовлетворителен за обществото начин”, отбелязва съдия Дончева. Последното обаче логично поставя въпроса какво се разбира под удовлетворителен за обществото краен резултат от делата и дали заявката не накърнява независимостта на съдебната власт, защото съдът е арбитър между страните по делата, а не борец с корупцията (въпреки разбиранията на главния прокурор в тази посока). Още повече, че САС е ключов апелативен съд, в който на проверка подлежат решенията по дела за корупция и лица с имунитет.
Съдия Дончева обещава още да съблюдава стриктно спазването на закона за борба с корупцията. “След приемане на целенасочени законодателни изменения за справяне с ключови проблеми в наказателните производства, по специално засягащи сложните дела за корупция и организирана престъпност, ще се стремя да намерят отражение в наказателната политика на съда”, се казва в концепцията й.
Дали тези въпроси ще бъдат поставени на обсъждане утре по време на изслушването преди избора на нов председател на САС е спорно. В този мандат при ключови избори за председатели на съдилища ВСС избягваше да коментира дори данни за корупция, а съмненията за лошо администриране на съдилищата бяха пренебрегвани с общи кухи формулировки за притежаваните професионални и морални качества на кандидатите. Двойният отказ на съвета да повери ръководството на САС в ръцете на Нели Куцкова, чиято репутация и управленски качества не са поставяни под въпрос, е доказателство, че кадровият орган няма да рискува да направи втора „грешка” като тази с новото ръководство на Софийския градски съд, което изчисти възможностите за злоупотреби в съда, и да изпусне контрола над най-големия апелативен съд в страната.
Месец след изборите – прокуратурата знае за бюлетините толкова, колкото и преди
Цацаров и Цветанов в сблъсък заради Делян Пеевски
Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – втора част
Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – първа част

Ново начало и в Софийския градски съд. Конкурсът за председател на съда изглежда предрешен

Изборът за конституционен съдия от съдебната квота. Ще има ли преврат?

Бивш ръководител на Търговската колегия на ВКС: Уредбата на конкурсите е полезна за ловенето на риба в мътна вода, за лобистите, за брокерите на влияние, за любителите на „втория начин“

В услуга на на командированите. Как ВСС се опитва да провали конкурса за съдии в апелативните съдилища?

Нейната уравновесеност и мъдрост ми допаднаха. Прокурорската колегия избра нов окръжен прокурор на Благоевград

Граници, митници, курорти…Кой се опитва да овладее ръководния пост в Окръжна прокуратура – Благоевград?

Прокурорската колегия инсталира Борислав Сарафов за временен главен прокурор

Висшият съдебен съвет отстрани главния прокурор за уронване на престижа на съдебната власт

Кадруване извън мандат. Какви избори за лидери в системата прави ВСС? (ЧАСТ ВТОРА)
