За състоянието на (борбата с) корупцията в разследванията срещу високите етажи на властта

На 27 януари почти едновременно се случиха две събития – докладът на Европейската комисия за България бе публикуван официално и премиерът Бойко Борисов обяви, че “дори и най-големите скептици в Европа” коментират борбата с контрабандата като “чудо”. Заради чудесата Борисов обяви, че критиците са “тези олигарси, мафиоти, които години наред са взимали пари, смятайте какви щети им се нанасят” и похвали МВР, ДАНС и прокуратурата.

Заедно с бутафорната акция по искане на оставка на този състав на Висшия съдебен съвет (ВСС) от парламентарната група на ГЕРБ, начело с Цветан Цветанов, и още няколко добре координирани по време скандала в сектор образование, докладът от Брюксел изпадна от новинарските хроники. И макар в него да няма новина, която да не е известна от години на наблюдателите на процесите в съдебната система, документът съдържаше ясно разграничаващо се послание от тези в предишните доклади по Механизма за сътрудничество и проверка. И ако критиките към работата на ВСС в доклада следват вече утъпканата пътека, то акцентът безспорно са няколко изречения, които показват, че Брюксел безпощадно ясно вижда къде се корени проблемът с липсата на напредък в борбата с организираната престъпност и корупцията.

В началото на 2015 г. ЕК считаше, че прокуратурата е предприела “положителни стъпки” за приоритизирането на случаите на корупция, “като се наблюдава увеличаване на броя на образуваните дела и на скоростта, с която се разглеждат”. В началото на 2016 г. Брюксел вече препоръчва независим анализ на държавното обвинение. Нещо повече – заради липсата на резултати на 15 февруари от председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер дойде и новината, че България и Румъния могат да бъдат разделени по Механизма за сътрудничество и проверка.

И още едно сравнение, което потвърждава, че ЕК далеч не се заблуждава, идентифицирайки необходимостта от преформатиране на начина, по който функционира държавното обвинение. В доклада от 2015 г. се отбелязва създаването на специализираното звено в прокуратурата, което работи по оста корупция по високите етажи и се допълва, че моделът на специализираните структури “изглежда постига известни начални резултати, но действителният тест ще бъдат повече дела за корупция на високо ниво и развитието на оперативния капацитет”.

Година по-късно експертите припомнят, че Европейският съд по правата на човека е констатирал, че “вече в над 45 свои решения срещу България е установил, че българските власти не са изпълнили задължението си за провеждане на ефективно разследване и счита, че тези повтарящи се недостатъци разкриват съществуването на системен проблем”. “Макар това очевидно да е въпрос, който засяга правоприлагането като цяло, ясно е, че проблемите се коренят в прокуратурата и съдебната система”, пише в доклада. По-надолу е записано, че в правителствената стратегия за съдебна реформа е заложена целта за по-обширна реформа на прокуратурата въз основа на независим анализ. “Ключовите цели в тази насока ще включват насърчаването на по-голяма инициативност и чувство за отговорност чрез по-слабо изразена йерархичност, както и укрепване на отчетността и общественото доверие в прокуратурата като цяло. Необходимостта от по-задълбочена реформа на прокуратурата се потвърждава от продължаващата липса на солидни резултати по дела за корупция и организирана престъпност по високите етажи на властта…”, казват от Брюксел.

С други думи европейските ни партньори съвсем ясно сочат, че голямата йерархична власт на главния прокурор е проблем, който в допълнение с липсата на отчетност в работата на държавното обвинение спъва излизането на страната от дъното на класациите за доверие към правосъдието.

В отговор на доклада ръководството на прокуратурата съобщи, че “също е на мнение, че за преодоляване на неблагополучията трябва да се положат допълнителни усилия от всички институции, съгласно законовите им правомощия” и всякакви внушения за препоръчана външна експертиза и “двоен мониторинг“ на прокуратурата са некоректни и омаловажават професионалните усилия и достойнство на прокурорите и следователите”.

