Изслушването на Бойко Атанасов добави нови въпроси: Шефът на столичното следствие еднолично разпределял дела

В нарушение на закона военни следователи разследвали председателката на Софийския градски съд Владимира Янева
07-03-2016; категория: Новини; автор: Галина Гиргинова;
Снимка: Капитал

Снимка: Капитал

Неслучайно разпределение на делата в следствения отдел на Софийската градска прокуратура (СГП) и разместване на следователи по сектори със заповед на градския прокурор, вербуване на следователи и стотици разследвания за корупция по висшите етажи на властта срещу неизвестен извършител. Това са само част от съмнителните практики в столичното следствие, които бяха сведени до знанието на членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС) днес по време на изслушването на следователя Бойко Атанасов и над 20 негови колеги и прокурори, които по свое желание поискаха да опровергаят Атанасов пред кадровия орган.

Заседанието на Етичната комисия на ВСС, което продължи повече от 5 часа, бе открито за медиите (за разлика от изслушванията на замесените по скандала „Яневагейт“). Проверката на твърденията на следователя Бойко Атанасов, че в следствието съществува „шпицкоманда“ от следователи на директно подчинение на главния прокурор, а делата за корупция се използват за шантаж на политици и бизнесмени, започна след искане на Сотир Цацаров. Седмица след публичните изяви на Атанасов Цацаров отиде на среща със следователите от следствения отдел на СГП и категорично отрече изнесеното от него да е вярно. Миналата седмица пък 26 следователи и прокурори изпратиха писмо до ВСС, с което поискаха да бъдат изслушани, за да опровергаят обвиненията на колегата си. Така Атанасов днес се озова пред членовете на ВСС, чието мнозинство изпълнява безропотно волята на главния прокурор, и пред колегите си, които бяха дошли, за да се оплачат колко обидени се чувстват от медийните изяви на следователя, в който, по думите им, той ги оприличавал на убийци и хора със садистични наклонности.

Въпреки това пред ВСС Атанасов потвърди думите си, че в столичното следствие съществуват редица съмнителни практики по делата – тези срещу висшия ешелон на властта се разследват единствено в Първи сектор на следствения отдел и „висят“ срещу неизвестен извършител. Според него разделението на следствието на три сектора не е законно, тъй като в Закона за съдебната власт липсва подобна разпоредба. Зададе и множество въпроси – как се вербуват следователите в специализирания сектор, как се изнудват с преписки в ГДБОП и дисциплинарни дела, попита как се формират екипите по разследването и дали това става на случаен принцип. Атанасов обясни, че е подавал множество сигнали за нередностите към главния прокурор, Инспектората към ВСС и кадровия орган, но нито веднъж не му е обърнато внимание. Призова членовете на съвета да изискат делата срещу неизвестен извършител, за да проверят думите му.

Атанасов сам е ставал свидетел как се работи по делата срещу властта, тъй като е бил начело на отдела за няколко месеца през 2013 г. Даде и конкретни примери – по думите му през 2013 г., когато депутатът от ДПС Делян Пеевски заплашил бившия вътрешен министър Цветан Цветанов от трибуната на парламента, че с него ще се занимават от прокуратурата, ден по-късно в столичното следствие пристигнало дело срещу Цветанов. Главният прокурор пък командировал двама военни следователи и двама прокурори по делото срещу бившата председателка на Софийския градски съд Владимира Янева. Военните следователи обаче нямат компетентност да разследват магистрати.

Председателят на Етичната комисия Ясен Тодоров обаче му напомни, че не бива да изнася следствена тайна, а по-късно по време на изслушването направи друга забележка – че Атанасов говорил твърде общо и го подкани да даде данни за конкретни казуси.

