И изборът на председател на Софийския апелативен съд затъна в съмненията за специална селекция на съдии, съдебни състави и дела във ВАС
Седмица преди Висшият съдебен съвет (ВСС) да проведе за четвърти път процедурата за избор на председател на Софийския апелативен съд (САС), в средата на декември, премиерът Бойко Борисов (за пореден път) даде да се разбере, че в българските условия независимостта на съдебната власт е само фраза. Съветът вече веднъж бе нарушил и етичните норми и закона, след като се оказа, че повече членове на кадровия орган са се изказали ласкаво за единствения кандидат за поста председател на САС Нели Куцкова, отколкото са гласували за нея.
Очаквано решението на ВСС бе отменено от съда (от съдебен състав с председател Александър Еленков и членове Атанаска Дишева и Тодор Тодоров) и така на 12 декември Борисов, в коментар на безпрецедентния протест на съдии пред Съдебната палата, заяви, че му се струва “несериозно” определени съдии, които са били политици или са кандидатствали за политически постове “да се правят на обективни”. На въпрос за кого конкретно говори той посочи съдия Нели Куцкова. “Тя беше кандидат за президентска двойка. Изведнъж след това почва да се изживява за последна инстанция като независима съдийка, но тя е била вече избирана или е кандидатствала от политическа сила”, категоричен е премиерът.
Намесата му не среща реакцията на членовете на ВСС, макар според някои от кадровиците да няма съвет досега, който толкова последователно да е защитавал независимостта на съдебната власт. Седмица по-късно по време на дискусията преди избора за САС опорните точки срещу съдия Куцкова за втори път бяха артикулирани от председателя на Етичната комисия Ясен Тодоров. Процедурата преповтаря предишната – членовете на ВСС не избират единствения кандидат за поста (факт, който не убягва и на Европейката комисия) и оставят най-големия апелативен съд без титулярен председател повече от година и половина.
Съдия Куцкова обжалва втори път отказа на ВСС да посочи в конкретика защо дългогодишен апелативен съдия с безупречна репутация и подкрепата на 80% от съдиите в САС не е подходящ да оглави съда. В последния работен ден преди четирите почивни дни за националния празник тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) окончателно обявява акта на кадровия орган за законен. В решението на съдебния състав с председател Милка Панчева (шеф на Шесто отделение, което разглежда жалбите на магистрати срещу решенията на ВСС) и членове Росен Василев (докладчик) и Георги Георгиев няма и дума за намесата на премиера. За сметка на това има откровено неверни твърдения.
Едно от основанията, с които съдия Куцкова обжалва решението на кадровия орган са привидните мотиви, на които стъпва то. Според съдийката нито един от аргументите срещу кандидатурата й не се отнасят до предварително установените от органа критерии за заемане на поста – а това са професионалните и моралните качества на кандидата и управленската му компетентност.
Съдът обаче счита, че трима от членовете на ВСС са изказали отрицателно становище в обсъждането. Това са Ясен Тодоров, Румен Георгиев и Румен Боев (първите двама – следователи преди да бъде избрани за членове на съвета, а последният – прокурор), като част от изказванията им избирателно са цитирани в акта на ВАС. “Нека истинската си, лична независимост, която имаме, в достатъчна степен да я запазим и точно тогава ние ще бъдем членове на един наистина независим орган, който взима със съответното мнозинство решенията, съобразно съвестта, знанията на неговите членове (…)“, цитиран е Румен Боев, но къде в думите му се съдържа отрицателна оценка за съдия Куцкова съдът не сочи.