Седмица по-късно главният прокурор Сотир Цацаров категорично отказа да предостави анализ на членовете на ВСС за темпа на реформите в институцията, управлявана от него. Аргументите – всеки месец прокуратурата праща актуална информация за движението на знаковите дела във ВСС, което било “къртовски труд”, а съветът няколко пъти отлагал разглеждането на годишния доклад на прокуратурата. Цацаров бе съвсем ясен – “Няма да получите анализ, защото не сте проучили и грам от отчета, не сте благоволили да го прочетете”. Напълно закономерно мнозинството в съвета го подкрепи и това не учуди никого, тъй като този ВСС бе конструиран, за да взима решенията, посочени от Цацаров, но отказът на главния прокурор да представи анализ за изпълнението на мерките по Плана на действие на прокуратурата за периода 2013-2015 г. и за ефекта от него е ключов, защото показва готовността да отчита работата на държавното обвинение.

Опит за отчет

Набелязаните в доклада на ЕК проблеми в работата на прокуратурата не са изолирани, Брюксел ги поставя в причинно-следствена връзка с неуспеха в борбата с корупцията. Зависимостта между трите е съвсем видима, ако се проследи съдбата на само няколко от т.нар. знакови дела, започнали с мандата на Сотир Цацаров.

В началото на 2013 г (само няколко месеца след началото на мандата на новия главен прокурор) прокуратурата започва разследване срещу бившия директор на ГДБОП Станимир Флоров, след като в медиите са изпратени документи от оперативни разработки срещу него. Делото е за подкуп в особено големи размери, а три години по-късно прокуратурата го прекратява тихомълком. Информация по разследването не е предоставяна на медиите, а единственото изявление на Цацаров по въпроса датира от ноември 2013 г. Главният прокурор се съгласява с мнението на заместника си Борислав Сарафов, че ГДБОП е “черна дупка”. “Вън от рекламните акции, които са били показвани по медиите, може да се каже доста откровено бездействие”, добавя Цацаров и казва, че работата на службата е била съзнателно активизирана по едни направления, а по други – съзнателно е затихвала. По отношение на делото срещу Флоров Цацаров е лаконичен: “Работи се по случая. Прокуратурата не е средство за масова информация, не може документи с гриф секретно да бъдат коментирани”.

По същото време започват и делата срещу близкия приятел на Флоров и бивш вътрешен министър Цветан Цветанов. Публикация на “Капитал” разкрива, че офанзивата на прокуратурата срещу Станимир Флоров и Цветан Цветанов започва след конфликт с главния прокурор Сотир Цацаров от януари 2013 г. Поводът е засечен от ГДБОП разговор между хасковския прокурор Иван Ванчев и председателката на окръжния съд в града Миглена Тянкова. Тянкова се е обадила на Ванчев, за да му разкаже за среща с главния прокурор, на която обсъдили преписка срещу прокурора, която била в отдел “Инспекторат”. Според изданието Станимир Флоров споменал за този разговор на Цацаров и той възприел думите му като шантаж.

Информацията не е коментирана от главния прокурор, нито пък обвинител №1 сметна да нужно да обясни на публиката защо прокуратурата държа отворено делото две години и какво бе свършено по него преди да го затвори окончателно.

Срещу Цветанов прокуратурата води три дела с плачевен за държавното обвинение резултат. Делото за т.нар. незаконно подслушване приключи още на първа инстанция с оправдателна присъда за Цветанов, който бе обвинен за допустителство по служба и за бившите директори на СДОТО – Цветан Иванов, Камен Костов, Сергей Кацаров, обвинени за длъжностно престъпление. Прокуратурата се отказва да поддържа обвиненията с обяснението, че поправка в Наказателния кодекс, с която престъпленията, в които бяха обвинени служителите на СДОТО, се декриминализират в мирно време.

По този повод главният прокурор няколко пъти е коментирал, че изходът от делото не зависи от прокуратурата. На 31 януари миналата година в интервю за Нова телевизия Цацаров казва: “Прокуратурата не оттегля обвинението, тя не го поддържа. При това развитие на законодателството прокуратурата няма друг законосъобразен изход, никакъв. Въпросите защо е внесен такъв законопроект, защо е приет такъв законопроект – не към мен”.

По същото време пред “24 часа” главният прокурор твърди, че “прокуратурата не поддържа обвинението, защото се съобрази със закона” и :няма друг законосъобразен изход”. “Но остават въпроси, на които може би трябва да отговорят хора от състава на предишното правителство и парламент”, добавя Цацаров.