Атанасов обаче обясни, че миналата седмица е написал сигнал до ВСС, в който са приложени и доказателства – например разпореждане от 2013 г., издадено от тогавашния шеф на столичното следствие Петьо Петров, с което се възлага на следовател Илияна Кирилова да сформира екип от следователи в случай на служебна необходимост. Това, по думите на Бойко Атанасов, се е случило със знанието на главния прокурор и е директно нарушение на случайното разпределение на делата. „Какви са тези екипи, кого обслужват, как работят, надявам се, да се изясни това нещо. Питайте ги – вземали ли са им дела, давали ли са им указания по делата? Тези указания по НПК ли са или по друг ред?“, попита следователят. Оказа се обаче, че членовете на ВСС не са запознати с доказателствата, представени от Атанасов, тъй като в преписката, образувана от Етичната комисия, не са качени всички материали.

Следователят разказа, че е присъствал на оперативки, на които е нареждано как да се движат делата, а това, по думите му, е било съгласувано с главния прокурор. Думите му бяха посрещнати от серия меко казано странни въпроси от мнозинството членове във ВСС. Галя Георгиева го попита дали е запознат с класификатора на длъжностите в съдебната власт и и колко досъдебни производства и преписки е приключил Атанасов, дали те са повече или по малко от тези на колегите му, какъв е бил резултатът от тях и в колко конкурси за административен ръководител е участвал. Следователят обясни, че е приключил всички дела за 2015 г., но не може да уточни, тъй като е смятал, че ще отговаря на други въпроси. „Участвал съм в четири конкурса – за административен ръководител на Софийската районна прокуратура, Софийската градска прокуратура и за районен прокурор на Кюстендил“, посочи той. От последния обаче се оттеглил, защото му било обещано предварително, че ще спечели.

Румен Боев пък го попита какво разбира под вербовка на следователи и какво са му обещали, за да стане началник сектор. „В писмото подробно съм описал механизма, как съм викан, че срещу мен има преписка срещу неизвестен извършител и че трябва да се съглася“, каза Атанасов.

Димитър Узунов пък се учуди, че за проблемите в следствието Атанасов не сигнализирал в концепциите си като кандидат за административен ръководител. Узунов уточни, че внимателно е чел концепциите му и дори му зачете пасаж от тях. Освен това се поинтересува откъде следователят знае, че срещу колегите му от Първи сектор има разработки като това било класифицирана информация. „Срещу мен бе образувано дело срещу неизвестен извършител, предполагам, че механизмът срещу останалите е същият“, посочи Бойко Атанасов и допълни: „Ако нещо не ви е ясно – питайте. Аз съм направил достатъчно предложения, направете и вие нещо“. Обясни и, че от 2011 г. е използвал всички демократични способи, за да сигнализира институциите какво става в следствието.

Последва нов въпрос от Ясен Тодоров: „Искате да кажете, че срещу колеги ви има разработки и преписки?“. „Благодаря, това имам да кажа“, ядоса се Атанасов. Засече го Милка Итова: „Откъде имате тази информация за преписките? Как решихте да ровите в кофите за боклук?“ Атанасов отговори, че понякога му се налага да контактува с представители на службите и някои от тях са му споделяли за преписките срещу следователи и прокурори.

Соня Найденова се поинтересува дали делата в специализирания сектор са под специален надзор от прокуратурата и как се упражнява той, а Атанасов й отговори, че не му е известно да има надзор, но за сметка на това „се изисква“ да се докладват устно на главния прокурор. Тези случаи били „многобройни“. Знаел и за изчезнали дела, но никой не му обърнал внимание, когато предложил да бъдат образувани разследвания за тях.

Васил Петров пък изненадващо помоли следователя да изброи „поне три позитива“ в работата на следствения отдел. „Хубавото е, че още съществува“, отговори Атанасов.

След това по настояване на Ясен Тодоров бе изслушан ръководителят на следствения отдел Иван Иванов, наблюдаващият прокурор по делото „КТБ“ Иван Гешев и ръководителят на Първи сектор Лиляна Кирилова.