Още по-необяснимо е как ВАС стига до извода, че Румен Георгиев също изразява негативна позиция към единствения кандидат за председател на САС. “(…) Проблемът с политизацията на съдебната власт е факт, медицински факт….Тронното слово, което ни беше изнесено е най-точната илюстрация на проблема. Когато се политизира един проблем, което беше направено съвсем ясно и недвусмислено, аз си задавам въпроса: кой е за съдия Куцкова и кой използва избора й за други цели?…Аз съм работил със съдия Куцкова и имам прекрасни впечатления. Точно затова начинът, по който се поднася тезата в момента, която е изцяло политическа….Проблемът е в това, че именно това наелектиризиране води до определени резултати и засяга хора-това е единия аспект….Въпросът е в друго-хората, които искат определен избор и водят всичко към това, не са нейни приятели, искам това да кажа. Не са приятели на съдебната система, защото политиканстването обикновено, поправете ме ако бъркам, поне както аз съм го разбрал в последните години-едни хора вярват, други вярват искрено, но за мнозина е просто средство за кариера. Ето-това не ми харесва(…)”, цитиран е и Румен Георгиев.
Напълно в противовес на тълкуването на съдебния състав проверка в протокола от заседанието показва, че Георгиев казва за съдийката също, че е „много симпатично момиче, много добър съдия, много почтен човек“. И още: „Така че, уважаеми колеги, аз много благодаря на останалите колеги, които казаха хубави думи, Нелата (Нели Куцкова – б.а.) ги заслужава“.
Решението на ВАС донякъде е очаквано – САС е ключов съд, а действията на кадровия орган след овакантяването на председателското място издават силна съпротива съдът да бъде поверен в ръцете на независим съдия (само щрих от усилията на съвета да постави под контрола си САС бе бламирането на предложението на бившия председател на ВКС за и.д. председател да бъде избрана съдия Петя Шишкова и назначаването на Стефан Гроздев начело на съда, за когото има съмнения, че е близък до ДПС и е зависим поради висяща прокурорска проверка.
Специалната селекция на съдии и дела
Случайно или не (заради неопроверганите съмнения за случайното разпределение във ВАС) делото „Куцкова“ се пада на съдебния състав, оглавяван от председателката на отделението съдия Милка Панчева. Панчева заема ръководния пост с еднолична заповед на председателя на ВАС Георги Колев, след като тричленен състав под нейно председателство (членове Георги Чолаков и Тодор Тодоров) не спира изпълнението на уволнението на съдия Мирослава Тодорова, а по-късно и потвърждава наложеното от ВСС най-тежко дисциплинарно наказание на съдийката.
Панчева е част и от петчленния състав по делото „КТБ“, за което след критики на премиера Бойко Борисов към ВАС председателят на съда Георги Колев казва, че лично поема отговорност да правораздава (това е и единственото дело, по което Колев влиза в съдебната зала, откакто е председател на съда). Докладчик по делото е друг съдия, решил делото „Куцкова“ – Росен Василев. От май 2014 г. съдия Василев е командирован във ВАС със заповед на Георги Колев. До този момент той е правораздавал в Окръжния съд в Благоевград като граждански съдия и е дългогодишен заместник на бившия председател на съда Красимир Аршинков, в чиито мандат съдът бе замесен в серия от скандали, свързани с конфликт на интереси и неслучайно разпределение на делата. Командировката на Василев е необяснима поради няколко обстоятелства – той не е разглеждал административни дела, за разлика от колегите си от 28-те административни съдилища, но е предпочетен пред тях. А дори да допуснем, че изборът на Колев е паднал върху него заради професионалните му качества, които по някаква причина са станали известни на председателя на ВАС и са надделели над проблемите с репутацията му, няма как да не забележим, че Василев не успява да спечели титулярно място за съдия на конкурса във ВАС през миналата година. Въпреки това командировката му не е прекратена и продължава вече 20 месеца.
Третият съдия по делото „Куцкова“ е Георги Георгиев, бивш зам.-председател на Окръжния съд в Плевен, през 2007 г. повишен във ВАС. Шеф е на Четвърто отделение до края на 2012 г, а после е преместен като редови съдия в Шесто отделение, след като става ясно, че живее на фактически съпружески начала с Румяна Монова, зам.-председател на ВАС и председател на колегията, в която се намира досегашното отделение на Георгиев. Според публикация в „Капитал“ Монова и Георгиев влизат в един съдебен състав по 30 дела, което означава, че са формирали мнозинството в състава и на практика са решавали изхода от делата, въпреки основанията за отвеждането им.
Панчева, Василев и Георгиев са определени за постоянен тричленен състав със заповед на Георги Колев от 24 октомври 2014 г. Само няколко месеца по-рано – през юни, в тричленните състави в отделението по молба на съдия Милка Панчева е направена рокада. Така между юни и октомври председателката на отделението заседава с Росен Василев и Атанаска Дишева.
