За състоянието на (борбата с) корупцията в разследванията срещу високите етажи на властта
Снимка: Капитал
На 27 януари почти едновременно се случиха две събития – докладът на Европейската комисия за България бе публикуван официално и премиерът Бойко Борисов обяви, че “дори и най-големите скептици в Европа” коментират борбата с контрабандата като “чудо”. Заради чудесата Борисов обяви, че критиците са “тези олигарси, мафиоти, които години наред са взимали пари, смятайте какви щети им се нанасят” и похвали МВР, ДАНС и прокуратурата.
Заедно с бутафорната акция по искане на оставка на този състав на Висшия съдебен съвет (ВСС) от парламентарната група на ГЕРБ, начело с Цветан Цветанов, и още няколко добре координирани по време скандала в сектор образование, докладът от Брюксел изпадна от новинарските хроники. И макар в него да няма новина, която да не е известна от години на наблюдателите на процесите в съдебната система, документът съдържаше ясно разграничаващо се послание от тези в предишните доклади по Механизма за сътрудничество и проверка. И ако критиките към работата на ВСС в доклада следват вече утъпканата пътека, то акцентът безспорно са няколко изречения, които показват, че Брюксел безпощадно ясно вижда къде се корени проблемът с липсата на напредък в борбата с организираната престъпност и корупцията.
В началото на 2015 г. ЕК считаше, че прокуратурата е предприела “положителни стъпки” за приоритизирането на случаите на корупция, “като се наблюдава увеличаване на броя на образуваните дела и на скоростта, с която се разглеждат”. В началото на 2016 г. Брюксел вече препоръчва независим анализ на държавното обвинение. Нещо повече – заради липсата на резултати на 15 февруари от председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер дойде и новината, че България и Румъния могат да бъдат разделени по Механизма за сътрудничество и проверка.
И още едно сравнение, което потвърждава, че ЕК далеч не се заблуждава, идентифицирайки необходимостта от преформатиране на начина, по който функционира държавното обвинение. В доклада от 2015 г. се отбелязва създаването на специализираното звено в прокуратурата, което работи по оста корупция по високите етажи и се допълва, че моделът на специализираните структури “изглежда постига известни начални резултати, но действителният тест ще бъдат повече дела за корупция на високо ниво и развитието на оперативния капацитет”.
Година по-късно експертите припомнят, че Европейският съд по правата на човека е констатирал, че “вече в над 45 свои решения срещу България е установил, че българските власти не са изпълнили задължението си за провеждане на ефективно разследване и счита, че тези повтарящи се недостатъци разкриват съществуването на системен проблем”. “Макар това очевидно да е въпрос, който засяга правоприлагането като цяло, ясно е, че проблемите се коренят в прокуратурата и съдебната система”, пише в доклада. По-надолу е записано, че в правителствената стратегия за съдебна реформа е заложена целта за по-обширна реформа на прокуратурата въз основа на независим анализ. “Ключовите цели в тази насока ще включват насърчаването на по-голяма инициативност и чувство за отговорност чрез по-слабо изразена йерархичност, както и укрепване на отчетността и общественото доверие в прокуратурата като цяло. Необходимостта от по-задълбочена реформа на прокуратурата се потвърждава от продължаващата липса на солидни резултати по дела за корупция и организирана престъпност по високите етажи на властта…”, казват от Брюксел.
С други думи европейските ни партньори съвсем ясно сочат, че голямата йерархична власт на главния прокурор е проблем, който в допълнение с липсата на отчетност в работата на държавното обвинение спъва излизането на страната от дъното на класациите за доверие към правосъдието.
В отговор на доклада ръководството на прокуратурата съобщи, че “също е на мнение, че за преодоляване на неблагополучията трябва да се положат допълнителни усилия от всички институции, съгласно законовите им правомощия” и всякакви внушения за препоръчана външна експертиза и “двоен мониторинг“ на прокуратурата са некоректни и омаловажават професионалните усилия и достойнство на прокурорите и следователите”.
Седмица по-късно главният прокурор Сотир Цацаров категорично отказа да предостави анализ на членовете на ВСС за темпа на реформите в институцията, управлявана от него. Аргументите – всеки месец прокуратурата праща актуална информация за движението на знаковите дела във ВСС, което било “къртовски труд”, а съветът няколко пъти отлагал разглеждането на годишния доклад на прокуратурата. Цацаров бе съвсем ясен – “Няма да получите анализ, защото не сте проучили и грам от отчета, не сте благоволили да го прочетете”. Напълно закономерно мнозинството в съвета го подкрепи и това не учуди никого, тъй като този ВСС бе конструиран, за да взима решенията, посочени от Цацаров, но отказът на главния прокурор да представи анализ за изпълнението на мерките по Плана на действие на прокуратурата за периода 2013-2015 г. и за ефекта от него е ключов, защото показва готовността да отчита работата на държавното обвинение.