Иванов обясни, че ръководителите на трите сектора били назначени от него, за да осъществяват техническа и организационна дейност, например – определяли дежурствата и създавали екипи от следователи по делата. „Не ми е известно да съм бил вербуван“, каза той и поясни, че не му било известно и да има преписки или разследвания срещу него. „По никакъв начин не ми е оказван натиск как да си гледам делата“, сподели Иванов и допълни, че в следствието се правели оперативни с прокурори от СГП и Върховната касационна прокуратура, които обаче били само за оказване на помощ по определени казуси, което не можело да се възприеме като натиск. „Имал съм работни срещи с прокурори от надзорни прокуратури – работни и колегиални срещи. Ние сме едни войници в боя, а хората, които са отстрани могат да ни дадат друг поглед“, описа ситуацията той. Бе категоричен, че не приема твърденията, че следователите изпълняват поръчки по делата.

Сподели обаче за практика, която навява немалко съмнения. Първо – като ръководител на следствения отдел той определял кое дело в кой сектор да отиде, а едва след това то минавало на разпределение чрез софтуера за случаен подбор. Второ – в неговите правомощия било да разпределя еднолично дела на следователи, а освен това в системата за случайно разпределение имало опция „определен избор“ – тоест определено разследване да се възложи на конкретен следовател. Това се налагало, например, когато дежурен следовател поемал следствените действия по дело, а пък миналата седмица Иванов използвал правомощията си еднолично да възлага дела, след като следователка и неин колега извършили първоначалните действия по разследването. Вторият следовател помагал, уточни Иванов. Не стана ясно обаче колко често се ползва механизмът за заобикаляне на случайния подбор и дали не се злоупотребява с него.

По случая с изхвърлените документи по делото „КТБ“ той призна, че се касае за „организационна слабост“, защото никога не е имало надлежна процедура, по която да се унищожават документи по делата. На Иванов бяха задавани и редица лесни въпроси – Ясен Тодоров, например, заяви, че до колкото разбрал следователите от Трети сектор нямали нищо против да гледат следствените поръчки. Малко преди това самият Иванов подробно обясни, че те са възложени на този отдел именно от него.

Соня Найденова постави ребром въпроса как се преместват следователи от един в друг сектор. По думите на Иван Иванов това ставало със заповед на градския прокурор Христо Динев. Дали обаче не се злоупотребява с едноличните заповеди за преместване на следователи – не стана ясно. Юлияна Колева се обърна към завеждащия следствения отдел и му напомни, че именно той е човекът, който трябва да даде отговор на въпросите, поставени от следовател Бойко Атанасов – например, дали делата „висят преимуществено срещу неизвестен извършител“. „Дела, които просто да висят във сектора, аз считам, че няма. Има такива дела срещу неизвестен извършител заради имунитета на лицата, но те се приключват бързо. Колегите съвсем съвестно си извършват следствените действия“, каза Иванов и допълни, че Първи сектор бил много натоварен заради делото КТБ.

След него думата взе ръководителят на сектора Лиляна Кирилова. „За себе си мога да кажа, че по никакъв начин не съм задържала дело. Аз няма и как да го задържа“, отговори на обвиненията тя. Поясни, че е тук не, за да се защитава, а за да покаже как следователите „възприемат нещата“. Направило и впечатление, че Атанасов не споменал конкретни дела и попита защо те са съобщени пред медиите, но той не ги споменава пред „висшите магистрати“.

И уточни, че той говорил за едно от нейните дела – „Авиоотряд 28“, което, по думите й, не е стояло на трупчета. Факт е обаче, че делото, което трябваше да изясни отговорността на премиера Бойко Борисов за нерегламентираните полети на отряда, се водеше срещу неизвестен извършил и бе прекратено. Кирилова дори каза, че може да отговаря само за себе си, защото не познава работата на колегите й „така детайлно“. Делата обаче не били „пране, за да висят на простор“.

Обоснова се, че законът позволявал делата да са срещу неизвестен извършител, а следователите приветствали промяната в НПК, с която да се сложи край на този институт. „Но като делото е по един сигнал, някакви документи, няма достатъчно събрани доказателства, не виждам пречка да е срещу неизвестен извършител“, уточни Кирилова.

