ВКС в мотивите към оправдателното си решение: с незаконното спиране на СРС Цветанов е осуетил наказателното преследване срещу Орлин Тодоров, но прокуратурата не е доказала, че целта му е била да го избави от наказание

26-01-2016; категория: Uncategorized; автор: Галина Гиргинова;
Снимка: Дарик

Снимка: Дарик

Върховният касацинен съд (ВКС) окончателно призна за невинен бившият вътрешен министър Цветан Цветанов по делото за шестте „НЕ!!!“. Цветанов бе обвинен за неправомерно поставяне на шест резолюции „Не!!!” на съдебни разрешения за използване на СРС-та спрямо бившия шеф на РЗБОП-Велико Търново Орлин Тодоров, Пламен Дачков и Милен Иванов с цел да осуети наказателно преследване срещу тримата.

От мотивите на съдебния състав на ВКС (с председател Красимир Харалампиев и членове Мая Цонева (докладчик) и Даниела Атанасова) става ясно, че Цветанов категорично е нарушил закона като е отказал да разпореди прилагането на СРС-та, но прокуратурата не е успяла да докаже, че това е направено със специална цел – да осуети наказателното преследване срещу бившия шеф на БОП Орлин Тодоров, Пламен Дачков и Милен Иванов.
Първоначално Цветанов бе признат за виновен по това дело от Софийския градски съд и Софийския апелативен съд (САС), които го осъдиха на четири години затвор. ВКС обаче върна делото в апелативния съд като счете, че процесът не е разгледан от безпристрастен съд.

Друг състав на САС оправда бившия вътрешен министър с мотив, че той не може да бъде субект на престъпление по чл. 288 от НК, който се намира в Глава „Престъпления против правосъдието”. По същество тезата на съдебния състав от САС бе, че министърът на вътрешните работи не би могъл да бъде субект на такова престъпление, тъй като то е от т.нар. специални длъжностни престъпления. Тезата на САС бе меко казано спорна, тъй като, тъй като в същата глава на НК попадат престъпления, по които под отговорност се дават и лица, които не са магистрати – лъжесвидетелстване, подпомагане на затворник да избяга и т.н. Пеналистите са категорични, че престъпление срещу правосъдието може да извърши всяко лице, което има отношение към правилното осъществяване на правосъдието, в това число – и министърът на вътрешните работи.

Така делото стигна отново до ВКС, а съдебният състав не приема тълкуването на долната инстанция. Върховните съдии припомнят, че звено от изпълнителната власт са и служителите от МВР, назначени на длъжност „разследващ полицай”, а понастоящем и служителите от Агенция „Митници”, назначени на длъжност „разследващ митнически инспектор”, но неззависимо от това те също са субекти на престъплението по чл. 288 от НК. Освен това разпоредбата на чл. 175, ал. 2 от НПК изрично овластява министъра на вътрешните работи да даде разпореждане за прилагане на специални разузнавателни средства.

ВКС не се съгласява и с друг довод на долната инстанция – че макар министърът да действа в обвързана компетентност с прокурорът, който е направил законно искане за експлоатиране на специални разузнавателни средства по конкретно досъдебно производство и те са разрешени от съда, в конкретният случай той не е нарушил закона, което от своя страна предопределя несъставомерност на деянието от обективна страна. Според САС това е така , защото Цветанов е бил уведомен за опасността, ако разпише СРС-та да провали оперативната разработка срещу тогавашен регионален директор на МВР. ВКС сочи, че министърът на вътрешните работи „не е имал правото да изземва чужди правомощия и да отказва прилагането на специални разузнавателни средства включително и по съображения, че му е известно съществуването на основания по чл. 22 от ЗСРС“. „Подобна правна възможност не е предвидена нито в ЗСРС, нито в НПК; такава отсъства и в действалия към момента на деянието ЗМВР“, мотивира се върховният съд и допълва: …отказът на подсъдимият Цветанов да разпореди прилагането на специални разузнавателни средства не просто е създал затруднения да бъде осъществяване наказателно преследване срещу посочените лица, но обективно е представлявал пречка за реализиране на наказателната им отговорност“.