Първата промяна в съставите е предшествана от едно необяснимо събитие по също толкова ключово дело във ВАС – срещу избора на съдия Ванухи Аракелян за председател на Варненския апелативен съд, което можеше да спре възпроизвеждането на вечните съдебни началници в съдебната система. Въпросът е поставен от загубилия състезанието кандидат, като в жалбата му се твърди, че Аракелян няма право на трети последователен мандат като председател – до този момент съдийката е била два мандата административен ръководител на Окръжния съд в града (ВОС).
Заради оплакването на жалбоподателя съдията-докладчик по делото Александър Еленков предлага да бъде отправено питане до Конституционния съд (КС), който да даде задължително тълкуване на спорната разпоредба в основния закон, който забранява трети последователен председателски мандат. Според съдия Еленков КС трябва изрично да отговори на въпроса дали административен ръководител, изпълнил два последователни мандата на съответната длъжност, може веднага след втория мандат да бъде назначен за административен ръководител на друг орган на съдебната власт. Мнозинството в състава – Милка Панчева и Георги Георгиев, обаче оказва да прати въпрос до КС с определение от 29 април 2014 г.
Определението на съда обаче е предшествано от смяна на един от съдиите. Първоначално член на съдебния състав, който разглежда делото, е съдия Анелия Ананиева. Официално от ВАС казват, че рокадата се е наложила, тъй като съдия Ананиева е поискала с молба до председателя на съда да бъде преместена във Второ отделение на ВАС. Извънредното в случая е, че в деня, в който съдебният състав се произнася с определение и отказва да отнесе въпроса за мандатите до Конституционния съд, председателят на отделението съдия Милка Панчева си саморазпорежда съдия Ананиева да бъде заместена от…Милка Панчева. Заповедта на председателя на съда Георги Колев за преместване на съдия Ананиева от Шесто във Второ отделение пък носи последващата дата – 4 май, тоест до този момент съдийката официално е правораздавала във Шесто отделение и не е имало пречка да бъде част от състава по делото.
Впоследствие и в унисон с медийните прогнози съдебният състав обявява за законен избора на съдия Аракелян, която получава трети председателски мандат, вече на апелативния съд на Североизточна България, въпреки съмненията около съвпадението във времето на два факта – смяната на обслужващата ВОС банка с Корпоративна търговска банка и получения от председателката на съда извънредно изгоден кредит от КТБ. По този въпрос съдът приема за задоволителен изхода от формалната проверка на ВСС по случая, че съдия Аракелян не е извършила етично нарушение, нито е била в конфликт на интереси.
Няколко месеца по-късно ВАС ще узакони друг предизвестен избор на председател на ключов съд с участието на двама от съдиите по делото “Куцкова”. На 23 октомври съдебен състав с докладчик съдия Росен Василев и членове Милка Панчева и Наталия Марчева (съдия Марчева се включва след отвод на Атанаска Дишева) отхвърля всички доводи срещу избора на близкия до съдия Аракелян Марин Маринов за председател на Окръжния съд във Варна. Изборът е съпътстван отново с множество съмнения – за роднинската връзка на Маринов с члена на ВСС Даниела Костова, която обаче не се отвежда от гласуването, липсата на всякакви отговори по проблемите на съда по време на дискусията в съвета, масовите отводи на съдиите от Търговското отделение, ръководено от Маринов, по делата „Петрол” и нарушенията, установени в актове на Инспектората към ВСС, но съдът обявява решението на ВСС за законно.
Председателката на отделението Милка Панчева участва и в едно от най-спорните решения на ВАС – по делото за уволнението на Камен Ситнилски. То попада при втори тричленен състав на ВАС, след като Ситнилски е уволнен с по-малко от необходимите гласове от ВСС, но петчленен състав на съда валидира нарушението и връща делото за ново разглеждане.
