Висшият съдебен съвет ще гласува явно, въпреки опитите на ДПС, БСП и БДЦ да върнат тайния вот

Кадровиците ще имат допуск до класифицирана информация и заплати като на „тримата големи“
31-03-2016; категория: Новини; автор: Галина Гиргинова;
Снимка: Капитал

Снимка: Капитал

Решенията на Висшия съдебен съвет (ВСС) ще се взимат с явно гласуване, реши парламентът на второто четене на първия пакет от промени в Закона за съдебната власт (ЗСВ) след конституционните поправки, които уреждат разделянето на кадровия орган на две колегии – съдийска и прокурорска. Дебатът около явното и тайното гласуване в пленарната зала бе най-ожесточен, като от ДПС, БСП и БДЦ настояваха законът да позволи в определени случаи вотът във ВСС да бъде таен.

Предложението на ДПС, които последователно защитават позицията, че явното гласуване ще направи кадровия орган зависим, бе съветът да има право на преценка кога да гласува явно и кога тайно. Идеята обаче е правен нонсенс, тъй като липсват всякакви критерии на каква база кадровиците ще решават как да гласуват и създава откровено двойни стандарти в решаването на кадровите въпроси. От БСП настояваха по кадрови въпроси гласуването във ВСС да е тайно, като предложението на практика обезсмисля промените в Конституцията, с които отпадна изричният текст за тайното гласуване. Патриотичният фронт искаше в ЗСВ да отпадне изречението, в което се въвежда явното гласуване, като същността на предложението де факто припокрива идеята на ДПС.

По време на дебатите Четин Казак от ДПС напомни, че при промените в Конституцията най-спорен е бил въпросът за отпадането на тайното гласуване, а, по думите му, от движението са се съгласили на компромис. „Този компромис не се разпростираше до обратната, крайна хипотеза за задължително явно гласуване“, посочи Казак и допълни, че ако парламентът желае „членовете на ВСС да бъдат непрекъснато обект на натиск, влияние, угроза от последващи действия“, тоест да бъдат лишени от правото да взимат решения по съвет, тогава депутатите трябва да подкрепят задължителното явно гласуване.

Явор Хайтов от БДЦ защити необходимостта парламентът да даде право на преценка на членовете на ВСС дали да гласуват тайно или явно с аргумента, че новите правила за избор на кадровици гарантирали, че ще се изберат безспорни професионалисти и не би следвало Народното събрание да им казва „като на първокласници“ какво да правят. Чавдар Георгиев от БСП отново повтори, че най-демократичното гласуване било тайното и то щяло да е „гаранцията за независимостта на съдебната система като цяло“.

Възрази Димитър Лазаров от ГЕРБ. „Нека да припомним какви бяха резултатите при изборите при тайното гласуване и това бяха скандалите, в които се случваха странни гласувания – без никакви забележки, без никакви възражения“, посочи той и подчерта, че явното гласуване ще позволи ВСС да мотивира решенията си по-добре. „Като говорим за зависимости – по-добре зависимостите да са явни“, отсече той.

Според Четин Казак обаче мотивацията на членовете на ВСС „неизбежно“ имала субективен характер и попита как например може да се мотивира едно кадрово решение, когато и двамата кандидати за даден пост формално отговарят на всички изисквания.

Явор Хайтов направи странно обръщение към ГЕРБ. „При правилата на християндемокрацията истинската свободна воля е при тайното гласуване“, каза той. Репликира го Димитър Лазаров, който даде пример – не може като се избира един административен ръководител да се гласува явно, а за друг – тайно. „Да бяхте направили предложение да разпишем да ходят да се изповядват. И сега ходят да се изповядват как са гласували тайно“, обърна се той към Хайтов.

Мартин Димитров от Реформаторския блок директно припомни скандала с избора на председател на Софийския апелативен съд, когато повече членове на ВСС се изказаха в полза на единствения кандидат съдия Нели Куцкова, отколкото гласуваха за нея. „Крайно време е отговорността да е лична“, каза той.

„Личи, че полагате всички усилия да превърнете ВСС в най-зависимия орган от висшите административни ръководители, от лобистките предложения на съсловните организации, НПО-та, от медии. Ако това ви е целта – ще го постигнете. Ще има още по-сериозни и големи скандали. Всеки, който се опита да се еманципира от административния си ръководител, той ще бъде разпънат на кръст от медии, неправителствени организации, съсловието. И край със свободната воля“, заключи Казак. Чавдар Георгиев (БСП) обвини ГЕРБ и Реформаторския блок, че говорят приказки за демокрация, а искат контрол и “тоталитарна власт в съдебната система“.