Истината обаче е малко по-различна. Както “Съдебни репортажи” писа, по идентични производства, водени по чл. 387 от НК (по който са обвинени бившите директори на СДОТО), след промените в закона държавното обвинение е продължило да води и поддържа обвиненията по делата по текст, различен от чл. 387 от НК, като е приемала, че това е допустимо от закона.

Делото за длъжностно присвояване срещу Цветанов завършва с три оправдателни присъди на три инстанции, а процесът за т.нар. “Шестте Не!!!” наскоро приключи, като ВКС окончателно призна бившия вътрешен министър за невинен. От мотивите на върховния съд става ясно, че Цветанов е нарушил закона, но прокуратурата не е успяла да докаже специалната цел на деянието, извършено от него. Грешката на държавното обвинение обаче не е призната от главния прокурор. На 21 юни миналата година пред Канал 3 Цацаров казва, че ръцете на прокуратурата по тези дела са “силни”. “Но прокуратурата по тези дела свърши работата си. Те стигнаха до съдилищата. Оттам насетне не ми прехвърляйте чужди грехове нито на мен, нито на колегите”, подчертава главният прокурор, хвърляйки топката в полето на съда.

Отговорността за провала по делото срещу бившия зам.-председател на парламента Христо Бисеров също лежи далеч извън пределите на държавното обвинение, според главния прокурор.

В края на 2013 г. Бисеров изненадващо подаде оставка от всички постове. Четири дни по-късно от прокуратурата съобщиха, че е образувала досъдебно производство срещу него за данъчни престъпления и пране на пари. Ден преди да започне разследване срещу бившия депутат, по думите на главния прокурор Сотир Цацаров, в прокуратурата е пристигнал сигнал от ДАНС. Според данните на контраразузнаването Бисеров и доведеният му син Ивайло Главинков са “извършвали парични преводи в щатски долари и в евро от сметка в банка в европейска страна към сметка в банка на друга европейска страна”. Впоследствие са отворили влогове (срочни депозити), теглили са суми в брой и са превеждали пари към свързани търговски дружества, някои от които регистрирани в офшорни зони.

Прокуратурата внесе в съда процеса за данъчни и документни престъпления срещу бившия висок кадър на ДПС, но още на първа инстанция делото катастрофира, а съдът констатира, че обвинението не почива на доказателства, а на предположения. Очаквано и досъдебното производство за пране на пари бе прекратено поради „недоказаност“ две години след старта му. През това време Цацаров е запознат с развоя му и многократно коментира, че има един единствен изход от разследването – делото да влезе в съда. В края на януари 2015 г. пред “Нова телевизия” главният прокурор отрича да има чадър над бившия зам.-председател на парламента, като твърди, че спекулациите за чадър “са удобни на някои ваши колеги и на хората, които плащат изданията им, главно за да бъде атакувана и институцията, и главния прокурор”. Пак по същото време в интервю пред “24 часа” Сотир Цацаров подсказва финала на процеса: “Спомнете си и още нещо – Бисеров бе “хвърлен” на прокуратурата, но ни бе предоставена минимална информация за финансовата му деятелност. На съд се отива с доказателства, а не с предположения. И за събирането им досега са положени значителни усилия”.

Половин година по-късно, след като съдът връща на прокуратурата обвинителния акт заради неясноти, главният прокурор подчертава, че :не всеки обвинителен акт е признак за негодност, дефект, недобра работа на прокуратурата”. “Аз съм привърженик на един съвсем друг принцип – ако нещата са такива, имай сила да четеш оправдателна присъда. Безкрайното връщане на делата не помага никому. Това е не само по делото “Бисеров”. Това е от толкова много дела, които са на производство в момента, че то се е превърнало в една от основните болки на нашето правораздаване”, казва Цацаров пред бТВ и добавя, че в държавното обвинение “има некадърници, откровени некадърници, но те не определят облика на прокуратурата”. “Аз го казах и пред друг ваш колега, че в прокуратурата има много шлака, която трябва с течение на времето да изтече”, дефинира проблемът главният прокурор. И добавя, че той “разполага с магическа пръчка”. “Аз не предлагам, нито мога да уволня някого”, твърди той.