ВКС обаче счита, че прокуратурата не е доказала специалната цел – да бъдат избавени от наказание трите лица, спрямо които Цветанов не е разрешил използване на СРС-та. В мотивите се казва, че САС е положил усилия да събере доказателства за съществуването на преки или опосредени от други лица връзки, зависимости и отношения от лично, служебно, бизнес или друго естество между подсъдимия и Тодоров, Дачков и Иванов, но не е открил такива. ВКС посочва, че съвпадението на времето, в което Цветанов е бил министър и кадровото израстване на Орлин Тодоров „представлява косвено доказателство, което обаче не може да доведе до еднозначност на изводите, особено като се отчита приетата от инстанциите по фактите и необорена от доказателствената съвкупност липса на предходни отношения на Цветанов със свидетеля Тодоров и с останалите две лица, посочени в исканията за прилагане на специални разузнавателни средства“. „По отношение на второто въззивният съд с основание е посочил, че се касае за действия, следващи инкриминираните събития с повече от половин година, като наличните по делото доказателства са в обем, който не позволява да се направи дори предположение, че отказът на подсъдимия е бил продиктуван именно от стремежа му да не препятства професионалното развитие на свидетеля Тодоров“, мотивира се ВКС.

Освен това и САС и ВКС се позовават на свидетелските показания на бившия главен секретар на МВР Калин Георгиев, според който той е предупредил Цветанов, че ако разпише СРС-та поставя под риск друга разработка.

С решението на ВКС се слага край на съдебната сага около Цветанов. Малко след началото на мандата на главния прокурор Сотир Цацаров и след оставката на правителството на ГЕРБ бившият вътрешен министър бе привлечен като обвиняем по три дела. Освен за незаконния отказ да разпореди експлоатация на СРС-та спрямо Орлин Тодоров и още двама, Цветанов бе обвинен и длъжностно присвояване, защото изплатил обезщетение и заплати на Тодоров. По това дело Цветанов бе окончателно оправдан. Първият процес срещу Цветанов – за допустителство по служба приключи още на първа инстанция, след като прокуратурата се отказа да поддържа обвиненията.

Месец след изборите – прокуратурата знае за бюлетините толкова, колкото и преди

Цацаров и Цветанов в сблъсък заради Делян Пеевски

Прокуратурата поиска имунитета на депутата от ГЕРБ

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – втора част

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – първа част

Снимка: ClubZ

Съдът остави в ареста кметицата на “Младост” Десислава Иванчева

Снимка: Веселин Боришев, ClubZ

Кметицата на “Младост” изнудвала инвеститор “в чисто житейски смисъл”

Показната акция по задържането на Десислава Иванчева била, за да не се появи "световна конспирация"
Снимка: Дневник

Парламентарната квота и председателят на ВАС блокираха позиция на Съдийската колегия срещу шефа на комисията “Антикорупция”

Вероника Имова защити Пламен Георгиев: изявленията му не били атака към съда, а проява на държавническо отношение
Снимка: Капитал

Конституционният съд: Новата подсъдност и правила в спецсъда не го превръщат в извънреден (мотиви)

Снимка: Капитал

Оттегляне на промените за корупцията в частния сектор, поискаха от бизнес-организациите

Правосъдният министър Цецка Цачева не е съгласна
Снимка: Дневник

Делото “КТБ” тръгва по същество, съдът отхвърли като неоснователни всички възражения на адвокатите

Syd

Европейски съдийски организации: Европа да не си затваря очите за лова на вещици в Турция

Снимка: Дарик

Прокуратурата не откри престъпление в неправомерното изземване на дело от председателя на Софийския апелативен съд

Държавното обвинение е проверило дали Даниела Дончева е оказвала натиск на съдебния състав, но не и защо е нарушила случайния подбор на делата
Снимка: Дарик

Проверка на Инспектората към ВСС потвърди, че председателят на САС е нарушил случайното разпределение на делaта

ssb

Съюзът на съдиите към Борисов: Застъпете се за спазването на човешките права на арестуваните в Турция

2 коментара

  • Анонимен на 26.01.2016 в 22:46:08

    Субективната страна е мисловен процес някъде в главата и затова за нея съдим по обективните действия на дееца. Шест пъти "НЕ", без да има такова правомощие. Или е бил невменяем, или е целял да избави обекта на СРС от наказание. Не така мисли този състав на ВКС обаче. Както се казва - правосъдие с оглед особените качества на личността.

    Отговор
  • Анонимен на 27.01.2016 в 18:43:15

    Ами, овладял е отсъждащият състав на ВКС. Сега се опитва да овладее ВСС и съответно цялата съдебна власт.

    Отговор

Вашият коментар