Още по-куриозно бе обяснението й как се формират екипите следователи по делата. Тя се обаждала на колегите, събирали се и питала кой иска да помогне по даден казус. По делото КТБ пък обясни, че екипът бил огромен – „Имаме трима наблюдаващи от СГП, има и наблюдаващи от ВКП. Колегите идват от върховната прокуратурата, запознават се с доказателствата, в момента се назначават експерти, други са готови – това са регулярни срещи, правим копия на някои експертизи, проекти за привличане на обвиняем. Понеже сме 6 човека, ако дойдат от ВКП – снимаме документите, за да може всеки да има достъп“, каза тя и поясни, че именно такива копия били изхвърлени в контейнерите. „За да има някаква хигиена на работното място, ние се чистим от време на време“, подчерта Кирилова.

Каза и че, ако не се докажат обвиненията на Атанасов, ще си търси правата в съда.

Особено любопитно бе обяснението й каква е специализацията на следователите по сектори. Обясни, че в ръководения от нея сектор, за когото Атанасов твърди, че представлява „шпицкоманда“, се гледат дела срещу лица с имунитет, служители на ДАНС и митниците, членове на Министерски съвет, полицейски служители, дела с висок обществен интерес, в това число и наблюдавани от Европейската комисия. Освен това секторът разследвал дела по чл. 287, 288, 295, 299 от Наказателния кодекс.

Тук се включи Калин Калпакчиев, който поиска от Кирилова да уточни, значи ли това, че специализацията в Първи сектор е по субекти, а не по материя. „Този въпрос е към административния ръководител на СГП. Тази заповед следва създаването на отдели в СГП. Аз мисля, че така както е направена заповедта, по-голяма част от колегите в първи сектор са работили икономически престъпления, не смятам, че има някакъв дефект в тази заповед“, отговори следователката.

Соня Найденова отново поиска да изясни дали делата срещу неизвестен извършител са на спецнадзор от прокуратурата. Кирилова отговори положително и каза, че се обсъжда какво се прави по делата и какво смята да направи следователя. На въпросите към Кирилова дали са й известни резултатите от проверките, извършени в градската прокуратура, по заповед на главния прокурор, реагира Румен Боев, според който те не са по темата и така следователите се чувствали пресирани.
Кирилова пък каза: „Когато някой говори нещо, трябва да има съответните факти, съответните документи, а да се хвърлят думи вербални, шпицове, ще кажа като съдия Панов – стига вече“.

Несъгласни с Бойко Атанасов бяха и следователите Мая Ковачева, прокурорът по КТБ Иван Гешев, прокурор Даниела Димитрова (която е била наблюдаващ прокурор по делото срещу Владимира Янева). Гешев изрази съмнения откъде Атанасов черпи информация за конкретни дела. Единият вариант, според него, бил прокурорите да са му споделяли, а вторият: „звучи ми добре, ще го кажа“. „Твърди се, че сме шпицкоманда – аз съм магистрат, неосъждан, нямам криминална регистрация. Ако има факти – да ги представи пред вас“, отсече Гешев и каза, че се чувства „омърсен“, защото Атанасов казвал „неистини“.

Последваха въпроси от Румен Боев, който с дълго изложение обясни, че Бойко Атанасов твърди, че „се командироват прокурори в СГП, та ако не изпълнят както трябва задача да бъдат пресирани връщани и т.н. видите ли, изпълнява се една воля в тази прокуратурата, тя е на главния прокурор и ако сгрешат – връщат се в районни прокуратури и т.н.“, а Ясен Тодоров попита дали на Гешев е оказвано „извънпроцесуално влияние, извън реда на спецнадзора“. Прокурорът обясни, че през живота си не е свършил толкова работа колкото по делото „КТБ“. „Аз нямам наблюдение към момента някакво въздействие да е оказвано, по-скоро може от мен да е оказано на следователите, отговорността се носи от мене“, поясни той. Не бил вербуван. А на въпроса на Соня Найденова как се процедира по спецнадзора – дали са му давани писмени указания или просто са провеждани срещи с горестоящи прокурори, Иван Гешев обясни: „Случвало се е и писмени, и устни указания да има“. Веднага след това обаче каза, че когато не бил съгласен с тях пишел сигнали до ВКП. „Правил съм само това, което смятам, че е законосъобразно. Ако ме питате за спецнадзора – според мен е излишна институция и създава проблеми, ако ме питате за личното ми мнение“, поясни той.

