Петчленен състав на ВАС върна на работа съдийката, наложила несъществуващи обезпечения на „Труд” и „24 часа”

Петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС) отмени решението на Висшия съдебен съвет (ВСС), с което съдийката от Софийския градски съд (СГС) Мария Георгиева (сега Иванова) бе дисциплинарно уволнена. Решението на ВАС е в противоречие с досегашната практика на съда по дела за дисциплинарни наказания на магистрати. Константната практика на съда е, когато намери порок в актовете на ВСС по дисциплинарни дела да връща преписката на кадровия орган за отстраняването им и повторно провеждане на процедурата. В конкретния случай обаче ВАС (председател на съдебния състав е и ръководителя т на Пето отделение в съда Анна Димитрова , докладчик по делото е съдия Донка Чакърова, а останалите членове на състава са Андрей Икономов, Марина Михайлова и Илияна Дойчева) постановява, че в нито една друга сфера на обществени отношения наказващият орган, който уволни служител, няма право на „поправителен“, а дисциплинарно уволнените магистрати не би следвало да правят изключение.

Сагата с дисциплинарката срещу съдия Мария Георгиева започва през ноември 2011 г., а четири години по-късно тя ще се върне на работа в СГС. Името на съдийката нашумява след скандала с наложените от нея обезпечителни мерки в полза на австрийското дружество БГ “Приватинвест”. Наред с първоначално наложените възбрана и запор на движимо и недвижимо имущество на “Медийна група България – холдинг” ООД (бишият издател на вестниците “Труд” и “24 часа”), Мария Георгиева осигурява правото на директора на австрийската фирма да назначи особен представител в издателската фирма и дъщерните й дружества – т.е. намесва се в управлението на дружеството.

Историята

Близо две години, след като Инспекторатът към ВСС (ИВСС) извърши проверка на гражданските дела и обезпечителните производства, разгледани от магистрата през 2011 г., и установи множеството нарушения при работата на съдийката – по гражданските дела и обезпечителните производства, Иванова беше уволнена. Актът на ИВСС констатира, че някои от действията й твърде много приличат на умишлено заобикаляне на принципа за случайно разпределение на делата в СГС.

Впоследствие дисциплинарката се развива меко казано странно – в първоначално изготвеното решение дисциплинарният състав с председател Светла Петкова не се съгласява с повечето констатации на ИВСС по отношение на проверените дела на съдия Георгиева и предлага тя да бъде наказана със забележка. Заради несъгласие на няколко от членовете на ВСС с решението на дисциплинарния състав се стига до отлагане на въпроса. След няколко седмици дисциплинарният състав предлага на съвета ново решение за по-тежко наказание – намаляване на заплатата, като приема за установено само едно от нарушенията, приети от Инспектората – неоснователно задържане на дело и несвоевременното му изпращане във Върховния касационен съд (ВКС). По време на заседанието Калин Калпакчиев оспорва изводите на дисциплинарния състав, като заявява, че е доказано и второто дисциплинарно нарушение по предложението на Инспектората – съдията е разгледала дело, което е било подсъдно на административен съд (т.е. според закона не е имала право да се произнася по подобен казус) и грубо е нарушила принципа на случайно разпределение на делата. Калпакчиев предлага най-тежкото наказание и в крайна сметка ВСС уволнява съдията от СГС.

Въпросът попада във ВАС, където и първоинстанционният съд, и петчленният състав на ВАС, приема, че при вземане на решението ВСС е нарушел два основополагащи принципа на процеса – за безпристрастност на решаващия орган и за равенството на страните в него. Причината е, че във вота, който трябва да реши какво наказание да бъде наложено на Иванова, са участвали предубедени лица – част от членовете на ВСС, които са били инспектори в ИВСС – органът предложил съдийката за наказание. Освен това при обсъждането е присъствал и главният съдебен инспектор, но не и Иванова, което е поставя в неравнопоставено положение.

Така съдът връща казуса отново на ВСС, който изпълнява указанията на ВАС и отново излиза с решение за уволението на съдийката. Иванова отново подава жалба срещу акта на кадровия орган, а тричленен състав на ВАС постановява, че този път решението на съдебния съвет е законно. Не такива са обаче изводите на петчленния състав на съда, с чието решение Иванова ще се върне на работа в СГС.

