Кои прокурори са по-мили на Сотир Цацаров от други?

Няма да бъде отстрелян нито един прокурор от нито един министър на правосъдието, освен ако този прокурор наистина не е нарушил закона. Думите са на главния прокурор Сотир Цацаров по повод внесените предложения от министъра на правосъдието Христо Иванов за образуване на дисциплинарни дела срещу градския прокурор Христо Динев и прокурор Боряна Бецова от Софийската градска прокуратура.

Миналата седмица Цацаров даде силен гръб на двамата обвинителите – поиска безпрецедентно обсъждането по внесените във Висшия съдебен съвет (ВСС) предложения да бъде открито за медиите заради силния „отзвук“ сред прокурорите, а кадровият орган под строй изпълни волята на Цацаров и отказа да преследва дисциплинарно двамата обвинители, въпреки че нямаше нито едно формално основание за това. Да припомним – по скандала със записите от Банкя или „Ти си го избра“ с бившия градски прокурор на София Николай Кокинов, Цацаров не предложи дебатът по предложението за образуване на дисциплинарно дело срещу обвинителя на петчленката от ВСС (впрочем съставена от бивши съдии) да се проведе публично, макар той да касаеше управлението на прокуратурата и начинът, по който прокурорите се повишават до административни ръководители.

Този път предложенията на министъра се отнасяха до действия на ръководителя на градската прокуратура по разпределението и осъществяването на контрол за движението на преписката за незаконното получаване на френски помощи от страна на бившия министър на инвестиционното развитие Иван Данов, близък до ДПС, както и действията на Бецова по същата преписка. В този иначе ясен за разследване случай (само по документи – получени ли са пари от Данов, имало ли е основание да ги получи) Бецова вместо да започне досъдебно производство, съобразно обичайната практика на прокуратурата, за което се иска само законен повод (медийна публикация) и достатъчно данни (писмените доказателства, публикувани от сайта “Биволъ”), назначила втора предварителна проверка, след като преди това вече имало такава, въпреки че по НПК тези действия не спират срока на давността. Така с общо 2 предварителни проверки, удължавани няколко пъти и 10-месечно забавяне, Бецова се произнася непосредствено преди да изтече давността. Така горната прокуратурата, макар да приема, че постановлението й не е законосъобразно, вече не може да разпореди наказателно преследване, тъй като то е погасено по давност.

Ако Бецова беше действала по НПК, а пък Динев беше съблюдавал да не са възможни такива случаи с нескончаеми предварителни проверки, давността за случая “Иван Данов” щеше да бъде продължена до средата на 2020 г. Така или иначе действията и бездействията на споменатите прокурори доведоха до това, че случаят “Иван Данов” е приключен завинаги, а тази седмица ВСС и главният прокурор завинаги приключиха и произтичащите от него казуси “Христо Динев” и “Боряна Бецова”.

Вместо дължимата дискусия дали предложенията съответстват на закона (което се свежда до това дали са направени от компетентен орган и в срока, предвиден от ЗСВ), откритият дебат бе посветен на громене на министъра. Цацаров обвини Иванов, че стигал дотам да иска образуване на дисциплинарно дело с твърдения, че прокурор Бецова е извършила престъпление – изготвила незаконосъобразно постановление, като се позовава на медийни публикации (дребна подробност е, че ВСС неведнъж е образувал производства срещу магистрати на базата на журналистически разследвания – например по отношение на бившия член на съвета Петър Стоянов). А Елка Атанасова призова колегите си да преосмислят дисциплинарната практика на съвета, защото напоследък ВСС е образувал няколко дисциплинарни производства срещу магистрати във връзка с работата им по същество, което не е редно (Наскоро ВСС уволни съдия Румяна Ченалова във връзка с действията й по частна жалба по делото САПАРД).

