Служители на ДАНС твърдят, че строго секретната операция „Червей“ всъщност била пълен провал

Службите заобикаляли без проблем Закона за СРС, бившият шеф на ДАНС Владимир Писанчев им дал зелена светлина
04-11-2015; категория: Дела, Новини; автор: Лилия Христова;
Снимка: Дневник

Снимка: Дневник

Няколко месеца са били нужни на екип на ДАНС, за да разбере, че не може да установи дали служители на МВР могат да манипулират информация в автоматизираната информационна система “Централен полицейски регистър” (АИС). Това стана ясно днес от разпит на свидетели по делото „Червей”, по което подсъдими са бившият председател на Софийски градски съд (СГС) Владимира Янева и бившият директор на дирекция „Вътрешна сигурност“ в МВР Тодор Костадинов.

Според обвинителния акт срещу Янева в периода от 12 декември 2013 г. до 25 март 2014 г., като съдия и председател на СГС, два пъти е разрешила използване и два пъти е разрешила продължаване на експлоатацията на СРС-та в нарушение на Закона за СРС. Костадинов застава пред съда за това, че при условията на продължавано престъпление и в кръга на службата си, на 12 септември и 12 ноември 2013 г., на 28 януари и 25 март 2014 г. е съставил общо 6 официални документи, в които удостоверил неверни обстоятелства, като целта е била тези документи да бъдат използвани пред председателя на СГС като доказателство за тези обстоятелства. На първите две дати Костадинов е съставил две искания за използване на СРС-та, а на следващите две – искания за продължаване на експлоатацията на СРС-та по отношение на автоматизираната информационна система „Централен полицейски регистър“.

Днес по делото бе разпитан Иван Бонев, бивш директор на специализирана дирекция “Специализирани операции” в ДАНС. Той разказа, че през 2013 г. получил от подсъдимия Костадинов искане за прилагане СРС спрямо автоматизираната информационна система “Централен полицейски регистър”. В себе си Костадинов носел разрешение за прилагане на СРС-та, подписано от Янева, на което обаче липсвал подписът на главния секретар на МВР. Това озадачило Бонев и той попитал защо няма подпис, но Костадинов му отговорил, че не било нужно да има. Тогава свидетелят се обърнал и към тогавашния председател на ДАНС Владимир Писанчев, който също потвърдил тезата на Костадинов.

Показанията на Бонев на практика потвърждават, че Писанчев е знаел за СРС-та и е дал зелена светлина те да се приложат. Според чл. 34, ал. 2 от Закона за СРС обаче председателят на ДАНС има изрично задължение да осъществява контрол върху използването на СРС, когато те се прилагат от подопечната му служба. В доклада на Бюрото за контрол на СРС-та, който касаеше разработка “Червей”, бе посочено, че той не е изпълнил задълженията си и вследствие на липсата на контрол разузнавателните средства са прилагани девет месеца, вместо разрешените по закон шест месеца. Отделно Писанчев е трябвало да знае, че съдебните разрешителни са незаконни, но прокуратурата така и не му потърси отговорност.

Бонев обясни, че причината за това да бъдат поискано прилагането на СРС-та били съмнения за осъществяване на нерегламентиран достъп и манипулация на данните в системата от служители на МВР. Опасенията били, че се заличава криминални регистрации и сведения за ПТП-та във Варна, Бургас и Шумен.

Когато се стигнало до организирането на екипа и планирането на прилагането на СРС-та, служителите на ДАНС трябвало да организират операцията така че незабелязано да получат достъп до работните помещения, в които се намирали компютрите с АИС, тъй като по принцип нямали достъп до там.

За изпълнението на задачата Бонев се обърнал към бившия заместник-директор на специализирана агенция „Технологически операции” Марияна Танкова, която пък поставила дадената от Костадинов задача на ексшефа на отдела за прилагане на СРС Милко Миленов. Неговата цел била да търси варианти за установяване на нарушения във „Централния полицейски регистър”, който той определи като „стара система, която трудно се проверява”. Миленов работил по случая заедно с Тодор Николов, който отговарял за извличането на информация от компютри и мобилни устройства. След неколкократни посещения и опити за засичане на нерегламентирана дейност в Варна, Бургас и Шумен, двамата разбрали, че не могат да установят дали има манипулации в системата. „Работните станции имаха антивирусна програма, която не ни позволяваше да използваме софтуера, който имаме“, разказа пред съда Миленов, но не обясни защо тогава това е продължило и не е потърсен друг вариант. Служителите на ДАНС, свидетелства той, наблюдавали екранната активност и логовете в системата, както и дали има вписвания в системата след работно време, което според тях било индикация за неправомерна дейност.

