Калин Калпакчиев: Централизацията на прокуратурата прозира в проекта за Закон за съдебната власт

Промяната трябва да е демократизиране на прокуратурата, съсредоточаване на нейните правомощия изцяло и само в сферата на наказателното преследване, т.е. прокуратурата да бъде, както казва и Конституцията. Това заяви членът на Висшия съдебен съвет (ВСС) Калин Калпакчиев в интервю пред БНР. Калпакчиев коментира вторият пакет изменения в Закона за съдебната власт (ЗСВ), оповестени от Министерството на правосъдието. “Ние трябва да се върнем към смисъла на Конституцията – прокуратурата да бъде органът, който повдига и поддържа обвиненията. Представители на Венецианската комисия и наши партньори, в рамките на Механизма за сътрудничество и проверка, казват, че Прокуратурата в България разполага с много правомощия, които я правят всесилна и безконтролна. Едно от тези правомощия е това тя да бъде тотална прокуратура – да контролира всичко и всеки в обществото – т.е. тя замества много често и съда – има квазисъдебни функции. Това трябва да бъде премахнато”, категоричен е той.

Наскоро главният прокурор Сотир Цацаров изрази задоволство от хода на съдебната реформа. “Според мен за първи път от много време личните противоречия и личните дразги са загърбени. За първи път от много време има един, бих го нарекъл много рационален и много консенсусен подход, включително и от страна на Министерство на правосъдието”, каза Цацаров в интервю за БНР в неделя. Според Цацаров проектът въвежда отпадане на определението на прокуратурата като “централизирана”, въвеждането на “допълнителни гаранции за вътрешното убеждение на прокурорите, на това, че “задължителни стават само писмените и по-мотивираните указания на горестоящия прокурор” и “изисквания, свързани с административния ръководител”.

Калпакчиев обаче смята, че проектът на ЗСВ не предвижда реформа на прокуратурата, тъй като поправките няма да намалят централизацията в прокуратурата и да гарантират независимост на работата на редовите прокурори. “Естеството на работата на съдията предполага той да бъде в доста по-голяма степен свободен от йерархически зависимости. Нормално е една прокурорска институция да бъде йерархично устроена, тъй като ефективността на изпълнение на функцията, която е възложена по наказателно обвинение, изисква това. Въпросът е да има граница. Там трябва да е дискусията, която сега не се води – къде е границата между йерархичната подчиненост и свободата на прокурора. В проекта за ЗСВ не е разграничена тази административно-йерархична подчиненост на прокурора от неговата свобода да решава преписките си по вътрешно убеждение”, счита членът на ВСС.

Калпакчиев уточни, че в прокуратурата се създава една култура на зависимост, защото висшестоящият прокурор, административният ръководител има цялата власт да командирова прокурора в друго населено място или да му укаже как да си реши делото, или чисто процесуално да разрешава или не удължаване на срокове, да контролира непрекъснато как прокурорът осъществява работата си по преписките. “И ако няма ясни граници докъде прокурорът е в своята свободна територия и докъде може да получи намеси – това размиване на отговорността всъщност не дава възможност на редовия прокурор тогава, когато осъществява пряката си работа, да се чувства свободен и наистина независим“, подчерта членът на ВСС.

“Ако ние просто махнем думата централизирана, а централизацията прозира и извира от всички текстове, то ние нищо няма да сме променили. Тъй като ние в момента имаме същата централизация”, коментира промените в ЗСВ Калин Калпакчиев. Според него дебатът защо са необходими предварителни проверки се е загубил. “Добива се (в предварителните проверки – б.а.) нерегламентирано понякога информация, която може да бъде използвана за всичко друго, но не и за целите на наказателното производство. В проекта се предлага, не е много ясно, ограничаване на срока на проверките, срокът е един месец, който може да бъде удължаван неограничено. Въвежда се някаква рестрикция уж на предварителните проверки, която е имагинерна, според мене”, подчерта той.

Калпакчиев коментира, че част от правомощията на прокуратурата я превръщат в инструмент за шантаж: “Т. нар.”предварителни проверки”, сме виждали десетилетия наред , са един инструмент, който се използва за натиск, шантаж, икономически зависимости, включително политически. Освен това, той е неефективен, тъй като е способ, чрез който се събират данни, които нямат доказателствена стойност. Всичко, което се върши в рамките на предварителната проверка, след това трябва да бъде преповторено”.