Главният прокурор подготвя аудиторията и за провала по делото Бисеров. “Онези от съответната пресгрупа ще кажат „и обвинението срещу Бисеров беше нефелно“. Какво направиха политиците с Бисеров? Извадиха го от Народното събрание, той подаде оставка и хвърлиха тук едни материали, имам предвид тук достигнаха няколко листа, в които имаше само данни за съществуването на въпросната сметка. Македония реагира веднага. Няма да споря с ваши колеги журналисти относно начина на разкриване на банковата тайна в Швейцария. Каквото можахме – направихме с максималната информация, която имахме”.

Остава обаче въпросът защо прокуратурата очаква политиците да й съберат доказателствата и защо делото е внесено в съда, след като от ръководството на прокуратурата са били наясно с липсата на доказателства, които да стигнат за осъдителна присъда. “Вижте – на мен от върнати дела и оправдателни присъди също почва да ми омръзва. Не хвърлям камъни в чужд двор”, заключва Цацаров.

В същото интервю главният прокурор прави твърде интересна интерпретация на действията на прокуратурата по делото “Костинброд”. Процесът вече е завършил с оправдателна присъда на първа инстанция и от държавното обвинение не протестират решението на съда. Защо? “Не протестирахме, нали, на практика това е възможността, защото наблюдаващите прокурори в един момент прецениха абсолютно всички плюсове и минуси. И стигнаха до извода, че много трудно ще обосновем отговорността на едно единствено длъжностно лице, при положение, че престъплението съществува след това. Т.е., че престъплението е въздигнато в такова след това”, казва Цацаров. От казаното обаче възниква въпросът, ако думите на главния прокурор са искрени и верни, защо тогава бившият главен секретар на Министерски съвет е даден на съд, след като прокуратурата счита деянието му за несъставомерно.

Напълно без обяснение приключва и делото срещу собственика на “Риск Инженеринг” Богомил Манчев. Две години по-рано прокуратурата провежда по вече позната традиция показна акция, като прокурори и служители на ДАНС и МВР влизат в офисите на “Риск Инженеринг” и “Уорли Парсънс”. Богомил Манчев и Събин Събинов (управител на “Уорли Парсънс”) са обвинени за това, че са подпомогнали бившите директори на НЕК Крум Атанасов и Кирил Лефтеров в извършването на длъжностно присвояване в размер на 8.6 млн. лв. На Манчев е наложена рекордна парична гаранция от 1 млн. лв., като зам.-главният прокурор Борислав Сарафов казва, че размерът й е съобразен с “доказателствата по делото”. Сарафов допълва, че “случаят е изключително елементарен” и той е “убеден, че наказателното производство ще приключи доста скоро”.

Нещо повече – заместник-главният прокурор изрично посочва, че шефът на “Риск Инженеринг” бил казал, че не е луд, който яде баницата, а този, който му я дава, с което Манчев признал, че е ял от баницата. Самият Манчев твърди, че единственият въпрос, който са му поставяли разследващите, бил “дали ми е вярно ЕГН-то”. Казва също, че делото е “политическа акция от този, който управлява държавата”

Разследването е прекратено тихомълком през октомври миналата година, а главният прокурор Сотир Цацаров не намира за нужно да коментира причините за краха му. Нито някой от институцията предприема мерки за очистване на репутацията й със съмненията, че делото и огромната гаранция са били средство за въздействие върху енергийния сектор и преразпределение на влияние.

След серията провали по знакови дела, в средата на мандата на главния прокурор, избухва скандалът „Яневагейт“. В записите бившата председателка на Софийския градски съд Владимира Янева, която бе избрана с протекциите на ГЕРБ и въпреки съпротивата на съдиите от съда, разказва подробно как главният прокурор Сотир Цацаров, председателят на Върховния административен съд Георги Колев и част от мнозинството на двамата във ВСС са положили усилия да я спасят от отстраняване и наказателно преследване заради незаконните СРС-та по разработка „Червей“.

