Прокуратурата: ВСС е нарушил фундаментални принципи с проваления избор на председател на Софийския апелативен съд

Висшият съдебен съвет (ВСС) е нарушил закона при избора на председател на Софийския апелативен съд (САС). Това е становището на Върховната административна прокуратура (ВАП) по делото, заведено от съдия Нели Куцкова – единствения кандидат в скандално проваления конкурс от кадровия орган на съдебната власт. В заседанието по делото, проведено на 15 септември, прокурор Мария Бегъмова от ВАП е заявила пред тричленния състав на ВАС (с председател и докладчик Александър Еленков и членове Атанаска Дишева и Тодор Тодоров), че жалбата на съдия Нели Куцкова е основателна.

Както „Съдебни репортажи” писа, на 30 април тази година, членовете на ВСС не избраха съдия Куцкова за председател на най-големия апелативен съд в страната. Скандалът избухна, тъй като общо 12 членове на ВСС открито заявиха подкрепа за кандидатурата й, но след гласуването се оказа, че положителен вот са дали едва девет от кадровиците. Така кандидатурата й бе отхвърлена, а тайното гласуване в съвета бе напълно компрометирано, защото изборът показа, че част от членовете на ВСС са склонни публично да изповядват една позиция, а после – да гласуват по коренно различен начин. Провалът на конкурса предизвика меко казано остри реакции сред част от кадровиците, които обвиниха колегите си в лицемерие и заявиха, че съветът е доказал своята несъстоятелност. На практика, решението за липса на избор бе взето без всякакви мотиви, защото нито един от членовете на ВСС не изказа отрицателно становище по кандидатурата на съдия Куцкова, която се ползва с авторитет и безупречна репутация в системата.

В заседанието по делото прокурор Бегъмова сочи пред съда, че оспореният акт на кадровия орган е довел до „нарушаване на основни, фундаментални принципи в работата на ВСС, който е длъжен с дейността си да установява и отстоява принципите на откритост, последователност, предвидимост, честност и не на последно място – безупречен професионализъм”. „Именно поради това и поради широкия обществен резонанс намирам, че в случая е налице хипотезата на чл. 16, т. 3 АПК за встъпване и участие на прокурора в образуваното съдебно производство. Дали и как конкретният адресат ще осъществи правото си на защита при наличие на личен, пряк и непосредствен правен интерес е само и единствено въпрос на негова собствена преценка. Но какви стандарти на поведение показва и какви сигнали излъчва ВСС със своите действия и актове, е въпрос, който вълнува цялото общество”, мотивира се обвинителят.

По-нататък прокурорът взима становище, че решението на съвета е взето без мотиви за отрицателния вот. „Нещо повече – при наличие на многобройни положителни изказвания за кандидата и изцяло положителните оценки, съдържащи се в писмените материали, част от административната преписка, противоположният по съдържание резултат, постигнат след проведеното тайно гласуване, се оказва напълно необоснован и постановен не само при съществено процесуално нарушение, но изцяло в противоречие с целта на закона”, счита представителят на ВАП и допълва, че това нарушение винаги е основание за отмяна на решението от съда.

„На същото и по-силно основание, до отмяна следва да води и създалото се в случая необяснимо и непреодолимо противоречие между изразените мотиви, които са изцяло в полза на кандидата по всички показатели, по които е преценявана кандидатурата съгласно изискването на закона и напълно противоположния краен резултат”, казва още прокурорката. Тя обръща внимание и на изказването, последвало гласуването, на председателя на Етичната комисия Ясен Тодоров, който в опит да смекчи скандала заяви, че това не е първото решение на ВСС, взето без мотиви. А впоследствие обясни, че е гласувал против кандидатурата на съдия Куцкова, защото била политизирана (Нели Куцкова бе кандидат за вицепрезидент в далечната 2002 година заедно с Петър Стоянов). Прокурор Бегъмова подчертава, че изказването на Тодоров е в тотално противоречие с изготвеното положително становище от Етичната комисия, на която той е председател, в което никъде не присъства подобна критика.

Скандалът за пореден път повдигна въпроса за необходимостта от отпадане на тайното гласуване на решения във ВСС. Такава норма залегна в първия проект за промени в Конституцията, който обаче не получи подкрепата на ДПС и АБВ. Впоследствие двете партии заедно с ГЕРБ, Реформаторския блок, БДЦ и Патриотичния фронт се споразумяха и постигнаха „исторически компромис”, който на практика включваше драстично орязване на конституционните поправки, от които отпадна явния вот във ВСС, за което категорично настояваха от партиите на Местан и Първанов.