По думите на Николов дейността, която извършвал екипа била една и съща. Всеки път, отивайки във Варна, Бургас или Шумен, Миленов и Николов били порещани от директорите на областните дирекции, които им осигурявали достъп до компютрите с АИС. Двамата следели само дали има влизания в системата в извънработно време с надеждата да хванат нарушител. На въпроса на съда защо са наблюдавали само за влизания в системата в извънработно време, при положение, че нарушенията могат да бъдат извършени и по време на работния ден, Николов отговори, че друго не можели да направят.

Заради това, че в продължение на 2 месеца екипът, следящ за манипулации в „Централния полицейски регистър”, не пожънал никакъв успех, било изготвено искане за удължаване на срока за прилагане на СРС-та. Въпреки увеличеното време обаче екипът на ДАНС така и не засякъл нарушения.

Иван Бонев обясни пред съда, че в агенцията имали практика след изтичането на срока за прилагане на СРС спрямо даден обект, да се иска ново разрешение спряно него по същата разработка, а не такова за удължаване на срока. Достатъчно било да се изчака изтичането на първия срок, да минат ден-два и от службата пускали съвършено ново искане за прилагане на СРС. Логично обяснение за тази практика на ДАНС, която заобикаля и обезсмисля Закона за СРС, така и не бе дадено.

Според извършилата оценка на сигурността на системите на МВР Милена Ангелушева, която също даде показания пред съда, в АИС можело от един уиндоус акаунт да влизат няколко потребители. Тя каза, че според нея системата „не е защитена в най-голяма степен”. По думите на бившия директор на дирекция „Комуникационни и информационни системи” Иван Димитров системата на МВР от има нужда и от хардуерно, и от софтуерно обновяване.

На първото заседание по делото (20 октомври) стана ясно, че Костадинов е обвинен и за това, че без да разполага с необходимия достъп е използвал акаунта на системен администратор от Шумен, за да направи справка на чуждо ЕГН в регистрите на МВР.
В началото на днешното заседание съдия Иван Коев отказа да уважи молбата на защитника на Костадинов да получат копия от показанията на свидетели, дадени в досъдебното производство. Причината съдът да вземе това решение бе, че в тях са споменати имената на двама души, които нямат общо с предмета на делото и предявяването на копия от свидетелските показания би могло да накърни авторитета им.

Месец след изборите – прокуратурата знае за бюлетините толкова, колкото и преди

Цацаров и Цветанов в сблъсък заради Делян Пеевски

Прокуратурата поиска имунитета на депутата от ГЕРБ

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – втора част

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – първа част

Снимка: Капитал

Антикорупционната комисия тегли чертата: Пеевски или е най-чистият човек, или има добри адвокати и счетоводители

Снимка: Капитал

Прокуратурата забеляза нарушенията в концесията на ски зоната в Пирин

Търси се собственикът на “Юлен”, обвинението разследва финансирането на ски федерацията
Снимка: ClubZ

Второ отлагане на делото за отстраняването на Десислава Иванчева заради нови доказателства

Според кметицата на “Младост” в СРС-та фигурират инициалите “ББ” и “ЦЦ”
sud-delo

Съдиите в Софийския градски съд предложиха Евгени Георгиев за председател

Снимка: Дневник

Остро становище на Съдийската колегия: Системните негативни коментари от политици и медии създават неадекватна представа за съдебната система

Снимка: Дневник

Делото “КТБ” започна с тържествено четене на обвинителния акт

Снимка: ClubZ

Апелативният спецсъд намери доказателствата срещу Десислава Иванчева за убедителни и достатъчни, за да остане в ареста

Снимка: Дневник

Спецсъдът прекрати делото срещу Румен Овчаров заради неясно обвинение

Снимка: Дарик

Лозан Панов предложи председателя на Софийския апелативен съд за наказание заради нарушения на случайното разпределение на делата

Снимка: ClubZ

Съдът остави в ареста кметицата на “Младост” Десислава Иванчева

Вашият коментар