Опит за отчет
Набелязаните в доклада на ЕК проблеми в работата на прокуратурата не са изолирани, Брюксел ги поставя в причинно-следствена връзка с неуспеха в борбата с корупцията. Зависимостта между трите е съвсем видима, ако се проследи съдбата на само няколко от т.нар. знакови дела, започнали с мандата на Сотир Цацаров.
В началото на 2013 г (само няколко месеца след началото на мандата на новия главен прокурор) прокуратурата започва разследване срещу бившия директор на ГДБОП Станимир Флоров, след като в медиите са изпратени документи от оперативни разработки срещу него. Делото е за подкуп в особено големи размери, а три години по-късно прокуратурата го прекратява тихомълком. Информация по разследването не е предоставяна на медиите, а единственото изявление на Цацаров по въпроса датира от ноември 2013 г. Главният прокурор се съгласява с мнението на заместника си Борислав Сарафов, че ГДБОП е “черна дупка”. “Вън от рекламните акции, които са били показвани по медиите, може да се каже доста откровено бездействие”, добавя Цацаров и казва, че работата на службата е била съзнателно активизирана по едни направления, а по други – съзнателно е затихвала. По отношение на делото срещу Флоров Цацаров е лаконичен: “Работи се по случая. Прокуратурата не е средство за масова информация, не може документи с гриф секретно да бъдат коментирани”.
По същото време започват и делата срещу близкия приятел на Флоров и бивш вътрешен министър Цветан Цветанов. Публикация на “Капитал” разкрива, че офанзивата на прокуратурата срещу Станимир Флоров и Цветан Цветанов започва след конфликт с главния прокурор Сотир Цацаров от януари 2013 г. Поводът е засечен от ГДБОП разговор между хасковския прокурор Иван Ванчев и председателката на окръжния съд в града Миглена Тянкова. Тянкова се е обадила на Ванчев, за да му разкаже за среща с главния прокурор, на която обсъдили преписка срещу прокурора, която била в отдел “Инспекторат”. Според изданието Станимир Флоров споменал за този разговор на Цацаров и той възприел думите му като шантаж.
Информацията не е коментирана от главния прокурор, нито пък обвинител №1 сметна да нужно да обясни на публиката защо прокуратурата държа отворено делото две години и какво бе свършено по него преди да го затвори окончателно.
Срещу Цветанов прокуратурата води три дела с плачевен за държавното обвинение резултат. Делото за т.нар. незаконно подслушване приключи още на първа инстанция с оправдателна присъда за Цветанов, който бе обвинен за допустителство по служба и за бившите директори на СДОТО – Цветан Иванов, Камен Костов, Сергей Кацаров, обвинени за длъжностно престъпление. Прокуратурата се отказва да поддържа обвиненията с обяснението, че поправка в Наказателния кодекс, с която престъпленията, в които бяха обвинени служителите на СДОТО, се декриминализират в мирно време.
По този повод главният прокурор няколко пъти е коментирал, че изходът от делото не зависи от прокуратурата. На 31 януари миналата година в интервю за Нова телевизия Цацаров казва: “Прокуратурата не оттегля обвинението, тя не го поддържа. При това развитие на законодателството прокуратурата няма друг законосъобразен изход, никакъв. Въпросите защо е внесен такъв законопроект, защо е приет такъв законопроект – не към мен”.
По същото време пред “24 часа” главният прокурор твърди, че “прокуратурата не поддържа обвинението, защото се съобрази със закона” и :няма друг законосъобразен изход”. “Но остават въпроси, на които може би трябва да отговорят хора от състава на предишното правителство и парламент”, добавя Цацаров.
Истината обаче е малко по-различна. Както “Съдебни репортажи” писа, по идентични производства, водени по чл. 387 от НК (по който са обвинени бившите директори на СДОТО), след промените в закона държавното обвинение е продължило да води и поддържа обвиненията по делата по текст, различен от чл. 387 от НК, като е приемала, че това е допустимо от закона.
Делото за длъжностно присвояване срещу Цветанов завършва с три оправдателни присъди на три инстанции, а процесът за т.нар. “Шестте Не!!!” наскоро приключи, като ВКС окончателно призна бившия вътрешен министър за невинен. От мотивите на върховния съд става ясно, че Цветанов е нарушил закона, но прокуратурата не е успяла да докаже специалната цел на деянието, извършено от него. Грешката на държавното обвинение обаче не е призната от главния прокурор. На 21 юни миналата година пред Канал 3 Цацаров казва, че ръцете на прокуратурата по тези дела са “силни”. “Но прокуратурата по тези дела свърши работата си. Те стигнаха до съдилищата. Оттам насетне не ми прехвърляйте чужди грехове нито на мен, нито на колегите”, подчертава главният прокурор, хвърляйки топката в полето на съда.
Отговорността за провала по делото срещу бившия зам.-председател на парламента Христо Бисеров също лежи далеч извън пределите на държавното обвинение, според главния прокурор.
В края на 2013 г. Бисеров изненадва