Предварителният списък на приетите вземания в КТБ официално обяви големия губещ – вложителите без влияние

173 страници. Точно толкова е дълъг първоначалният списък на приетите вземания, изготвен от синдиците на КТБ и оповестен на 18 август след две отсрочки във времето. Списъкът трябваше да бъде готов до 6 юли, но синдиците на банката два пъти поискаха и получиха от Фонда за гарантиране на влоговете в банките удължаване на срока. Мотивът за забавянето бе огромният брой молби на кредитори за включване в списъка на приетите вземания.

На 21 юли от КТБ съобщиха, че забавянето ще позволи на синдиците да направят по-подробен анализ на мотивите, с които кредиторите искат да бъдат включени в списъка, както и на наличието на правно основание за това.“По-детайлното им разглеждане ще съдейства за по-добра защита правата на кредиторите по отношение предявените от тях вземания към КТБ АД (н)“, се казва в съобщението на банката.

Оповестеният първоначален списък обаче по-скоро опровергава аргументите на синдиците, с които бе поискано двукратното удължаване на срока и поставя серия от въпроси с правно значение за вложителите в КТБ. Според Закона за банковата несъстоятелност (чл.64, ал.1) “синдикът съставя списък на приетите от него вземания, в който посочва основанието и размера, с които е прието вземането, вида и размера на обезпечението и поредността на удовлетворяване на вземането съгласно този закон. В списъка вземанията се подреждат по ред на удовлетворяване, а в рамките на реда – по размера на вземанията“.

Бърз преглед на списъка показва, че в рамките на близо 100 страници от него като основание за приетите вземания синдиците са посочили „вложител“ и в следваща графа – сумата, която са приели. Специалисти по търговско право, с които „Съдебни репортажи“ разговаря, обаче поставиха под въпрос законосъобразността на списъка във варианта, в който е изготвен, тъй като липсва каквато и да е индивидуализация на вземанията. Не е посочено по кои договори са вземанията и каква част от тях са уважени. С други думи – ако един вложител е предявил няколко вземания по различни договори, то той не би могъл да се ориентира нито кое вземане е уважено, ако е само част от него – защо другата част не е уважена, дали става дума за сума, формирана от части от няколко вземания и т.н. Загадката на каква база е направена преценка за всеки отделен вложител се заплита и заради липсата на мотивите към акта на синдиците.

Попитахме дали синдиците дължат оповестяване на акта и мотивите към него, следва ли списъкът да съдържа индивидуализация на вземанията, не нарушава ли липсата на тези реквизити правото на защита на вложителите. На въпросите на „Съдебни репортажи“ от КТБ отговориха, че синдиците са спазили стриктно Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН), т.е не виждат проблем, макар такъв да има.

Според чл.66, ал.1 от ЗБН на кредиторите е предоставена възможност да възразят срещу приетo или неприето в списъка вземане. Т.нар. първоначален списък ще е базата, на която вложителите могат да стъпят, за да подадат възражения до синдиците заради неприети вземания или части от вземания. Базата обаче е дотолкова омъглена, че възраженията ще приличат на изстрел в тъмното, прогнозират юристи. „Възражения се подават срещу нещо съществуващо. Няма списък на неприетите вземания, няма мотиви защо нещо се приема или не, няма индивидуализация по кой договор е вземането. Срещу какво ще напишеш възражение тогава?“, обясни пред „Съдебни репортажи“ специалист по търговско право.

Или казано по-друг начин – включените и изключените от документа кредитори ще са принудени да оспорват всичко. Твърде абстрактният вид, в който е поднесен списъкът, всъщност има един резултат – ощетява обикновените вложители, чието право на защита е накърнено. Накърнено в крайна сметка от държавата, защото синдиците на КТБ са длъжности лица, назначени от съда и актовете им трябва да съответстват на принципа за предвидимост и законосъобразност, за да е възможно вложителите да направят информирано решение. Ако самите те нарушават правилата, значи правила – няма. В ущърб на обикновените вложители и в полза на непрозрачното преразпределяне на имуществото на напомпаната с държавни средства банка.