Тук изненадващо заседанието бе прекъснато от председателя на парламента Цецка Цачева, която даде 30-минутна почивка. След нея в дебата се включи и лидерът на БСП Михаил Миков. „След избора му би трябвало всеки член на ВСС да се откъсне от тези, които са го избрали. Не може да се търси отговорност на един от членовете на съвета за решенията“, каза той и заяви, че щом ще се търси отговорност за гласуването, очевидно е, че парламентът ще формират „един зависим орган“. „Правите ясна, категорична стъпка за зависимост на ВСС, прокарвана чрез зависимостите на членовете на ВСС. Това ще бъде резултатът от явното гласуване“, обобщи Миков.

След това дебатът се пренесе в дебрите на тайния вот, упражняван от гражданите, но аналогията няма място, тъй като става дума за гласуване за овластяване, докато членовете на ВСС са овластени да взимат решения. Репликата на Атанас Атанасов от Реформаторския блок, че тайният вот е за страхливите, а такива нямат място във ВСС, предизвика серия от безсмислени коментари и лични нападки. Валери Жаблянов от БСП каза, че тайното гласуване било сред най-големите постижения на демокрацията, Георги Анастасов обвини РБ и ГЕРБ, че ползват „абсурдна демагогия“, за да наложат тайното гласуване.

Християн Митев от Патриотичния фронт призова депутатите да гласуват за текста на вносителя, тъй като именно тайното гласуване позволява търговия с влияние, корупционни практики във ВСС. Той поясни, че недоверието на гражданите в съдебната реформа се дължи на начина, по който се взимат решенията от ВСС, а промяната в системата може да се осъществи само след изсветляване на начина, по който се кадрува в нея. Според Чавдар Георгиев обаче недоверието в съдебната система няма никаква пряка връзка с начина, по който се взимат сега решенията във ВСС.

За капак Четин Казак предложи гласуването по параграфа да бъде тайно. Данаил Кирилов от ГЕРБ заяви, че предложението му е „неуместно“ и призова за оперативност, защото депутатите „разточили“ дискусията и влезли в „общообхватни и широкопопулярни дебати“. В крайна с 92 гласа „за“ парламентът прие решенията във ВСС да се взимат явно.

Очаквано мина и предложението, направено между първо и второ четене на ЗСВ, на БСП и ПФ заплатите на членовете на ВСС да бъдат увеличени и да се равняват на тези на „тримата големи“ – председателите на ВКС и ВАС и главния прокурор.

Според сметки на „Правен свят“ това означава, че кадровиците ще взимат близо 6800 лв заплата, а „компенсацията“ бе измислена, след като от Министерството на правосъдието предложиха да отпаднат възнагражденията на членовете на ВСС за участие в комисии, тъй като на практика това е работа, за която взимат месечно възнаграждение.

Срещу поправката възразиха остро единствено от Реформаторския блок, но тя бе подкрепена от ГЕРБ. Мартин Димитров от РБ попита каква е причината преди два месеца ГЕРБ да искат оставката на този състав на ВСС, а сега да подкрепят норма, която прави кадровиците най-високоплатените в държавата. Освен това поиска обяснение каква е логиката на увеличението – кадровиците няма да вършат повече работа от досега. Петър Славов (РБ) заяви, че предложението е „откровено недомислено“ и призова да не се правят „експерименти на коленце“.

Данаил Кирилов от ГЕРБ обаче заяви, че изчисленията „в едни издания“ били далеч от „математиката и реалността“, но пропусна да изложи аргументи за това или да обясни каква е реалността. Само Методи Андреев от ГЕРБ се обяви против. „Ако една сграда рухне, това не значи, че всички елементи са разрушени. Авторитетът на съдебната власт рухна не защото всички съдии и прокурори са загубили доверието на гражданите, а защото фундаментът на съдебната власт – ВСС, е компрометиран“, каза той и припомни, че в последните месеци е имало „цунами, тайфун от скандали“. „На какво отгоре ще им вдигнете заплатата“, попита той.

Емил Димитров – Ревизоро, който е автор на предложението, заяви, че представители на неправителствени организации пишат „некадърни статии и манипулират обществото“, реферирайки към становището на ръководителя на Правната програма на Институт „Отворено общество“ Иванка Иванова, която аргументира защо приравняването на заплатите на членовете на ВСС и „тримата големи“ е противоконституционно. „Ние имуществен ценз ли въвеждаме? Ние избираме хора с високи морални и професионални качества, а не клошари“, „защити“ предложението си Димитров и направи паралел, че министрите получавали най-много пари, а ВСС бил правителството на съдебната власт.

