След “ускоряването” на реформата в съдебната власт, АБВ забавя промените в Конституцията

Промените в основния закон бяха приети днес на първо четене от Временната комисия за обсъждане на Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията. Окастреният проект за поправки в Конституцията събра 10 гласа „за“, а двама бяха против. Както се очакваше представителят на БСП Чавдар Георгиев не подкрепи измененията, но изненадата бе, че „против“ гласува депутатът от АБВ Лъчезар Никифоров, който е един от вносителите на поправките.

В края на юли, след едноседмични преговори, политическите сили постигнаха „исторически консенсус“ и внесоха нов законопроект за изменение на Конституцията, който събра подписите на 180 народни представители, но от него отпаднаха ключови предложения като премахването на тайното гласуване във Висшия съдебен съвет (ВСС). Това се случи, след като от ДПС и АБВ категорично отказаха да подкрепят първоначалния вариант, а като второ условие, освен отпадането на част от текстовете, партиите се договориха да питат Конституциония съд за проектопромените. Зад „историческия консенсус“ застаха и трима депутати от АБВ, които положиха подписи под законопроекта.

Днес обаче, по време на разискването в комисията, Лъчезар Никифоров от АБВ обясни, че партията е подкрепила „символично внасянето на новия законопроект“. Въпреки това от АБВ запазват своите резерви относно разделянето на Висшия съдебен съвет (ВСС) на съдийска и прокурорска колегия, както и по отношение на квотното разпределение в прокурорската колегия. Затова, обобщи Никифоров, той бил опълномощен от парламентарната група на АБВ, да гласува “против”.

Това на практика означава, че проектозаконът може и да не събере необходимите 180 гласа и по процедура времето за обсъждането и приемането му се удължава. Според правилата, ако промените съберат 160 гласа в Пленарната зала на първо четене, второто четене на поправките трябва да се състои не по-рано от два месеца и не по-късно от пет месеца след това. С други думи – след местните избори.

От БСП пък считат, че предлаганата структурна реформа на ВСС няма да допринесе за подобряване на работата на съдебната система, а прокламираната цел – независимостта на магистратите, ще бъде теоритично поставена под заплаха, тъй като решенията в кадровия орган на съдебната власт ще се взимат с много по-малко мнозинство от досегашното.

Депутатът от ДПС Четин Казак припомни, че всички са проследили „еволюцията на дебатите“ и стигането до този компромисен вариант, в който „голяма част от спорните текстове отпаднаха“. Въпреки това, каза Казак, от парламентарната група на движението, продължават да имат принципни съображения по поправките. От ДПС, които още в началото на обсъждането на промените в Конституцията дадоха категоричен знак, че няма да допуснат измененията да засегнат прокуратурата, има възражения срещу разпределението на професионалната и парламентарната квота в прокурорската колегия (според предложението колегията ще се състои от петима членове, избрани от професионалната квота, шестима – от парламента и главният прокурор). Казак обясни, че предвиденият паритет в колегията е спорен въпрос. Подобна позиция зае и главният прокурор Сотир Цацаров, който публично категорично се противопостави на това съотношение.

Депутатът от ДПС допълни, че се надява Конституционният съд да „разсее съмненията и при ясна картина за ситуацията“ парламентът да продължи и да реализира“ този толкова необходим законопроект и да даде тласък на съдебната реформа“.

Данаил Кирилов от ГЕРБ заяви, че не смята, че „това (вторият законопроект – б.а.) е по-малко от задачата, която амбициозно си поставяхме в началото“. Атанас Атанасов от Реформаторския блок определи като „спекулативна“ тезата за надмощието на политическата квота в прокурската колегия. „Трябва да държим сметка за спецификата на системата – прокуратурата е абсолютно централизирана система. За работата не искам да коментирам какво влиза и какво излиза от тази система. Там не същестува прозрачност, с едно изречение. Този паритет би бил полезен за регулиране на кадровия процес в тази абсолютно централизирана система“, обясни той.

По-късно пред журнасти правосъдният министър Христо Иванов заяви, че днешното гласуване във временната комисия е важна стъпка „в много дългото пътуване“. Той припомни, че измененията в Закона за съдебната власт ще довършат структурната реформа, която ще доведе до реорганизация и по-добър мениджмънт на съдебната система.

„Ние имаме ясни препоръки от ЕК и първата препоръка в януарския доклад от 2015 г.е именно реорганизация на ВСС. В този смисъл е въпрос на политическа отговорност приемането на тези структурни промени”, каза правосъдният министър и подчерта, че модернизирането на системата е дълъг процес.

Иванов обясни, че споровете за разпределението в квотите в съвета ще продължат, но припомни, че през април е бил постигнат компромис за тях с участието на тримата големи в съдебната система – председателите на ВКС и ВАС и главният прокурор. „Тогава си стиснахме ръцете с главния прокурор за един човек повече от парламентарната квота. В този смисъл – след като имаме ясна уговорка с главния прокурор, няма поле за повече спорове за разпределение на квотите. Освен това затворени сме в сегашната структура на ВСС от 25 члена, а същевременно има установен европейски стандарт, който задължително трябва да спазим, а именно, че кадровите решения за съдиите трябва да бъдат вземани от орган, в който преобладават съдии, избрани от съдии. Този стандарт трябва да го спазим”, каза още той. Иванов поясни, че с промените в структурата на ВСС се цели да се създаде институционална основа за излизане на прокуратурата от сянката на съмненията за недостатъчна отчетност, които датират от години.

Именно разпределението на професионалната и политическата квота в прокурорската колегия бе и основата, върху която бе изградено питането на депутатите до Конституционния съд. В становищата по законопроекта на заинтересованите институции, темата също е засегната. Прокуратурата, Висшиятт адвокатски съвет и Инспекторатът към ВСС изразяват опасения, че съотношението в прокурската колегия нарушава баланса и са възможни политически влияния в колегията (от ВАдС считат, че същото важи и за съдийската колегия, заради липсата на промяна в начина, по който се избират председателите на ВАС и ВКС).