Даниела Димитрова взе думата, за да каже, че когато била командирована да работи със следователите се почувствала като „у дома си“. Сега била “леко обидена“, защото следователите и прокурорите били поставени „в ситуация да опровергаваме отрицателни факти“. Много била притеснена и защото Атанасов правил изявления, а после ВСС трябвало да ги доказва и затова искала лицата, които „хвърлят кал“ да си понесат отговорността. По думите й колегата Атанасов не боравел с факти, а „създавал интрига, което е нарушение на Етичния кодекс“.

Последен взе думата следовател Красимир Алексиев, за да каже, че „всичко е лъжа“ в твърденията на Бойко Атанасова. След това се впусна в хвалебствени слова – какъв прекрасен колектив имало в Първи отдел, „страхотни колеги, истински професионалисти“. „Чудя се каква е тази злоба. Такава аудитория, целият свят го слуша него. Имам 40 години служба и 16 години в следствието, никой досега не ми е оказвал въздействие, особено г-н главният прокурор и заместника му“.
А за захвърлените документи в контейнери до следствието каза: „Понякога и аз разпитвам, бъркам запетайката, късам“.

След това заседанието бе закрито за медиите, а пред журналистите Бойко Атанасов каза, че е дошъл пред членовете на Етичната комисия, за да даде предложение да се провери дали главният прокурор изпълнява служебните си задължения. А от изслушването останал с впечатление, че целта е да „не се достигне до нищо“. Колегите му били докарани „под строй“ и страдали от „стокхолмски синдром“. Според Атанасов в момента те нямат полезен ход, защото ако „не играят по нарежданията отгоре, ги чакат дисциплинарки“.

Уточни, че ако за миналата година е имало 120 дела, 115 от тях са били срещу неизвестен извършител.

Месец след изборите – прокуратурата знае за бюлетините толкова, колкото и преди

Цацаров и Цветанов в сблъсък заради Делян Пеевски

Прокуратурата поиска имунитета на депутата от ГЕРБ

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – втора част

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – първа част

Снимка: Дневник

Съдийската колегия пита апелативните спецсъдии чувстват ли се засегнати от проверката “Иванчева”

Георги Ушев не е съгласен с констатациите в доклада на върховните съдии
Снимка: Дарик

Проверката „Иванчева“: Апелативният спецсъд е нарушил НПК

Снимка: ClubZ

Ден след изтичане на срока Апелативният спецсъд остави Десислава Иванчева и Биляна Петрова в ареста

Съдиите се позовават единствено на тежестта на обвинението, видът на разследваното престъпление, неговата специфика и характера на засегнатите обществени отношения
Снимка: Дневник

Пленумът на ВСС прати в Съдийската колегия писмото на спецсъдиите по проверката “Иванчева”

Syd

Съдиите изразиха несъгласие с избора на председател на Софийския градски съд

Съдийската колегия: Процедурата протече по закон
Снимка: ClubZ

Апелативният спецсъд видя натиск от председателя на ВКС, но не и от прокуратурата по проверката “Иванчева”

vss

Съюзът на съдиите: Изборът за председател на Софийския градски съд не решава нито един съществуващ проблем, а създаде нов

Евгени Георгиев ще обжалва резултата от конкурса
Снимка: Дневник

Председателят на ВКС отказа да отговаря на въпроси на членове на ВСС за речта си на съдийска конференция

Снимка: Дневник

ВСС отново пренебрегна избора на съдиите и назначи за председател на Софийския градски съд Алексей Трифонов

ek

Европейската комисия изрази загриженост за целенасочените атаки срещу съдии в някои медии

Брюксел отчита напредък на България и се надява на край на наблюдението до края на мандата на комисията

Вашият коментар