Председателят на Етичната комисия Ясен Тодоров каза, че не разбира къде е нарушението на Бецова. „На практика обвиненията са, че тя е трябвало да образува дело, което е абсурдно“, обясни Тодоров. Галя Георгиева пък подчерта, че в предложнието за Бецова се казвало, че по казуса „Данов“ имало съмнение, че той е извършил документно престъпление. „Само прокуратурата може да реши на кого да повдига обвинения. Ние ще нарушим разпоредбата на чл. 132 от Конституцията и НПК. Не можем да се изживяване като орган по инстанционния контрол“, мотивира се тя. Дали обаче тази загриженост е проявявана досега към други прокурори?

Някои примери за не така свидни на главния прокурор и мнозинството на ВСС редови прокурори

В началото на 2013 г. по предложение на Цацаров съветът отстрани временно прокурора от Апелативна прокуратура София Стойчо Ненков заради започнало срещу него досъдебно производство за осуетяване на наказателно преследване срещу подсъдими по аферата „САПАРД“. Ненков бе оттеглил протеста на обвинението срещу оправдателната присъда на Марио Николов и Людмил Стойков. Действията му по служба, макар по Контитуция и закон прокурорите да имат право на вътрешно убеждение при решаване на делата, донесоха на Ненков обвинение и отстраняване от прокурорската длъжност до приключване на производството. В съвета пък започна съвсем безпроблемно дисциплинарно дело срещу него, като съставът, който трябваше да го реши, включваше членовете на ВСС Милка Итова, Даниела Костова и Ясен Тодоров.

След близо година и половина разследване, на 4 юли 2014 г., наблюдаващият прокурор по делото Пламен Петков прекратява досъдебното производство, образувано за оттеглянето на протеста срещу Ненгов,…заради липса на състав на престъпление. Прекратяването на разследването е основание ВСС да прекрати и дисциплинарното дело срещу Ненков и да го възстанови на длъжност. Два месеца по-късно обаче кадровият орган прави друго – отказва да възстанови прокурора. Естествено решението е обжалвано от прокурор Ненков, а в опит да замаже гафът в началото на октомври тази година кадровият орган най-сетне го възстановява на длъжност. В обобщение – година и половина обвинителят е лишен от доходи незаконно. Нито Цацаров, нито ВСС обаче вземат отношение по случая на Ненков или правят опит, ако не да го защитят, то поне да му се извинят, въпреки обществения отзвук по случая.

Друг случай, в който нито главният прокурор, нито ВСС направиха публична дискусия дали може да бъде образувано дисциплинарно производство за постановен прокурорски акт е този с прокурор Юлияна Станева-Нейкова от Окръжна прокуратура – Стара Загора. На 30 април тази година окръжният прокурор Дичо Атанасов издава заповед, с която на прокурор Станева – Нейкова е наложено наказание „забележка“. Два месеца по-рано полицията задържа Илиян Здравков за жестокото убийство на студентката Вероника Здравкова във Велико Търново. Убийството предизвиква множество медийни интерпретации заради криминалната история на Здравков – мъжът е рецидивист, наскоро излязъл от затвора след изтърпяване на поредната присъда. Какво общо има това с наказанието на прокурор Станева? Четири месеца преди убийството на момичето, на 17 декември Станева участва като наблюдаващ прокурор във въззивно дело срещу Здравков. Към онзи момент подсъдимият е в затвора в Ловеч за изтърпяване на наказание по предишна присъда, а по делото, което наблюдава прокурорката, му е наложена мярка за неотклонение „подписка“.

От жалбата на прокурор Станева до Върховния административен съд (ВАС) срещу наложеното й дисциплинарно наказание става ясно, че във връзка с делото тя изисква от затворническата администрация информация кога изтича присъдата на Здравков. От затвора в Ловеч й отговарят, че той ще бъде освободен „около края на месец декември 2014 г., но точната дата не може да бъде определена“. С други думи към онзи момент няма причина прокурорката да поиска от съда промяна на мярката за неотклонение на подсъдимия, тъй като той се намира в затвора. Това не е направил и служебно съдът, който има право да прецени дали е необходимо положението на подсъдимия да се утежни.
В края на януари въззивният съд потвърждава присъдата на Здравков от година и 4 месеца лишаване от свобода, а той вече е изтърпял наказанието си по другото дело и е освободен от затвора.