За магистратите като за всички останали

ВАС припомня, че съдът е изпратил делото отново на ВСС, който да реши по същество въпроса, поставен с предложението на Инспектората към ВСС за налагане на дисциплинарно наказание на Мария Иванова. «Настоящият съдебен състав счита, че разпореждането за изпращане на делото на ВСС за ново решаване на въпроса за налагане на дисциплинарно наказание на Мария Иванова след като е отменено решението за налагане на наказание, утежнява положението на наказания магистрат, в сравнение с всички останали лица, на които са отменени дисциплинарни наказания, наложени в нарушение на установените за това правила, съдържащи се в Кодекса на труда, Закона за държавния служител, Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, Закон за дипломатическата служба и др.», пише в мотивите си петчленният състав. И казва, че в нито един по нито един от цитираните закони не е установена съдебна практика след отмяна на незаконен акт на работодателя за налагане на дисциплинарно наказание да се връща делото за налагане отново на наказание (същото или друго) за същите нарушения (фактически да се дава възможност на работодателя да се „поправи”). «Съдът на публичната служба, който в рамките на правораздавателната институция на Европейския съюз е юрисдикцията, специализирана в решаване на споровете, свързани с публичната служба на Европейския съюз, също постановява решения по същество на спора без да е предвидена възможност за връщането му като преписка на ответната страна за ново произнасяне», дава пример ВАС.

И допълва, че в настоящия случай разпореждането за ново произнасяне се съдържа във влязло в сила съдебно решение, което обвързва както ВСС, така и настоящия съдебен състав, но то (решението на предишния състав на съда) «логично е създало затруднение при неговото тълкуване и изпълнение от ВСС именно поради липса на установена законова процедура (а и административна практика в други области на живота) на кой етап от дисциплинарното производство следва да започне/продължи разглеждането на предложението на Инспектората към ВСС».

Съдът отбелязва, че има създадена «изначално неправилна правна конструкция с разпореденото „връщане за ново произнасяне“, по която не е ясно «доколко решението на Върховния административен съд установява със сила на пресъдено нещо отделни факти и обстоятелства, представляващи негови решаващи мотиви и как те следва да бъдат съобразени при вземане на новото решение на ВСС като независим орган, както и как правилно следва да се изчисляват процесуалните срокове при „новата/стара процедура”. ВАС сочи, че „при тази сложна юридическа ситуация ВСС е постъпил по възможно най-обективен и защитаващ правата на участниците в процедурата начин», но «независимо от обстоятелството, че всички тези процесуални действия са извършени за гарантиране на безпристрастна и обективна дисциплинарна процедура, самото й повторно провеждане не е справедливо, защото представлява неравно третиране на магистратите спрямо всички останали лица, полагащи труд по трудово и служебно правоотношение, за които след установяване в съдебна процедура, че наложеното за определени нарушения наказание е незаконосъобразно не се провежда отново дисциплинарно производство за същите нарушения».

„Повторната процедура пред дисциплинарнонаказващия орган представлява нарушение на установени общочовешки стандарти за недопустимост на повторно реализиране на отговорност след проведен с окончателно съдебно решение контрол за законосъобразност по същество на фактите и приложимия закон», мотивира се съдът.

По същество за нарушенията

ВАС излага и второ основание, свързано с неравнопоставеността на магистратите с останалите полагащи труд – за наличието на защита от уволнение заради тежко онкологично заболяване, от което страна Иванова. В жалбата на съдийката е посочено, че ВСС няма право да я уволни заради записаното в чл. 333, ал.1 от Кодекса на труда, че онкоболен работник може да бъде уволнен само с разрешение на Инспекцията по труда. Тричленният състав, който първоначално потвърждава решението на ВСС за уволнението сочи, че магистратите не се ползват с такава закрила, тъй като правоотношенията им са регламентирани в Закона за съдебната власт, който не препраща към Кодекса на труда. “Предвид липсата на правна норма, която да препраща за всички неуредени случаи към Кодекса на труда, или в частност – към закрилата по чл. 333, ал. 1 КТ (специално разрешение от Инспекцията по труда), недопустимо е прилагането на тази норма в случаите на дисциплинарно уволнение на съдия. В публикуваната съдебна практика не се установява случай, при който да е обсъждан този въпрос… “, счита тричленката и намира пропуск в законодателството по отношение на магистратите, но казва, че съдът като правоприлагащ орган няма нормотворчески правомощия и не може да прилага правни норми при преценка за справедливост, когато такава възможност не е изрично предвидена.

Последната инстанция по дело обаче е на друго становище. „Чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ е разпоредбата, регламентираща прекратяване на трудовото правоотношение по инициатива на работодателя без предизвестие, поради дисциплинарно уволнение на работника или служителя. Налагането на дисциплинарно наказание „дисциплинарно освобождаване от длъжност“ е равнозначно на волеизявление за прекратяване на трудовото правоотношение поради дисциплинарно уволнение, поради което преди да бъде взето от ВСС решение в този смисъл по отношение на Мария Иванова, за която е прието за установено, че е боледуващо от болест, определена в наредбата на министъра на здравеопазването, е трябвало да бъде изискано предварително разрешение на Инспекцията по труда. Незаконосъобразни са изводите на тричленния съдебен състав, че тази процедура, предвидена за специална закрила на определена категория лица в специфично здравословно (или социално) състояние, не се отнася за лица в същото здравословно състояние ако те са магистрати. Това тълкуване на законодателната уредба е неправилно и въвежда неравно третиране на лица в сходно положение, а и не съответства на материалния закон“, сочи ВАС.

