Бъдещите юристи получават катастрофално малко знания по Правото на ЕС и защита на правата на човека

Завършващите юридическите факултети оценяват ниско познанията си по Право на Европейския съюз, Защита правата на човека, обществени поръчки, околна среда, банково и данъчно право. Това става ясно от изследване, поръчано от Министерството на правосъдието и представено на пресконференция на тема „Реформата на юридическото образование“. В анкетите са участвали 494 респондента, като сред тях практикуващи юристи от всички професии, които са дали оценка на обучението си в юридическите факултети.

Липсата на достатъчно добро обучение по Право на ЕС на студентите бе определена от министъра на правосъдието Христо Иванов като „катастрофа”, а липсата на подготвени кадри, които да познават актовете на ЕС и защитата на правата на човека е „национална трагедия” и „абсолютна срамота”. Според Иванов тези факти означават, че страната ни няма капацитет да участва ефективно в политиките, водени от страните членки на Евросъюза. Другите дисциплини, по които студентите не се чувстват добре подготвени, са защита на интелектуалната собственост, защита на конкуренцията, защита на потребителите, структурните фондове на ЕС, Международно право, осигурително и застрахователно право. Най-добро е обучението по семейно, наследствено, гражданско, облигационно и наказателно право. В златната среда са знанията по конституционно, административно, трудово и вещно право.

Юристите дават по-скоро критична оценка за обучението си в юридическите факултети, като един от основните недостатъци е липсата на връзка между теория и практика. Затова и на студентите, които завършват, им липсват практически умения. Анкетираните считат, че в процеса на преподаване трябва да се засили използването на технологии, индивидуалния подход към студентите, участието им в проекти, изучаването на конкретни казуси от практиката. Според анкетираните, практическата ориентираност трябва да е заложена както в учебните планове, така и да засяга методите и формите на преподаване и оценяване, а и допълнителните форми на квалификация. С други думи участвалите в изследването настояват да бъде изоставен закостенелият модел на преподаване, да бъдат радикално преосмислени целите на обучението, като се стимулира аналитичното и критичното мислене, а не наизустяването на законите.

Едно от радикалните предложения на юристите е обособяване на бакалавърски програми по право, като завършващите да могат да работят като помощник-съдии, помощник-нотариуси, помощник-юристконсулти и т.н. Тази идея обаче не е възприета от работната група в Министерството на правосъдието, а по-скоро дебатът ще бъде насочен към учредяване на специализирани магистратури след завършването на петгодишното обучение по право.

Част от анкетираните дори са предложили отпадане на някои изучавани дисциплини като История на българската държава и право и въвеждането на други задължителни дисциплини, в които не се чувстват достатъчно подготвени. Като цяло изследването показва, че всички заинтересовани групи са категорични, че промяна в обучението по право е необходима, а на изхода на университетите трябва да има единна цедка. Именно в тази посока работи и работната група в МП, в която влизат авторитетни преподаватели и практикуващи юристи, обясни зам.-министър Петко Петков. От министерството подготвят изменения в Наредбата за единните изисквания за придобиване на висше образование по специалността “Право” и професионална квалификация “юрист”, които ще бъдат представени следващата седмица и ще бъдат подложени на задълбочено обсъждане. Повечето от тях стъпват на предложенията, отправени от участниците в изследването.

Христо Иванов подчерта, че промените в юридическото образование са един от компонентите на реформата в правосъдието, като първата стъпка е направена с предложенията в проекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. Останалите елементи от реформата са промените в Конституцията, с които се усъвършенства модела на управление на съдебната власт, и съдебната карта и управлението на човешките и финансовите ресурси на системата. “Ангажираме се да проведем сериозен дебат, а не да бързаме да приключим темата с юридическото образование и да налагаме решения”, посочи Иванов, но подчерта, че проблемите не са единствено в полето на правосъдното ведомство, а се изискват усилия и от страна на Министерството на образованието и университетите.

„Залогът на тази реформа е качеството на човешкия ресурс, който влиза не само в съдебната власт, но и във всички институции и дейности, били те публични или частни, свързани с правото. Говорим не само за знания, но и за манталитет и професионална култура, особено за култура на независимост. Затова тази реформа, която се очаква от години, е ключова, тя дава гаранция за високото качество на хората, които влизат в системата”, категоричен бе Иванов. Затова министерството фокусира усилията си върху реформа в минималните изисквания за обучението по право, чрез което ще се търси решение на проблемите за съдържанието, начина на преподаване и изхода от юридическото образование и сериозна промяна в правилата за провеждане на практическите стажове и теоретико-практическия изпит. „Независимо от това дали ще се възприеме идеята за единен държавен изпит или не, Министерството на правосъдието има волята да превърне теоретико-практическия изпит в наистина сериозен филтър на входа към практиката, какъвто в момента няма”, категорично министър Христо Иванов.