Данаил Кирилов разкри истинската причина за появата на текста между първо и второ четене. Обясни, че по искане на Съюза на съдии в ЗСВ е било разписано отпадането на възнаграждението за участие в комисиите на ВСС. „Тук няма да коментирам странно или нестранно е защо едни съдии искат намаление на възнаграждението на други съдии, които временно са им началници“, каза той и допълни, че не трябвало да се „влошава статута“ на членовете на ВСС. „Да, има известна компенсация“, призна той, но според него нямало радикална промяна в размера на общото възнаграждение на кадровиците. „Кой има интерес да са бедни и нещастни?“, попита той и след това приведе редица абсурдни аргументи – не можело кадровиците да взимат по-малко пари от председателите на окръжните и апелативните съдилища, каква независимост ще се изисква тогава от тях. „Вътре в съда едни други искат да се накажат. Конституционният съдия също е съдия, те гледат цели десет конституционни дела на година“, каза Кирилов, но забрави да уточни, че КС е орган извън съдебната власт.

„Защо ГЕРБ не си го предложи? Каква е логиката да им махнете един начин на заплащане и да им сложите друг? Каква нова работа вършат?“, попита Мартин Димитров, но отговор не последва. Корман Исмаилов от Реформаторския блок допълни, че от кандидатите за членове на ВСС не се очаква заплатата да е основният им мотив. „Получава се така, че в България хората имат авторитет, престижност, ако имат голяма заплата“, каза той.

Данаил Кирилов пак пробва да обясни, че увеличение нямало, а само „допълнителното възнаграждение се равнява и компенсира промяната в базата“. „Категорично ви гарантирам, че това изменение е изцяло във вече планирания фонд работна заплата“, посочи той.

„Това е доста лобистки текст, да не казвам по-силна дума. Да се докараме пред членовете…за какво бе? Каква работа са свършили през годината. Произвеждат само скандали и сега да им увеличим заплатите. С едно такова решение ще се компрометираме в очите на нашите избиратели. Гласувайте по съвест, защото в противен случай всички ще станем в купом непотребни“, призова Атанас Атанасов.

Димитър Байрактаров от Патриотичния фронт попита не е ли по-добре „тези хора да имат нормални, високи възнаграждения“, „да са стимулирани, да имат един висок стандарт“. В крайна сметка текстът бе приет, а преди гласуването Мартин Димитров бе категоричен, че явно управляващите са се сговорили с БСП по темата.

Депутатите дадоха и право на допуск до класифицирана информация по право на членовете на ВСС. От съвета отдавна настояват затова, но министър Екатерина Захариева не възприе доводите им. Въпреки това между двете четения текстът бе прокаран. За какво им е допуск до класифицирана информация на членовете на ВСС не е съвсем ясно, защото секретната информация не може да се ползва нито при решаване на кадрови въпроси, нито при решаване на дисциплинарни въпроси.

След приемането на пакета поправки в ЗСВ ВСС трябва да реши как да разпредели представители на парламентарната квота в двете колегии. Такъв дебат бе предложен от председателя на ВКС, но кадровиците го отложиха

Месец след изборите – прокуратурата знае за бюлетините толкова, колкото и преди

Цацаров и Цветанов в сблъсък заради Делян Пеевски

Прокуратурата поиска имунитета на депутата от ГЕРБ

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – втора част

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – първа част

vks

ВСС отне управлението на Съдебната палата от председателя на ВКС, въпреки предупрежденията за хаос и щети

Пленумът възложи грижата за сградата на председателя на Софийския апелативен съд
sud-delo

ВСС засекрети одита за случайното разпределение на делата заради конфиденциалност и следствена тайна

Атанаска Дишева: Няма нито една констатация, че системата е пробита
Снимка: Дневник

Съдът ще гледа дела срещу неоснователни действия на администрацията по време на извънредното положение, реши Съдийската колегия

Свидетелства за съдимост ще се издават и на гише
Снимка: Дневник

Съдийската колегия изработва механизъм за реакция при посегателства срещу съдии заради зачестилите атаки срещу магистрати

Кадровиците защитиха четирима съдии, обект на атаки от страни по дела и злонамерени медийни публикации
vss

Съдийската колегия ще разследва съдия Андон Миталов. Председателят на ВКС: Знак към останалите, че за произнасяния могат да бъдат уволнявани

VSS

Съдийската колегия иска доказателства от правосъдния министър по предложението за уволнение на съдия Андон Миталов

Снимка: Дневник

Съдийската колегия ще поиска от САЩ допълнителна информация за съдия Андон Миталов

Председателят на спецсъда: Колегата се ползва с много добро име
vss

Съюзът на съдиите до ВСС: Уронва ли главният прокурор престижa на съдебната власт чрез създаване на впечатление за превръщането на прокуратурата в политически властови център

Снимка: Дарик

“Независим” и подчинен на главния прокурор да разследва обвинител №1, предлага правителството

Syd

Венецианската комисия: Механизмът за разследване на главния прокурор не бива да обхваща и председателите на върховните съдилища

Съветът на Европа призова управляващите да се откажат от проекта “Кирилов”

Вашият коментар