Окончателно – Иванова може да е извършила престъпление, но не е за уволнение

Особено любопитна е последната част от мотивите на петчленката, в които се казва, че наказанието на съдийката не съответства на извършените от нея дисциплинарни нарушения. За да обоснове този изводът съдът анализира действията на Иванова по конкретни граждански дела. Така например по исков процес от 2011 г. съдията е постановила три последователни определения за допускане на обезпечението му чрез налагане на няколко различни индивидуализирани обезпечителни мерки по смисъла на чл. 397, ал. 1, т. 3 във връзка с ал. 2 от ГПК, включително и са присъдени разноски в обезпечителното производство преди приключване на исковия спор по същество, а определенията й са отменени от горната инстанция или обезсилени като недопустими. Тричленният състав на ВАС приема, че извършените от Мария Иванова действия са в нарушение на основни начала на гражданския процес, регламентирани в чл. 5 (принципа на законност) и чл. 7 (принципа на служебното начало) от ГПК и представляват дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 5 от ЗСВ – „неизпълнение на други задължения» и по чл. 307, ал. 4, т. 4 от ЗСВ – „уронване престижа на съдебната власт“, като предишният съдебен състав е сметнал, че става въпрос за действия, от които се е облагодетелствала една от страните по конкретното дело.

Тук петчленният състав на ВАС препраща към Конституцията, според която магистратите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. Съдът се мотивира, че съдържанието на постановените на съдебни актове от магистрати подлежи единствено на инстанционен контрол и не те могат да бъдат обсъждани или преценявани за реализиране на персонална отговорност, освен ако няма извършено престъпление от общ характер. « В казуса изложените мотиви за налагане на дисциплинарното наказание „дисциплинарно освобождаване от длъжност“ от члена на ВСС Калин Калпакчиев обхващат напълно описанието на състав на престъпление от общ характер, което обаче се установява по друг процесуален ред. Те не могат да обусловят реализирането на дисциплинарна отговорност, защото деянията са осъществени чрез постановени съдебни актове (отменени/обезсилени по пътя на инстанционния контрол)“, отсича ВАС. В допълнение се казва, че дисциплинарната отговорност на магистрата е ограничена до нарушенията на онези задължения, с които се подготвя и съпътства постановяването на акта или се организира неговото изпълнение и контрол, но актовете, свързани с извършване на свободна преценка на фактите и обстоятелствата и с тълкуване и прилагане на закона, следва да се изключат от обсега й.

С други думи ВАС казва, че е извършеното от Иванова може да бъде квалифицирано като престъпление, но тя не може да носи дисциплинарна отговорност за него. «Констатираните изключително груби нарушения на основни принципи на ГПК, налагането на абсолютно неподходящи обезпечителни мерки, присъждането на разноски само за обезпечителния процес по висящо дело без да се съобразява крайния изход от спора, действително са необясними от гледна точка на среднонатоварен, правнограмотен и почтен съдия, но не могат да послужат като основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност, защото са свързани с допуснати грешки по приложението на процесуалния закон в съдебни актове», пише в решението на съда.

Нещо повече – последната инстанция по делото на практика изключва носенето на дисциплинарна отговорност от магистратите за техни актове. Тази конструкция обаче влиза в противоречие със смисъла на закона. Юристи, с които „Съдебни репортажи“ разговаря, обясниха, че за дисциплинарно нарушение се счита умишлено нарушаване на служебните задължения на магистрат дори при постаноявяване на актове, ако с това се цели увреждане на една от страните. Според логиката на петчленния състав обаче дори и съдия да е гледал дело, в което страни са неговити роднини, това не може да се счита повод за дисциплинарна отговорност.

Подобни казуси възникнаха и с други съдии от СГС – съдията от Търговското отделение на съда Румяна Ченалова, срещу която започнаха дисциплинарни дела именно във връзка с нейни актове по търговски дела, които увреждат страните, и бившия председател на съда Владимира Янева, която бе спасена от дисциплинарка от членовете на ВСС с обяснението, че за незаконните разрешения за използване на СРС-та съдийката може да носи само наказателна отговорност. Както „Съдебни репортажи“ писа ВАС излезе с решение, че отказът на съвета да образува дисциплинарка на Янева е незаконен.