Въпреки сериозните данни за възможна търговия с влияния, корупция, етични нарушения и престъпления от страна на замесените, случаят е омаловажен от прокуратурата с обяснението, че се касае за незаконни записи. Още преди да бъде образувано досъдебно производство, което, по думите на главния прокурор, има за цел да изясни произхода на записите, Цацаров категорично отрича да е замесен. Впоследствие ще каже, че е само “споменат”. Казусът е отбелязан в доклада на ЕК, като от Брюксел натъртват, че действията на прокуратурата и ВСС са били предприети “само след вътрешен и външен натиск, като органите са неспособни или нямат желание да започнат разследвания по своя инициатива”. “След многократни призиви за независимо разследване ВСС и прокуратурата обявиха, че ще започнат разследвания във връзка със съдържанието на записите. С оглед на надеждността на процеса ще е от значение да се предприемат всички стъпки, за да се гарантира, че разследването се провежда по прозрачен и безпристрастен начин”, категорични са от Европейската комисия.

Още преди констатациите в доклада обаче ВСС прекратява проверката със заключение, че нито един от замесените не е извършил нарушение. Основният довод е предоставена от прокуратурата експертиза, чието заключение е, че записите са манипулирани. Малко по-късно от „Биволъ“ ще предоставят нова експертиза, изготвена от френски експерти, според която записите са автентични. Разследването на прокуратурата все още е открито, но няколко изказвания на Цацаров не дават надежда, че държавното обвинение е способно да разследва човека на върха на прокурорската пирамида. На 7 декември пред “24 часа” главният прокурор казва, че разказът на Янева е “по-скоро дискретно, но уверено направляван монолог”. “По-шокиращото е, че сякаш нищо ново не е научено и нищо старо не е забравено – години наред в подходящи моменти “изтичат” удобни записи, които стават повод за скандали в публичното пространство. В тях обикновено предизвикалите ги заемат позата на съдници, „замесените” се омаскаряват безскрупулно, а обществото се отвращава от всички. И така до следващата флашка”, подчертава главният прокурор. И не споменава нито дума, че разговорите съобщават за властова корупция.

В края на януари пред “Нова телевизия” Цацаров отново дава напътствия по досъдебното производство – “Имате записи, които са пускани услужливо, изчислени във времето според съответната конюнктура и според съответната болна тема на деня”. И още по-категоричното: “Записите са манипулация, която определени сили, никой не може да ме убеди в противното, част от които играят много активно в политическия спектър, използват, за да дестабилизират ситуацията”.

Според Цацаров единственият участник, потвърдил съдържанието на разговорите – Румяна Ченалова, не съдейства на прокуратурата. “Питам защо е толкова словоохотлива тази дама пред всички медии, а когато трябва това, което каже, да бъде записано в протокол за разпит, единствените й думи са “не знам”, “не помня”, “няма спомен”, “може и така да е било”, казва той, с което дава да се разбере, че “споменатият” главен прокурор е запознат не само с разследването, но и с показанията на свидетелите по него. Не е чудно тогава как от ЕК правят заключенията си в доклада, че реформата в прокуратурата трябва да откачи прокурорите от властта на главния прокурор.

Примерите за ефектно започнали и с предвидим край разследвания се трупат (делото за „Авиоотряд 28“, т.нар. енергийни дела, аферата „КТБ“, делата „САПАРД“), а на хоризонта се задава ново основание за сериозна реформа на управлението на прокуратурата.

Преди две седмици следователят от Столичната следствена служба – звеното, в което са концентрирани всички значими дела, Бойко Атанасов разказа пред “Биволъ” за съществуването на пряк канал между главния прокурор и „шпицкоманда“ следователи, натоварени с делата за корупция по високите етажи на властта, които се използват за шантаж. “Нито едно от тези дела не се води срещу конкретно лице – делото се води и в един момент се спира, после се възобновява… Помним, в близко време имаше дела за “Авиоотряд 28″, правеха се претърсвания, ходи цялата служба да изземва документи. Цялото общество знаеше, че е срещу Борисов, но така и не се поиска свалянето на имунитета му”, обясни Атанасов. Следователят казва, че разследванията се ползват за откровено изнудване, стопиране на реформата или прокарване на законодателни инициативи. На мушката на звеното, доскоро ръководено от Петьо Петров, са и бизнесмени, а поръчките са свързани с влиянието на Делян Пеевски върху главния прокурор, казва в прав текст Бойко Атанасов и така потвърди съмненията за обвързаностите на Цацаров и употребата на прокуратурата за завземане на бизнеси и изпълнение на политико-икономически поръчки. Няколко дни по-късно Атанасов показа стотици унищожени документи, свързани с разследването “КТБ“” захвърлени в контейнери в близост до сградата на столичното следствие.