След медийния скандал около убийството на Вероника Здравкова ръководителят на Окръжната прокуратура Дичо Атанасов наказва прокурор Станева със забележка. В заповедта му е записано, че тя е нарушила вътрешните указания на прокуратурата и не е поискала налагане на най-тежката мярка за неотклонение на подсъдимия Здравков. Няколко месеца по-късно ВСС, който проявява загриженост за магистратите само по указания на Цацаров, потвърждава тази заповед.

В жалбата си до съда прокурор Станева пише, че е поискала да бъде изслушана от дисциплинарната комисия на ВСС, но устно й е било отказано. Така разбираме, че изслушването е привилегия, запазена отново за някои магистрати – кадровият орган специално за Владимира Янева създаде прецедент, като я покани да я изслуша не по повод на това дали да бъде наказана, а преди да бъде отстранена за висящо наказателно производство срещу нея.

В указанията, които се твърди, че е нарушила прокурорката от Стара Загора, е записано, че обвинителите получават информация от затворите за предстоящо освобождаване на лишени от свобода, срещу които има и други неприключили наказателни производства за тежки умишлени престъпления. Това се прави с оглед определяне на адекватна мярка за неотклонение по неприключилото наказателно производство. В случая Станева е изискала и получила такава информация и е приела, че не следва да прави искане за изменение на мярката за неотклонение на Здравков, защото няма промяна на обстоятелствата. Нещо повече – според Тълкувателно решение № 3/2012 г. на ОСНК на ВКС, което е задължително за всички, „при преценката си (по въпроса за мярката за неотклонение – б.а.) съдът е длъжен да отчита единствено реалното съществуване на посочените опасности, като прави извод за наличието им въз основа на доказателствата в конкретното производство и процесуалното поведение на привлеченото към наказателна отговорност лице…Няма как постановяването на осъдителна присъда да бъде основание, с което да се обоснове съществуването на реална и конкретна опасност от укриване, тъй като това обстоятелство не е свързано с процесуалното поведение на подсъдимия“.

Справка на „Съдебни репортажи“ показва, че около седмица преди заседанието по делото, на което се явила прокурор Станева, в Апелативния съд – Велико Търново е гледано друго дело срещу Здравков, по което обвинителят е поискал от съда да измени мярката му за неотклонение „подписка“ в по-тежка. Апелативният съд обаче не е уважил това искане. По тази логика би следвало ВСС да наложи наказание и на съдебния състав от Апелативния съд?

В случая с прокурор Станева дори не се твърди умишлено нарушение на служебните нарушения, както се твърди в искането на министъра на правосъдието за градския прокурор на София Динев и прокурор Бецова (основен принцип е, че магистратите могат да отговарят за действията си по служба, ако те представляват умишлено нарушение на закона, респективно умишлено престъпление). За Станева явно не се е застъпила и Галя Георгиева, за да каже, че ВСС, като я наказва, действа като “инстанционен контрол” (горна инстанция по съществото на прокурорския акт).

Затова и възниква въпросът защо по нейния случай не се разрази правна дискусия във ВСС трябва ли да бъде санкционирана или не за вътрешното й убеждение? Разбира се, заедно с този въпрос има и друг – политически: за методите и справедливостта на управлението на съдебната власт – защо има прокурори, които са по-специални от други и за които дори не се образува дисциплинарно производство, въпреки че твърдата практика на съвета досега неотклонно е следвала друго – дисциплинарно производство се образува винаги, ако има искане от орган от кръга на посочените в Конституцията и ЗСВ, ако от него става ясно за какво нарушение се иска наказание и ако не е изтекла давността? Или другояче казано – кои прокурори са по-мили на Сотир Цацаров и защо?