Така за съдия Панчева, Румяна Папазова и Николай Гунчев остава да се произнесат по същество дали Ситнилски е извършил етично нарушение. Въпреки липсата на доказателства, че бившият зам.-главен прокурор е лобирал, за да бъде избран за член на ВСС и сбърканата фактология по делото, мнозинството в състава (Панчева и Папазова) потвърждава порочното решение на съвета. По-притеснителното в акта на съда обаче е друго. Едно от основните оплаквания на Ситнилски е, че решението на ВСС противоречи на чл. 6 от Конвенцията за защита правата на човека – правото на справедлив процес, тъй като членът на Съвета Галя Георгиева е била и обвинител (вносител на предложението за наказание), и решаващ орган – член на дисциплинарния състав, който трябва да реши дали е основателно предложението.
Не така смятат съдиите Панчева и Папазова. Според тях „цитираните от жалбоподателя решения на Съда на ЕС (“Пиерсак срещу Белгия”; “Волков срещу Украйна”) са постановени по казуси с различна фактическа обстановка, а следва да се има предвид, че и законодателната уредба в посочените страни е твърде различна в сравнение с националната“ (решенията обаче не са на Съда на ЕС, а на Европейския съд по правата на човека – б.а.). Действително законодателната уредба на всяка държава е различна, но ЕСПЧ проверява съответствието й с принципите на Европейската конвенция за правата на човека, която е валидна за всички държави-членки на Съвета на Европа. Междувременно излиза и ново решение по сходен казус – „Митриновски срещу Македония”
Съдия Панчева и друг път е изразявала конюнктурното становище, което се поддържа и от председателя на ВАС Георги Колев, по аспекти от правото на защита на магистратите пред кадровия орган. В средата на 2012 г. тя е докладчик по делото, заведено от съдия Иван Коев срещу наложената му забележка от ВСС. Петчленният състав отменя решението на тричленката, с което наказанието на съдията е обявено за незаконно, като се мотивира, че магистратите нямат право на лична защита пред ВСС, а е достатъчно изслушването им пред дисциплинарния състав. Съществена подробност е, че решението излиза 18 дни след решение на друг петчленен състав по идентичен казус, който приема, че съветът следва да дава възможност на съдиите, прокурорите и следователите да се защитят пред наказващия орган. Впоследствие правото на лична защита на магистратите е утвърдено в множество решения на ВАС.
Скорошен пример как различните съдебни състави в едно отделение, разглеждащо жалбите на магистрати срещу решения на ВСС, интерпретират сходни казуси, може да се проследи по изхода на делата по жалби на бившия министър на правосъдието Христо Иванов срещу двукратния отказ на ВСС да образува дисциплинарка на бившата председателка на Софийския градски съд (СГС) Владимира Янева заради аферата „Червей“.
В рамките на по-малко от месец по двете жалби са постановени две коренно противоположни решения. В началото на август миналата година тричленен състав на ВАС (с председател Александър Еленков и членове Тодор Тодоров и Атанашка Дишева (докладчик) отмени отказа на кадровия орган да започне дисциплинарно преследване срещу Янева. Съдът постановява, че предложението на министъра за образуване на дисциплинарно дело срещу Янева е мотивирано и отговаря на всички формални изисквания на нормативната уредба, освен това по делото няма данни давността за дисциплинарно преследване да е изтекла, а това е единствената хипотеза по закон, в която кадровият орган може да откаже да образува дисциплинарка срещу магистрат, когато е сезиран от компетентен орган. С други думи – съветът незаконно не е уважил искането на министъра.
По жалбата на правосъдния министър срещу повторния отказ на ВСС да започне дисциплинарка срещу Янева обаче тричленният състав с председател Милка Панчева, Росен Василев и Георги Георгиев (докладчик) се произнася другояче, като отхвърля жалбата на министъра срещу повторния отказ на ВСС да преследва бившата председателка на СГС. Според съда към момента на внасяне на второто предложение на Иванов срещу Владимира Янева, е имало висящо производство по първото предложение с идентичен предмет и страни. Съдът приема, че първото и второто предложение са мотивирани с „факти от същата проверка (на Бюрото за контрол над СРС-та – б.а.) и по отношение на същите искания, справки и разрешения“.
