С аргумент „защо трябва да са бедни“: Депутатите приравниха членовете на ВСС с „тримата големи“

Депутатите от правната комисия обезсмислиха промяната в Закона за съдебната власт (ЗСВ), в която се предвиждаше членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС) да не получават възнаграждения за участието си в комисии на кадровия орган. По предложение на народните представители Чавдар Георгиев (БСП) и Емил Димитров – Ревизоро (Патриотичния фронт) заплатите на членовете на ВСС се приравняват на тези на „тримата големи“ – председателите на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд, както и главния прокурор. Така, на практика, с единодушие и без забележки, бе приет текст в ЗСВ, с който заплатите на кадровиците се увеличават.

Мотивите за промяната пък бяха повече от абсурдни и показаха, че изменения в ЗСВ могат да бъдат аргументирани с волни съчинения, демонстриращи сериозни бели петна в знанията на депутатите за устройството на съдебната власт. Нуждата от „достойни“ заплати бе обяснена от Димитров, който заяви, че изборните членове на ВСС се дискриминират спрямо членовете по право. ВСС е висшият орган на съдебната власт и когато членовете му провеждат срещи би следвало да изглеждат подобаващо. Той даде пример с факта, че сега получават средства за облекло и тоги. Подкрепи го Чавдар Георгиев, който каза, че би следвало кадровиците да получават и съответните заплати на положението си. Чуха се и шеги, че кадровиците не бивало да ходят по джапанки.

Единственият, който възрази, бе съдия Капка Костова от ВКС, която се опита да убеди депутатите, че това, което се канят да приемат няма да изглежда добре в обществото. „Тримата големи” не получават възнагражденията си, защото са членове на ВСС, а защото са на върха на определени съдебни структури. Всички останали аргументи кой къде ходи и какви дрехи облича са неотносими. Става дума за различен статут. Сегашният начин е напълно адекватен – с основно възнаграждение на магистрат на върховно ниво”, опита се да обясни Костова. И напомни на депутатите, че едва трима души в държавата имат статут като „тримата големи“, а те не получават заплатите си, защото са членове на ВСС, а защото имат определени задължения и функции. Отвърна й Димитров, който каза, че членовете на ВСС и „тримата големи“ имали равни права и задължения. „Отговорностите на тримата големи и на членовете на ВСС са сходни“, допълни го Георгиев и посочи, че “ако сме искали да утвърждаваме независимостта на съдебната власт, членовете на ВСС трябвало да са равни помежду си и да получават най-големите възможни възнаграждения”.

Изненадващо той бе подкрепен и от Данаил Кирилов от ГЕРБ (председател на Правната комисия), който попита защо членовете на ВСС трябва да са бедни. „Защо е това сиромахомилство, защо те трябва да са бедни”, попита Кирилов. И напомни, че по закон заплатата на тримата големи се равнява на 90% от възнаграждението на председателя на Конституционния съд. Това провокира съдия Костова отново да се опита да ограмоти депутатите – КС е орган извън съд система, а препратката към заплатата на председателя на КС е само механизъм за определяне на възнаграждението на „тримата големи“. „В никакъв случай не може да се твърди, че членовете на ВСС и тримата големи изпълняват една и съща работа“, обясни тя и добави, че „основната заплата на „тримата големи“ е другаде“. Даде и пример – преди ВСС да бъде постоянно действащ, членовете му паралелно са работили като кадровици и магистрати. Въпреки доводите предложението на БСП и ПФ бе прието с 14 гласа „за“ и трима въздържали се, а срещу него не възрази дори и министърът на правосъдието Екатерина Захариева.

Останалите текстове бяха приети във варианта, в който бяха предложени от Министерството на правосъдието с леки редакционни корекции. Другият ожесточен дебат бе по повод поредното предложение на ДПС тайното гласуване да се запази като опция във ВСС. Според текста, представен от депутата от движението Хамид Хамид Пленумът и колегиите на ВСС би следвало да имат право на преценка как да гласуват – тайно или явно. А интерпретацията му бе, че промените в Конституцията, с които тайното гласуване отпада, дават възможност на кадровия орган самостоятелно да прецени при всяко гласуване как да постъпи. Основателно в залата се чуха въпроси на какви критерии ще стъпва тази преценка.

Министърът на правосъдието обясни, че едно от най-големите постижения на измененията в Конституцията е именно отпадането на тайното гласуване. По думите й членовете на ВСС са юристи с високи морални и професионални качества и от „тази гледна точка е абсурдно точно този орган да гласува тайно“. Според Захариева членовете на ВСС би следвало да могат публично да заявят позицията си и да не се страхуват от влияния. Даде и друг аргумент – ВСС вече гласува тайно и „виждаме, че няма проблем, напротив – успокоиха се нещата“. От Патриотичния фронт също имаха сходно предложение – от ЗСВ да отпадне изречението, че гласуването във ВСС е явно. „Ние не избираме ОПГ, за да го следим, контролираме, наблюдаваме. Част от ВСС е обвързан с политическите формации. С явното гласуване даваме възможност на политическите централи да оказват, да контролират вот. Нима е необходимо да следим тези хора?“, попита Явор Хайтов.

Репликира го съдия Весислава Иванова от ССБ, която обясни, че магистратската общност отдавна настоява решенията на ВСС да бъдат взимани с явен вот. „Не става дума за контрол, а за отговорност на членовете на ВСС. Това е абсолютно неприемливо! И така, както аз не се страхувам да се изправя в съдебната зала, считам, че и членовете на ВСС, които решават дали да ме санкционират или повишат, би следвало да могат да застанат зад решенията си“, каза тя.

„Магистратите наистина заслужават да имат мотиви защо те имат определена оценка и освен това с всички решения на съвета, по този начин се мотивират много по-добре“, каза председателят на Правната комисия на ВСС Юлияна Колева. В крайна сметка и двете предложения – на ДПС и на ПФ, не минаха.