Съдът оправда Валентин Димитров по делото за валутни престъпления

Софийският районен съд (СРС) призна за невинен Валентин Димитров (Вальо Топлото) по делото за валутни престъпления в особено големи размери.

Според обвинителния акт Димитров извършил продължително престъпление, нарушавайки чл. 251 ал. 1 от НК за в периода 20.10.1999 г. – 25.06.2003 г. на територията на Австрия, като в качеството си на физическо лице е направил финансови сделки в нарушение на валутното законодателство за обща сума от 432 581,71 долара и 2 565 643, 20 евро. Димитров е обвинен и в това, че в периода от 26.01.2004 г. – 17.07.2006 г. отново е нарушил валутния закон, като в качеството си на управител на „ПРО МАРК ЕООД“ не е декларирал пред БНБ за нуждите на статистиката на платежния баланс на сделки с обща стойност 16 007 708, 02 лв.

На днешното заседание съдът сложи край на съдебното следствие с приемането на последното писмено доказателство, предоставено от подсъдимия Димитров – писмо от БНБ, в което се посочва, че в инкриминирания период, не е била законово уредена нуждата от участие на български инвестиционен посредник при инвестирането в чуждестранни ценни книжа.
От прокуратурата заявиха, че не поддържат обвинението срещу Димитров, тъй като вследствие на изменения на НК, влезли в сила през есента на 2015 г., деянието, за което се води производството не представлява престъпление. Прокурор Снежана Христова допълни, че заради влезлия в сила по-благоприятен закон за дееца вече не следва да му се търси отговорност.

Според последната редакция на нормата в НК за престъпление се счита само това поведение, свързано с неизпълнение на задължение за деклариране на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях, пренасяни през границата на страната, която е външна граница на Европейския съюз. Бившият зам.-председател на парламента Христо Бисеров също бе обвинен по този текст, а миналата година Софийският градски съд го оправда заради изменението на закона.

Защитникът на Димитров адвокат Дудуленски посочи в пледоарията си, че държавното обвинение не е доказало, че подсъдимият е извършил престъплението, в което е обвинен. Защитникът заяви също, че Димитров не е знаел каква е стойността на ценните книжа, с които е търгувал, за да ги декларира, както и че не е имал задължението да го прави. “Няма как, когато човек инвестира в ценни книжа, да знае колко и дали въобще ще получи нещо от тях”, допълни защитника си Димитров в обръщението си към съда.

Делото влезе в съда през 2007 г., но обвинителният акт е върнат на прокуратурата. След поправки в обвинението
Софийският районен съд осъжда Димитров на 5 години затвор. На втора инстанция делото е разпределено на съдия Румяна Ченалова. Две години след като му дава ход – през декември 2011 г. съдия Ченалова забелязва съществени пропуски в обвинителния акт, които нарушават правото на защита на подсъдимия и връща делото на прокуратурата. През това време са проведени 9 заседания по процеса, но така и не става ясно защо съдът не е забелязал процесуалните нарушение преди да даде ход на делото. Следват два опита на прокуратурата да прецизира обвиненията към Димитров, като делото е внесено в СРС през август 2014 г. и е отлагано многократно.