В крайна сметка в решението няма нито дума за това, че ВСС отказва да образува дисциплинарно дело срещу Янева при първото искане на министъра, като се позова на факта, че разрешенията за използване на СРС-та, подписани от бившата председателка на СГС, са секретни и членове на съвета нямат достъп до тях. Впоследствие бившият министър внесе повторно предложение за уволнение заедно със самите разрешения, предоставени от Бюрото за контрол на СРС-та като некласифицирана информация и новонастъпило обстоятелство. За съда обаче очевидно подробностите нямат значение.
Общото по изброените казуси на ВАС по важни за съдебната власт дела, приключили в полза на Съвета с неубедителни мотиви, е, че попадат при едни и същи съдии. Професионалната биография на тези съдии и компрометираната система за командироване, формиране на съставите и вътрешно издигане на административни постове във ВАС на собствен ход поставят под съмнение справедливостта на процеса, който са получили жалбоподателите. Тъй като става въпрос обаче за израстване в кариерата или за санкциониране на магистрати, несправедливостта се разпростира не само върху конкретните хора и дела в рамките на съдебната власт, но и спрямо всички останали граждани, които разчитат на компетентността и независимостта й. С казуса “Куцкова” за пореден път се виждат мащабите на битката за овладяване на ключови административни позиции в съда. Междувременно в интервю пред „Медиапул” след националния празник Борисов даде ясно да се разбере как вижда независимостта на съдилищата – според това дали зависи или не зависи от него. По думите му „от трите големи съда” “остава ВАС” (разбирай – става само той), от другите два – Софийският градски съд (СГС) и Върховният касационен съд, премиерът очевидно сега не е доволен. Според него те са изпаднали под чужда зависимост – тази на ДСБ.
Увереността на премиера в това, че ВАС (му) “остава” далеч не е случайна. Кариерата на председателя на последната административна инстанция претърпя впечатляващ възход в първия мандат на ГЕРБ – от наказателен съдия направо в СГС с непродължителен стаж (преди това – прокурор) Георги Колев беше избран за шеф на най-големия окръжен съд в страната през 2009 г.. Малко повече от година по-късно, отново в по време на управлението на ГЕРБ, оглави ВАС без да има конкуренция за поста и въпреки липсата на всякакъв опит в административното правораздаване. Оттогава се радва на абсолютен комфорт в избрания отново в управлението на ГЕРБ ВСС, въпреки десетките съмнения за разпределението на делата и едноличната му практика по определяне на съдебните състави, командироването и разместването на съдии по отделения. Затова не беше изненада, че на призива на Борисов за бързо разглеждане на делото за отнемането на лиценза на “КТБ” във ВАС, Колев го взе на лично управление и направи премиерата си като върховен съдия, оглавявайки петчленния състав. Впрочем Борисов позиционира градския съд в групата на зависимите съдилища едва след като семейната приятелка на отговорния за партийното строителство на ГЕРБ Цветанов напусна ръководния пост, а новото ръководство на съда започна да елиминира корупционните пробойни в СГС, завещани от екипа й.
Месец след изборите – прокуратурата знае за бюлетините толкова, колкото и преди
Цацаров и Цветанов в сблъсък заради Делян Пеевски
Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – втора част
Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – първа част

Ново начало и в Софийския градски съд. Конкурсът за председател на съда изглежда предрешен

Изборът за конституционен съдия от съдебната квота. Ще има ли преврат?

Бивш ръководител на Търговската колегия на ВКС: Уредбата на конкурсите е полезна за ловенето на риба в мътна вода, за лобистите, за брокерите на влияние, за любителите на „втория начин“

В услуга на на командированите. Как ВСС се опитва да провали конкурса за съдии в апелативните съдилища?

Нейната уравновесеност и мъдрост ми допаднаха. Прокурорската колегия избра нов окръжен прокурор на Благоевград

Граници, митници, курорти…Кой се опитва да овладее ръководния пост в Окръжна прокуратура – Благоевград?

Прокурорската колегия инсталира Борислав Сарафов за временен главен прокурор

Висшият съдебен съвет отстрани главния прокурор за уронване на престижа на съдебната власт

Кадруване извън мандат. Какви избори за лидери в системата прави ВСС? (ЧАСТ ВТОРА)