Вместо светкавична реакция, Етичната комисия към ВСС, сезирана от Цацаров, ще извършва проверка на твърденията на следователя. Дали тя ще бъде обективна, може да се съди по резултата от действията на съвета в скандала със записите “Яневагейт”. Сравнението е неизбежно заради лоялността на този състав на кадровия орган към главния прокурор.

Вижданията на главния прокурор за реформа в прокуратурата

Каква е готовността на Сотир Цацаров да преформатира работата на държавното обвинение също може да се проследи по публичните му изяви. На 31 януари 2015 г, попитан защо няма голяма риба в затвора, Цацаров казва, че “до момента не са залагани мрежи за големи риби” и уточнява, че прокуратурата вече е поизплела голямата мрежа. Четири месеца по-късно главният прокурор набелязва проблемите. “Единият е румънският полюс, който действаща прокуратура, а другият сякаш е нашият полюс, за който дори някои политици казват, че трябва да имаме независима прокуратура. Защо – сегашната прокуратура каква е? …Но ако сложим на едно място всички безплодни усилия до момента, ако сложим на едно място конструкцията на съдебната система, и особено на прокуратурата, и особено начинът, по който е било осъществявано, да го нарека така – кадровото й попълване, ако прибавим към това проблемите с непроменените материални и процесуални закони, и ако си зададем въпроса: всички ли имат желание, защото тази промяна зависи от определени хора, които не се намират в тази сграда, сигурно ще получим доста отговори”.

През май Цацаров казва пред “Нова телевизия”, че “с години са се натрупвали инертност, грешки, конюнктурни решения, нагласяния или наслагвания, както щете го разберете, към позицията дори и на силни на деня и т.н.” “Т.е. в нея има натрупана, както много шлака, така и много потенциал, който при всички случаи се нуждае от хоризонт, за да бъде разкрит”, подчертава той.

В началото на декември Цацаров счита, че “тази реформа е нещо като перманентната революция – процес, който продължава непрекъснато във времето без особени резултати и в същото време – лозунг, който оправдава всякакви безобразия и откровени недоразумения”. Няколко дни по-късно – на 13 декември главният прокурор открива картите. “В крайна сметка виждаме, че основната цел на съдебната реформа, точно в десетката, е именно прокуратурата. Прекалено неудобна е на част от политическия спектър. И понеже е прекалено неудобна на част от политическия спектър, той се опитва да я преформатира според своите разбирания. В много случаи тези разбирания не съвпадат нито с Конституцията и закона, нито пък с, ако щете, с моите разбирания. И резултатът, според мен, е този. Но не бива този резултат да бъде, според мен, възприеман като едва ли не тотална, трагична и друга атака към главния прокурор. Просто такава е играта, която те искат в момента. Такава я правят. И това ще мине, както се казва”.

По думите му има политици, големи фигури, които са дадени на съд, но “въпросът има ли осъден, мисля че трябва да го зададете някъде другаде”. “Прокуратурата е този държавен орган, който предава на съд. Прокуратурата поддържа обвинението, а дали в крайна сметка има или няма осъден – решението е на съда. Разбира се, аз не отричам възможните и разбира се съществуващи грешки на моите колеги, ако щете и мои, имам предвид по отношение на начина на формулиране на едни или други обвинения. Но тази теза – прокуратурата внася десетки некачествени обвинителни актове и затова у нас няма нито един осъден, вижте – тя е смешна”, сочи той.

Въпросът какво става с делата срещу представители на високата икономическа и политическа власт е в прерогативите на прокуратурата, въпреки опитите на главния прокурор да се дистанцира от резултатите по делата, а настояването за независима експертиза на работата на държавното обвинение е нищо по-малко от доказателство, че ехото от неблагополучията на институцията, ръководена от Цацаров, отдавна кънтят в Брюксел.